РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
777
гр.
Пловдив, 11 април 2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, XI
с., в
закрито заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
като
разгледа адм. дело № 730 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.216, ал.5 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба на Д.Р.С., ЕГН **********, постоянен адрес ***, против заповед №
ДК-10-ЮЦР-12/18.02.2019 г. на Началника на РДНСК ЮЦР.
Твърди
се незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдения, че погрешно и преждевременно
е прието, че жалбоподателят не е сред заинтересованите лица по смисъла на чл.149,
ал.2 от ЗУТ. Сочи се за неправилен
извода за липса на правен интерес у жалбоподателя, тъй като не са съобразени
релевантните факти, а именно, че за местността и конкретно за имота, за който
се отнася разрешението за строеж няма влязъл в сила план за регулация и
застрояване, имотите следва да се третират като поземлени такива, а не като
УПИ, поради което пък не може да се направи еднозначен извод, че относно
собствениците на имота и доколко самият
жалбоподател се явява заинтересовано лице. Заема се тезата, че единствената
възможност за наличие на лице на улица за имот № 007130 е нереализираната
такава под № 007147, върху който имот жалбоподателя притежава право на собственост,
което го прави ЗЛ по смисъла на чл.149 от ЗУТ.
Излагат
се и съображения по същество с доводи, че процесният имот е с предназначение „за жилищно
застрояване“, съответно за него не може да се разреши строителство за къща за
гости, което представлява обект за обществено ползване какъвто по план не е
предвиден и допустим в този район, което пък прави строителното разрешение
нищожно.
В
крайна сметка се иска отмяна на атакуваната заповед, съответно обявяване на
разрешението за строеж за нищожно или отмяната му като незаконосъобразно.
Съдът
счита жалбата за неоснователна предвид следното:
Предмет
на процесното оспорване е Заповед № ДК-10-ЮЦР-12/18.02.2019 г. на Началника на
РДНСК ЮЦР, с която, на основание чл.216, ал.5 във връзка с чл.216, ал.2 от ЗУТ
и чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, е прекратено образуваното производство по жалба на Д.Р.С.,
недопустима по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ и е оставен в сила инвестиционен проект и
издадено разрешение за строеж № 7/22.02.2018 г. на главния архитект на община
Куклен за „къща за гости“, находящ се в УПИ С-007130-жил.застр., масив 7,
землището на с.Яврово, община Куклен, област Пловдив с възложител „Б. и ко“ЕООД
с.Белащица, община Родопи, управител И.Г. Б..
За
да достигне до този правен извод, АО е приел, че жалбоподателят, като съсобственик
на УПИ II
– 007130 – жил.застр., идентичен с имот № 007146 в землището на с.Яврово, съгласно
НА за покупко –продажба № 48, том I, рег.№ 729, дело № 46 от 23.02.2011 г., вписан
по ЗС/ПВ акт № 169, том 10, дело № 1496/2011 г., не притежава собственост,
ограничени вещни права или право на
строеж в УПИ I-007130 – жилищно
строителство, масив 7, землището на с.Яврово, община Куклен, област Пловдив
(собственост на „Б. и Ко“ЕООД с управител И.Г. Б., поради което не се явява ЗЛ
по смисъла на чл.149, ал.2 от ЗУТ.
Освен
това е посочено, че, видно от одобрения проект строежът представлява „къща за
гости“ със застроена площ 145,39 м2 и разгъната застроена площ 298,58 м2.
Предвидено е основно застрояване – свободно разположено, съгласно одобрения
ПУП, като отстоянията на сградата до съседните имоти е съобразено с
изискванията на чл.31, ал.1 от ЗУТ – бъдещата сграда е ситуирана така, че се намира на разстояние три метра от границата
с имота на жалбоподателя (УПИ II-007130)
съгласно изискването на чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ за минимални разстояния.
Тези
изводи се споделят и от съда.
Не
е спорно между страните, че жалбоподателят притежава право на собственост върху
имот, съседен на този, в който е разрешено строителство посредством процесното
разрешение за строеж, съответно правилен е извода на АО, че не попада сред
кръга на ЗЛ по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Процесното
строителство е разрешено в съседния УПИ I-007130 – жилищно строителство,
масив 7, землището на с.Яврово, съответно жалбата на С., в качеството му на
собственик на УПИ II-007130, идентичен с имот №
007146 в землището на с.Яврово, е недопустима.
Изложените
от С.
аргументи в жалбата за промяната статута на процесния имот, неговото
предназначение и наличието на влязъл в сила ПУП
могат да формират качеството му на ЗЛ по чл.131, ал.2 от ЗУТ, съответно за него съществува
възможността да оспорва заповед за одобряване на ПУП, но същите отново не могат
да бъдат взети предвид в това производство.
Настоящото
производство касае РС и ЗЛ, които могат да оспорват РС са лимитативно изброени
в чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, а жалбоподателят не попада сред тях.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.Р.С., ЕГН **********, постоянен адрес ***, против заповед №
ДК-10-ЮЦР-12/18.02.2019 г. на Началника на РДНСК ЮЦР.
Определението
е окончателно.
Председател: