Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Димитров
мл. съдия
Ивелина Симеонова
при секретаря
Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр.д. № 11391 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №74820/22.04.2020
г., постановено по гр. дело № 78066/2018 г. по описа на СРС, 165 състав, е отхвърлен
предявеният от М.И.К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 ГПК за установяване по отношение на Д.С.Б., че ищецът не дължи на ответницата
сумите от 18 000 лв. - главница за неизплатено обезщетение за неимуществени
вреди; 23 900 лв. - законна лихва за забава за плащане на главницата, дължима
за периода от 17.12.2002 г. до 04.12.2018
г., и 300 лева - съдебни разноски (при допусната очевидна фактическа грешка в
решение от 22.04.2020 г. с посочена сума 3000 лв.), присъдени по изпълнителен
лист от 14.11.2006 г. по присъда № 165/01.07.2005 г. по н.о.х.д. № 1969/2005 г.
на Софийски градски съд, 23 състав, потвърдена с решение № 479/07.12.2005 г. по
в.н.о.х.д. № 1272/2005 г. на Апелативен съд - София, 6 състав, и с решение №
722/19.10.2006 г. по н.д. № 145/2006 г. на ВКС, II НО, в сила от 19.10.2006 г.,
по който е образувано изпълнително дело № 20068620400022 по описа на ЧСИ М.Г..
Първоинстанционното
решение е обжалвано от ищеца М.И.К. с доводи
за неговата неправилност. Поддържа, че след образуването му на 29.11.2006 г.,
по изпълнително дело №2006620400022 е налице бездействие от страна на
взискателя и същото се е прекратило на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 30.11.2008
г., като паралелно с двугодишния срок е изтекла и погасителната давност на
вземането, обективирано в изпълнителния лист. Всякакви евентуални изпълнителни
действия или искания за такива, извършени след перемирането
на изпълнителното дело, били невалидни, недопустими и незаконосъобразни и
поради това не спирали или прекъсвали давностния срок.
Оспорва извода
на СРС, че молбата от 24.11.2008 г., с която взискателят е направил искане пред
ЧСИ за задължаване на длъжника, с оглед установената липса на негово имущество,
да се яви пред районния съд, за да декларира имуществото си, представлява
изпълнително действие. Счита, че процедурата по чл. 448, ал. 1 от ГПК не е действие,
от кръга на изпълнителните и не рефлектира върху погасителната давност и
настъпването на перемпцията.
Неправилно било
и приетото от първоинстанционния съд, че с извършените на 22.02.2010 г.,
17.03.2010 г. и 27.04.2010 г. доброволни плащания по сметка на ЧСИ, са налице
същински изпълнителни действия, които могат да рефлектират на преклузивния срок
на изпълнителното дело и на погасителната давност на вземането. Не било взето
предвид от съда представеното по делото писмо с изх. № 8011/13.12.2011 г.,
издадено от ЧСИ К.до ЧСИ Г., в което са отбелязани причините за възстановяване
на получените суми - непосочване на сметка от страна на взискателя и предаден
архив на 01.12.2010 г. Според въззивника връщането на длъжника на платените от
него суми заличава с обратна сила извършените плащания, защото по
изпълнителното дело липсвали суми, внесени на дати 22.02.2010 г., 17.03.2010 г.
и 27.04.2010 г., не било извършено разпределение на тези суми и реалното им
предаване на взискателя, включително и не са направени удръжки от тях за такси
към ЧСИ. Въпреки че на гърба на изпълнителният лист са отбелязани тези три
плащания, съдът не е съобразил изходящото от ЧСИ К.писмо, нито направеното от
нея отбелязване срещу всяко едно от тях - „няма сметка”. В издаденото
удостоверение от ЧСИ за размера на дълга оставащият размер на задължението бил изчислен без да се включват тези плащания,
защото същите още 2010 г. били възстановени на длъжника.
Отделно от това,
дори и да се приемело, че с плащанията на горепосочените три дати и тяхното
последващо възстановяване на длъжника са осъществени изпълнителни действия, то към
дата 22.02.2010 г., делото вече е било перемирано по
силата на закона и тези действия автоматично се обезсилвали по право,
загубвайки с обратна сила своето процесуално и материално значение. Ето защо погасителната
давност не била прекъсвана и е започнала да тече от датата на осъществяване на
последното изпълнително действие, като е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният отрицателен установителен иск – изцяло уважен.
Въззиваемата - ответница
Д.С.Б. не е депозирала отговор на въззивната жалба, а в
открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли
първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице, като е заплатена
дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба оплаквания.
Решението е
валидно и допустимо, като постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на въззивника и събраните по делото
доказателства, намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а обжалваното
решение за правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС, а по конкретно релевираните във въззивната жалба
оплаквания е необходимо да бъде добавено и следното:
Районен съд –
София е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване по
отношение на Д.С.Б., че М.И.К. не дължи сумите
от 18 000 лв. - главница за неизплатено обезщетение за неимуществени вреди; 23
900 лв. - законна лихва за забава за плащане на главницата, дължима за периода
от 17.12.2002 г. до 04.12.2018 г., и 300
лева - съдебни разноски, присъдени по изпълнителен лист от 14.11.2006 г. по влязла
в сила на 19.10.2006 г. присъда № 165/01.07.2005 г. по н.о.х.д. № 1969/2005 г.
на Софийски градски съд, 23 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20068620400022 по описа на ЧСИ М.Г.. Ищецът отрича
дължимостта на горепосочените вземания с твърдения, че същите са погасени по
давност, доколкото ответницата – взискател е проявила бездействие по
образуваното изпълнително дело. В тежест на ответницата е да докаже наличието
на предприети изпълнителни действия, които са били от естество да прекъснат
петгодишната погасителната давност.
В т. 10 от ТР
№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателния акт е разяснено, че в изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Посочено е също
така, че относно давността в принудителното изпълнение са неприложими правилата
за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, тъй като ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси
и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от
него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и
др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността
е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност
да действа, давност не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
В решение № 37
от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС, чийто мотиви
настоящият състав споделя, е прието, че перемпцията не настъпва, ако след
поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години взискателят
не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време може
да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да
не се постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.).
Новата давност започва да тече от последното ѝ прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника, като перемпцията
е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора,
тя не се влияе от поведението на други лица и затова ако искането от кредитора
е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори
то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно - с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно
във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и
т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.
Изложено е, че
двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато
споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е
приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват
по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.
Настоящият
въззивен състав, като съобрази данните по делото и гореизложената съдебна
практика относно условията и предпоставките, при които изпълнителното дело се
прекратява поради настъпила перемпция, а вземането се погасява по давност,
намира следното:
От приложеното
в първоинстанционното производство копие от изпълнително дело №20068620400022
по описа на ЧСИ М.Г., се установява, че същото е
образувано срещу М.И.К., по депозирана от Д.С.Б. на 29.11.2006 г. молба за
събиране на вземания по изпълнителен лист от 14.11.2006 г. за сумата от 18 000
лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва за забава за плащане на тази сума за периода от 17.12.2002 г. до пълното
ѝ изплащане и 300 лв. – присъдени съдебни разноски. Действително на лист
83 от делото на СРС е приложено запорно съобщение от 26.02.2007 г. с
отбелязване върху него, че на същата дата е изпратено искане за запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца К.до „К-и логистикс"
ЕООД, но районният съд не е отчел, че въпреки липсата на доказателства в
приложеното в исковото производство изпълнително дело съобщението да е
изпратено, същото е връчено на 13.11.2007 г., видно от отбелязването върху
приложеното към отговора на исковата молба и неоспорено от ищеца запорно
съобщение (л. 39, СРС). С това действие двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, както и погасителната давност, са били прекъснати и са започнали да
текат нови срокове, като е без правно значение, че не се установява това
действие да е довело до ефективно удовлетворяване на взискателя. В този смисъл изпълнителното
дело не се е перемирало на 30.11.2008 г., както се
поддържа във въззивната жалба.
С удостоверение
с изх. № 00377/28.03.2008 г, ЧСИ М.Г. е уведомила взискателя, че по
изпълнителното дело не са постъпвали парични суми и длъжникът се укрива, поради
което с молба вх. № 00976/24.11.2008 г. (л. 98, СРС)
ответницата Д.Б. е поискала от ЧСИ длъжникът М.К. да бъде призован пред Районен
съд – София, за да декларира по реда на чл. 448 ГПК своето имущество.
Настоящият състав споделя извода в обжалваното решение, че така направеното
искане от взискателя за осъществяване на процедурата по чл. 448 ГПК има
характера на искане за предприемане на изпълнително действие и е от естество да
прекъсне двугодишния срок за перемпция.
В
горепосочената съдебна практика на ВКС е изведен принципът, че перемпцията,
както и погасителната давност, представляват санкция за бездействащия кредитор,
който чрез свои искания за прилагане на изпълнителни способи и внасяне на
дължимите по изпълнението такси и разноски, трябва да поддържа висящността на
изпълнителното производство, освен когато няма правна възможност да действа. Както
е прието и в горецитираното решение № 37 от 24.02.2021 г., бездействието на
кредитора настъпва от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(доброволно или принудително) и следователно, докато конкретен изпълнителен
способ се прилага и кредиторът получава изпълнение, той не е задължен отново да
прояви активно поведение, защото изпълнителният процес осъществява своето
предназначение – удовлетворяване на вземането. Когато не получава изпълнение,
кредиторът е длъжен да действа, включително да издирва имущество на длъжника,
което да иска да бъде осребрено. В
разглеждания случай обаче, за взискателя е било безпредметно да иска
повторното извършване на изпълни способи, при положение че предходните такива не
са довели до резултат поради липса на налично имущество у длъжника. При тази
хипотеза взискателят, дори и да поиска изпълнителни действия, е застрашен
делото да бъде прекратено на различно от предвиденото в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК основание – това по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК (посоченото от взискателя
имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество). Затова и законодателят е уредил
процедурата по чл. 448 ГПК, която предвижда явяване на длъжника пред районния съд,
включително и принудителното му довеждане, и деклариране на наличното му
имущество. Едва след провеждането ѝ обективно за взискателят възниква
възможността, а и задължението, отново да прояви активност чрез поискването да
бъде приложен конкретен изпълнителен способ върху декларираното секвестируемо имущество. В този смисъл производството по
чл. 448 ГПК, макар и сходно по резултат, не може да бъде приравнено на искането
за проучване на имуществото на длъжника и извършването на справки, както се
поддържа във въззивната жалба, тъй като целта е пряко насочена към препятстване
възможността да се прекрати изпълнителното производство поради неоткриване в
хода на изпълнителния процес на секвестируемо
имущество у длъжника. Ето защо и в конкретиката на настоящото дело, при което
взискателя не без основание е действал със субективното убеждение, че длъжникът
няма налично имущество, отправеното до съдебния изпълнител искане за провеждане
на производството по чл. 448 ГПК чрез депозирането на молба вх. №
00976/24.11.2008 г. следва да се приеме за действие по осъществяване на
изпълнението и е от естество да прекъсне двугодишния срок за перемпция.
Не се спори, че
ищецът е извършил доброволни плащания по делото на 22.02.2010 г. 17.03.2010 г.
и 27.04.2010 г., поради което следва да се приеме, че с тях се е осъществило
изпълнение по изпълнителното дело, с което перемпцията е прекъсната. По своята същност
тези плащания се явяват признание на вземането, доколкото са извършени по
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, обективиращ процесното
вземане, поради което давността се явява
прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Ирелевантно за настъпването на материалноправния
и процесуалноправния ефект на извършените плащания е, че сумите са били върнати
на длъжника поради непосочване от страна на взискателя на банкова сметка, ***. Това
обстоятелство има отношение към ефективното намаляване размера на дълга, но
неизплащането им на кредитора не заличава с обратна сила наличието на
изпълнение от страна на длъжника по изпълнителното дело, което е единствено
релевантно към прекъсване течението срока за перемпция и погасителна давност.
С въззивната
жалба не са оспорени фактическите констатации на районният съд, а и се
установява от отбелязаните плащания върху изпълнителния лист, че след
27.04.2010 г. по изпълнителното дело са постъпвали суми в периода от 15.02.2012
г. до 15.08.2016 г., и след това - от 26.01.2018 г. до 15.11.2018 г., които са
били в период от време по-кратък от две години. С всяко от плащанията давността
се е прекъсвала, поради което към датата на подаване на исковата молба - 10.12.2018
г., то и оспореното с предявения отрицателен установителен иск вземане не е
било погасено по давност.
Отделно от
гореизложеното, следва да се отбележи, че ищецът не е релевирал конкретни
оспорвания на твърденията в отговора на исковата молба, че по искане на
ответницата, ЧСИ Г. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано във фирма „К.О.“ (в хода на устните състезания пред
първата инстанция единствено е оспорено описаните от ответника в отговора
действия да са същински изпълнителни действия, прекъсващи перемпцията или
погасителната давност). Това обстоятелство се установява от приложеното на л.
115 от делото на СРС банково извлечение, от което е видно, че на 15.03.2012 г.
са превеждани суми от „К.О.ЕООД по наложен на М.К. запор, като на л. 109 е
приложено и запорно съобщение с изх. №89/23.01.2012 г. до работодателя.
Потвърждение за наложения запор се съдържа и в депозираната от ищеца молба до
съдебния изпълнител с вх. № 226/15.03.2012 г. (116, СРС), в която е посочено,
че повече от три месеца длъжникът не може да разполага с трудовото си
възнаграждение поради наложен запор на банковата му сметка, по която получава
трудовото си възнаграждение, като е изразено желание да погасява задължението
си, сключвайки споразумение с взискателя.
Изложеното
сочи, че с искането си за налагане на запор, направено не по-късно от
15.03.2012 г. взискателя е прекъснал течението на погасителната давност, като за
настъпване на материалноправните последици от прилагането на изпълнителния
способ е без значение дали искането е било направено преди или след като по
изпълнителното дело е настъпила перемпция, тъй като е налице активно поведение
на кредитора, а от друга страна, е предприето действие по принудително
изпълнение. Както бе изложено по-горе, на 13.11.2007 г. е връчено съобщение на
„К-и логистикс" ЕООД за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца, което макар и да не е довело до ефективно
удовлетворяване на вземането, е прекъснало погасителната давност, тъй като е
действие, изграждащо изпълнителен способ. От този момент е започнала да тече
нова погасителна давност и до изтичането ѝ на 13.11.2012 г. по искане на
взискателя е наложен не по-късно от 15.03.2012 г. запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. С него отново е прекъсната погасителната давност,
след който момент са постъпвали плащания по наложения запор, прекъсващи
погасителната давност. Отделно, депозираната по изпълнителното дело от длъжника
молба от 15.03.2012 г. с искане да бъде сключено споразумение и да внася по 150
лв. представлява признание на дълга и също прекъсва давността. В този смисъл,
дори и да се приеме, че молбата на взискателя от 24.11.2008 г., с която е
поискано да се проведе производството по чл. 448 ГПК, не прекъсва двугодишния
срок на перемпцията и тя е настъпила според въззивника на 30.11.2008 г., то с
поискването и предприемането на принудителни действия по налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника в „К.О.ЕООД преди изтичането срока на
петгодишната погасителна давност, вземането не се е погасило по давност. Следва
да се отбележи, че предвид връчване на запорното съобщение на „К-и логистикс" ЕООД на запор на 13.11.2007 г. е без
значение дали нова давност тече от прекратяване на изпълнителното дело (според
действалото към този момент ППВС №3/1980 г.) или от момента на последното
извършено валидно изпълнително действие, по който въпрос е налице противоречива
съдебна практика и е образувано тълкувателно дело.
С оглед горните
мотиви оспорените вземания по изпълнителния лист не се установява да са
погасени по давност, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При този изход
на спора на въззиваемата – ответница следва да се присъдят своевременно
заявените и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, в размер на 500 лв.
След влизане в сила на решението и връщането му на СРС,
първоинстанционният съд следва да извърши преценка за провеждане на
производството по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в диспозитива
на първоинстанционното решение, тъй като на стр. 3 в мотивите на решението си е
посочил, че издаденият изпълнителен лист от 14.11.2006 г., въз основа на който
е образувано процесното изпълнително дело, обективира вземане в размер от 300
лв. за присъдени съдебни разноски (какъвто размер се отрича като дължим с
исковата молба), а в диспозитива на решението е вписано, че съдебните разноски
са в размер на 3000 лв. Отделно от това, в мотивите на решението, стр. 3, е
прието, че номерът на изпълнителното дело е 20068620400022, а в диспозитива е
посочен №200068620400022.
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК,
въззивното решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №74820/22.04.2020 г., постановено по гр.
дело № 78066/2018 г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА М.И.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез
адв. М.Р., да заплати на Д.С.Б. с ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сторени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, в размер на 500 лв.
Решението може да бъде
обжалвано при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред Върховен касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, делото да се изпрати на СРС, 116 състав, за преценка провеждане
производството по поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
първоинстанционното решение, съобразно изложеното в мотивната част на
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.