Определение по дело №472/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 21/13.03.2014 год., постановено по Н.а.х.дело № 163/2014 год., Кърджалийският районен съд е признал О. Ф. Б. от с.Я., О.Ч., обл.К. за виновен в това, че на 14.12.2013 год. в с.К., О.Ч., в съучастие като извършител с Б. Ф. Б. от с.С. и Ш. Ш. М. от с.В., отвлякъл лице от женски пол - П. С. А. от с.К., с цел да я принуди да встъпи в брак- престъпление по чл.177 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лв. Със същото решение съдът е признал Ш. Ш. М. от с.В., О.Ч., обл.К. за виновен в това че на 14.12.2013 год. в с.К., О.Ч., в съучастие като извършител с Б. Ф. Б. от с.С. и О. Ф. Б. от с.Я., отвлякъл лице от женски пол - П. С. А. от с.К., с цел да я принуди да встъпÞ в брак- престъпление по чл.177 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1800.00 лв. С решението първоинстанционният съд е признал и Б. Ф. Б. от с.С., О.А., обл.Пловдив за виновен в това, че на 14.12.2013 год. в с.К., О.Ч., в съучастие като извършител с О. Ф. Б. от с.Я. и Ш. Ш. М. от с.В., отвлякъл лице от женски пол - П. С. А. от с.К., с цел да я принуди да встъпи в брак- престъпление по чл. 177 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1800.00 лв. Осъдил е О. Ф. Б., Ш. Ш. М. и Б. Ф. Б. да заплатят по сметка на Районен съд Г.К. направените по делото разноски в размер на 240 лв. С решението съдът се е разпоредил с веществените доказателства.

Недоволни от така постановеното решение са останали подсъдимите О. Ф. Б. от с.Я., О.Ч., обл.К., Ш. Ш. М. от с.В., О.Ч., обл.К., и Б. Ф. Б. от с.С., О.А., обл.Пловдив, които го обжалват чрез защитника си, като твърдят, че наложените на всеки от тях наказания са явно несправедливи. Твърди се в жалбата, че при определяне размера на наложената на всеки от тях глоба, първоинстанционният съд не се е съобразил с материалното и гражданското състояние на подсъдимите, със степента на обществена опасност на деянието и дейците; както и не бил взел предвид всички смекчаващи отговорността им обстоятелства – добрите им характеристични данни и недоброто им материално състояние. Молят обжалваното решение да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената на всеки от тях глоба до предвидения в закона минимум – 1 000 лв. В съдебно заседание подсъдимите не се явяват, като чрез защитника си поддържат жалбата така, както е предявена и по изложените в същата съображения.

Прокурорът от О. П. - К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд счита за правилно и законосъобразно, като наложеното на всеки от подсъдимите наказание счита за справедливо. Моли същото да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като в проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства, касаещи семейното и имотно състояние на подсъдимите. От събраните в наказателното производство и от двете съдебни инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият О. Ф. Б. е роден на **.**.**** год. в с.Я., О.Ч., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Ш. Ш. М. е роден на **.**.**** год. в Г.К., като постоянно живее в с.В., О.Ч.. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, неосъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Б. Ф. Б. е роден на **.**.**** год. в Г.К., като постоянно живее в с.С., О.А.. Има завършено средно образование, не е женен, безработен е, не е осъждан, баща на три деца. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият О. Б. се познавал със свидетелката П. А. от с.К., която много харесвал и искал да се ожени за нея. Двамата многократно излизали по заведения, като подс.О. Б. я молел да се ожени за него, но винаги получавал откази на предложенията си. Тъй като постоянно мислел за свидетелката П. А., подс.О. Б. решил да я отвлече, като предполагал, че по този начин ще я принуди да се омъжи за него. Тези свои намерения споделил с брат си – подс.Б. Б., който се съгласил да му помогне да осъществи плана си. Подс.О. Б. помолил и подс.Ш. М. да му помогне тримата да отвлекат св.А., за да я принудят да се омъжи за него. Последният също се съгласил, при което тримата подсъдими се уговорили на 14.12.2013 год. да отидат до с.К., О.Ч. и да отвлекат св.П. А. в момента, в който тя се прибира с автобуса от работа. За осъществяване на плана си, подс. О. Б. закупил маски за лица от рибарския магазин, приготвил чували с дърва, раница с друхи и найлонова торба с шишарки, а от фирма „Ю Б.” ООД - Г.Х. наел за 5 денонощия собствения на фирмата лек автомобил „Фолксваген Голф 4” с ДК № Х **** ВН. С това моторно превозно средство на 14.12.2013 год. тримата подсъдими се придвижили до центъра на с.К., О.Ч., като автомобила бил управляван от подс.О. Б., където изчакали пострадалата св.П. А. Същият ден, около 17.20 часа в с.К., О. Ч., св.Али слязла от автобуса, който пътувал от с.Ч., и се отправила към дома си. След нея вървели свидетелките Ш. М. и Г. М., и двете от с.К., О. Ч.. Тогава пред св.А. спрял лек автомобил „Фолксваген Голф 4” с per. № Х **** ВН, управляван от подс.М., като в автомобила били и другите двама подсъдими - О. Б. и Б. Б.. Тримата подсъдими били поставили маски с прорези за очите и устните на главите си, за да не ги разпознаят. Подсъдимите О. Б. и Б. Б. слезли от автомобила, хванали свидетелката А. за ръцете и я задърпали към автомобила. Въпреки съпротивата й, успели да я вкарат на задната седалка на автомобила, където я настанили помежду си, държейки ръцете и краката й. Подс.М. подкарал автомобила към с.Д., преминал покрай разклона за с.Д. и поел по пътя за Г.П. По това време св.А. настоявала да я пуснат или да й дадат възможност да се обади на баща си. Досетила се, че отвличането й може би е идея на подс.О. Б., който от три години насам й пращал мобилни съобщения, оставял й бележки на прозореца на колата, обяснявал й, че я обича и иска да се ожени за нея, и няколко пъти пращал свои близки при баща й да я искат за негова жена, но тя винаги му отказвала. По пътя тя многократно молела седящите от двете й страни мъже, които били с маски и не виждала лицата им, да я пуснат, защото много я боляла ръката. По този повод подс.Б. Б. леко отпуснал лявата й ръка, която държал, при което тя бързо свалила маската от главата на седящия от дясната й страна мъж и видяла, че това е подс.О. Б.. Последният й казал, че щели отидат на едно место, където да поговорят. Той се съгласил на молбите й да се обади за кратко на баща си, за да го успокои, че е добре, като дал указание на подс.Б. Б. да набере телефонния номер на св.С. А., съобщен от св.П. А. След като набрал номера, Б. Б. доближил мобилния телефон до ухото на свидетелката А., докато подс.О. Б. държал ръцете й. Последният я предупредил да не съобщава, че е отвлечена от него, а да съобщи само, че е добре, и че ще се върне у дома същата вечер, с което тя се съобразила. Двамата подсъдими - О. Б. и Б. Б., продължили да държат ръцете и краката на св.П. А., която молела многократно да я върнат в с.К., както и помолила седящия от лявата й страна подс.Б. Б. да отпусне леко ръката й. Успяла за момент да вдигне наполовина маската му, но той хванал ръката й и отново покрил цялото си лице, поради което тя не успяла да види лицето му. Междувременно, автомобилът преминал през Г.А., с.Н. б. и продължил към Г.Ч. По пътя подсъдимите О. Б. и Б. Б. се опитали да завържат с шал очите на св. П. А., но поради съпротивата й не успели, поради което единият я хванал за ръцете, а вторият й закрил очите за около 5-10 минути. Така пристигнали в с.З., О.Ч., като автомобилът спрял на високо място в селото, където пътят свършвал. Шофьорът на автомобила – подс. М., и подс.Б. Б. слезли от автомобила, в който останали св.А. и подс.О. Б.. На молбите й да я върне в с. К., последният й отговорил, че ще стоят в село З. дотогава, докато не се съгласи да се ожени за него. Св.А. му обяснила, че не го обича. Въпреки това, подс.О. Б. настоявал да изчакат, за да вземе тя решение да се омъжи за него, и заявил, че ще докара и баща й, за да се върнат тримата и да живеят в с.К. Свидетелката го помолила да я закара в дома й, а тя ще му се обади по – късно, за да отиде при нея. Мислейки по предложението й, подс.О. Б. излязъл от автомобила, за да разговаря с другите двама подсъдими, след което тримата се върнали в автомобила и потеглили по обратния път, но скоро спрели, без да изключват двигателя на автомобила. Подсъдимите отново слезли от амтомобила, отворили багажника и изкарали от там раницата, два чувала с дърва за огрев, шишарки и метална щанга тип „кози крак”. Виждайки това, св.А. разбрала, че няма да се връщат обратно, поради което се опитала да заключи вратите на автомобила и да го приведе в движение. Виждайки това, подс.О. Б. успял да отвори шофьорската врата и издърпал свиделката А. навън, а тя от своя страна издърпала ключовете на автомобила и ги поставила в джоба на якето си. Той обаче взел ключовете на автомобила и ги подал на другите двама подсъдими, които влезли в автомобила и потеглили.

След потеглянето на автомобила, подс.О. Б. посочил една къща в селото на св.А. и й казал, че ще останат в нея, докато тя се съгласи да се ожени за него. Тогава св.А. побягнала, но подс.О. Б. я догонил. Свидетелката започнала да го удря с крака, като при един от ударите токът на единия й ботуш се счупил и паднал. Св. П. А. взела камък от земята и ударила с него главата и една от ръцете на подс.О. Б., след което той успял да вземе камъка от ръката й и го хвърлил настрани. За момент св.А. се отскубнала и отново побягнала, но подсъдимият я настигнал, хванал я и й казал, че трябва да отидат в къщата. Свидетелката отказала и предложила на подс.О. Б. да се върне да си вземе раницата, която останала по - нагоре до пътя, а тя щяла да го изчака, но подсъдимият не се върнал, а двамата се отправили пеша към Г.Ч. По пътя св. А. поискала от подс.О. Б. мобилния му телефон, за да се обади на баща си да дойде да я вземе, при което подсъдимия забелязал, че батерията на телефона му е изпаднала от апарата. Извинил се на св.А. за случилото се и й обяснил, че искал само да говорят и силно желаел да се ожени за нея. След като стигнали в Г.Ч., подс.О. Б. завел св.А. пред сградата на Общинската администрация. Там я помолил да не разказва за случилото се и й обяснил, че скоро щял да замине за чужбина и нямало да я притеснява повече. Казал й също, че ако годеникът й, за който му споменала, не се ожени за нея, той ще го направи, или пак ще я отвлече. Двамата се разделили, като свидетелката А. тръгнала към сградата на общината, където позвънила на дежурния служител, на когото разказала случилото се, а подс.О. Б. си тръгнал. След идването на извиканите от общинския служител полицейски служители, св.А. им разказала всички обстоятелства, свързани с отвличането й.

На 15.12.2013 год. в с.З., О.Ч. бил извършен оглед на местопроизшествие, при който на место по асфалтов път в горната махала на селото били открити батерия от мобилен телефон, черно токче от дамска обувка, спортна раница с фенерче, дрехи, портмоне с пари и документи на подс.О. Б., два найлонови чувала с дърва за огрев, найлонова торба с шишарки, червена метална щанга тип „кози крак, както и други вещи.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по наказателното производство гласни доказателства - обясненията на подсъдимите О. Б., Б. Б. и Ш. М., дадени пред орган по разследването в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира изцяло; показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели П. А., С. А., Ш. М., Г. М. и Т. И., на които съдът дава вяра изцяло; от писмените заключения на вещото лице на вещото лице д-р М. по назначените на досъдебното производство 3 бр. съдебно-медицински експертизи на живо лице с № 28/2013 год, № 29/2013 год. и № 30/2013 год., които съдът кредитира изцяло; от писмените доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност от първоинстанционния съд по реда на чл.283 от НПК; както и от писмените такива, събрани в хода на въззивното съдебно следствие.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че всеки от подсъдимите О. Б., Б. Б. и Ш. М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 177 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК – на 14.12.2013 год. в с.Каняк, О.Ч., обл.К., всеки от тях действащ в съучастие като извършител с другите двама подсъдими, отвлякъл лице от женски пол - П. С. А. от с.К., с цел да я принуди да встъпи в брак, до какъвто краен правилен – обоснован и законосъобразен, извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи тези изводи и да постанови решението си, с което е признал подсъдимите за виновни и им е наложил посочените по-горе административни наказания, първоинстанционният съд е извършил съвкупна оценка и анализ на събраните в наказателното производство доказателства, като е изложил подробни съображения в тази връзка, които настоящата инстанция възприема напълно и не е необходимо преповтарянето им в тяхната цялост. Следва да се отбележи в тази връзка, че всички събрани по делото доказателствÓ, вкл. и обясненията на подсъдимите, дадени в хода на досъдебното производство, са еднопосочни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си, като очертават безпротиворечиво фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимите с въззивната им жалба касае справедливостта на наложеното на всеки от тях административно наказание „глоба”, които същите считат за завишени по размер.

С оглед установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, изложена по-горе, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от всеки от жалбодателите, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че всеки от тримата жалбодатели самостоятелно е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление от обективна страна, тъй като всеки от тях е участвал в използването на принуда спрямо св.П. А., като са я отвлекли против нейната воля – издърпали са я насила в автомобила и са я откарали на друго място, различно от местопребиваването й, държали са й ръцете и краката, лишавайки я от възможност за съпротива. От субективна страна всеки от подсъдимите О. Б., Б. Б. и Ш. М. е извършил престъплението при форма на вината – пряк умисъл, обективиран в поведението му: всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици, и е искал тяхното настъпване – всеки от тях е съзнавал, че отвлича св.А. /т.е. че я лишава от свобода и възможност да се придвижва по своя воля/, чрез употребата на сила, и с цел да я принудят да встъпи в брак с подс.О. Б.. Следва да се отбележи в тази връзка, че е безспорно установено по делото, че подс.О. Б. предварително е споделил плановете си за отвличане на св.А., с цел да я принуди да встъпи в брак с него, с другите двама подсъдими, които са се съгласили да участват в отвличането. Още повече, че подсъдимите са си набавили маски за главите, а подс.О. Б. е подготвил предварително чувал с дърва и торба с шишарки за огрев, дрехи, както и е наел лек автомобил, с който да осъществят престъплението. Тези обстоятелства сочат на общност на умисъла на тримата подсъдими – освен своя собствен умисъл, всеки от тях е съзнавал и умисъла на другите двама подсъдими. Налице е и специалната цел, изискуема от разпоредбата на чл.177 ал.2 от НК – отвличането тримата подсъдими са осъществили с цел да принудят св.П. А. да встъпи в брак с подс.О. Б..

При налагане на наказанието на всеки от подсъдимите О. Б., Б. Б. и Ш. М., първоинстанционният съд правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаване на всеки от тях от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание: за извършеното от всеки от подсъдимите деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до 3 години; никой от тях не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII-ма на НК; и от престъплението на всеки от подсъдимите няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. За да определи размера на наказанието на всеки от подсъдимите, първоинстанционният съд е отчел като смеквачащи отговорността на всеки от тях обстоятелства чистото им съдебно минало, добри характеристични данни, направените самопризнания; а като отегчаващи – извършване на престъплението в съучастие като извършители, т.е. от повече от едно лице и отвличането на св.А. в друга административно-териториална област, чрез използване на МПС /а само за подс.О. Б. – и обстоятелството, че същият е инициатор за осъществяване на престъплението/, като е наложил на всеки от подсъдимите наказание при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, под средния предвиден в разпоредбата на чл.78а от НК размер, а именно: на подс.О. Б. - административно наказание “глоба” в размер на 2 000 лв.; на подс.Б. Б. - административно наказание “глоба” в размер на 1 800 лв.; и на подс.Ш. М. - административно наказание “глоба” в размер на 1 800 лв. Настоящата инстанция нами­а, че изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на всеки от жалбодателите са обосновани и законосъобразни, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, а съотвестват на тежестта на конкретното престъпление и степента на обществената опасност на деянието и дейците, поради което няма основание за тяхното намаляване. Не са в състояние да променят този извод на съда представените и приети в производството пред настоящата инстанция писмени доказателства относно влошеното имотно състояние на всеки от подсъдимите – декларации, нотариални актове, талон за собственост на МПС и удостоверения за раждане на деца, тъй като наказанието на всеки от подсъдимите е определено от първоинстанционния съд далеч под средния размер на предвиденото в закона, въпреки наличието и на отегчаващи отговорността им обстоятелства и имайки предвид времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението от всеки от подсъдимите.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/13.03.2014 год., постановено по Н.а.х.дело № 163/2014 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.