Определение по дело №39/2024 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 1290
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247110700039
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1290

Кюстендил, 01.07.2024 г.

Административният съд - Кюстендил - III състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

При секретар ЛИДИЯ СТОИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА административно дело № 20247110700039 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С протоколно определение от 28.06.2024 г. съдът е дал ход по съществото на спора.

В срока за произнасяне с решение съдът констатира, че жалбата е недопустима на основанията по чл.158, ал.1 от АПК и чл.126 от АПК. Съображенията за това са следните:

Делото е образувано по жалба от Н. Г. С. от гр.Мизия, [улица]срещу отказ за предоставяне на информация от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – гр.Козлодуй, обективиран в писмо № ЗДОИ-2/ 08.01.2024 г.

Административното производство е образувано по заявление вх. № ЗДОИ-1/ 02.01.2024 г. от Н. Г. С. до органа, с което на основание чл.4 и чл.24 от ЗДОИ заявителката иска получаване на достъп до информация относно размера на най-високото и най-ниското основно месечно трудово възнаграждение към 01.01.2024 г. на работещите на длъжност „медицинска сестра“ в Служба трудова медицина „АЕЦ Козлодуй“. Информацията се иска на хартиен носител.

С оспореното писмо рег. № ЗДОИ-2/ 08.01.2024 г. заместващият изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД /по заповед № 133-2/ 08.01.2024 г. на изпълнителния директор/ е уведомил заявителката, че множеството подадени от нея и майка й искания за предоставяне на информация по ЗДОИ касаят идентична или сходна информация, включително вече предоставяна такава, като е възприета порочна практика за злоупотреба с права. Поради множеството подадени заявления и съдържанието на процесното заявление, органът е приел, че е налице недобросъвестно поведение, като е посочил, че исканата информация не се използва за съставяне на собствено мнение за дейността на дружеството и отсъства целта информацията да е свързана с обществения живот.

Оспореното писмо е получено от адресата на 10.01.2024 г., а жалбата по делото е подадена по пощата на 22.01.2024 г.

С молба вх. № 462/ 02.02.2024 г. изпълнителният директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е оспорил редовността на жалбата, считайки, че същата не е подписана от нейния подател. Отделно от това, е оспорил качеството си на задължено лице по чл.3, ал.2 от ЗДОИ и е релевирал съмнения относно достоверността на подписа на заявителката в заявлението по ЗДОИ, като е поискал откриване на производство по оспорване на автентичността на положения подпис в заявлението. По съществото на спора твърди, че исканата информация е извън приложното поле на ЗОДИ и не е обществена. Към молбата е приложил множество предходни заявленията от жалбоподателката и Й. К. /двете живеят на един адрес/ за времето от 28.03.2022 г. до подаване на процесното заявление за да удостовери становището за злоупотреба с права.

Поради твърдението на органа, че подписа в жалбата не принадлежи на жалбоподателката и в изпълнение на задълженията за проверка валидността на действието по подаване на жалбата по см. на чл.101, ал.1 във вр. с чл.7, ал.1 от ГПК по препращане от чл.144 от АПК, на основание чл.158, ал.1 от АПК във вр. с чл.40 от ЗДОИ с разпореждане № 357/ 19.02.2024 г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал на С. в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната от съда нередовност, като посочил дали е подписала жалбата срещу писмото на органа и ако не е подписала жалбата да посочи чий е подписът върху жалбата и дали потвърждава подаването на жалбата от лице без надлежна процесуална легитимация. Съобщението с указанията на съда е връчено редовно на адресата на 26.02.2024 г. В указания срок, със заявление по пощата вх. № 751/ 28.02.2024 г. С. е уведомила съда, че собственоръчно е подписала жалбата, като по същият начин е подписала и заявлението по ЗДОИ в централно деловодство на дружеството, където го е подала лично.

С определение № 524/ 14.03.2024 г. съдът е насрочил открито съдебно заседание. В проведеното съдебно заседание на основание чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е открил производство по оспорване автентичността на положения от С. подпис върху заявлението за достъп до обществена информация, като по искане на представителя на ответника е назначил съдебно-графологическа експертиза със задачи вещото лице да установи дали заявлението по ЗДОИ, обратната разписка за получаване на оспореното писмо, жалбата по делото и заявлението на С. за отстраняване на нередовностите по жалбата са подписани от лицето, включително дали подписите в документите към молбата на ответника, изхождащи от жалбоподателката и Й. К. са подписани от оспорващата.

Съгласно приетата в съдебно заседание съдебно-графологическа експертиза на вещо лице В. Д. С., подписите, положени върху жалбата по делото, заявлението за достъп до обществена информация до органа и заявлението по повод разпореждане на съда № 357/ 19.02.2023 г. не са автентични на подписите на Н. Г. С.. Като сравнителен материал вещото лице е използвало подадените от С. заявления за издаване на лична карта и приложените към тях банкови документи. Вещото лице сочи, че при двата разговора с жалбоподателката за снемане на експериментален сравнителен материал от подписа й С. е отказала съдействие на вещото лице.

Заключението на вещото лице съдът намира за обективно и достоверно, т.к. изводите почиват на обективни доказателствени източници, а експертът има нужната компетентност в изследваната област.

С оглед на изложеното, съдът констатира недопустимост на оспорването на две самостоятелни правни основания.

Видно от изложеното по-горе, с разпореждане № 357/ 19.02.2024 г. съдът е възложил на жалбоподателката да отстрани констатираната нередовност досежно автентичността на подписа на подателя в жалбата. Съобщението за съдебните указания е връчено редовно на адресата на 26.02.2024 г., поради което срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 05.03.2024 г. /присъствен ден/. С оглед заключението на вещото лице, положеният подпис в заявление вх. № 751/ 28.02.2024 г. от името на Н. Г. С. за потвърждаване пред съда на автентичността на подписа в жалбата, не е автентичен с подписа на С.. Това означава, че в срока по чл.158, ал.1 от АПК оспорващата не е отстранила констатираната от съда нередовност. Съдът няма задължение да издирва действителният автор на изявлението в заявлението от 28.02.2024 г. Изводът на експерта, че това изявление не изхожда от неговия автор е достатъчен за да се приеме, че указанията на съда не са изпълнени в дадения срок. Изложеното покрива хипотезата за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство по реда на чл.158, ал.3 от АПК.

Отделно от горното, заключението на вещото лице установява, че подписът в жалбата по делото не е автентичен с подписа на Н. Г. С.. Това означава, че липсва валидно волеизявление на лицето, от името на което изхожда жалбата за сезиране на съда с оспорването. След като направеното в жалбата волеизявление не принадлежи на С., а на трето неизвестно лице, жалбата е недействителна по арг. от чл.145 от АПК. Липсва абсолютната процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство, свързана с действителна жалба от лицето, сочено като нейн автор. Нарушено е диспозитивното начало по чл.126 от АПК поради което липсва воля от С. за сезиране на съда срещу оспорения акт. Изложеното е самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на съдебното производство.

Установеният неавтентичен подпис на С. в заявлението по ЗДОИ касае съществото на спора, поради което няма пряка връзка с коментираните от съда абсолютни процесуални пречки за образуване и водене на делото.

Изложеното налага отмяна на определението за даване ход по съществото на спора, оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на делото.

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателката дължи заплащане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД на деловодни разноски в размер на 2 030 лв., включващи 1 030 лв. за вещо лице и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4 800 лв. съдът намалява като прекомерно, т.к. делото не е с висока фактическа и правна сложност, проведени са само две съдебни заседания, а доказателствата не са многобройни и не предполагат значителен правен анализ. Присъдената сума е съобразена с минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 28.06.2024 г. за даване ход по съществото на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 264/ 23.01.2024 г. от Н. Г. С. /с посочен адрес/ срещу отказ за предоставяне на информация от изпълнителния директор на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – гр.Козлодуй, обективиран в писмо № ЗДОИ-2/ 08.01.2024 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 39/ 2024 г. по описа на КАС.

ОСЪЖДА Н. Г. С. да заплати на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ“ ЕАД деловодни разноски в размер на 2 030 лв. /две хиляди и тридесет лева/.

Определението подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Определението да се съобщи на страните.

Съдия: