Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.04.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на дванадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №5378 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от К.Г.Н. и А.П.Р., с която е предявен срещу В.С.З.
иск с правно основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД за отмяна на дарение, извършеното
от ищците в полза на ответника на 29.12.2009 г. с нотариален акт № 50, том II, рег. №12312, дело №230/2009 г. на нотариус рег.
№157, по силата на което са дарили собствената си 1/3 ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в гр.София, район Възраждане, ул. ***********, а именно: УПИ XIV-21 от квартал 109, по плана на гр.София, ул. ***********, местност
„Зона Б2“, целият с площ по съдебно решение 1714 кв.м., а по графични данни –
1618 кв.м., заедно с построените в имота: едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ 107 кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м.,
масивен гараж, масивна двуетажна жилищна сграда с обособени офиси с площ 300
кв.м. и паянтова сграда с площ 120 кв.м. Претендират направените по делото
разноски.
Ищците
твърдят, че на 29.12.2009 г. са дарили на ответника собствената си 1/3 идеална
част от имот, представляващ поземлен имот и сгради. Твърдят, че са изпаднали в
трайно затруднено материално положение, поради което са поискали издръжка от
ответника, която той не им е предоставил и за тях се е породило правото да
искат отмяна на дарението.
Ответникът
оспорва иска по основание. Оспорва за ищците да е налице необходимост от
издръжка – твърди, че са собственици на множество недвижими имоти, от които
могат да извличат доход за задоволяване на потребностите си. Моли съда да
отхвърли иска и да му присъди разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД:
Безспорно е
между страните, а и се установява от нотариален акт № 50 от 29.12.2009 г., том II, рег. №12312, дело №230/2009 г. на нотариус рег. №157
на НК, че между К.Г.Н. и А.П.Р. от една страна и В.С.З. от друга е възникнало
правоотношение по договор за дарение, по силата на който ищците са прехвърлили
на ответника безвъзмездно собствената си 1/3 ид.ч. от недвижим имот, находящ се
в гр.София, район Възраждане, ул. ***********, а именно: УПИ XIV-21 от квартал 109, по плана на гр.София, ул. ***********, местност
„Зона Б2“, целият с площ по съдебно решение 1714 кв.м., а по графични данни –
1618 кв.м., при съседи: ул. ***********, УПИ III-20, УПИ XII-19, УПИ XI-18, УПИ II-3 и I-1,2,22, заедно с построените в него: едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 107 кв.м., паянтова жилищна сграда със
застроена площ 40 кв.м., масивен гараж, масивна двуетажна жилищна сграда с
обособени офиси с площ 300 кв.м. и паянтова сграда с площ 120 кв.м.
За основателността
на предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: дарителите да се нуждаят от издръжка, да са поискали такава от
дарения, който да е отказал престирането й. Спори се относно наличието на
първата предпоставка - наличието на трайна нужда от издръжка, както и относно
съществуването на задължение на ответника да я предостави.
Установява
се от представените писмени доказателства (справки от ТД на НАП и ТП на НОИ),
че към 2015 г. и към настоящия момент ищците са безработни, не се осигуряват и
не получават обезщетения от държавното обществено осигуряване. като последните
са декларирали пред съда доход от почасова работа в размер на 47 лв. месечно от
ищцата и 300 лв. месечно от ищеца, като последните нямат характера на постоянен
доход. От показанията на свидетеля Симеонов се установява, че първоначално
ищците са живеели в общински блок в с. Гюешево, но преди година и половина се е
наложило да напуснат и от тогава живеят в стара кирпичена къща без елементарни
битови условия за нормално съществуване. Къщата е без ток и питейна вода, с
външна тоалетна, трудна за обитаване през зимата. Свидетелят сочи още, че
доходите на ищците са е непостоянен характер – ищцата К.Н. почиства сградата и градинки
на Общината срещу възнаграждение от около 45 - 50 лв. месечно, а ищецът А.Р. помага
на съселяни - реже дърва, извършва ремонтни дейности, за което получава на
месец в най-добрите случаи около 300 лв., а обикновено и по-малко. И двамата
пазаруват на версия и неплатените им сметки в магазина в с.Гюешево са около
250-300 лв.
От така
установеното съдът приема, че считано от края на 2014 г. у ищците е възникнала
трайна невъзможност сами със собствените си сили и доходи да посрещат
ежедневните си нужди и да осигуряват на семейството си съществуване, съобразено
с минималните жизнени стандарти през 21 век. Съдът взе предвид и определената с
ПМС на МС № 296/30.10.2015 г. линия на бедност за страната за 2016 г. в размер
на 300 лв. и съобрази, че доходът на ищцата е значително по-нисък от нея, а
този на ищеца – в най-добрия случай се доближава до прага на бедността. Поради това
съдът приема, че доходът на ищците за периода от края на 2014 г. до настоящия
момент не е достатъчен за задоволяване на ежедневните им нужди и същите трайно
са се нуждаели от издръжка. Следва да се отбележи, че са неоснователни
възраженията на ответника, че ищците не са имали нужда от издръжка, тъй като са
били във възможност да си я осигуряват чрез множеството си недвижими имоти. По
делото не са ангажирани доказателства ищците да разполагат с движимо или недвижимо
имущество. Поради това възражението се явява недоказано.
Дарението е
едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага
и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. За дарения не възникват правни
задължения със сключването на договора, той има само морално задължение за
признателност, тъй като целта на договора е той да бъде облагодетелстван. С
разпоредбата на чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД е предвидена възможност за отмяна на
дарението - когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той
се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното задължение на дарения
се трансформира в правно такова. До отмяна на дарението обаче се достига само
при драстични форми на непризнателност – тези, които са силно обществено укорими
(наред с убийство, опит за убийство, набедяване в тежко престъпление) – това са
случаите, при които дареният отказва да даде поисканата от него издръжка, за която
има материална възможност да предоставя (така ТР №1/2013 на ОСГК на ВКС).
Обстоятелствата, освобождаващи дарения от задължението да дава издръжка –
обективната невъзможност да предоставя такава – са в негова доказателствена
тежест. По делото нито се твърди, нито се доказва невъзможност на ответника да
предоставя на ищците издръжката, от която се нуждаят.
По
изложените съображения съдът приема, че ищците са установили фактическия състав
на правото, на което се позовават, а именно: възникване на правоотношение по
договор за дарение, възникване на трайна нужда от издръжка, отправяне на искане
до ответника и отказ от негова страна да предостави такава. Поради това съдът
приема, че предявеният иск е основателен и процесният договор за дарение следва
да се отмени на основание чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД.
По разноските:
На ищците следва да се присъдят направените от тях разноски за платено
адвокатско възнаграждение – по 100 лв. за всеки от ищците.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса – в размер на 1160,82 лв.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.227, ал.1, б.„в“ ЗЗД договора за дарение, сключен с нотариален
акт № 50 от 29.12.2009 г., том II, рег. №12312, дело №230/2009
г. на нотариус рег. №157 на НК, по силата на който К.Г.Н., ЕГН ********** и А.П.Р.,
ЕГН **********, даряват на В.С.З., ЕГН **********, собствените си 1/3 идеални
части недвижим имот, находящ се в гр.София, район Възраждане, ул. ***********,
а именно: УПИ XIV-21
от квартал 109, по плана
на гр.София, ул. ***********, местност „Зона Б2“, целият с площ по съдебно
решение 1714 кв.м., а по графични данни – 1618 кв.м., при съседи: ул. ***********,
УПИ III-20,
УПИ XII-19, УПИ XI-18, УПИ II-3 и I-1,2,22, заедно с
построените в него: едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 107
кв.м., паянтова жилищна сграда със застроена площ 40 кв.м., масивен гараж,
масивна двуетажна жилищна сграда с обособени офиси с площ 300 кв.м. и паянтова
сграда с площ 120 кв.м. по иска, предявен от К.Г.Н., ЕГН **********, и А.П.Р.,
ЕГН **********, срещу В.С.З., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на К.Г.Н., ЕГН **********,
и А.П.Р., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от по 100
лв. на всеки, представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА В.С.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1160,82 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: