Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
14.07.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На осми юли две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1962 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „И.Ф.” ЕООД *** твърди,
че на 13.08.2018г., „И.Ф.” ЕООД сключило, в качеството на кредитодател с
ответника, в качеството на кредитополучател - Договор за предоставяне на кредит
от разстояние № 219592. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.
Сключването на самия договор се извършило въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес били
публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите
условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът
получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на
договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор
и Общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния
начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него
телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в
който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе
получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиента получава
обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този
начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние. При кандидатстване ответникът е посочил следния
телефонен номер: ********* и следният имейл: *****. Активиращият код е ****.
Сключването
на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на
сключването по време на телефонния разговор било годно доказателство по смисъла
на чл. 10 от ЗПК, във връзка с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във
връзка с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е
електронен документ е чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. намира, че съдът, следва при
преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към
акта на ЕС, за което прилага два броя дискове, с доказателствената стойност на
оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Видно
било, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на
потребителя, като във всеки от тях той се запознавал с обстоятелството, че
сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответника е знаел, в
какво правоотношение встъпва. По този начин кредитополучателят сключвал договора
за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение
по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по
посочения от него начин. Сочи, че до входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба, постъпили
плащания били в размер на 697.00 лева, разпределени, както следва: 332.05 лева
главница, 141.17 лева лихва, 203.78 лева неустойка, 20.00 лева разходи за
извънсъдебно събиране. Имало платени разходи за извънсъдебно събиране, която
сума били доброволно внесена, като не следвало при постановяване на решението
това да влияе на останалите претендирани суми по никакъв начин. Същото се
отнасяло за останалите доброволно платени вземания - за главница, лихва и неустойка.
Описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия
бил отпуснат кредит с главница в размер на 2 200.00 лева. Договорът бил за
рефинансиране, поради което на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от него, част от
сумата не се превеждала на потребителя, а директно отивала за погасяване на
неговото предходно задължение към кредитодателя. В настоящия случай, за
покриване на предишно задължение по договор № 210426 от 17.05.2018г. била
послужила сума в размер на 1486.70 лева. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора,
остатъкът в размер на 713.30 лева бил преведен на Г.М.Р. по посочен от нея
начин, а именно: по банков път, по посочена от нея банкова сметка ***
„*********“ ЕАД с IBAN: ***, BIC: ***, по която сметка ответникът е титуляр.
Доказателство за надлежно извършения превод е предоставеното платежно
нареждане. На същата ответникът бил титуляр. Доказателство за надлежно
извършения превод било предоставеното платежно нареждане.
Видно
от чл. 4, ал. 3, т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница е разсрочено
на 18 броя вноски за периода 12.09.2018г. - 04.02.2020г. От тях вноските за
главница за 12.09.2018г. и 12.10.2018г. били изцяло платени, като от вноската
за 11.11.2018г. били платени 87.61 лева. Платената главница е в общ размер 332.05
лева. Размерът на 17 от вноските възлизал на 122.22 лева, като последната 18
вноска била в размер на 122.26 лева. Дължими оставали вноските за периода от
следните месеци: остатъка вноската за 11.11.2018г. - 04.02.2020г. в размер на 1
867.95 лева. Направен бил опит да се уведоми потребителя за обявяване на
предсрочна изискуемост. В случая приложение следвало да намери приложение т. 1
от ТР № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което се
уважава искането за установяване на вземания, които били непадежирали към
датата на входиране на заявлението и за които не е обявена надлежно предсрочна
изискуемост. Размера на вземането, подлежащо на уважение следвало да се
определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо. Съгласно т. 2 от цитираното
решение, обстоятелството, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не били отграничени падежирали от непадежирали вноски не било условие иска да
бъде обявен за недопустим. Въз основа на изложеното и в случай, че съдът
приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно изискуемо, моли да
бъдат определени като изискуеми всички вземания за главница към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Понастоящем не всички вземания са
падежирали. С оглед необходимото процесуално време, за размяна на книжата и
разглеждане на делото, то те ще падежират в хода на процеса към момента на
формиране на сила на присъдено нещо. Следователно и въз основа на цитираното и
задължително, тълкувателно решение, към момента на постановяване на решението
следва да се уважи цялата ни претенция за главница по заявление и по настоящата
искова молба, а именно сума в размер 1 867.95 лева.
Твърди,
че при изплащане на вноските по кредита клиента трябва да преведе освен
дължимата главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпи
изменения по време на договора. Договорната лихва била уточнена в Договора.
Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него, лихвеният процент бил в размер на 40.15%.
Погасена била лихва в размер на 141.17 лева за периода 13.08.2018г. -
12.10.2019г. Дължима била лихвата за периода 12.10.2018г. - 09.07.2019г. в
размер на 435.60 лева. В заявлението била допусната техническа грешка, като
била посочена начална дата 11.11.2018г., а коректната такава била 12.10.2019г.
Следователно и коректният период на дължимата договорна лихва бил 12.10.2018г.
- 09.07.2019г. в размер на 435.60 лева. Твърди, че вземането за неустойка не
било претендирано с исковата молба. По силата на принципа на диспозитивното
начало регламентиран в чл. 6 от ГПК, то ищеца определя предмета на делото
посредством исковата молба. Въпреки особеностите на настоящето производство и
тясната връзка, която има със заповедното, то стесняване на предмета било
допустимо. Не се допуска предявяване в повече от претендираното чрез
заявлението на заповедта за изпълнение. Следователно цитирането от страна на
ответника на договорни клаузи, на които се позовава ищеца в настоящето
производство излиза от предмета на делото, като в случай на произнасяне по
такива възражения ще е налице плюс петитум на решението. Поради което същото би
било недопустимо.
Твърди,
че прави опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред.
Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си съгласно
договореното. Вследствие на което, ищецът депозирал пред Районен съд Карлово
заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат на него било образувано ч.гр.д.
№ 1112/2019г. По същото била издадена заповед за изпълнение, която била
надлежно връчена на ответника по делото. Той подал възражение срещу нея. Поради
това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът е указал на ищеца да
предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе
дължимата държавна такса. Поради това обосновава правен интерес да заведем
настоящето дело. Към датата на входиране на настоящата искова молба,
кредитополучателят дължи на кредитодателя сумата от 2 303.55 лева, от които: 1
867.95 лева - главница по предоставения кредит; 435.60 лева претендирана със
заявление по заповедно производство договорна/ възнаградителна лихва за периода
12.10.2018г. - 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване
на дължимата сума. Претендира съдебни разноски в заповедното производство в
размер на 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение и платената държавна
такса за образуване на заповедно производство в размер на 175.56 лева.
Претендира разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300.00 лева.
МОЛИ
съда, на основание чл. 415 от ГПК, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника - Г.М.Р. с ЕГН **********, че същият дължи
на „И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, сумата от 2 303.55 лева, от която: 1 867.95
лева - главница по предоставения кредит, 435.60 лева претендирана със заявление
по заповедно производство договорна/ възнаградителна лихва за периода
12.10.2018г. - 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване
на дължимата сума, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1112/2019г. на Районен съд Карлово.
Претендира
за направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер
на 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в
размер на 175.56 лева.
Претендира,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника да заплати направените от
ищеца разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за
изисканите експертизи, а на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, да осъди ответника
да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Ответникът
- Г.М.Р., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не
взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, въпреки
дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 08.07.2020г., ищцовото дружество е заявило желанието си за
постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 50.00 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
имайки предвид фактическата и правна сложност на делото и заявения материален
интерес или в общ размер на 100.00 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1112/2019г. по описа на КрлРС, включително и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за
разноски в заповедното производство в размер на 225.56 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на Г.М.Р. ***
с ЕГН ********** по предявения иск от „И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, с
адрес: ***, п.к. **,
р-н Т., ж.к. И.В., ул. „Б.” № **,
aп. ***,
представлявано от Б.И.Н. – управител, че Г.М.Р. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „И.Ф.” ЕООД с ЕИК
*********, с адрес: ***, п.к. **,
р-н Т., ж.к. И.В., ул. „Б.” № ***,
aп. **,
представлявано от Б.И.Н. – управител сумата от 2 303.55 (две хиляди триста и
три лева и петдесет и пет стотинки) лева, от която: 1867.95 лева - главница по
предоставения кредит, 435.60 лева възнаградителна лихва за периода 12.10.2018г.
- 09.07.2019г., ВЕДНО със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд – 24.07.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1112/2019г. по описа на Районен съд – Карлово.
ОСЪЖДА,
Г.М.Р. *** с ЕГН ********** да заплати
на „И.Ф.” ЕООД с ЕИК *********, с адрес: ***, п.к. **, р-н Т., ж.к. И.В., ул. „Б.” №
**,
aп. **,
представлявано от Б.И.Н. – управител, разноските, направени в исковото
производство в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА
Г.М.Р. *** с ЕГН ********** да заплати „И.Ф.”
ЕООД с ЕИК *********, с адрес: ***, п.к. ***, р-н Т., ж.к. И.В., ул. „Б.” №
***,
aп. **,
представлявано от Б.И.Н. – управител, разноските, направени по частно гражданско дело №
1112/2019г. по описа на КрлРС в размер на 225.56 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.