Р Е Ш Е Н И Е
№
…………………………2019г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева адм. дело № 2041 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба от „Вятърна
сила“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от С.Д.Г., депозирана чрез адв. А. с посочен служебен адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №231-ФК/03.07.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект, представляващ детски увеселителен парк, находящ
се в гр. Варна в морската градина срещу зоологическа градина, стопанисван от
„Вятърна сила“ ОООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати при постановяването
й процесуални нарушения, както и такива на материалния закон и поради нарушение
на целта на закона, с оглед на което се отправя искане за нейната отмяна, с
присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата. По съществото на спора отправя искане за отмяна на заповедта с
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на
спора поддържа изложеното в писмени бележки с.д.№12342/07.08.2019г. и изразява
становище за неоснователност на жалбата, поради което отправя искане за
оставяне в сила на оспорената заповед с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл.148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и
без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен
ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред
надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е
налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №231-ФК/03.07.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на
дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект, представляващ детски увеселителен парк, находящ се в гр. Варна,
в морската градина, срещу зоологическата градина, стопанисван от „Вятърна сила“
ЕООД, и забрана достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена
проверка на 01.07.2019г. в 15,15ч. на търговски обект по смисъла на §1, т. 41
от ДР на ЗДДС, представляващ детски увеселителен парк, находящ се в гр. Варна в
морската градина срещу зоологическата градина, стопанисван от „Вятърна
сила" ЕООД. Установено било, че дружеството, стопанисващо търговския
обект, не е регистрирано по ЗДДС, обектът включва пет броя детски атракциона,
разположени на открито с цени на предлаганите услуги от два лева до осем лева.
В обекта не била налична компютърна конфигурация и не се използвал програмен
продукт. Плащанията се приемали само в брой. В обекта е регистрирано с №3839371
/25.07.2017г. фискално устройство е №DY384586 и с ФП №36547394, което към
момента на проверката не е било налично в търговския обект. Проверката била
извършена в присъствието на А. Желязков Г. на длъжност работник в лунапарк.
Същият в писмена декларация посочил, че поради липсата на фискалното устройство
на 01.07.2019г., което се намира в сервизната фирма, обслужваща касовия апарат,
за доработване съгласно новите изисквания на наредба №Н-18/2006г. на МФ,
продажбите в обекта се отчитат с касови бележки от кочан. Сумарният оборот от
същите за деня е 49 лева. Тъй като проверяваното лице е нерегистрирано по ЗДДС
ал.3 на § 71 от ПЗР на Наредба №Н-18/2006г. го задължава в срок до 30.06.2019г.
да приведе дейността си в съответствие с новите изисквания на Наредбата.
Доколкото в предвидения срок лицето не е изпълнило това задължение, било
прието, че с бездействието си е нарушило чл.8 ал.2 от Наредба №Н- 18/2006г. на
МФ във връзка с ал.3 на § 71 от ПЗР на Наредба №Н-18/2006г. на МФ.
От изложеното, органите по
приходите приели, че „Вятърна сила“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл.8 ал.2
от Наредба №Н-18/2006г. на МФ във връзка с ал.3 на § 71 от ПЗР на Наредба
№Н-18/2006г. на МФ.
Като доказателство за
резултатите от проверката бил съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с
чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена проверка АА №0023693/1.07.2019г.,
ведно със събраните писмени доказателства: декларация от А. Ж. Г. от
01.07.2019г., декларация от работещо лице, опис на паричните средства в касата,
касова бележка от кочан №3/1.07.2019г.
Административният орган
възприел изцяло констатациите на длъжностните лица извършили проверката и
приел, че гореописаното деяние изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.2 от Закона
за данък върху добавената стойност, като издал процесната заповед.
От
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. се установява, че ИД на НАП е определил Началниците отдели
„Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана
по същество, е основателна по следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган –
Началник
отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен да налага принудителни административни мерки
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. от ИД на НАП
/л.28 от преписката/, който е определил именно Началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД
“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди от вида на процесната.
Производството е образувано за нарушение на ЗДДС
свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения,
разпоредбата на чл.185, ал.1 ЗДДС предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл.186 ЗДДС предвижда и
налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“.
При определяне
срока на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази
самостоятелност, като изложи съответните мотиви. След като законодателят е
предвидил срок „до 30 дни“, то административният орган е следвало да обоснове
защо е определил срок именно от 14 дни за това нарушение. Като не е сторил
това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с
целта на закона и е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за
съразмерност по чл.6 АПК. Изискването за мотивиране на административните
актове обезпечава съдебния контрол за законосъобразност и правото на защита на
страните. При издаване на административен акт в условията на оперативна
самостоятелност, не излагането на мотиви е основание за неговата отмяна. В
конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на
акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на
мотиви, независимо от техния обем. Дори и да се приеме, че в заповедта са
изложени някакви обстоятелства, същите представляват само факти и данни, които
не съдържат ясни правила и точен и справедлив по същество критерий за
определяне срока на принудителната административна мярка.
Липсата на
мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка
води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено
изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на
закона, което е изискване за неговата законосъобразност по арг. от чл.146, т.5 АПК.
Съгласно нормата
на чл.186, ал.3 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект
за срок до 30 дни“ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно издадения от органа
по приходите индивидуален административен акт следва да отговаря на всички
законови изисквания за неговото съдържание, а в случая не са
изпълнени изискванията, касаещи съдържанието на административния акт,
предвидени в чл.59, ал.2, т.4 АПК и чл.186, ал.3 ЗДДС.
Основателно е
твърдението на жалбоподателя, че в заповедта не е конкретизиран обекта, предмет
на разпореждането.
От приложените
по делото доказателства се установява, че проверката е извършена в търговски
обект представляващ детски увеселителен парк включващ пет броя атракциона,
разположени на открито. От разрешение за поставяне №17/24.02.2015г. на Кмета на
Район “Приморски“-Община Варна е видно, че е разрешено на „Митра 10“ЕООД,
представлявано от Михаела Илиева, въз основа на договор за наем, да разположи 9
броя преместваеми обекти индивидуализирани подробно в позиции от 1 до 9, а
именно детски център /плейграунд/-30 кв.м., бънджи-9 кв.м., мини гондола-10
кв.м., стрелбище-6,40 кв.м., патенца-9,50 кв.м., релсово влакче-30 кв.м.,
клатушки-150 кв.м., надуваема пързалка – 49 кв.м. на обща площ от 157,90 кв.м.
на адрес Приморски парк м-ст Салтанат ПИ 10135.2561.22 със собственик на имота А.М.П.от гр. София. В
административната преписка е приложен договор за съвместна дейност между
жалбоподателя и „Митра 10“ЕООД с предмет и цели на дейността два броя
съоръжения въртележка и детско влакче. В оспорения административен акт съществува
непълнота между мотиви и разпоредителна част, в частта на обекта предмет на
запечатване, като не е посочено и точното местонахождение на обекта, което
прави невъзможна неговата индивидуализация с оглед изпълнение на ПАМ. След като
административния орган е разполагал с горепосочените доказателства Разрешение
за поставяне, договори за наем, за съвместна дейност, наличие на индивидуализация
на ПИ с конкретен идентификатор, то остава неясно каква е причината описанието
на обекта да се свежда до приетото в акта, и с посочването в заповедта, че
обекта включва пет броя атракциона в парка, които от друга страна не са
посочени в разпоредителната част на процесната заповед.
Вярно е, че
обекта е посочен по описания начин в протокола от извършената проверка, въз
основа на констатациите, на който е издадена процесната ПАМ, но все пак мярката
се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите, а последният не е
индивидуализирал в достатъчна степен обекта, който следва да бъде запечатан и
да се забрани достъпа до него/по арг. от чл.186, ал.3 ЗДДС/. Липсата на
достатъчна индивидуализация на процесния обект в заповедта е самостоятелно
основание за нейната отмяна.
Гореизложеното
обосновава извод, че заповедта е издадена при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, материалния
закон и в несъответствие с неговата цел, което налага нейната отмяна.
При този изход на
спора, съгласно чл.143 ал.1 АПК следва
на жалбоподателя да бъдат възстановени действително сторените от него разноски,
за които са приложени доказателства по делото, в общ размер на 350 лв. от които
50 лв. държавна такса и 300 лв. възнаграждение за един адвокат.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.172 ал.2 предл. второ АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №231-ФК/03.07.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите да заплати в полза на „Вятърна
сила“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от С.Д.Г. сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: