Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Луковит, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на девети
декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия гр. дело № 268/2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр.
45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М.М.С. срещу ЗК „Уника“ АД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, емоционален стрес и негативни психически изживявания,
причинени виновно при ПТП на 20.09.2016 г., от застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач.
В исковата молба
се навеждат твърдения, че на 20.09.2016г. около 15:40 часа, Г. Й. управлявал автомобил марка „Ивеко", модел „****", per. № ******по ***път I - 3 в посока „Бяла
-Ботевград". В района на км. 133 + 517 на кръстовище в с. Радомирци,
предимството му било отнето от автомобил марка „ВАЗ", модел „2104",
д. к. № ******, в резултат на което настъпил удар между двата автомобила.
Произшествието настъпило по вина на водача на автомобил „ВАЗ" А.А.А., който нарушил правилата за движение по пътищата, като
не спрял на знак Б2: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, при
което са били причинени телесни повреди на ищеца М.М.С..
Твърди се, че след инцидента изпитвал силни болки в областта на кръста и
краката. Усещал силни болки при придвижването си, но тъй като се грижел за
близките си, които били пострадали по-тежко вследствие на същото ПТП, не е
успял да посети лекар своевременно след произшествието. Оплакванията му
продължили дълъг период от време, което в крайна сметка наложило постъпването
му в болница. Ищецът е бил приет в МБАЛ Луковит ЕООД с диагноза „увреждане на
между прешлените дискове в поясен отдел", където
му било назначено и лечение, съпътствано с прием на множество лекарства и физиопроцедури. След изписването му, лечението на ищеца
продължило в домашни условия, където той разчитал на семейството си дори за
елементарните си битови нужди. Приемът на множество лекарства отслабил имунната
му система, изпитвал ежедневно силно главоболие и световъртежи. И към днешна
дата ищецът изпитвал болка в областта на кръста и краката при определени
движения и при промяна на времето. Освен физическите болки, претърпяното
произшествие било оказало
изключително негативно въздействие и върху психическото и емоционалното
състояние на ищеца. Към момента на настъпване на ПТП пострадалият е изживял
силен стрес, и до момента изпитвал страх да се качва в автомобил, страдал от
безсъние и преживявал отново и отново случилото се. Ищецът се чувствал
потиснат,
изпитвал постоянно тревога за себе си и близките си, тъй като в същото ПТП
пострадали и част от близките му хора. Твърди се, че към момента на ПТП, за
автомобила марка „ВАЗ", модел „2104", д. к. № ****** е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност“ в ЗК „Уника“ АД полица
№ ******,
валидна от 10.12.2015г. до 09.12.2016г., което ангажирало отговорността на ЗК „Уника" АД за обезщетяване на причинените вследствие на
ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Ищецът твърди, че е предявил пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, но
последният отказал, поради което и предявява настоящите искове. Иска ответното
дружество да бъде осъдено да му заплати обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му от ПТП на 20.09.2016 г. Претендира и законната лихва за забава
върху обезщетението, считано от датата на увреждането - 20.09.2016 г. Претендира сторените по делото разноски.
В първото
съдебно заседание ищецът е допълнил обстоятелствената част на исковата молба с
твърдението, че след оказаната му първоначална медицинска помощ в ЦСМП Луковит
на 20.09.2016 г. – датата на ПТП, ищецът М.М.С. не е
останал на болнично лечение поради единствената причина, че здравният му статус
е бил на неосигурено лице и не е имал финансовата възможност да заплати
болнично лечение. Постъпил на болнично лечение на 06.02.2017 г. в МБАЛ –
Луковит – Неврологично отделение след като е заплатил всички дължими здравни
осигуровки, за да бъде възстановен статуса му на осигурено лице.
В отговора на
исковата молба ответникът оспорва основателността на иска и претендирания
размер. Прави възражение за съпричиняване от страна
на увредения ищец – не е поставил обезопасителен
колан. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между телесните
увреждания на ищеца и ПТП.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
18.10.2016 г., е видно, че на 20.09.2016 г., около 15:40 часа на първокласен
път І-3 Бяла – Ботевград км. 133+517 на кръстовище в с. Радомирци, обл. Плевен
е настъпило ПТП, с участието на лек
автомобил с рег. № ******, марка ВАЗ, модел 2104, управляван от А.А.А. товарен автомобил с рег. № ******,
марка Ивеко, модел ****, управляван от румънския гражданин
Г. Й.. Като обстоятелства и причини за ПТП в протокола е отразено, че водачът
на лек автомобил с рег. № ******, марка ВАЗ, модел 2104 А.А.А.
не изпълнил предписанието на знак Б2 и отнел предимството на движещия се по път
Е-83 /от гр. Плевен в посока гр. София/ товарен автомобил с рег. № ******,
марка Ивеко, модел ****, управляван от румънския
гражданин Г. Й., който го удря и настъпва ПТП с материални щети, ранени и
починали. Като пострадали в протокола са вписани: водачът А.А.А.–
починал, пътник П.М.С. – настанен в „Коремна хирургия“, пътник Л.В.Г. –
починал, пътник В.Е.А.– настанен в „Детска хирургия“. Като пострадал в
протокола е посочен и ищецът М.М. /погрешно записан с
фамилия А./ - пътник в лек автомобил ВАЗ, за който е посочено, че е прегледан и
освободен. Образувано било досъдебно
производство № 211/20.09.2016 г. по описа на ОДМВР – Плевен.
По делото е
безспорно, че отговорността на водача на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. № ******
е застрахована при ответника по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
Не се спори и се
установява от приложената застрахователна преписка по щета №****, че ищецът е
заявил претенция пред застрахователя -
ответното дружество за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди на
14.12.2018 г., като с писмо изх. № 2710418/21.12.2018 г. застрахователят е отказал да удовлетвори същата,
включително и частично.
С влязла в сила Присъда № 10 от 05.03.2019 г., постановена
по НОХД № 1151/2018 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, е признат румънския
гражданин Г. Й. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр. 3, б.“б“, пр. 1 вр.
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК – за
това, че на 20.09.2016 г., на път І-3, Бяла – Ботевград, в с. Радомирци, област
Плевен, кръстовището на ул. ...и ..., при управление на МПС – товарен автомобил
марка Ивеко, модел Дейли с
рег. номер ******/румънска регистрация/, нарушил правила за движение по
пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение, на
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: пътно превозно средство от категория В – в населено място
– 50 км/ч“, като управлявал посоченото МПС със скорост 80,30 км/ч, при условията
на независимо съпричинителство с починалия А.А.А., по непредпазливост причинил смъртта на две лица: А.А.А. от с. Бежаново, област Ловеч и Л.В.Г. ***, тежка
телесна повреда на П.М.С. ***, изразяваща се в разкъсване на далака /слезката/, наложило оперативното му отстраняване, което
довело до загуба на слезката, както и средна телесна
повреда, изразяваща се в спукване на капсулата на черния дроб, довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота и средна телесна повреда на В.Е.С. /В.Л.Г.
***, изразяваща се в счупване на дясната подколенница,
довело до трайно затруднение движението на десния крак.
В мотивите на
съдебния акт е посочено, че по отношение на пътувалия на задна лява седалка М.С.
било установено след прегледа във ФСМП – Луковит, че има натъртвания. В
мотивите също така е прието, че на М.С. е била причинена лека телесна повреда.
По делото е представена медицинска документация:
Фиш за спешна медицинска помощ от 20.09.2016 г. на името на
ищеца, в който е отразено, че е пострадал при ПТП в с. Радомирци, докаран и
консултиран с невролог и хирург. В тежко общо състояние, контактен, с изразени
силни болки отстрани на гръбначния стълб и кръста. Повърхностни рани на гръдния
кош.
Консултативен журнал от същата дата с отразени консултации с
невролог и дежурен хирург. Отразено е, че е без видими наранявания.
Представени са История на заболяването и Епикриза,
видно от които ищецът е бил приет на лечение в МБАЛ – Луковит ЕООД, Неврологично отделение на 06.02.2017 г.
и изписан на 13.02.2017 г. с диагноза : Увреждане на междупрешлените
дискове в поясен отдел. В анамнезата е отразено, че
се оплаква от силна болка в кръста, която затруднява движенията му. Има
изтръпване на долните крайници, по-изразени в дясно.
От НАП е изискана информация относно здравноосигурителния статус
на ищеца. От писмо на НАП – ТД Велико Търново – Офис Ловеч се установява, че
към 20.09.2016 г. ищецът М.М.С. е бил прекъснати
здравноосигурителни права. На 11.11.2016 г. са
заплатени здравноосигурителни вноски в размер на 1192,80 лв., които
представляват главници за периода 01.12.2010 г. – 31.10.2016 г. и ищецът е
възстановил здравноосигурителни права, а към 09.03.2021 г. същият отново е с
прекъснати здравноосигурителни права.
За изясняване на спора от фактическа
страна по делото е допусната комплексна САТЕ и СМЕ, чието заключение в частта
на медицинската част е оспорено от процесуалния представител на ищеца, но което
съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. Съгласно заключението
механизмът на процесното ПТП е следният: Товарен автомобил Ивеко
Дейли с рег. № ****, управляван от Г. *** /част от път
1-3, км 133+517/ по посока юг, към София и скорост от към 83 км/ч. В същия
момент лек автомобил ВАЗ с рег. № ОВ6752АС, с четирима пътника, управляван от А.А.А., се движил по ул. ..., пресичаща първокласния път /ул.
****/. ВАЗ навлиза в кръстовището отляво спрямо посоката към София. От своя
страна т.а. Ивеко Дейли
продължава движението си в дясната част на платното за движение с незначително
отклоняване надясно. Настъпва удар между двата автомобила на граничната западна
линия на платното за движение на ул. ****. Ударът е осъществен между предната
част на т.а. Ивеко Дейли
със страничната дясна част на автомобил ВАЗ. Продължило е движението на т.а. Ивеко Дейли по посока юг с
преместване на автомобил ВАЗ по посока на движението на Ивеко.
Двата автомобила са се установили в границите на асфалтирана площадка западно
до пътното платно. Ударът е настъпил в лентата за движение за гр. София. Към
момента на удара скоростта на т.а. Ивеко Дейли е 83 км/ч, а на л.а. ВАЗ – 17,39 км/ч. От техническа
гледна точка, водачът на ВАЗ не е трябвало да навлиза на платното за движение
на първокласен път 1-3 при положение, че то е било заето от друг автомобил, а и
преди навлизането на ПП 1-3 е имало знак „Стоп“. Водачът на автомобил ВАЗ е
имал възможност да види и възприеме знак
„Стоп“, да спре и да пропусне т.а. Ивеко Дейли и тогава да премине през кръстовището. Водачът на
автомобил ВАЗ е имал възможност да види и възприеме приближаващия се от дясната
страна т.а. Ивеко Дейли, да
го пропусне и тогава да премине през кръстовището. Скоростта на ВАЗ не е
причина за удара, а причина за ПТП е навлизането му на платното за движение на
първокласен път 1-3, при положение, че то е било заето от друг автомобил.
Основна причина за възникване на процесното ПТП е навлизане /пресичане/ на ВАЗ
на път 1-3 при положение, че лентата отредена за движение към гр. София е била
заета. Друга причина за удара е избор на скорост на водача на т.а. Ивеко, която не му е позволила да спре преди удара. На база
протокол за оглед и фотоалбум от ДП, автоекспертът е
описал обстановката и маркировката на мястото на ПТП, към момента на ПТП. Преди
ПП 1-3 /ул. ****/ на ул. ... е имало монтирани знаци „СТОП“. Преди мястото на
удара, по посока на движение на т.а. /гр. София/ е имало табела за начало на
населено място – с. Радомирци. ПТП е настъпило в населено място.
За целите на медицинската част на
експертизата на 28.04.2021 г. е извършен контролен преглед на ищеца М.М.С. от съдебен невролог – амбулаторен лист №
614/28.04.2021 г. с посочена диагноза: Радикулопатия.
Пояснокръстен отдел. След обсъждане на данните в
наличната медицинска документация и на база консултацията със специалиста
невролог, вещото лице д-р М.Г. е
направила извод, че заболяването на ищеца - увреждане на междупрешленните
дискове на ниво лумбален пояс, радикулопатия
не е в причинно-следствена връзка с настъпилото през 2016 г. ПТП. Този си извод
вещото лице обосновава със следното: от цялостната документация на името на
ищеца е видно, че произшествието е било на 20.09.2016 г., а лечението в
неврологичното отделение на МБАЛ – Луковит е от месец февруари 2017 г.. При
постъпването си в болницата всички оплаквания са от болки в областта на кръста
в дясната половина на същия. При допълнително извършения преглед от 28.04.2021
г. болките и оплакванията са от лявата страна на кръста. В първичната
документация след ПТП-то не са отразени изменения като кръвонасядания,
хематоми, рани или други травматични изменения. Консултацията със специалист
невролог приема, че се касае за заболяване, което не е в причинно-следствена
връзка с предходящото през 2016 г. ПТП. От данните в
ДП пострадалият се е возил зад водача – отзад вляво. В съдебното заседание при
разпита, вещото лице обяснява, че заболяването радикулопатия,
увреждане на междупрешленните дискове на ниво лумбален пояс не е в причинно-следствена връзка с ПТП, а се
дължи на промени в костта, най-вече остеофити или
т.нар. „шипове“ и на промяна на дисковете или т.нар. „хернии“. Възможно е да се
получи вследствие тежък физически труд. При ПТП-то ищецът е имал само охлузвания,
което не е налагало хоспитализация. Според вещото лице във фиша за спешна помощ
е вписано „тежко общо състояние“ с оглед несъзнателното състояние, а не поради
травматични изменения по тялото, никъде не са отразени травматични изменения,
само охлузвания. Вещото лице не е установило в медицинската документация данни
за поставяне на предпазен колан – не са описани никакви изменения, които да
сочат, че ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на св. Р.З.Е. – във фактическо съпружеско
съжителство с ищеца, и св. Р.Б.Р. – във фактическо съпружеско съжителство с
брат на ищеца.
Според показанията на св. Р.З.Е., след ПТП-то ищецът бил откаран в Спешна помощ в гр.
Луковит, бил е в безсъзнание, не помнел нищо, не говорел. В болницата отказали да го приемат, тъй като
не бил здравноосигурен и нямал лична карта. Твърди, че е постъпил около 16.30
ч. и към 19.00 ч. вече се бил прибрал в къщи, като не са му правили никакви
изследвания и не са му изписали никакви лекарства. Твърди, че едва събрали пари
за друг техен роднина, който пострадал в същото ПТП – Павлин, който бил в
по-тежко състояние. Сочи, че в продължение на един месец след ПТП-то ищецът не
можел да ходи самостоятелно до тоалетна, свидетелката му съдействала.
Първоначално го болял кръста - в дясно,
и крака. Един месец не бил ставал от леглото. Като ставал, имал болки и в двата
крака, не можел да стъпва, бил посинен в областта на кръста и краката.
Свидетелката сама го лекувала, като му давала обезболяващи - Диклак и го мажела
с мехлеми. След като събрали пари и платили осигуровките, ищецът постъпил за
лечение в болницата в гр. Луковит. След изписването му бил по-добре, но при
застудяване на времето се оплаквал от болки в кръста. Сочи, че преди
катастрофата ищецът е работил като товарач на дърва, а след катастрофата вече
не можел да работи такава тежка работа. Променило се и поведението му – станал
неспокоен, нервен, страхувал се да се вози в автомобил.
Според показанията на св. Р.Б.Р.
след ПТП-то на 20.09.2016 г., тя е отишла в болницата в гр. Плевен, където бил
откаран пострадалия при ПТП-то П.М.С., но поддържала по телефона връзка със св.
Р.З.Е.. От нея разбрала, че ищецът също е пострадал при ПТП-то, но от болницата
в гр. Луковит отказали да го приемат, тъй като нямал осигуровки. Като се
прибрала от Плевен, заварила ищеца в къщи на легло. Бил посинял в областта на
кръста, в дясната страна, имал наранявания и по лицето. За месец-два успели да
съберат пари и след като платили осигуровките, ищецът постъпил в болницата в
гр. Луковит. Преди ПТП е работил тежка работа – товарил дърва. Сега
работел в земеделието по-лека работа –
бране на плодове и зеленчуци. Ищецът продължавал да се оплаква, че изпитва
болки в кръста и краката, бързо се изморявал, не можел да вдига тежко, да цепи
дърва и пр. Освен болките от травмата, понякога забравял някои неща. Не е
посещавал психолог.
Съдът приема показанията на свидетелите отчасти,
преценени и съобразно с чл. 172 ГПК, тъй като в частта относно причинените
травми /посиняване в областта на кръстта - цялата
дясна част, и краката/, продължителността и интензитета на изпитваните болки,
не се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, медицинска
документация, както и от заключението на КСАТМЕ, съгласно което в първичната
документация след ПТП не са отразени изменения като хематоми, кръвонасядания, рани или други травматични изменения, а
само охлузвания.
Предвид така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденият, спрямо когото застрахования е отговорен, има право да иска
обезщетението, което му се дължи, пряко от застрахователя.
Отговорността на застрахователя - ответник произтича
от сключената валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил марка
ВАЗ, модел 2104 с рег. № ******.
Съгласно чл.
300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданскоправните последици от деянието,
относно това, извършено ли е деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Присъдата има същата сила и по отношение на разрешения
от наказателния съд въпрос за наличие на съпричинителство
от страна на починалия водач на л.а. ВАЗ
2104 с рег. № ****** А.А.А..
Безспорно
установено е и от допуснатата по настоящето дело КСАТМЕ , че настъпилото на
20.09.2016 г. ПТП е в резултат на независимо съпричиняване
– противоправното поведение на водача на товарен
автомобил Ивеко Дейли с
рег. № **** –
румънският гражданин Г. Й. и на водача на застрахования при ответника лек
автомобил ВАЗ 2104 с рег. № ****** - А.А.А.. Според съда двамата водачи са допринесли в
равна степен за настъпване на ПТП, но това обстоятелство е без значение в
настоящето производство, тъй като ищецът претендира обезщетяване на вредите от деликта само от водача на л.а. ВАЗ
2104 с рег. № ****** чрез насочване на
пряк иск срещу неговия застраховател. Това е така, тъй като
съгласно чл. 499, ал.
7 от КЗ, отговорността при множество извършители на деликта е солидарна и съответно отговорността на ответника,
като застраховател също е солидарна. Предвид безспорния факт, че ответникът е
застраховател на лек автомобил ВАЗ 2104 с рег. № ****** по валидно сключена към
момента на ПТП задължителна застраховка „ГО“, ищецът има право да търси от него
обезщетение за всички причинени му в резултат на катастрофата вреди.
За да се произнесе по размера на дължимото
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав съобрази,
че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за този тип вреди,
обезщетението се определя от съда по справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., което не е загубило действието си и към
момента на настоящия съдебен акт, справедливостта като критерий за определяне
размера на справедливо обезщетение при деликт не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност.
В конкретния случай при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
заключението по допуснатата КСАТМЕ, от която се установява, че на ищеца са били
причинени само охлузвания, които не са налагали хоспитализация. Не са били
причинени сериозни травматични
увреждания като счупвания, кръвонасядания, хематоми,
рани и пр., които да изискват продължителен процес на възстановяване и които да
са свързани с много болки и страдания, значителни неудобства и физически
неразположения за него. Показанията на
свидетелите Р.З.Е. и Р.Б.Р. /чиито
показания съдът отчита като дадени при заинтересованост/ в това отношение са
неправдоподобни с оглед характера на причинените увреждания.
Съдът
възприема като безспорно, че инцидента е бил съпроводен с негативни емоционални
преживявания за пострадалия, съответно, че е оставил отражение в психиката му, тъй като че при всички случаи участието в ПТП, е свързано с
негативни последици в психо-емоционален план. Свидетелите
сочат, че след ПТП ищецът станал неспокоен, нервен, страхувал се да пътува в
автомобил.
Съобразявайки,
че произшествието е настъпило през 2016 г., икономическата конюктура
и минималната работна заплата за страната,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 1000 лева. До този размер исковата претенция следва да бъде уважена,
като за разликата до пълния й предявен размер от 10000 лв. предявеният иск
следва да се отхвърли.
Що се отнася до заболяването на
ищеца – увреждане на междупрешленните дискове на ниво
лумбален пояс, за което е бил лекуван в
неврологичното отделение на МБАЛ Луковит през м. февруари 2017 г., радикулопатия – амб. лист от
28.04.2021 г., съдът намира, че не се доказа пряка причинно-следствена връзка с ПТП. По
делото липсват обективни данни, че при ПТП ищецът е
получил травма в поясната област. В медицинската
документация след ПТП не са отразени травматични изменения в тази област като кръвонасядания, хематоми, рани. обосноваващи извод, че причината, която е
довела до заболяването на ищеца е в
резултат на претърпяното ПТП. Веднага след приемането му в ЦСМП ищецът е бил
изписан, без да е имало съмнения към тогавашния момент за някакви сериозни
травми. Съгласно заключението на КСАТМЕ състоянието му не е налагало
хоспитализация. Поради това ирелевантно се явява обстоятелството, че ищецът е
бил с прекъснати здравноосигурителни права към датата на ПТП. Вещото лице съдебен медик е категорично, че
се касае за заболяване, което не е в причинно-следствена връзка с ПТП.
Съдът
намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване
на вредите от страна на ищеца поради това, че е бил без поставен обезопасителен
колан при настъпване на ПТП.
По претенцията за заплащане на лихва за
забава: Ищецът е предявил претенцията си за присъждане на законна лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие – 20.09.2016 г. Съдът обаче
намира, че това е неоснователно. Съобразявайки чл. 497 от КЗ, според който,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или след изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя. В случая ищeцът е предявил претенция
пред ответното дружество на 14.12.2018 г., а на 21.12.2018 г. ответникът е
направил отказ за изплащане на обезщетението. Ето защо съдът намира, че
законната лихва за забава следва да бъде присъдена от датата на постановяване
на отказа до окончателното погасяване на задължението.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г. до окончателно изплащане на вземането, а за горницата над 1000 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева, както и за присъждане на лихва от 20.09.2016 г. (дата на застрахователно събитие) подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса и разноските по делото.
В полза на процесуалния представител на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 99,60 лв., съразмерно на
уважената част от иска, изчислено върху заявената претенция въз основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция от
ДВ. бр. 7 от 22.01.2019 г.), действаща към момента на заявяване на претенцията,
което с оглед цената на иска е в размер на 996.00 лева с ДДС /представени са
доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС/.
Ответникът е сторил разноски в размер на 450.45
лв. за КСАТМЕ. Заявил е и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25 Наредба за заплащане на
правната помощ, определя в минималния нормативно предвиден размер от 100 лв.,
съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата, както
и това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 495, 41 лева.
Ответникът следва да заплати в полза на РС
- Луковит, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 50,00 лева
за държавна такса и сумата от 45,05 лева за експертиза, съразмерно с уважената
част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявана от Д.Т.– ***и Н. Г.– ******ДА ЗАПЛАТИ на М.М.С., ЕГН **********,
с адрес: *** на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата от 1000.00 /хиляда/ лева,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018 г., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания и негативни емоционални преживявания,
причинени му при ПТП настъпило на 20.09.2016 г., около
15:40 часа, на първокласен път І-3 Бяла – Ботевград км. 133+517 на кръстовище в
с. Радомирци, обл. Плевен, причинено при независимо съпричиняване
от водача на лек автомобила
марка „ВАЗ", модел „2104", рег. № ******, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Уника“ АД полица № ******, валидна от
10.12.2015 г. до 09.12.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1000 лева
до пълния претендиран размер от 10000 лева, както и
за лихва за периода от 20.09.2016 г. до 20.12.2018 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявана от Д.Т.– ***и Н. Г.– ***изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв в размер 99,60 лева /деветдесет и девет лева и 60
ст./ на
Адвокатско дружество"Ч.,***, Бустат *********, седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от адв. С.С.Ч. от САК.
ОСЪЖДА М.М.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявана от Д.Т.– ***и Н. Г.– ***изпълнителен директор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 495, 41 –
разноски по делото.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявана от Д.Т.– ***и Н. Г.– ******ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Луковит, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 50.00
лв. и разноски за експертиза в размер 45,05 лева, съразмерно с уважената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Ловешкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: