Р Е Ш Е Н И Е №251
02.11.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври
през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря ПЕНКА МАРИНОВА
и в
присъствието на прокурора ПЕТЯ ДРАГАНОВА
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №186
по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал.
І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №97
от 22.03.2022г., постановено по анд №144/22г. РС Казанлък
потвърдил наказателно постановление НП № 21-0284-002615 от 06.01.2022г. на Началник
РУ Казанлък при ОДМВР Стара Загора, с което на Р.Т.К. ***, ЕГН **********, на осн.
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП била
наложена административна санкция „глоба“ в размер на 100 лева, както и осъдил Р.Т.К.
***, ЕГН ********** *** възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го
обжалва в срок и изцяло. Счита въззивното решение за неправилно и постановено
при непълнота на доказателствата. Твърди, че съдът не обсъдил в дълбочина
направените възражения относно допуснати нарушения в съставения АУАН и
издаденото НП. В допълнителна молба се сочи наличие на касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК. Мотивират се отново оплаквания, че въззивният
съд не обсъдил подробно възражения относно допуснати нарушения на чл.42, ал.1,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, че актът и НП не съдържали пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. Не се потвърдило
от показания на разпитаните свидетели на
органа наведено в обвинителния акт обстоятелство, че водачът се движил в посока
изток – запад, като било съставено и друго НП за друго нарушение. Така не
ставало ясно срещу какво трябвало да се защитава.
Касаторът, редовно призован
в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован,
не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора изразява
мнение за правилност и законосъобразност на въззивното решение и за оставяне
без уважение на подадената против него жалба.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
За
да потвърди процесното пред него НП, въззивният съдебен състав приел за
установено от фактическа страна, че на 25.12.2021г. в гр. Казанлък по бул.
„Княз Ал. Батенберг“ касаторът управлявал собствения
си лек автомобил като на кръстовището с ул. Славянска не пропуснал движещия се
в посока север – юг на пешеходната пътека пешеходец.
От
правна страна въззивният съд посочил, че нарушителят не сочел различна
фактическа обстановка, нито оборил чрез доказателства гореустановеното
от обективна страна на нарушението, поради които я възприел за безспорна и
доказана чрез гласните и писмени доказателства. РС посочил, че според чл.119,
ал.1 от ЗДвП водачите на нерелсово ППС имали задължението да пропуснат
стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци. К. нарушил
това си задължение. РС още посочил, че бил изпълнен императива на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, както и този на т.6. Наложеното административно наказание било по относимата норма, т.е. било налице правилно приложение на
закона, а конкретния размер бил фиксиран и не подлежал на преценка. Тъй като не
били установени допуснати съществени процесуални нарушения, то обжалваното НП
следвало да се потвърди. При този изход на спора, въззивният състав уважил
претенцията на органа и присъдил възнаграждение за юрисконсулт в минимално
предвидения размер от 80 лева.
Касационната
инстанция намира жаленото решение за правилно. По отношение на него не се
установяват наведените касационни основания.
На
първо място следва да се посочи, че касаторът само
формално визира касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснати
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът нито в касационната си жалба, нито в последващата
си молба визира конкретни допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са съществени по см. на чл.348, ал.3 от НПК. В този смисъл касационната инстанция не намира,
че следва да извършва преценка на същото.
Не
се установява също така касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК –
неправилно приложение на закона. При липса на спор относно установените пред РС
факти от значение за случая, а и при безспорната доказаност на същите от
целокупния доказателствен материал, то крайният правен извод на въззивния съд,
че се доказва, че наказаният извършва
нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП на посоченото място и дата, се явява правилно
и законосъобразно изведен. Такъв е и изводът, че на нарушителя се следва наказание
именно по текста на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП, като в този смисъл отново е
налице правилно приложение на закона от страна на РС.
В
касационната си жалба касаторът претендира непълнота
на доказателства, но този довод на първо място е необоснован с конкретика и на
второ място е видно, че нарушителят не е имал, не е правил никакви доказателствени
искания, които да са касаели установяване на релевантните обстоятелства. От
своя страна РС се е позовал на събрания и неоспорен
от жалбоподателя доказателствен материал, като именно чрез гласните
доказателствени средства и писмените такива е удостоверява по несъмнен начин,
че на посочената дата и място, К. е нарушил задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП, тъй като същият като водач не е пропуснал движещия се на пешеходна пътека
пешеходец, поради което същият подлежи на наказание с предвидената в чл. 183,
ал.5, т.2 от ЗДвП санкция, каквато й му е наложена.
Не
е основателно и твърдението на касатора, че въззивният
съд не обсъдил всичките му доводи. Същите са изключително кратки и те се
свеждат до твърдението на К., че не бил извършил нарушението, което обаче се
опровергава пред РС от събраната доказателствена съвкупност. В крайна сметка
въззивният съд коментира и законосъобразността на процесното НП и с оглед
нормата на чл.57 от ЗАНН, като извежда извод, че са спазени неговите
императиви, който извод се споделя от настоящата инстанция. Изцяло неоснователно е твърдението на касатора, че имало противоречия в АУАН и в НП относно
посоката на движение на водача и така той не знаел срещу какво да се защитава,
което сочело на допуснато съществено нарушение в производството по издаването
им. Както правилно отбелязва и самият РС, нито в АУАН, нито в НП се визира като обстоятелство посоката на
движение на МПС, чийто водач е К., единствено и само се визира посоката на
движение на пешеходеца, което не е релевантно за отговорността обстоятелство,
доколкото несъмнено се визира, че пешеходецът се е движел на пешеходната
пътека, когато не е бил пропуснат от водача К.. Последното обстоятелство е
доказано от органа и не е опровергано по надлежен начин от наказаният.
С
оглед горното, касационната инстанция приема извод за неоснователност на
касационната жалба и за правилност на въззивното решение, което следва да се
остави в законна сила изцяло, вкл. и в частта му, в която е присъдено в полза
на ответника възнаграждение за юрисконсулт. Такова е било надлежно поискано
от процесуалния представител на органа в
представеното по делото писмено становище.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №97 от 22.03.2022г.,
постановено по анд №144/22г. по описа на РС Казанлък.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.