Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ-260112 14.04.2022 година град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, шести граждански въззивен състав
На тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.ДИМИТЪР С.
Секретар Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от
съдията Узунова
въззивно
гражданско дело номер 2691 по описа за
2020 година ,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е пред
БОС по повод въззивна жалба на ГД“Гранична полиция“-МВР гр.София,подадена чрез
процесуалния представител юрисконсулт К И,с адрес за призоваване:
гр.Бургас,ул.“Цар Асен“№4,срещу Решение № 260261 от 23.09.2020г. постановено по
гр.д.№2205/2020г.по описа на БРС,с което въззивната ГД “Гранична полиция“-МВР е осъдена да заплати на
въззиваемия М.В.У. с ЕГН-********** ,със съдебен адрес: *** сумата от 1512.66
лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за 205.92 часа положен
от въззиваемия и неплатен извънреден труд ,представляваща разликата между положения
от него нощен труд през периода 25.07.2017г.-14.05.2020г. и преизчисления такъв
с коефициент 1.143,сумата от 191.33 лева,представляваща сборна лихва за забава
върху отделните вземания,дължима от изпадането в забава за всяко вземане до
14.05.2020г.,законната лихва върху главницата от 1512.66 лева ,считано от
15.05.2020г.до окончателното и изплащане и 350 лева разноски по делото.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за необоснованост и
неправилност на решението на БРС. Въззивникът сочи,че спорното при този род
дела се свежда до точното прилагане на закона и тълкуването на правните
норми,относими към нормалната продължителност на нощния труд и заплащането на
допълнително възнаграждение за него на лицата,работещи по служебно правоотношение
в системата на МВР,с оглед основание на заявената искова претенция и приетото
от първоинстанционния съд становище за наличие на празнота в правната
уредба,изразяваща се в липса на норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен и налагаща запълването и
с друга норма,регламентираща сходна материя.Преобладаващата съдебна практика
застъпва становище за основателност на претендираните от държавните служители
възнаграждения,която въззивникът счита,че не следва да бъде съобразявана,като
незадължителна.В решение по гр.д.№786/2019г.ВКС е засегнал въпроса относно
приложимостта на общата нормативна уредба в правоотношенията на държавните
служители в МВР с полицейски правомощия,като е изразено становище за
недопустимост на аналогично приложение на закона за държавните служители в
гражданските ведомства,включително и конвертирането на часовете труд,положен
през нощта,в дневни часове.Въззивникът счита изводите на БРС относно
преобразуването на нощния труд с коефициент 1.143 в извънреден труд за неправилни,тъй
като ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР,а ЗМВР
разграничава три групи служители –по чл.142 а1 т.1 ЗМВР- полицейски
органи,органите на ПБЗН и лицата по ал.3 на същия член,чийто статут по силата
на чл.142 ал.2 ЗМВР се урежда от ЗМВР,по чл.142 ал.1 т.2 ЗМВР-останалите
държавни служители в МВР,чийто статут,съгласно чл.142 ал.4 ЗМВР се урежда от
ЗДСл.В системата на МВР работят и лица по трудово правоотношение- чл.142 ал.1
т.3 ЗМВР и статутът им,съгласно чл.142 ал.5 ЗМВР се урежда съгласно КТ и
ЗМВР.Една и съща правна материя –възникване,изменение,прекратяване на
правоотношенията по повод полагането на труд,статут,права и задължения,работно
време,почивки и отпуски,синдикално сдружаване е регламентирано за трите групи
служители в МВР в три различни нормативни акта- ЗМВР,ЗДСл и КТ,като ЗМВР
съдържа специални правни норми,които са относими към конкретните правни субекти
и правоотношенията с тях,като изключват по отношение на последните приложението
на общите норми в КТ.Развити са подробни правни съображения в подкрепа на
становището,че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните
служители като цяло и на тези от тях,работещи в МВР,а тъй като ищецът е
служител по чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР,то съдържанието на неговото правоотношение се
определя от нормите на ЗМВР.Счита,че районният съд неправилно е определил
коефициент 1.143 прилагайки разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ,които в случая са
неприложими,а липсата на такава разпоредба в ЗМВР и наредбите,не съставлява
празнота в правото, която да подлежи на запълване,защото уредбата в ЗМВР е
изчерпателна.
Отправеното до БОС
искане е за отмяна на решението на БРС и за постановяване на решение от
въззивната инстанция по съществото на спора,с което да се отхвърли предявеният
иск. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В депозирания писмен
отговор въззиваемият М.В.У. е оспорил въззивната жалба и е изразил становище за
неоснователност на оплакванията. Посочва,че безспорно въззиваемият е в трудово
правоотношение с ответника,както и че е държавен служител,съгласно разпоредбата
на чл.142 ал.1 т.1 ЗМВР.Съгласно разпоредбата на чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично,при 5-дневна работна седмица,а според ал.3 на същия
член- изчисляването на работното време е подневно,а за работещите на 8-,12-или
24-часови смени –сумирано за едномесечен период..при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ,като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. След изменението
на цитираната разпоредба,новата,действаща и към настоящия момент
разпоредба,предвижда сумарното отчитане да бъде извършвано на 3-месечен период.
Счита,че относно продължителността на работното време през нощта следва да се
прилага КТ,а Наредбите на МВР /Наредба № 8121з-592/25.05.2015г.,Наредба №8121з-776/29.07.2016г./
не съдържат изрична регламентация за приравняване на нощния труд в дневен,а
предвиденото полагане на нощен труд не повече от 8 часа,което неправилно се
тълкува от въззивника ,че приравняването на нощния труд към дневен следва да се
извърши с коефициент 1.Правилното тълкуване според въззиваемия е,че се
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24 часов
период,без да се изключва приравняването му към дневния и съответно без да се
изключват правилата за заплащане на извънреден труд,ако такъв е
положен.Счита,че се налага извод,че при наличието на празнота в съответния
нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДСл,ЗМВР и съответно-на КТ.
Въззиваемият споделя изцяло мотивите на БРС,довели до извода му за основателност
на исковата претенция,като моли решението му да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно,обосновано от доказателствата по делото.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
БОС е
уважил искането на въззивника за спиране на производството по настоящото дело
до постановяване на решение по Дело С-262/20 на СЕС,като същото е било спряно с
Определение № VІ-260899 от 23.11.2020г.
С определение от
28.02.2022г. производството по делото е възобновено,тъй като пречките за движението
му са отпаднали- на 24.02.2022г.е постановено решение по дело С-262/20 на СЕС.
В
съдебно заседание страните,редовно уведомени, не се явяват и не се
представляват.Представили са писмени становища,като въззивникът поддържа
жалбата си,а въззиваемият я оспорва. Не са заявени искания за събиране на нови
доказателства.Претендират се разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим
съдебен акт.
От
фактическа и правна страна по съществото на спора,БОС намери за установено
следното:
Не е
спорно по делото ,че през процесния период ищецът е полагал труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Не
е спорно също,че ищецът е работил на смени,включително и през нощта от 22.00
часа до 06.00 часа,по утвърдени предварително графици и при сумарно изчисляване
на работното време.
По делото
е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, съгласно която за периода от 25.05.2017г. до 14.05.2020г. ищецът е
положил общо 1440 часа нощен труд /сбор от съответните помесечно /тримесечно
отчетени часове / и този труд е заплатен по 0,25 лв. на час съобразно чл. 8 от
НСОРЗ.Преизчислен в дневен с коефициент 1,143 нощният труд възлиза на 1645.92
часа и разликата в двете стойности в размер на 205.92 часа представлява труд,
който не е отчетен в протоколите за положен труд и не е изплатен на
ищеца. В заключението на вещото лице се сочи,че от превръщането на нощния труд
в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото
възнаграждение за извънреден труд за 205.92 часа възлиза на сума в размер от
1512.66 лева. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието
като доказателство по делото.
С оглед
така възприетата фактическа обстановка,въззивният съд намира,че БРС е установил
правилно относимите към спора факти и е достигнал до изводи,които се споделят
от настоящата инстанция.
От правна страна на спора съдът намира
следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,като БРС е дал
правилна правна квалификация на исковата претенция.
Решението на БРС е правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В отговор на оплакванията във
въззивната жалба БОС намира за необходимо да внесе следните допълнения по правната страна на спора:
Съгласно чл. 176 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал.
1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държвните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
(чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез
заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.
187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и
6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния
период са действали различни подзаконови актове като разпоредбите на чл. 3, ал.
3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните
служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в
жалбата е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат само наредбите,
издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация
на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
В т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,че общият закон намира
субсидиарно приложение и по отношение на служителите в МВР,назначени по
служебно правоотношение.Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения,включително и тези,работещи по трудови правоотношения в
системата на МВР. В същия смисъл е изложил мотиви и БРС в решението си,които се
споделят от настоящата инстанция. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския съвет и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Следователно,липсва
нормативна основа,която да дава аргументи в подкрепа на становището на въззивника, че приложимия
коефициент е 1, тъй като по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд,
средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването
му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за
заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този
период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над
определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
На съда е известно,че с разпореждане от 26.02.2020 г. е образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за
приемане от ОСГК на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството на
вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове?“.
По този
въпрос има формирана до момента противоречива съдебна практика на
съдилищата,като преобладаващата част от
съдебните състави,както и настоящият съдебен състав, приемат, че в
Закона за МВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената
Наредба № 8121з-407/2014 г., липсва правна регламентация относно преобразуване
на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 0,143 (такъв коефициент е
бил регламентиран в отменената Наредба № 8121з-407/2014 г.) и поради това следва
да се прилагат разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), а именно, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време. Според тези съдебни състави
прилагането на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията и в чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи.
По спорния въпрос има формирана и съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 311 /08 януари 2019 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение по гр.
дело № 1144 по описа за 2018 г. в производство по чл. 290 от ГПК,която е
в същия смисъл.
По въпроса за субсидиарното приложение на общия ЗДСл
при липса на правна уредба в специалния ЗМВР, се е произнесъл и ВКС, който в
мотивите към т. 23 от ТР 6/12 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК е приел, че
общият закон намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в
ЗМВР следва да се прилага ЗДСл.
Изводите направени от БРС в
обжалваното решение,споделени и доразвити от въззивния съд в мотивите на
настоящото решение, не противоречат и на
постановеното решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по дело
С-262/2020,образувано по преюдициално запитване от РС-Луковит по дело със същия
предмет на спора. Очевидно е,че с това решение не се
отговаря конкретно на основния спорен
въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на
РБългария в правоотношенията с държавните служители , доколкото в обхвата на
компетентността на СЕС са включени общностните норми и
вътрешноправните разпоредби,които съдържат такива норми,а не националното
право и функцията на този съд е не да тълкува националните
правни норми. Независимо от това, следва да се подчертае ,че съдът на
ЕС е достигнал до правни изводи в смисъл,че националното ни
право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен
режим,като едновременно с това не предоставя на тези държавни
служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. СЕС е
изложил становище ,че не се налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда ,че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда.При всички случаи обаче ,ако това е така ,в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита ,които
да компенсират това. По настоящото дело е установено,че в
ЗМВР такива мерки за защита не са предвидени и липсва изрична
регламентация за възможността положения труд да бъде възмезден.
Сочените във въззивната жалба
аргументи досежно наличие на „ компенсационни механизми,допълнителни
материални стимули и нематериални блага“ ,предвидени в ЗМВР за служителите
не се споделят от съда, тъй като те не представляват допълнителна защита или
обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Такива придобивки ползват всикчи служители на МВР,а
не само служителите,полагащи нощен труд и на тях не може да се
придава качеството на обезщетение,след като не са насочени специално към
категорията служители ,полагащи нощен труд,нито пък се предоставят
поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта. Налага се извод,че нощният труд следва да бъде обезщетяван,но в
българското законодателство няма предвидено такова обезщетение,което да
компенсира своеобразната тежест на нощния труд на служителите на МВР,нито пък
има методология за изчисление на такова обезщетение. В т.76 от решението
на СЕС е изложено,че аргументът за липсата на
механизъм за преобразуване ,обяснен със съображения от правен и
икономически порядък, не отразява допустима от закона цел,годна за
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането /доколкото
в запитването няма данни в тази насока,а се акцентира върху
абстрактни категории работници /.
Водим от горните мотиви,
настоящият съдебен състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание,както е приел и БРС.
По отношение на размера решението на БРС също е правилно. Приетата по делото
СИЕ не е оспорена от въззивника, поради което
и БОС възприема заключението на вещото лице. Изрично в заключението си
вещото лице посочва, че изчислената като дължима сума за положен нощен труд,
преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд от 205.92 часа възлиза
на сума в размер на 1 512.66 лева.
Тази сума представлява дължимо и незаплатено на ищеца възнаграждение за отчетен
извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен нощен труд, преизчислен
с коефициент 1,143 равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендирана е и сборна
лихва за забава върху отделните вземания ,дължима от изпадането на ответника в
забава за всяко вземане от 14.05.2017г.,която е изчислена от вещото лице в
размер на 191.33 лева и също правилно е присъдена от БРС.
По гореизложените съображения и като
взе предвид, че направените от настоящия
съдебен състав фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е
направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че
то следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски в размер на 350 лева , представляващи
възнаграждение за един адвокат, платено при подписване на сключения между
страните договор за правна защита и съдействие,представен по делото.
Претендираното възнаграждение за адвокат е изчислено съобразно минималния
предвиден размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност на въззивната страна е неоснователно.
На основание чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните мотиви ,Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260261 от 23.09.2020г. постановено по гр.д.№2205/2020г.по
описа на БРС.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ на МВР ,с адрес – София ,бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да
заплати на М.В.У. с ЕГН-**********,със съдебен адрес: *** сума
размер на 350 (триста и петдесет ) лева,представляваща направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.