Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 19.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при
секретаря Веселина Василева, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д.
№ 267 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С
решение № 1/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2441/2017 г. на РС – Ловеч ответникът „МУНДУС
ГРУП“ ЕООД (предишно наименование „КАЛАМАРИС
ГРУП“ ЕООД) е осъдено да заплати на ищеца П.И.Е. следните суми: 1498,83
лв. - обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа за периода
от 11.07.2016 г. до 13.10.2016 г.; 626,37 лв. - обезщетение по чл. 213, ал. 2 КТ за незаконно недопускане до работа в периода от 01.06.2016 г. до 11.07.2016
г. и 648,75 лв. - обезщетение на основание по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 29 дни за периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г., ведно със законната
лихва върху същите суми от датата на завеждане на исковата молба (24.11.2017
г.) до окончателното им изплащане. С решението съдът е отхвърлил иска по чл. 224, ал. 1 КТ за разликата до пълния претендиран размер от 1006,65 лв. за още 16 дни неизползван
платен годишен отпуск за същия период и се произнесъл по отговорността за
разноските, осъждайки „МУНДУС ГРУП“ ЕООД да заплати на П.И.Е. 422,86 лв., а П.И.Е. да заплати
на „МУНДУС ГРУП“ ЕООД 159,95 лв.
Решението е обжалвано от П.И.Е. в частта, с която искът
по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер от 1006,65 лв. за още 16
дни неизползван платен годишен отпуск за същия период. В жалбата са направени оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната му част, свеждащи се до необоснованост
и противоречие с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна
в тази част, за уважаване на иска в отхвърления размер и за присъждане на
разноските.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „МУНДУС ГРУП“ ЕООД не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба.
Въззивникът П.И.Е. взема участие в съдебното
заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв.
Л., която поддържа въззивната жалба, излага съображения за нейната
основателност и моли за отмяна на решението в обжалваната му част, за
присъждане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ в пълния му претендиран размер и за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемият „МУНДУС ГРУП“ ЕООД не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия го по
регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият
окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият
състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната
жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от П.И.Е. против „МУНДУС ГРУП“ ЕООД
(предишно наименование „КАЛАМАРИС ГРУП“ ЕООД) следните
искове: с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на обезщетение за без работа за периода от
11.07.2016 г. до 13.10.2016 г. в размер на 1498,83 лв.; с правна
квалификация чл. 213, ал. 2 КТ – за заплащане на
обезщетение за незаконно недопускане до работа в периода от 01.06.2016 г. до
11.07.2016 г. в размер на 626,37 лв. и по чл. 224, ал. 1 КТ – за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 45 дни за
периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г., в
размер на 1006,65 лв. (увеличен в съдебно заседание от 18.05.2018 г.).
В
срока по чл. 131 ГПК от ответника „МУНДУС
ГРУП“ ЕООД не е постъпил писмен отговор на
исковата молба.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и това се установява от приетия трудов договор № 117/08.04.2014 г., че ищецът П.И.Е. работил при ответника „МУНДУС
ГРУП“ ЕООД (с наименование към този момент „КАЛАМАРИС
ГРУП“ ЕООД) на длъжност „охранител”, че е договорено
възнаграждение в размер на 340 лв. и 0.6 % допълнително възнаграждение за всяка година придобит професионален
стаж и че размерът на основния платен годишен отпуск е 20 дни. С допълнително споразумение от 24.08.2015 г. размерът на трудовото възнаграждение
на работника е увеличен на 380 лв.
Със заповед от
10.06.2016 г. на Управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение с
ищеца е прекратено считано от 11.07.2016 г. – датата на връчване на заповедта,
като посоченото в заповедта основание за прекратяване е чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.
На 14.10.2016 г. П.И.Е. сключил нов трудов договор № 4368 с друг работодател -
„ГРУП -7" ЕООД, с място на работа „Т Маркет” -
Ловеч.
С Решение № 76/27.02.2017 г., постановено по
гр.дело № 1662/2016 г. на РС Ловеч, влязло в сила на 04.09.2017 г. уволнението
на П.И.Е., извършено със заповед от 10.06.2016 г., е признато за незаконно,
същата заповед е отменена, а ищецът възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност при ответника.
С писмо изх. № 1662/28.09.2017 г. на РС Ловеч П.И.Е.
е уведомен, че е възстановен на длъжността „охранител“ при „КАЛАМАРИС ГРУП“
ЕООД, като в писмото е указано, че възстановеният следва да се яви и да заеме
длъжността в двуседмичен срок от 02.10.2017 г., в който ден П.И.Е. е получил
писмото.
С Постановление на МС № 375/28.12.2015 г., размерът
на минималната работна заплата за страната е определен на 420.00 лева, считано
от 01.01.2016 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза
по гр.д. № 2441/2017 г. на РС – Ловеч, която съдът приема,
като пълна и научно обоснована, се установява, че за времето от 08.08.2014 г.
до 11.07.2016 г. общият брой дни на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск
е 45 дни, като за същия период дружеството-работодател е начислило и изплатило
по ведомост на П.И.Е. общо 255,48 лв. за
16 дни платен годишен отпуск, от които 88,70 лв. през м. юли
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
При прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето,
което се признава за трудов стаж (чл. 224, ал. 1 КТ). Обезщетението
се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение (чл. 224, ал. 2 КТ). Брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по раздел III на
Глава десета от Кодекса на труда, сред които е и това по чл. 224, ал. 1 КТ, е брутното трудово възнаграждение
за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно
трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 КТ).
Претендираното обезщетение е за 45 дни неизползван платен годишен
отпуск, като релевираното от въззивника оплакване е
за неправилно отхвърляне на иска по чл. 224, ал. 1 КТ до
пълния претендиран размер от 1006,65 лв. и същото се
свежда до несъгласие с извода на районния съд за ползван от ищеца 16 дни от
този отпуск. Отговорът на въпроса ползвал ли е ищецът платен годишен отпуск за претендирания период и колко са дните на неизползвания
такъв, следва от установения в закона ред за ползване. Поначало ползването на
платения годишен отпуск е с писмено разрешение от работодателя, което
предполага писмена молба (искане) от работника (чл. 173, ал. 1 КТ). Предоставянето
на платения годишен отпуск по чл. 173, ал. 4 КТ е въпреки волята (съгласието)
на работника, поради което и в този случай ще следва да е налице писмено
волеизявление (заповед) от работодателя, в което да са посочени някоя от
предпоставките от същата разпоредба. Писменото волеизявление (заповед) на
работодателя за разрешаване на платен годишен отпуск, респ. за предоставяне
отпуска на работника без неговото съгласие, е юридическият факт, с оглед на
който би могло да се приеме, че отпускът е ползван. При установяване на фактите
по делото се изясни, че в счетоводното записване на ответника за процесния
период е отразено единствено молба с разрешение на 6 дни през м. юли
Приемайки, че от полагащите се за
процесния период 45 дни плетен годишен отпуск, ищецът е ползвал 6 дни, то броят на дните на неизползвания отпуск се
явява разликата от 39 дни. Размерът на обезщетението по чл. 224 КТ за 39
дни на база среднодневното брутно трудово
възнаграждение, определено с оглед минималната работна заплата от 420 лв. при
0,6 % професионален опит е 872,43 лв. От последната сума следва да се извади
размера на присъденото от районния съд обезщетение от 648,75 лв. (за 29 дни неизползван платен годишен отпуск), като
получаващата се разлика от 223,68 лв., представлява дължимото обезщетение за още 10 дни неизползван платен годишен
отпуск за периода от 08.04.2014 г. до
10.07.2016 г.), което макар да се претендира от ищеца, не е присъдено с
обжалваното решение. За горницата над сумата от 872,43 лв. до пълния претендиран размер от 1006,65 лв. (обезщетение за още 6 дни
неизползван платен годишен отпуск за същия период) искът не е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността и размера на иска по чл. 224 КТ не съвпадат изцяло. На
основание чл. 271, ал.1, изр.1, ГПК обжалваното първоинстанционно
решение следва да бъде отменено в обжалваната му част, с която искът по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 648,75 лв.
(обезщетение, присъдено за 29 дни неизползван платен годишен отпуск за
периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г.) до
сумата 872,43 лв., като вместо него да бъде
постановено друго, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца сумата
223,68 лв., представляваща обезщетение за още 10
дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г.), ведно със законната
лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба
(24.11.2017 г.) до окончателното ѝ изплащане. Решението следва да се
потвърди в останалата обжалвана част, с която искът по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за горницата над сумата от 872,43 лв. до пълния претендиран
размер от 1006,65 лв. (обезщетение за още 6 дни неизползван платен годишен
отпуск за същия период).
С
оглед частичната основателност на въззивната жалба и на единния от предявените
искове (този, по чл. 224, ал. 1 КТ), на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се присъдят както
разноските по делото сторени на двете инстанции съобразно размера на уважената
част от претенциите. Ищецът е доказал сторване на следните разноски: 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция;
150 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство. Предвид уважаване на иска по чл. 224, ал. 1 КТ в по висок размер
от присъдения (за още 223,68 лв.), на ищеца
следва да се присъдят допълнително разноски за първата инстанция в размер на
35,71 лв. Разноските за въззивната инстанция следва да се разпределят според
правилото чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно частичната
основателност на въззивната жалба (за 223,68 лв.) и обжалваемия интерес
от 357,90 лв. (сумата, за която съдът е отхвърлил иска по чл. 224, ал. 1 ГПК),
като се отчете, че защитата на този интерес се е осъществил при липсата на насрещната
въззивна жалба (в какъвто случай процесуалното положение на въззивника не би
могло да се влоши). При това положение от сторените на въззивната инстанция разноски
в размер на 150 лв., следва да се присъдят частично - в размер на сумата от
93,75 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ОС Ловеч сумата в размер
на 25 лв. - държавна такса за въззивно обжалване. Уважаване на иска по чл. 224,
ал. 1 КТ в по висок размер от присъдения на първа инстанция (за още 223,68 лв.)
не обуславя определяне на допълнителна държавна такса, тъй като общият размер
на сумата, за която искът се явява е основателен, не надхвърля 1250 лв., над
която би се дължала държавна по-висока от присъдената от районния съд в размер
на 50 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1/02.01.2019 г., постановено по
гр.д. № 2441/2017 г. на РС – Ловеч в обжалваната му част, с която искът по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над сумата от 648,75 лв. (обезщетение,
присъдено за 29 дни неизползван платен годишен отпуск за периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г.) до сумата 872,43 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
„МУНДУС ГРУП“ ЕООД (предишно наименование „КАЛАМАРИС
ГРУП“, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр*********2,
представлявано от управителя С.Д.М., да заплати на П.И.Е., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 223,68 лв., представляваща обезщетение за още 10 дни неизползван платен годишен отпуск за
периода от 08.04.2014 г. до 10.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
завеждане на исковата молба (24.11.2017 г.) до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1/02.01.2019 г., постановено по гр.д. № 2441/2017 г. на РС – Ловеч в останалата
обжалвана част, с която искът
по чл. 224, ал. 1 КТ е отхвърлен за горницата
над сумата от 872,43 лв. до пълния претендиран размер
от 1006,65 лв. (обезщетение за още 6 дни неизползван платен годишен отпуск за
същия период).
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „МУНДУС ГРУП“ ЕООД (предишно наименование „КАЛАМАРИС ГРУП“, с ЕИК ****** със седалище и адрес на
управление: гр. ******* представлявано от управителя С.Д.М., да заплати на П.И.Е.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, следните суми: 35,71 лв. - допълнително
разноски за първата инстанция, над присъдените от районния съд, и 93,75
лв. - разноски за въззивната инстанция съобразно
частичната основателност на въззивната жалба и на иска чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МУНДУС ГРУП“ ЕООД (предишно наименование „КАЛАМАРИС ГРУП“, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****** представлявано от управителя С.Д.М. да заплати в
полза на ОС Ловеч сумата в размер на 25 лв., представляваща дължима държавна
такса за въззивното обжалване.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.