№ 926
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Ем. Владимирова Въззивно гражданско
дело № 20211100507113 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № № 20200747 от 17.09.2020 г. по гр.д. № 22330/2017 г. на
Софийски районен съд, ІІІ г.о., 180 състав, е осъден Гаранционен фонд, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на основание чл.
557, ал. 1, т. 2 б. "А" от КЗ, вр. чл. 558, ал.5 от КЗ, да заплати на П.Х.Х. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул. *******, сумата от
969.42лв. / деветстотин шестдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки/
- причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на 13.05.2016г. в гр.
Велико Търново пътно транспортно произшествие, причинено от С.М.,
управляващ лек автомобил „Киа Спиид“ с ДК № *******, без сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва,
считано от датата на деликта - 13.05.2016 г., до окончателно изплащане на
сумата. Осъден е ответникът да заплати на ищеца направените по делото
разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението на Софийски районен съд в
частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение със законна лихва, считано
от датата на деликта, е подадена въззивна жалба от ответника Гаранционен
фонд, чрез процесуалния му представител юрк. Й.Ш.. Излагат се съображения
за неправилност на решението в обжалваната част. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд бил присъдил лихва за забава от датата на
непозволеното увреждане, тъй като задължението на гаранционния фонд
възниквало след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на
уреденото лице, като в тази връзка сочи практика на Върховния касационен
1
съд. Прави се искане да бъде отменено решението в частта относно началната
дата на законната лихва. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от
ищеца.
С определение от 6.03.2018 г., постановено по първоинстанционното дело, по
искане на ответника е бил конституиран С. ЗЛ. М. като трето лице
подпомагаща страна. С определение от 29.11.2021 г., постановено по
настоящето дело, е отменено определението от 6.03.20218 г. и е прекратено
производството по отношение на конституирания в първоинстанционното
производство като трето лице – помагач С. ЗЛ. М., поради наличие на пречка
по чл. 219, ал. 2, пр. 1 ГПК за конституирането му в това качество /в тази
връзка въззивният съд е съобразил приетото в решение № 106 от 16.07.2018 г.
по гр.д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ т.о./
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която е
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 969,42 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на настъпило на
13.05.2016г. в гр. Велико Търново пътно транспортно произшествие,
причинено от С.М., управляващ лек автомобил „Киа Спиид“ с ДК № *******,
без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно. Същото е недопустимо в частта, с която е
посочено, че е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
на страната на ответника. В тази връзка в решение № 156 от 05.07.2016 г. по
гр. д. № 5972/2015 г. на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен служебно
да следи за процесуалните условия на правото на допълнително встъпване,
признато от първата инстанция. Предпоставките на чл. 218 и чл. 219 ГПК са
условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение.
Определението, с който първата инстанция ги е установила, е необжалваемо (
аргумент от обратното на чл. 220, изр. 2 ГПК), но то подлежи на оттегляне
(отмяна) от първата или от втората инстанция, като в настоящия случай
въззивният съд е отменил определението на първоинстанционния за
конституиране на подпомагащата страна. Оттеглянето (отмяната) не е
безцелно, когато условията за допълнително встъпване не съществуват. Така
се обезпечава бързото развитие на производство (участието на повече страни
го затруднява); препятства попълването на делото с излишни доказателства
(доказателствените искания на формалната страни са недопустими) и
осъществяването на основание за неправилност на решението (базираното на
недопустими доказателства е постановено при съществено процесуално
нарушение); гарантира своевременното му влизане в сила (жалбата от
формалната страна е недопустима, но констатирането на порока от горната
инстанция изисква време); изключва „привидното“ действие на решението по
чл. 223 ГПК (решението при формален помагач не поражда обвързващото и
2
установителното действие, предвидено в тези разпоредби); осуетява
възможността формалната страна да иска отмяна на решението по
извънредния способ в глава ХХІV от ГПК.
Оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение са наведини
единствено по отношение на началната дата, от която следва да се начислява
лихва за забава върху присъдената главница. В тази връзка въззивният съд
намира следното:
Съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 КЗ. Съгласно ал. 1 от тази
разпоредба, застрахователят, а в случая – Гаранционният фонд, дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ; респективно изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В
случая щетата е заведена в Гаранционния фонд под № 110566 от 17.06.2016 г.,
като съгласно чл. 558, ал. 1, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1, т.
2 от КЗ, от тази дата тече тримесечният срок за произнасяне по претенцията.
Срокът изтича на 17.09.2016 г., като съгласно посочената нормативна уредба,
лихва за забава следва да се начислява от 18.09.2016 г. В този смисъл са и
определение по търг. д. № 1114/2014 г. на ВКС, І т.о., както и определение по
търг. д. № 1537/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., посочени от жалбоподателя, като
същите са постановени по реда на чл. 288 ГПК по време на действието на КЗ
от 2005 г. /отм./, но възприетото в тях разрешение е приложимо и към
момента, при съобразяване и съответно прилагане на новата уредба в КЗ от
2016 г.
Предвид изложеното, въззивната жалба е основателна, поради което
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
определена началната дата за начисляване на лихвата за забава върху
присъденото обезщетение от датата на деликта – 13.05.2016 г., като бъде
присъдена законната лихва от 18.09.2016 г., при съобразяване с чл. 558, ал. 1,
изр. 2, във вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Решението е правилно в частта, с
която е присъдена лихва за забава, считано от 18.09.2016 г. до окончателното
плащане на сумата.
При този изход на делото пред въззивната инстанция разноски следва да се
присъдят на въззивника. Искане за присъждането на юрисконсултско
възнаграждение е направено с въззивната жалба, като размера му съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25а,
ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ – сумата от 50 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № № 20200747 от 17.09.2020 г. по гр.д. № 22330/2017
г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 180 състав, в частта, с която е посочено,
че същото е постановено при участието на С. ЗЛ. М. /посочен поради
3
допусната очевидна фактическа грешка като С. З. М./ като трето лице –
помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.
ОТМЕНЯ решение № № 20200747 от 17.09.2020 г. по гр.д. № 22330/2017 г.
на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 180 състав, в частта, с която Гаранционен
фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "А" от КЗ, вр. чл. 558, ал.5 от КЗ, да заплати на
П.Х.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново, ул. *******,
е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение в
размер от 969,42 лв. за причинени имуществени вреди вследствие на
настъпило на 13.05.2016г. в гр. Велико Търново пътно транспортно
произшествие, причинено от С.М. /посочен поради допусната очевидна
фактическа грешка като С. З. М./, управляващ лек автомобил „Киа Спиид“ с
ДК № *******, без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
считано от датата на деликта – 13.05.2016 г. до 17.09.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 20200747 от 17.09.2020 г. по гр.д. №
22330/2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 180 състав, в частта, с която е
осъден Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. *******, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "А" от КЗ, вр. чл. 558, ал.5 от
КЗ, да заплати на П.Х.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико
Търново, ул. *******, да заплати законната лихва върху присъденото
обезщетение в размер от 969,42 лв. за причинени имуществени вреди
вследствие на настъпило на 13.05.2016г. в гр. Велико Търново пътно
транспортно произшествие, причинено от С.М. /посочен поради допусната
очевидна фактическа грешка като С. З. М./, управляващ лек автомобил „Киа
Спиид“ с ДК № *******, без сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, считано от 18.09.2016 г. до окончателното плащане на сумата
на основание чл. 558, ал. 1, изр. 2, във вр. с чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
ОСЪЖДА П.Х.Х. ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велико Търново,
ул. *******, да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *******, сумата от 50,00 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими съобразно изхода на делото пред въззивната
инстанция.
ВРЪЩА гр.д. № 22330/2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 180 състав,
за извършване на преценка относно необходимостта да се проведе процедура
по чл. 247 ГПК, във връзка с посоченото в осъдителния диспозитив на
съдебното решение, че процесното ПТП е причинено от С. М..
Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частта, с която е
осъден ответникът Гаранционен фонд да заплати на ищеца П.Х.Х. сумата от
969,42 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на настъпило на 13.05.2016г. в гр. Велико Търново пътно
транспортно произшествие, причинено от С.М., управляващ лек автомобил
„Киа Спиид“ с ДК № *******, без сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5