№ 514
гр. Русе, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106409 по описа за 2022 година
Адв.Д. Е. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 10.03.2020г.
представляваното от него дружество сключило с В. Д. Х. Договор за потребителски кредит
№FL1058992, по силата на който предоставило на ответника заем в размер на 4533.76 лева
за текущи нужди. Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. На 10.01.2022г. ответникът
преустановил плащанията, поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем,
за което уведомила длъжника на 08.07.2022г. и му предоставила срок за доброволно
изпълнение на задължението по кредита.
Към 04.08.2022г. размерът на вземането възлизал на: 2962.12 лева – главница за
периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г.; 169.56 лева – възнаградителна лихва за периода
10.01.2022г. – 08.07.2022г. и 75.71 лева – мораторна лихва за периода 10.01.2022г. –
25.07.2022г.
За събиране на дълга, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №2050/05.08.2022г., издадена по ЧГД №4131/2022г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу В. Д. Х. за сумите: 2962.12 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №FL1058992/10.03.2020г., дължима за периода
10.01.2022г. – 25.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до
окончателното й изплащане; 169.56 лева – възнаградителна лихва за периода 10.01.2022г. –
08.07.2022г. и 75.71 лева – мораторна лихва за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г. и 474.86
лева – разноски.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът,
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
1
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения адв.Д. Е. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че В. Д. Х., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.В.Д. –
изпълнителен директор сумите: 2962.12 лева – главница по Договор за потребителски
кредит №FL1058992/10.03.2020г., дължима за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., ведно със
законната лихва, считано от 04.08.2022г. до окончателното й изплащане; 169.56 лева –
възнаградителна лихва за периода 10.01.2022г. – 08.07.2022г. и 75.71 лева – мораторна лихва
за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., предмет на заповед №2050/05.08.2022г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД
№4131/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Д. Х. не е депозирал отговор на исковата
молба, не ангажира доказателства.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна, следното:
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационни отношения,
основани на Договор за потребителски кредит №FL1058992/10.03.2020г., по силата на който
банката предоставила на ответника заем в размер на 4533.76 лева за текущи нужди.
Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора.
В чл.14 от контракта се сочи, че при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Според чл.19 всички уведомления и изявления във връзка с договора
е следвало да бъдат направени в писмена форма, като ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, визирани в договора.
Прието е, че ако някоя от страните промени заявените адреси за кореспонденция е длъжна да
уведоми насрещната страна като посочи новия си адрес, като до получаване на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до последния деклариран от съответната страна
адрес ще се считат за получени.
През м.юли 2022г. ищецът изготвил уведомление за обявяване предсрочна
изискуемост на вземането по процесния договор, което изпратил до ответника чрез ЧСИ с
рег.№833. Съдебният изпълнител връчил уведомлението на 08.07.2022г.
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че на 11.07.2022г. банката заплатила
на ЧСИ с рег.№833 сумата 36 лева.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №2050/05.08.2022г., издадена по ЧГД №4131/2022г. по
2
описа на РРС и изпълнителен лист срещу В. Д. Х. за сумите: 2962.12 лева – главница по
Договор за потребителски кредит №FL1058992/10.03.2020г., дължима за периода
10.01.2022г. – 25.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до
окончателното й изплащане; 169.56 лева – възнаградителна лихва за периода 10.01.2022г. –
08.07.2022г.; 75.71 лева – мораторна лихва за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г. и 474.86
лева – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи: 2962.12 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №FL1058992/10.03.2020г., дължима за
периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до
окончателното й изплащане; 169.56 лева – възнаградителна лихва за периода 10.01.2022г. –
08.07.2022г. и 75.71 лева – мораторна лихва за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., предмет
на заповед №2050/05.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №4131/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което, на
01.12.2022г. заявителят е уведомен за възможността да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за
допустим, тъй като е предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на
правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от №759/24.01.2023г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Предвид представените
по делото писмени доказателства и тези съдържащи се в ч.гражданско дело №4131/2022г. по
описа на РРС, с оглед факта, че ответникът не е ангажирал доказателства за недължимост на
процесното вземане, може да се направи извод за вероятната основателност на
установителния иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
3
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумите: 474.86 лева
– разноски по ЧГД №4131/2022г. по описа на РРС и 899.22 лева – разноски по ГД
№6409/2022г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че В. Д. Х., ЕГН
********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от
Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и П.В.Д. – изпълнителен директор сумите: 2962.12 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №FL1058992/10.03.2020г., дължима за
периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2022г. до
окончателното й изплащане; 169.56 лева – възнаградителна лихва за периода 10.01.2022г. –
08.07.2022г. и 75.71 лева – мораторна лихва за периода 10.01.2022г. – 25.07.2022г., предмет
на заповед №2050/05.08.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №4131/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* направените по ГД №6409/2022г. по описа на РРС разноски в размер на 899.22
лева.
ОСЪЖДА В. Д. Х., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* направените по ЧГД №4131/2022г. по описа на РРС разноски в размер на 474.86
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4