№ 7769
гр. София, 19.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110163089 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 19.02.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На деветнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 63089 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р. В. К., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Надежда-1“, бл. 173, ет. 5, ап. 101, против С. И. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „Връбница-1“, бл. 515, ет. 16, ап. 63, за установяване по отношение на
ответницата, че Р. В. К. не дължи на С. И. Г. сумата от 255 лв., представляваща месечна
издръжка от 21.03.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, както и сумата от 24
1
лв. – разноски по изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, поради извършено
плащане и погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него било образувано изп.д. №
20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №
87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, по силата на който ищецът бил осъден да заплати
на ответницата месечна издръжка по 255 лв. от 21.03.2018 г. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна
такса и сумата от 24 лв. – разноски по изпълнителното дело. Твърди, че е получил покана за
доброволно изпълнение, в която било посочено, че към 18.05.2020 г. задължението на
длъжника възлиза на общо 300 лв. Оспорва дължимостта на претендираните суми, тъй като
е изплатил същите на взискателя по изпълнителното дело и вземането е погасено по
давност. Излага твърдения, че след влизане на съдебното решение в сила заплатил на
ответницата суми, както следва: на 16.04.2018 г. – сумата от 100 лв., през месец май 2018 г.
– сумата от 500 паунда, през месец юли 2018 – сумата от 1 200 паунда, на 09.11.2018 г. –
сумата от 230 лв. Дължимите суми за 2019 г. и за 2020 г. ищецът изпращал чрез куриер.
Излага подробни съображения съображения за изтекла погасителна давност в негова полза.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответницата С. И. Г. особен представител, с който исковата претенция се
оспорва като частично недопустима и неоснователна. Не се оспорва активната процесуална
легитимация на ищеца, като не се оспорва и правния му интерес от предявяване на иска за
сумата от 255 лв. Оспорва допустимостта на предявения иск за сумата от 360 лв. твърди, че
сумите, които представляват разноски по изпълнението, начислени на ищеца, не са част от
изпълняемото право, чиито предметни предели са установени с изпълнителния лист. Сочи,
че редът за защита на ищеца е по чл. 435, ал. 2 от ГПК. Оспорва претенцията за установяване
недължимост на сумата от 255 лв. като неоснователна. Позовава се на прекъсване на
давността по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Моли съда да отхвърли исковите претенции.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предявена е искова претенция от Р. В. К. против С. И. Г. за установяване по
отношение на ответника, че Р. В. К. не дължи на С. И. Г. сумата от 255 лв., представляваща
месечна издръжка от 21.03.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или
прекратяване на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна такса, за които суми е
издаден изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, както и
сумата от 24 лв. – разноски по изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, поради
извършено плащане и погасяване на вземането по давност, претендира направените по
делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
2
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало основание за плащане, а ищецът следва да
установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за изискване на
изпълнително дело и за събиране на гласни доказателства като основателни следва да бъдат
уважени.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 63089/2021 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 21.03.2024 г., 09,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Р. В. К. против С. И. Г. за установяване по отношение на
ответника, че Р. В. К. не дължи на С. И. Г. сумата от 255 лв., представляваща месечна
издръжка от 21.03.2018 г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката, сумата от 36 лв. – платена държавна такса, за които суми е издаден
изпълнителен лист по гр.д. № 87971/2017 г. по описа на СРС, 91 състав, както и сумата от 24
лв. – разноски по изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС, поради извършено
плащане и погасяване на вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от назначения на ответницата С. И. Г. особен представител, с който исковата претенция се
оспорва като частично недопустима и неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Образувано изп.д. № 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало основание за плащане, а ищецът следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА 20201110400810 по описа на ДСИ при СРС.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане, които да установят
сочените в исковата молба факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4