Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ........................../06.10.2021г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в публичното заседание, проведено на петнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5980 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид , следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Б.М.Х., чрез пълномощниците му – адв. Е.Н.Н. и адв.
С.Х.С., срещу П.НА Р.Б.Специализирания Н.С. и Апелативния специализиран Н.С.,
иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ вр.чл.5 пар.5 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/, за
осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от
30 000лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, вследствие нарушения на чл.5 пар.2, чл.5 пар.3 и чл.5
пар.4 от ЕКЗПЧОС при задържането му по досъдебно производство/ДП/ № 130/2018г.
по описа на СО-СП, НЧД № 2842/2018г., НЧД № 4072/2018г. и НЧД № 796/2019г. по
описа на Специализирания Н.С..
В исковата
молба се твърди, че на 05.09.2018г. ищецът е задържан за срок от 24 часа за
извършено престъпление по чл.321 от НК, като на следващия ден – 06.09.2018г.,
прокурор от Специализираната прокуратура/СП/ привлича ищеца като обвиняем за
това, че в периода от месец януари 2009г. до
05.09.2018г. на територията на страната и чужбина, е участвал в организирана
престъпна група/ОПГ/ - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл.234
от НК, по чл.253 от НК, по чл.255 от НК и по чл.256 от НК, като групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК.
На 08.09.2018г.
по искане на СП за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо ищеца, е образувано НЧД
№ 2842/2018г. по описа на Специализирания Н.С. /СпНС/. С определение от съдебно
заседание, проведено на 08.09.2018г., СпНС определя на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Според мотивите на определението, налице е
обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, както и
опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Определението на СпНС е
потвърдено от Апелативния С.Н.С./АСпНС/ на 18.09.2018г.
На 16.11.2018г. защитникът
на ищеца подава до СпНС искане по чл.65 ал.1 от НК за изменение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в по-лека, като с молба от 22.11.2018г.
напомня на съда, че забавянето на разглеждането на искането за изменение на
най-тежката мярка за неотклонение нарушава чл.5 пар.4 от Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/.
Въз
основа на искането е образувано НЧД № 4072/2018г. по описа на СпНС, като в
проведеното на 03.12.2018г. съдебно заседание защитникът на обв. Х. подчертава,
че той страда от високо
кръвно налягане и сърдечни проблеми, заради които прекарва голяма част от
задържането си в болница. Искането за назначаване на съдебно-медицинска
експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на ищеца и
провежданото му лечение, както и искането за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека, са оставени без уважение с определение от 03.12.2018г.,
поради наличието на обосновано предположение за извършено тежко умишлено
престъпление, подкрепено от събрания до момента доказателствен материал, с
изключение на обвинението по чл.253 от НК. Според мотивите на съд от съвкупната
преценка на показанията на посочените в определението свидетели и протоколите
от веществените доказателствени средства, макар и по косвен път, по несъмнен и
безпротиворечив начин се установяват връзката между обвиняемите лица към
престъпната група и личната съпричастност на ищеца към инкриминираните деяния
по чл.255 и чл.256 от НК. Съдът приема, че не е налице опасност Х. да се укрие,
поради наличието на постоянен адрес, но счита, че е налице опасност обвиняемият
да извърши друго престъпление, предвид начина и характера на извършените деяния,
извършени при условията на взаимодействие и усложнена престъпна дейност, както
и поради това, че с деянието се засягат значими обществени отношения, свързани
с държавния фиск.
Срещу
определението от 03.12.2018г. по НЧД
№ 4072/2018г. по описа на СпНС, на 05.12.2018г. е подадена частна жалба, в
която е посочено, че предявеното обвинение не съответства на чл.219 ал.3 от НПК, тъй като не е посочено в какво се състои изпълнителното деяние, както и че
липсват доказателства, които да сочат на опасност обвиняемият да извърши
престъпление – той е с чисто съдебно минало, не е извършвал действия, с които
да попречи на разследването, нито е налице реална опасност да извърши други
престъпления, като е посочено, че поради влошеното си здравословно състояние
той през повечето време пребивава в болницата към Софийски централен затвор.
Съдебното
заседание пред Апелативния С.Н.С.се провежда на 11.12.2018г. С определение от
същата дата съдът назначава съдебно-медицинска експертиза. В съдебното
заседание от 20.12.2018г. е приета изготвената на 17.12.2018г. експертиза, която установява, че
ищецът страда от Захарен диабет тип 2 и Артериална хипертония. Въззивният съд
оставя в сила определението на СпНС, приемайки, че е налице обосновано
предположение обвиняемият да е извършил престъпленията, предмет на повдигнатото
му обвинение. Според въззивната инстанция опасността Б.Х. да извърши друго
престъпление произтича от естеството на воденото наказателно производство и
спецификата на твърдяната за осъществяване престъпна дейност. По отношение
твърденията за влошено здравословно състояние, съдът приема, че липсва
негативна промяна в състоянието на този обвиняем и е налице възможност
лечението да се извърши в условията на ареста.
В
периода 22.11.2018г. – 08.01.2019г. Б.Х. пребивава в Специализирана болница за
активно лечение на лишени от свобода с диагноза: Захарен диабет II тип,
Артериална хипертония II стадий.
На
14.01.2019г. ищецът отново постъпва в болница - Медицински институт на МВР,
Клиника по ендокринология, за изследвания и консултации.
На
28.01.2019г. адвокатът на ищеца подава до СпНС искане за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека с твърдение, че липсва реална
опасност той да извърши други престъпления и сочи, че повече от четири месеца
не са извършвани следствени действия с негово участие, като през това време
здравословното му състояние се влошава вследствие на хроничното му заболяване
диабет. Въз основа на искането е образувано НЧД № 796/2019г. по описа на СпНС. Съдебното заседание по делото се провежда на
28.02.2019г. Според защитата на Х., към настоящия момент обвинението не е
конкретизирано с действия, които да обосновават участието на ищеца в ОПГ и
липсва опасност той да извърши други престъпления - има малолетни деца,
постоянна работа, реабилитиран е преди 20 години, страда от хронични
заболявания. С
определение от същата дата искането за изменение на най-тежката мярка за
неотклонение е оставено без уважение. Според съда по несъмнен и безпротиворечив
начин се установява връзката между обвиняемите лица по делото към престъпната
група и съпричастността на Х. към инкриминираните деяния по чл.321 ал.3 вр.
ал.2 от НК, а опасността обвиняемият да извърши други престъпления произтича от
наличието на данни, че взаимоотношенията между обвиняемия и част от свидетелите
са влошени и би могло уреждането им да излезе извън правно допустимите граници,
както и да мотивира свидетели да оттеглят или да променят показанията си, като
липсват данни за животозастрашаващо към момента състояние, което да налага
изменение на най- тежката мярка за неотклонение. С определение от 07.03.2019г.
АСпНС оставя в сила първоинстанционния съдебен акт, приемайки, че опасността от
извършване на престъпление продължава да е налична, тъй като дейността, която
се разследва не е била инцидентна, а много внимателно планирана, конспиративна
и прикривана. Изводите на първоинстанционния съд във връзка със здравословното
състояние на ищеца са преповторени.
Ищецът излага, че при задържането му е
нарушен чл.5 пар.2 от КЗПЧОС, приложим по отношение на ареста, на което и да е
основание по чл.5 пар.1, доколкото цитираната разпоредба осигурява „елементарна
гаранция, че всяко арестувано лице трябва да знае защо е лишено от свобода“.
Поддържа се, че не са спазени изискванията за „незабавност“ и „подробност“ на
характера и причините за задържането, тъй като постановлението за привличане на
обвиняем от 06.09.2018г. се отличава с бланкетност и включва единствено
изброяване на относимите текстове от Наказателния кодекс/НК/, без да са
посочени фактическите действия и бездействия, извършени от ищеца, като липсва
конкретизация какви точно престъпления е извършвала организираната престъпна
група.
Твърди се, че е налице нарушение на чл.5
пар.3 от КЗПЧОС, в контекста на изискването за „разумна продължителност“ на
задържането под стража., тъй като през целия период на задържането на ищеца
съдилищата приемат, че тежестта на обвиненията срещу ищеца води до риск да
извърши престъпления, ако бъде освободен, като СпНС и АСпНС мотивират
определенията си със заключението за „липса на основания“, които да обосноват
изменение на мярката за неотклонение, макар според ЕСПЧ тежестта на обвиненията
да не може сама по себе си да обоснове дълги периоди на задържане под стража, а
от значение е наличието на конкретни факти, имащи превес над правилото за
зачитането на правото на свобода. Поддържа се, че в случая нито прокуратурата,
нито съдът са посочили релевантни и достатъчни основания, които след
първоначалното задържане на ищеца, да обосновават неговото продължение, както и
че не са посочени факти, които да установяват, че рискът, който ищецът е
представлявал в момента на определяне на най-тежката мярка за неотклонение, не
намалява за период от шест месеца. При продължаващото задържане на ищеца държавното
обвинение е това, което следва да посочва нови обстоятелства, оправдаващи
продължаващото лишаване от свобода. Твърди се, че в нарушение на презумпцията
за невиновност съдилищата са излезли извън необходимия обхват на наличие на
„обосновано предположение“ и че е налице нарушение по чл.5 пар.4 от КЗПЧОС във
връзка с осигуряване на право на задържания периодично и активно да иска
незабавен съдебен контрол на задържането си и да бъде освободен, ако няма
законно основание за лишаването му от свобода. Обхватът на съдебния контрол
върху продължаването на задържането се е ограничил в преценката дали е налице
обосновано предположение за извършено тежко умишлено престъпление, в какъвто смисъл
са и аргументите на прокуратурата в подкрепа на искането за продължаване на
задържането, като при разглеждане на исканията за изменение на най-тежката
мярка за неотклонение са игнорирани аргументите на защитата, свързани с
наличието на реабилитация, постоянен адрес, трудовата заетост, малолетни деца,
влошеното здравословно състояние, наличието на българско гражданство, изминалия
период от време и др., и по недопустим начин доказателствената тежест е
прехвърлена върху задържаното лице. Поддържа се, че е налице нарушение на чл.5
пар.4 от КЗПЧОС относно изискването на разглеждане на молбата за изменение на
мярката за неотклонение в кратък срок, като се излага, че забавяне е налице по
отношение направеното искане от защитника на ищеца от 16.11.2018г., разгледано
от СпНС едва на 03.12.2018г., както и по подаденото искане на 28.01.2019г.,
разгледано от съда един месец след това – на 28.02.2019г.
Твърди се, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от тримата ответници, тъй като техните актове, действия и
бездействия са станали причина за необоснованото продължаване на задържането
под стража на ищеца, в противоречие с изискванията на чл.5 пар.3 и чл.5 пар.4
от КЗПЧОС, доколкото представителите на прокуратурата са поддържали становище
за продължаване на мярката за неотклонение, а съдилищата са оставяли без
уважение исканията на защитата на ищеца за изменение на най-тежката мярка за
неотклонение в по-лека и че е неприложимо ТР № 5/2013г. от 15.06.2015г. по
тълк.дело № 5/2013г. на ОСГК на ВКС, доколкото същото се отнася до приложението
на ЗОДОВ преди измененията в ДВ бр.38/18.05.2012г., респективно до тези обнародвани
в ДВ, бр.98/2012г. в сила от 15.12.2012г.
Поддържа се, че след първоначалния арест, в
нито един момент не са били налице „релевантни и достатъчни“ основания за
продължаване на задържането и че ответниците са се позовали главно на тежестта
на повдигнатото обвинение и тежестта на предвиденото наказание за това
обвинение, като основен елемент при оценката на риска за извършване на ново
престъпление, с което е нарушена презумпцията за невиновност, а единственото
друго основание за прекомерно продължителното задържане на ищеца е
констатацията на националните съдилища, че не са налице обстоятелства, налагащи
освобождаването му. Твърди се, че през целия период на задържането му ищецът е
страдал от значителен стрес, тъй като властите постоянно са отказвали да вземат
предвид посочените от него обстоятелства, а механичните потвърждавания на
задържането от всички съдебни инстанции без да се преценяват аргументите на
ищеца са създали у него чувство на безпомощност и обреченост, придружено от
липса на доверие в националните правни институции. Формалният и фрагментарен
подход на съдебните власти по отношение на жалбите на ищеца са му причинили
загуба на самоувереност и са наранили самочувствието му, като са създали
впечатление, че властите са незаинтересувани от неговите човешки права.,
изпитвал е чувства на безнадеждност, фрустрация и силен психологически стрес.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците – П.НА Р.Б. и Специализиран Н.С., са депозирали отговори на
исковата молба, в които я оспорват като недопустима и неоснователна, а АСпНС не
е депозирал отговор.
В отговора
на Прокуратурата на Република България се излага, че лишаването от свобода на
ищеца се основава на приложимото национално право, като не са налице нарушения
на материалния и процесуалния закон. Наказателният съд подробно е разгледал
всички предпоставки, предвидени в закона за определяне на мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Твърди се, че прокуратурата е действала на основание
закона и предвиденото в неговите чл.64 ал.1, 2, 3, 5 и 7 и чл.63 ал.4 от НПК. С
цел осигуряване явяването на обвиняемия пред съда ищецът е бил задържан с
постановление на прокурор от СП от 06.09.2018г. за срок от 72 часа и изправен
пред съда на 08.09.2018г., каквато възможност за задържане е предвидена и в
чл.5 пар.1 б.“с“ от КЗПЧОС, която разпоредба е функционално свързана с чл.5
пар.3 от КЗПЧОС. Ищецът е бил изправен своевременно пред съдия, а прокуратурата
е освободила задържания, в изпълнение на правомощието си по чл.63 ал.5 вр.ал.4
от НПК преди изтичане на максимално допустимия срок за задържане. Поддържа се,
че доколкото към момента наказателното дело не е приключило, отговорността на
прокуратурата не може да бъде ангажирана, а в условията на евентуалност – че
може да отговаря само за осъщественото задържане от 48 часа, до вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от съда. Излага се, че
отговорността на прокуратурата не може да бъде ангажирана, тъй като мярката за
неотклонение се взема от съда, който преценява наличието на законовите
основания за това и че не е налице солидарна отговорност.
Поддържа се,
че претенцията за нарушение на чл.5 пар.2 от КЗПЧОС – спазване на изискванията
за „незабавност“ и „подробност“, е неоснователна, тъй като действията на
прокуратурата не са незаконни, доколкото наказателното производство не е
приключило и мярката за неотклонение не е отменена като незаконна, а при неприключило
наказателно производство гражданският съд не може да осъществява контрол върху
законосъобразността на постановлението за привличане и определените мерки за
неотклонение, на актовете, постановени от наказателния съд. Задържането на
ищеца с постановление на прокурор от СП от 06.09.2018г., е с цел изправянето на
лицето пред съд и съответства на чл.5 пар.1 б.“с“ от КЗПЧОС. Приложеното
постановление за привличане в качеството на обвиняем, в което е отразено и
задържането на ищеца, съдържа всички реквизити, предвидени в националнато ни
право – чл.219 ал.3 от НПК, като на ищеца са разяснени правата му като
обвиняем, постановлението е написано на книжовен български език, изготвено е на
компютър и разпечатано на принтер, а ищецът е грамотен, поради което е и
изпълнено изискването да му бъдат съобщени на разбираем за него език. В
постановлението за привличане, издадено на датата на постановлението за
задържане, са изложени в достатъчна степен правните и фактическите основания за
задържането
Във връзка с твърденията за нарушение на чл.5 пар.3 от
КЗПЧОС в контекста на изискването за разумна продължителност на задържането под
стража се сочи, че с оглед данните по делото съдилищата са
приели, че не са налице законовите основания за изменение на мярката за
неотклонение и същата е оправдана с оглед целите по чл.57 от НПК, като
постановената мярка не е и извън законовите срокове на задържане. Обхватът и
контролът по чл.5 пар.4 от КЗПЧОС изисква надлежна преценка дали
освобождаването под гаранция е отказано законосъобразно, като от приложените
актове на СпНС и АСпНС е видно, че съдилищата са съобразили дали са налице
основанията за вземане на мярка за неотклонение - „задържане под стража", разгледани
са конкретните факти, на които се позовава задържаният и които могат да
поставят под съмнение наличието на съществени условия за „законността" на
лишаването от свобода.
В отговора на Специализирания Н.С. се възразява срещу допустимостта на
предявения иск, като ответникът се позовава на задължителните указания в ТР №
5/15.06.2015г. по т.д.№ 5/2013г. на ОСГК на ВКС. Изложени са съображения и за
неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че единствено в правомощията на
съдебните състави, разгледали исканията по чл.64 и чл.65 от НПК, е да направят
преценка дали са налице основания за задържането на ищеца, привлечен в
качеството на обвиняем в хода на досъдебното производство, като определенията
на СпНС са били потвърдени от въззивната инстанция, а доколкото наказателното
дело не е приключило и няма постановена влязла в сила оправдателна присъда по
отношение на ищеца, не може да се твърди незаконосъобразност на съдебните
актове и на задържането въз основа на тях. При произнасянето си във връзка с
направеното искане от СП за вземане на мярка за неотклонение задържане под
стража и с исканията за изменение на тази мярка на процесуална принуда
съдебните състави са преценили дали постановлението за привличане в качеството
на обвиняем е очертало с нужната прецизност времето, за което се твърди, че е
осъществявана престъпна дейност, мястото, начинът, както и съпричастността на
обвиняемия към инкриминираните деяния. Излага се, че определението на съда в
производството по чл.64 от НПК, постановено на 08.09.2018г. от СпНС е
потвърдено с определение от 18.09.2018г. по ВНЧД № 385/2018г. от АСпНС, като
впоследствие два съдебни състава от СпНС са взели отношение по исканията на
изменение на мярката за неотклонение и са анализирали кумулативно изискуемите
предпоставки, обуславящи мярката за неотклонение „задържане под стража“ –
обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия към престъпленията, за
които са му повдигнати обвинения и наличието на опасност от укриване и опасност
от извършване на престъпление. Възразява се срещу изложеното от ищеца, че съдът
е извел необходимостта от задържането само от предвиденото за съответното
престъпление наказание и от тежестта на обвинението, като се сочи, че при
обсъждане на основанията за задържане по исканията за изменение на мярката за
неотклонение съдебните състави са отчели конкретните характеристики на
личността на обвиняемия и са приели, че е налице опасност от извършване на
друго престъпление, който извод е направен не само от данните за високата
обществена опасност на деянието, но и от начина му на извършване – това, че е
организирано, че обвиняемият има водеща роля в него, че са налице данни за
значителни вреди на бюджета и е отчетена опасността от манипулиране на
доказателства и свидетели. Поддържа се, че тежестта на престъплението, начинът
на извършването му и данните за причинените вреди са от значение за преценката
какъв е разумния срок за продължаване на задържането под стража, като в НПК, в
зависимост от наказуемостта на престъплението/чл.63 ал.4 от НПК/, е предвидена
различна максимална продължителност на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в досъдебното производство. В случая съдебните състави са преценили, че
има данни за висока обществена опасност на деянията и дееца и има опасност от
извършване на друго престъпление, като срокът на задържане на Х. е в рамките на
законния и е приет за допустим и обоснован от съдебните състави, разгледали
мярката му за неотклонение, с оглед данните по делото. Изложени са съображения
и за неоснователност на твърденията на ищеца за несвоевременно разглеждане на
молбите му по чл.65 от НПК от СпНС, като се твърди, че съдът е насрочил и
разгледал делата в разумни срокове. Оспорва се наличието на твърдените от ищеца
вреди и се прави искане за отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и след запознаване със събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложената
по делото Заповед за задържане, издадена от полицай при РУ – Карнобат, на
05.09.2018г. в 15,30 часа, ищецът е задържан за срок от 24 часа, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, като заподозрян за извършено престъпление по чл.321 от НК, за което е образувано досъдебно производство/ДП/ № 130/2018г. на Следствен
отдел към Специализираната прокуратура/СО на СП/ на Република България, като на
задържаното лице са разяснени правата му по чл.72 ал.3-5 и чл.73 от ЗМВР.
С
постановление от 06.09.2018г. на прокурор в Специализираната прокуратура, по ДП
№ 130/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 1140/2018г. по описа на СП, Б.М.Х. е привлечен в качеството на
обвиняем за това, че в периода от месец януари 2009г. до 05.09.2018г. на територията
на страната и чужбина, е участвал в организирана престъпна група/ОПГ/ -
структурирано трайно сдружение на повече от три лица/в случая осем лица/,
описани в постановлението с трите им имена и единните им граждански номера, с
цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а именно такива по чл.234
от НК, по чл.253 от НК, по чл.255 от НК и по чл.256 от НК, като групата е
създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК, за което
се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 3 до 10 години и не са налице
основания за прекратяване на наказателното производство.
С
постановление от същата дата /06.09.2018г./ на прокурор в Специализираната
прокуратура ищецът е задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането му
пред съда, считано от датата и часа на предявяване на постановлението за
привличане на обвиняемото лице Б.М.Х., на основание чл.64 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63
ал.1 от НПК, като видно от отразеното върху постановлението, същото е предявено
на ищеца и защитника му в 16,30 часа на 06.09.2018г.
В
обстоятелствената част на постановлението за задържане е посочено, че образуваното
ДП № 130/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 1140/2018г., по
реда на чл.212 ал.2 от НПК на 18.07.2018г., е водено за това, че в периода от
2016г. до настоящия момент на територията на Република България, участвали в
организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК, с цел да вършат
съгласувано в страната престъпления в отделните стопански отрасли – раздел
втори – продажба и държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон в немаловажни случаи, за което предвиденото наказание е повече
от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл.321
ал.3 вр.ал.2 от НК. Посочено е също така, че с постановление от 06.09.2018г. в
процесуалното качество на обвиняем по досъдебното производство е привлечен Б.М.Х.,
за това, че в
периода от месец януари 2009г. до 05.09.2018г. на територията на страната и
чужбина, е участвал в организирана престъпна група/ОПГ/ - структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, описани в постановлението с трите им имена и
единните им граждански номера, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от
три години, а именно такива по чл.234 от НК, по чл.253 от НК, по чл.255 от НК и
по чл.256 от НК, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321
ал.3 вр. ал.2 от НК. Посочено е в постановлението, че от материалите по
досъдебното производство може да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършител на престъпленията, за които е привлечен към наказателна
отговорност в процесуалното качество на обвиняем и че са налице законовите
предпоставки за изготвяне на искане до СПНС за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ спрямо същия, тъй като е налице опасност обвиняемия да
извърши друго престъпление, да се укрие или по друг начин да затрудни хода на
разследването.
От
представените по делото заверени преписи от НЧД № 2842/2018г., НЧД № 4072/2018г. и НЧД № 796/2019г.
по описа на СпНС и приложените заверени преписи от съответните ВНЧД № 395/2018г., ВНЧД № 563/2018г. и ВНЧД № 105/2019г. по описа на АСпНС,
се установява следното:
По искане от 08.09.2018г. на СП за вземане на
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца, е
образувано НЧД № 2842/2018г. по описа на Специализирания Н.С./СпНС/, като с
определение от 08.09.2018г. съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
него, поради наличието на обосновано предположение
за извършено тежко умишлено престъпление, както и опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление.
С определение от 18.09.2018г.
по ВНЧД № 395/2018г. по описа на Апелативния
С.Н.С./АСпНС/ взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е потвърдена, а видно от приложеното към писмения отговор
на Прокуратурата на Република България постановление от 12.09.2018г., ищецът е
бил привлечен в качеството на обвиняем по посоченото по-горе досъдебно
производство за извършването освен на престъплението по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК и за извършването на друго престъпление – по чл.253 ал.2 вр.ал.1 от НК,
преди произнасяне по жалбата срещу определението на СпНС от въззивната
инстанция.
По
подадено на 16.11.2018г. искане
по чл.65 ал.1 от НПК за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека, е образувано ЧНД № 4072/2018г. по описа на СпНС, като защитникът на обвиняемия Х. е
уведомил съда за служебната си ангажираност на 21.11.2018г. и невъзможността си
да се яви в СпНС, като е направил искане делото да се насрочи за друга дата, а
с молба от 22.11.2018г. е уведомил съда, че е узнал, че делото се подготвя за
изпращане във ВКС по жалба на друг обвиняем, което би забавило разглеждането на
искането по чл.65 от НПК. След изпращане на заверени преписи от документите по
ДП с писмо от 26.11.2018г. от АпСНС на СпНС е образувано ЧНД № 4072/2018г. по описа на СпНС. В проведеното по
делото открито съдебно заседание на 03.12.2018г. защитникът е поискал
назначаването на съдебно-медицинска
експертиза, но това негово искане, както и искането за изменение на мярката за
неотклонение в по-лека, са оставени без уважение от съда. В мотивите към
определението си от същата дата, СпНС се е позовал на наличието на обосновано предположение за
извършено тежко умишлено престъпление от ищеца, подкрепено от събраните по
делото доказателства – свидетелски показания и протоколи за веществени
доказателствени средства, от които се установява връзката между обвиняемите
лица към престъпната група и личната съпричастност на ищеца към инкриминираните
деяния по чл.255 и чл.256 от НК. Съдът е приел, че не е налице опасност да се укрие, поради наличието на постоянен
адрес, но че съществува опасност да
извърши друго престъпление, независимо от настъпилата реабилитация,
предвид начина и характера на извършените деяния, както и засегнатите
обществени отношения, като извършеното при условията на взаимодействие и
усложнена престъпна дейност, както и установяването на съответна и конкретна
съпричастност на всяко лице във възведеното деяние, води до недвусмислен извод,
че е налице висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като със
същото се засягат значими обществени отношения засягащи държавния фиск.
Определението
на СпНС е обжалвано от ищеца, като въз основа на подадената от защитника му на
05.12.2018г. частна жалба, е образувано ВНЧД
№ 563/2018г. по
описа на АСпНС, а с определение от съдебно заседание, проведено на 11.12.2018г.,
съдът е назначил съдебно-медицинска експертиза. В съдебното заседание,
проведено на 20.12.2018г., е приета изготвената на 17.12.2018г. експертиза, като
експертът е установил, че ищецът страда от Захарен диабет тип 2 и Артериална
хипертония. Въззивният съд е оставил в сила определението на СпНС, приемайки,
че е налице обосновано предположения обвиняемият да е извършил престъпленията,
предмет на повдигнатото му обвинение, като е посочено, че опасността да извърши
друго престъпление произтича от
естеството на воденото наказателно производство и спецификата на твърдяната за
осъществяване престъпна дейност. По отношение твърденията за влошено
здравословно състояние, съдът е приел, че липсва негативна промяна в
състоянието на този обвиняем и е налице възможност лечението да се извърши в
условията на ареста.
По делото липсва спор, че в периода 22.11.2018г. –
08.01.2019г. Б.Х. е пребивавал в Специализираната болница за активно лечение на
лишени от свобода с диагноза: Захарен диабет II тип, Артериална хипертония II
стадий, както и че на 14.01.2019г. е постъпил в Медицински институт на МВР,
Клиника по ендокринология, за изследвания и консултации.
По подадено на 28.01.2019г.
от защитника му искане до СпНС за изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия
Х. /ищеца/ в по-лека, поради това, че липсва реална опасност той да извърши
други престъпления, както и поради обстоятелството, че повече от четири месеца
не са извършвани следствени действия с негово участие, като през това време
здравословното му състояние се е влошило вследствие на хроничното му заболяване
диабет, на 26.02.2019г., веднага след
изпращане на искането по чл.65 от НПК от СП на СпНС е образувано ЧНД № 796/2019г. по описа на СпНС.
С определение от 28.02.2019г. по ЧНД № 796/2019г. на
СпНС искането за изменение на най-тежката мярка за неотклонение е оставено без
уважение. Според съда е установена връзката между обвиняемите лица по делото
към престъпната група и съпричастността на Х. към инкриминираните деяния по
чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК, а опасността за обвиняемия да извърши други
престъпления е обоснована с наличието на данни, че взаимоотношенията между
обвиняемия и част от свидетелите са влошени, което дало основание на съда да
счете, че обвинямият би могъл да мотивира свидетели да оттеглят или да променят
показанията си и по този начин да въздейства неправомерно върху хода на
разследването. По отношение на изложеното от защитника на обвиняемия относно
влошеното му здравословно състояние съдът е посочил, че липсват данни за
животозастрашаващо към момента състояние, което да налага изменение на най-
тежката мярка за неотклонение.
С определение от 07.03.2019г.,
постановено по ВНЧД № 105/2019г.
по описа на АСпНС е оставено в сила обжалваното от ищеца определение на
СпНС. Апелативният съд е счел, че опасността от извършване на престъпление
продължава да е налична, независимо от изтеклия срок, в който е изтърпявана
най-тежката мярка за неотклонение, тъй като дейността, която се разследва не е
била инцидентна, а много внимателно планирана, конспиративна и прикривана, а
изводите на първоинстанционния съд във връзка със здравословното състояние на
ищеца са преповторени, като съдът е заключил, че не са налице основания за
промяна на действащата към момента мярка за неотклонение „задържане под стража“
по отношение на обв. Б.Х., тъй като тя напълно отговаря на предвидените в чл.
57 НПК цели.
Видно от
приложеното към отговора на Прокуратурата на Република България постановление
от 04.05.2019г. на прокурор в СП е, че със същото, на основание чл.60, чл.63
ал.4 и чл.199 от НПК, е изменена, считано от 05.05.2019г. – един ден преди
изтичане на максимално допустимия по закон - чл.63 ал.4 от НПК срок, взетата по отношение на обвинаемия Б.М.Х.
мярка за неотклонение по ДП № 130/2018г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 1140/2018г.
по описа на СП от „Задържане под стража“ в „Подписка“, като е разпоредено да
бъде освободен от следствения арест, находящ се в ареста на ОС“ИН“ – бул.“*******/или
ул.“М-р *******/.
От
показанията на свид. Х.– съпруга
на ищеца, се установява, че ищецът е бил задържан на 05.09.2018г. от органите
на полицията в гр. Карнобат, където живеели. Сутринта около 7,00- 7,30 часа,
малко след като била станала от сън, свидетелката чула викове около къщата им в
гр. Карнобат, където били с дъщеря им и двете много се изплашили. Видяла, че
навън има хора с качулки, които само крещели. След като отворила вратата,
разбрала, че полицаите ще правят обиск, като свидетелката ги уведомила, че
съпругът й не е в къщата. Позвънили му от нейния телефон, тъй като той пътувал.
След около 30-40 минути той се върнал и тогава започнало претърсването на
къщата, като полицаите иззели някои вещи от дома им. Претърсването било
извършено в присъствието на двама свидетели – съседи на семейството. В късния
следобяд, след 16,00 часа, в полицейското управление в Карнобат на нея и на
съпруга й след това били снети обяснения, а след разпита му ищецът бил
задържан. Тя се притеснила, а той се почувствал зле, защото не се бил хранил, а
страдал от диабет, имал и високо кръвно. Свидетелката помолила полицаите да му
занесат някаква храна към 18,00 – 19,00 часа и тогава й казали, че ще го водят
до гр. София, като също тогава разбрала, че е задържан за 24 часа. При
задържането в полицейското управление в Карнобат нямал адвокат, а в София вече
имал такъв. След две седмици отишла на свиждане на съпруга си в София в ГМ-то и
й направило впечатление, че бил отпаднал, пребледнял, видимо бил отслабнал и си
личало, че не се чувства добре, макар да й казвал, че няма за какво да се
притеснява. От него разбрала, че не му били измервали захарта, но кръвното му било
с много висока горната граница – 240 мм.
През цялото време ищецът я уверявал, че е невинен, като и до днес свидетелката
не била наясно защо е бил задържан. Самият ищец си обяснявал случващото се с
някаква грешка, защото нямал вина за това, за което е обвинен. Той имал фирма,
която се занимавала със земеделие, бил земеделски производител на грозде и
пшеница. Свидетелката не знаела да има бизнес отношения със съпруга на сестра
си М.С.. Свидетелката и децата им – по-голям син и дъщеря, ходели на свиждане
на ищеца винаги, когато това било разрешено, но всеки от тях искал да говори с
него и можели за по пет минути да го направят. По телефона свидетелката се
чувала със съпруга си за около една минута. През месец януари 2019г. ищецът бил
настанен за три дни в МВР болница за изследвания, защото не се чувствал добре –
бил вдигнал много кръвното и захарта, като имало съмнения за проблеми с
щитовидната жлеза. На шестия месец бил отслабнал с повече от 15 кг. Той не й се
оплаквал, но му личало, че не се чувства добре. За 20 дни бил настанен и в
болницата на затвора. Поради лошото му здравословно състояние няколко пъти адвокатът
му искал изменение на мярката, но от зълва си, която живеела в София и
поддържала връзка с адвоката му разбрала, че съдът отказвал да му определи
по-лека мярка за неотклонение с едни и същи мотиви - да не повлияе на съда и да
не се укрие. Осем месеца след задържането му ищецът бил освободен, но и до днес
не се бил възстановил, като задържането се отразило негативно както на него,
така и на цялото семейство. След като прибрал в дома им ищецът избягвал да
контактува с хора извън семейството си, живеел в изолация, приключил някои
бизнес контакти, а това се отразило на работата му. Отслабнал, продължавал да
пие хапчета за кръвно и диабет, защото показателите на захарта и кръвното му варирали
и макар да не говорел много, свидетелката знаела, че се притеснява, защото все
още наказателното производство не било приключило.
От
показанията на свид.Р.се
установява, че същият е приятел на ищеца от повече от 20 години, като и двамата
живеели в Карнобат. Ищецът се занимавал със земеделие и имал фирма, но
свидетелят не знаел дали има бизнес отношения с М.С., а само, че той е женен за
сестрата на ищеца. За задържането му на 5 или 6 септември през 2018г. разбрал
от социалните мрежи, където имало информация, че ищецът бил навързан в някаква
организирана престъпна група/ОПГ/ за измами. От съпругата му, на която се
обадил по телефона, научил, че е задържан в Карнобат и след това е откаран в
София. На шестия месец от задържането на ищеца свидетелят му отишъл на свиждане
в ареста на ул. „Г. М. Димитров“ в София. Видял, че той не бил същия човек, бил
отслабнал много – поне с 10кг, не му се говорело, споделил със свидетеля, че не
знае за какво е задържан. Преди задържането му ищецът бил весел, постоянно се
събирали като приятели на семейни тържества, а след освобождаването му от
ареста се променил – бил по-притеснен и постоянно се тревожел, че може отново
да го задържат, отказал да присъства дори на именния ден на сина на свидетеля.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ /ред. ДВ, бр.98 от 2012г./ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при нарушаване на права, защитени от чл.5 пар.2-4 на Конвенцията.
Възможността
държавата да се представлява от различни органи по искове за обезщетение от
вреди се допуска от законодателя и не е отречена в съдебната практика, като
положението им на процесуални субституенти на държавата е различно от това на
солидарно отговорните в материалноправните отношения /решение №
157/21.12.2018г. по гр.дело № 4776/2017г. на ВКС, III г.о/. Няма пречка искът по чл.2
ал.1 т.2 от ЗОДОВ да бъде предявен срещу повече от един правозащитен орган, ако
увреждането, както се твърди от ищеца, е причинено едновременно от техните
действия и актове във връзка със задържането му по воденото досъдебно
производство № 130/2018г. на СО на СП, както и да се претендира едно глобално
обезщетение.
В случая ТР
№ 5 от 15.06.2015г. по тълк.дело № 5/2013г. на ОСГК, според което съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ
само в случаите по ал.1 т.4 и 5 от с.р., е неприложимо, тъй като изрично в
тълкувателния акт е посочено, че се отнася за случаите в редакцията на
специалния закон преди ЗИД на ЗОДОВ/обн. ДВ, бр.38 от 18.05.2012г. В същия
смисъл е решение № 176/15.12.2017г. по гр.дело № 4624/2016г. на ВКС, III г.о.,
съгласно което след изменението на ЗОДОВ от 2012г. съдът е легитимиран да
представлява държавата и да отговаря, когато се установи допуснато нарушение на
гарантирани с чл.5 от Конвенцията права, като към настоящия момент, за
случаите, за които намира приложение сега действащата редакция на ЗОДОВ/след
изменението в ДВ, бр.38 от 18.05.2012г./ не съществува задължителна съдебна
практика, която да приема, че съдът не е легитимиран да представлява държавата
по искове за обезщетение за вреди.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изискването за наличие
на причинна връзка, посочено в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2014г.
на ОСГК на ВКС, между съответния незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и причинените вреди, е валидно.
Във връзка с
твърдяното нарушение на чл.5 пар.2 от КЗПЧОС следва да се отбележи, че се
прилага по отношение ареста, на което и
да е основание по чл.5 пар.1 от КЗПЧОС и обхваща случаи, при които дадено лице
е задържано. Изискването е на арестуваното лице да бъдат съобщени на разбираем
за него, прост, нетехнически език, основните правни и фактически основания за
ареста му, за да може то, ако сметне за подходящо, да оспори законността му
пред съд в съответствие с чл.5 пар.3 и пар.4 от КЗПЧОС. Законността на
задържането се преценява от гледна точка на чл.5 пар.1 от КЗПЧОС, както и
приложимото местно право, като задържането по чл.5 пар.1 б.“с“ от КЗПЧОС,
осъществено на етап от производството като мярка за неотклонение, трябва да е
необходимо, предвид конкретните обстоятелства в случая и лицето трябва да бъде
освободено в очакване на съдебния процес, освен ако държавата може да докаже,
че има относими и достатъчни основания, обосноваващи продължаване на задържането.
Разпоредбата на чл.5 пар.2 от КЗПЧОС не изисква основанията за ареста да
се съобщават по определен начин, но задържаното лице трябва незабавно да бъде
информирано за характера и причините за задържането му.
В случая, при съобразяване с горепосочените конкретни факти по делото,
съдът намира, че осъщественото на 06.09.2018г. задържане на ищеца с
постановление на прокурор при СП не е в нарушение на установените в чл.5 пар.1
от КЗПЧОС гаранции, тъй като на арестувания – грамотен български гражданин, са
съобщени основанията за задържането му и той е бил информиран при привличането
му в качеството на обвиняем в какво го обвиняват на български език. В обстоятелствената
част на постановлението за задържане е посочено, че ДП № 130/2018г. по описа на
СО-СП, пр.пр.№ 1140/2018г., образувано по реда на чл.212
ал.2 от НПК на 18.07.2018г., е водено за това, че в периода от 2016г. до
настоящия момент на територията на Република България, участвали в организирана
престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК, с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления в отделните стопански отрасли – раздел втори – продажба и
държане на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон в
немаловажни случаи, за което предвиденото наказание е повече от три години, като
групата е създадена с користна цел – престъпление по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК.
В постановлението за задържане е отразено, че с постановление от 06.09.2018г. Б.М.Х.
е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство за това, че в периода от
месец януари 2009г. до 05.09.2018г. на територията на страната и чужбина, е
участвал в организирана престъпна група/ОПГ/ - структурирано трайно сдружение
на повече от три лица, описани в постановлението с трите им имена и единните им
граждански номера, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за
които е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от три години, а
именно такива по чл.234 от НК, по чл.253 от НК, по чл.255 от НК и по чл.256 от НК, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл.321 ал.3 вр.
ал.2 от НК. Уточнено е кога, къде, по какъв начин и с кого е извършено
престъплението, т.е. в постановлението за задържане на прокурор в СП се
съдържат факти и информация, които биха убедили обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършило посоченото деяние.
Прокуратурата
е действала на основание закона/чл.64 ал.2 от НПК/, тъй като задържането на
ищеца с постановление на прокурор от СП от 06.09.2018г. за срок от 72 часа е с
цел изправянето му пред съответния първоинстанционен съд, какъвто се явява СпНС
– компетентния орган, който може да вземе мярка за неотклонение задържане под
стража в досъдебното производство, съгласно чл.64 ал.1 от НПК. Възможност за
задържане в тази хипотеза е предвидена и в чл.5 пар.1 б.“с“ от КЗПЧОС, която
разпоредба е функционално свързана с чл.5 пар.3 от КЗПЧОС.
Установи се
по делото, че въз основа на внесеното искане от прокурор в СП за вземане на
мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на ищеца, привлечен в
качеството на обвиняем по ДП № 130/2018г. по описа на СО-СП, е образувано НЧД № 2842/2018г. по описа на
СпНС, като с определение от 08.09.2018г. - още преди изтичане на 72 часа по
постановлението на прокурора, съдът е взел по отношение на ищеца мярка за неотклонение
„задържане под стража“, поради наличието на обосновано
предположение
за извършено тежко умишлено престъпление, както и опасност обвиняемият да
извърши друго престъпление. Определението на първоинстанционния съд е
потвърдено с определение от 18.09.2018г. по ВНЧД № 395/2018г. по описа на АСпНС, като преди произнасянето на
въззивния съд, с постановление от 12.09.2018г. на прокурор от СП, ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем по посоченото по-горе досъдебно производство
за извършването освен на престъплението по чл.321 ал.3 вр.ал.2 от НК и за
извършването на друго престъпление – по чл.253 ал.2 вр.ал.1 от НК.
Вземането
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, предвидено в националното
законодателство, при наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго
по-тежко наказание и при наличието на доказателства, че съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление/чл.63 от НПК/, и
осъществено съобразно установените в закона процедури, не съставлява забранено
от Конвенцията лишаване от право на свобода и сигурност, като мотивите на акта,
с който се осъществява задържането, са решаващ фактор при определяне на това
дали задържането на едно лице е произволно или не.
Осъщественият съдебен контрол както при първоначалното
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ с цитираното
определение по посоченото по-горе дело по описа на СпНС, потвърдено от
въззивната инстанция, така и при последващите произнасяния на съда по исканията
за изменение на мярката за неотклонение - с определение от 03.12.2018г. по НЧД
№ 4072/2018г. на СпНС, потвърдено с определение от 20.12.2018г. по ВНЧД №
563/2018г. на АСпНС и с определение от 28.02.2019г. по НЧД № 796/2019г. на
СпНС, потвърдено с определение от 07.03.2019г., постановено по ВНЧД №
105/2019г. на АСпНС, е своевременен, като не е налице твърдяното нарушение на
чл.5 пар.3 от КЗПЧОС. В посочените по-горе актове съдилищата са разгледали релевантните
към основателността на задържането обстоятелства – законността му и
съществуването на обосновано подозрение, преценили са, че е налице обществен
интерес, обосноваващ, при надлежно спазване на презумпцията за невиновност,
отклонение от правилото за зачитане на личната свобода, посочили са, че е
налице риск от извършване на друго престъпление, като са изложили подробни
мотиви, обосновали са необходимостта от продължаване на задържането на ищеца с
тежестта на престъплението и тежестта на наказанието, което може да му бъде
наложено, ако бъде осъден, които са от значение за оценката на риска от
извършване на друго престъпление, преценили са, че съществува риск от
въздействие върху други участници в процеса. Предвид сложността на делото –
разследване на усложнена престъпна дейност на много лица, и огромния обем от
доказателства, с които съдът е следвало да се запознае, настоящият състав
счита, че разглеждането на исканията за изменение на мярката за неотклонение е
осъществено в разумен срок.
Не се установи по делото да е налице и твърдяното нарушение на чл.5 пар.4
от КЗПЧОС, доколкото ищецът се е възползвал от предоставената му от
процесуалния закон възможност да иска незабавен съдебен контрол на задържането
си и такава възможност – да бъде изправен пред съд в разумен срок, му е била
осигурена, като исканията му за изменение на мярката за неотклонение от
„задържане под стража“ в по-лека са били разглеждани от СпНС в кратки срокове,
веднага след внасянето на исканията и доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство в съда. Видно от отразеното в цитираните по-горе
съдебни актове съдилищата са разгледали конкретните факти, на които се е
позовал задържаният и които могат да поставят под съмнение наличието на
съществени условия за „законността“ на лишаването от свобода по смисъла на чл.5
пар.1 от КЗПЧОС. Информацията, която е съществена за оценката на
законосъобразността на задържането е била предоставена на разположение на
адвоката на арестувания и той е имал достъп до всички документи, съдържащи се в
преписката по разследването, които са от съществено значение.
Задържаният/ищецът/ се е явявал лично пред съда и е имал възможност да постави
под въпрос дали задържането му е в съответствие с приложимото национално
законодателство и Конвенцията, включително и с нейните общи принципи, и дали не
е произволно.
Посочените по-горе определения на СпНС и АСпНС са влезли в сила, а
влезлите в сила
съдебни актове не могат да са обект на проверка в производството по ЗОДОВ, тъй
като предоставеното с изменението на чл.2 от с.з. с ДВ, бр.98/2012г.
вътрешноправно средство за защита, при констатирано нарушение на гарантираното
с чл.5 от КЗПЧОС право на свобода и сигурност, чрез присъждане на обезщетение,
не може да има за последица поставяне под съмнение правилността на един влязъл
в сила съдебен акт, в какъвто
смисъл е решение № 176/15.12.2017г. по гр.д.№ 4624/2016г. по описа на ВКС, III г.о.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция се явява
неоснователна, тъй като не са налице законовите предпоставки за ангажиране на
отговорността на ответниците по ЗОДОВ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.М.Х., ЕГН **********,***,
чрез пълномощниците му – адв. Е.Н.Н. и адв. С.Х.С., срещу П.НА Р.Б.Специализирания
Н.С. и Апелативния специализиран Н.С., иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ вр.чл.5 пар.5 от ЕКЗПЧОС, за осъждане на ответниците да заплатят
солидарно на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, вследствие нарушения на чл.5 пар.2,
чл.5 пар.3 и чл.5 пар.4 от ЕКЗПЧОС при задържането му по досъдебно
производство/ДП/ № 130/2018г. по описа на СО-СП, НЧД № 2842/2018г., НЧД №
4072/2018г. и НЧД № 796/2019г. по описа на Специализирания Н.С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: