АНД № 1131/2019
г.
МОТИВИ:
Производството
е образувано въз основа на внесено постановление на прокурор от РП- Пазарджик с
предложение обв. А.А.П. ***,
да бъде освободен от наказателна
отговорност за това, че на 18.04.2018г. в гр. Пазарджик пред Р.Г.Т.,
деловодител в ТП-НОИ Пазарджик, като посредствен извършител чрез Г.Л.В.съзнателно
се ползвал от неистински официален документ- удостоверение обр.УП-3 от
15.11.2007г., на който е придаден вид, че е издаден от „Х.С.“ ЕООД Пазарджик,
като за самото съставяне не може да му се търси наказателна отговорност- престъпление по чл.316 във
вр. с чл.308 ал.1 от НК, като му бъде
наложено административно наказание „глоба” на основание чл.78а ал.1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не
се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. Защитникът му редовно
призован, също не се явява, като депозира молба производството да бъде
разгледано без негово участие и това на обвиняемия.
Представителят
на Районна
прокуратура- гр. Пазарджик поддържа
становище за доказаност на обвинението и изразява позиция обвиняемият да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени
и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното:
Обвиняемият А.П. ***. Той никога не бил работил в „Х.С.“ЕООД
гр. П..
През 2018г. обв. П. решил да се пенсионира. За тази
цел събрал всички документи, касаещи трудовия му стаж. Той обаче не отговарял
на изискванията за придобиване на право на пенсия, тъй като не му достигали пет
години трудов стаж. Поради тази причина обв. П. се снабдил по неустановен начин
и от неустановено по делото лице с неистинско удостоверение УП-3 АБ-412 от
15.11.2007г., на което бил придаден вид, че е издадено от „Х.С.“ ЕООД гр. П.,
офис С.. В удостоверението било посочено, че обв. П. бил работил в посоченото
дружество за периода от 15.09.1991 г. до 30.04.1995 г.
След това обвиняемият се срещнал със св. Г.В., която
се занимавала с подготовка на документи за пенсиониране. Тя прегледала
документите на обв. П. и попълнила от негово име заявление за отпускане на
пенсия. Заявлението, неистинското удостоверение и останалите документи на П.,
били изпратени по пощата от св. В.до ТП-НОИ гр. Пазарджик. Пакетът от документи
бил получен от св. Р.Т.- деловодител в ТП-НОИ Пазарджик. Заявлението на обв. П.
било заведено в ТП НОИ от св. Т. под вх. № 2113-12-525/18.04.2018 г.
На 24.04.2018 г. било издадено разпореждане №**********
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на обв. П..
На 09.08.2018 г. в ТП-НОИ Пазарджик постъпило писмо от
ТП-НОИ П. за извършване на проверка в „Х.С.“ ЕООД П. офис С.. Причината за това
била констатирането на няколко неистински удостоверения за стаж, на които бил
придаден вид, че са издадени именно от този осигурител. Извършена била проверка
от служители на ТП-НОИ, които констатирали, че удостоверение УП-3 с номер АБ-
412 (същия номер, с който било и представеното от обв. П. удостоверение УП-3) било
издадено от „Х.С.“ ЕООД но на друго лице- Б.Б.С.и било с дата 26.09.2007 г.
Установено било също, че този осигурител не е издавал удостоверения за
осигурителен стаж на 15.11.2007 г.- датата на представеното от П.
удостоверение.
В хода на така извършената проверка в ТП-НОИ Пазарджик
било депозирано и писмо изх.№АБ07-59 от „Х.С.“ ЕООД П., в което било
удостоверено, че удостоверение УП-3 АБ-412 от 15.11.2007г. на името на обв. А.А.П.
не е издавано от тях. Затова с разпореждане от 17.08.2018 г. било отменено
разпореждането за отпускане на пенсия на обв. П..*** бил подаден сигнал в РП-
Пазарджик, който станал повод да бъде извършена проверка по случая, въз основа
на която било отпочнато настоящето наказателно производство.
От заключението на изготвена на ДП техническа
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, се установява, че
изследваният отпечатък от тампонен печат от името на „Х.С.“ ЕООД П., положен
върху удостоверение УП-3 АБ-412 от 15.11.2007г. не е идентичен с отпечатъците
от кръгъл тампонен печат, предоставен от „Х.С.“ ЕООД П..
От обоснованото и компетентно заключение на
изготвената в хода на разследването по ДП почеркова експертиза, става ясно, че
ръкописният текст в удостоверението не е изписан от обв. А.П. и вероятно е
изписан от св Г.В.. Според вещото лице подписите, положени в удостоверението за
„Изготвил“, „гл. счетоводител“ и „ръководител“ не са положени от обв. П. и не
може да се установи дали са положени от Г.В..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на показанията на свидетелите Р.Т., Е.С.и Г.В., дадени в досъдебната
фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378
ал.2 от НПК, заключението на Техническата и Почерковата експертизи, а също и от
писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе
гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се,
кореспондират и с приобщените писмени доказателства и заключенията на
експертизите, като очертават гореописаната фактическа обстановка по несъмнен
начин.
Безспорно е по делото, че инкриминираният документ по
своята характеристика, в смисъла на чл.93 т.5 от НК, представлява официален,
удостоверителен такъв, тъй като се съставя от длъжностно лице в кръга на
службата му, по установения ред и форма и съдържа факти и обстоятелства с правно
значение. Въпросното удостоверение за осигурителен стаж се издава с оглед
изискванията на чл.40-42 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж (НПОС). Удостоверението се издава от работодателя, като се
следва утвърден от управителя на НОИ образец. Основа за издаване на УП са
данните от разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и
договори за труд. Изключение може да се направи, ако въпреки липсата на
горепосочените документи, съществуват други автентични документи, които съдържат
достатъчно данни за осигурителния доход, съгласно чл.40 ал.5 от НПСО.
Издаденото Удостоверение за осигурителен доход се подписва от главния
счетоводител и от управителя/ръководителя, подпечатва се и има характер на
официален документ, удостоверяващ размера на осигурителния доход. В процесния
случай формата по образец и предвидения в нея ред са спазени. По утвърдения образец,
ползван в процесния случай, е следвало документът- Удостоверение образец УП-3 следва
да се подпише от длъжностни по смисъла на Кодекса лица, каквито са гл. счетоводител
и ръководителя на предприятието, респ. представителя на юридическото лице (с
оглед правно-организационната му форма), в което се удостоверява прослужен
стаж. Тоест, нормативното е предвиден ред и форма при и за издаването на тези
документи- за удостоверяване осигурителен/трудов стаж, което да е от длъжностно
лице и в кръга на службата му.
Като
свидетелстващ (удостоверителен), инкриминираният документ е и с невярно съдържание,
тъй като отразява обстоятелства извън обективната действителност, а именно
установено е безспорно по делото, че обв. П. не е имал въобще сключен договор с
въпросното дружество, от чието име е издаден документа. Процесният документ е и
неистински, тъй като му е бил придаден вид, че представлява изявление на
лицето/лицата, което се сочи/сочат като негов/техен автор, а не на това, което
действително го е съставило. Това обстоятелство безспорно се установи от
приетите по делото заключения на извършените техническа и почеркова експертизи,
които са изследвали инкриминирания документ.
Установено
е безспорно, че обв. П. не е автор на инкриминирания документ.
С представянето на документа по предназначение пред служител
в ТП-НОИ- Пазарджик, същият е бил ползван от обвиняемия, за да удостовери, че той
е положил труд и има посочения осигурителен доход за посочения период в
документа, тъй като е работил в дружество „Х.С.“ ЕООД, за да може да придобие
право на пенсия. По този начин са осъществени от обективна страна признаците на
престъпление по чл.316 във връзка с чл.308 ал.1 от НК.
Установено е също, че използването на документа пред
ТП-НОИ е станало чрез св. В., която е окомплектова всички документи и е
изготвила заявлението от името на обвиняемия, след което ги е изпратила в ТП
НОИ по пощата.
При така възприетата фактическа обстановка и въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че обв. А.П. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на престъпния състав на чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК,
като на 18.04.2018г., в гр. Пазарджик пред Р.Г.Т., деловодител в ТП-НОИ
Пазарджик, като посредствен извършител чрез Г.Л.В.съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ- удостоверение обр.УП-3 от 15.11.2007г., на който
е придаден вид, че е издаден от „***“ ЕООД Пазарджик, като за самото съставяне
не може да му се търси наказателна отговорност
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал
обстоятелството, че има не е имал сключен договор с дружество „Х.С.“, че не е полагал труд в това
дружество никога, не само през посочения в него период от време. Съзнавал е също
така, че описаното по-горе удостоверение е официален документ, доколкото по
принцип се издава от длъжностно лице, в кръга на службата му и по ред и форма,
предписана в закона. Съзнавал е, че този документ е неистински, т.к. не е бил
издаден от компетентните органи, а П. се е снабдил със същия по неустановен
начин, че не той е съставил същия. Освен това обвиняемият е имал съзнанието, че
този официален документ съставлява именно удостоверение за осигурителен стаж и
е бил наясно и с това, че съзнателно се ползва от неистинския официален
документ посредством представянето пред директора на ТП НОИ- Пазарджик, чрез
св. В.на която е предоставил документите за окомплектоване, изготвяне на
заявление и изпращането им, с цел да придобие право на пенсия.
При определяне размера на наказанието, което следва да
бъде наложено на обвиняемия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно
индивидуализацията на същото.
Самият обвиняем е личност с ниска степен на обществена
опасност. Не е осъждан и е позитивно охарактеризиран по местоживеене, като не е
криминално проявен и няма други криминални и противообществени прояви.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
е завишена предвид обстоятелството, че се засягат обществените отношения свързани правилното
функциониране на държавния и обществения апарат и документооборота.
При това положение съдът намира, че понастоящем са
налице предпоставките за приложението на чл.78а ал.1 от НК.
За умишленото престъпление по чл.316 във вр. с чл.308
ал.1 от НК, към инкриминираната дата се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години, а както вече се посочи обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Не са налице и отрицателните предпоставки на чл.78а ал.7 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха оказаното съдействие на разследващите органи, добрите характеристични
данни и тежкото семейно и материално положение
имотно състояние. Чистото съдебно минало не се отчете като смекчаващо
обстоятелство, т.к. то е материалноправна предпоставка за приложението на
диференцираната процедура по Глава ХХVІІІ от НПК. Отегчаващо обстоятелство не
се отчете.
Предвид това и като отчете наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, като съобрази
и материално и имотно състояние на извършителя, съдът на основание чл.78а ал.1
от НК счете, че на обв. А.П., след като бъде освободен от наказателна
отговорност, следва да бъде наложено административно наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер, а именно от 1000 лева, което е съответно на
извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обв. П. да заплати сторените по делото разноски в размер на 223,16
лв., платими в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Пазарджик.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: