РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. гр.Мадан, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Д. Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100502 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. В. В., против
„*******я“ ЕООД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
727.13 лв. – платена при изначална липса на основа ние предвид
недействителността на сключения между страните Договор за кредит
№********.
В исковата молба се твърди, че на ****** г. между ищеца Д. В. В., ЕГН
**********, в качеството му на „Клиент“ от една страна и ответника „*****“
ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна, е сключен
Договор за кредит № ****, по силата на който, Заемодателят е предоставил на
Заемателя сума в размер 2,658.09 лв. при условия: Фиксиран лихвен процент;
7 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 36.36 %; срок на погасяване – 24
месеца; Такса за разглеждане – 706.38 лв.
Твърди се също, че към задължението по договора кредиторът е
таксувал и такса за разглеждане в размер 706.38 лв. в противоречие с
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като се сочи, че таксата е по същество
скрита лихва, което прави посочената в договора лихва в размер на 7 %
невярна, а неточно посоченият лихвен процент е достатъчно основание да се
прогласи недействителността на договор за заем.
Ищецът твърди, че по процесния заем е заплатил сума в общ размер на
3,385.22 лв., като счита, че предвид фактическата обстановка и сумата, видна
от приложената и заверена с КЕП екранна снимка от приложението на
„******“ е налице практически признание за получената сума от ответника.
Сочи , че съгласно Договора за заем, таксата за разглеждане се дължи в
деня на подписване на договора за кредит, като същата бива възстановена от
клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план,
1
приложение към договора за заем. Сочи също, че съгласно Договора за заем,
въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване
или каквато и да е друга причина, поради което счита, че същата е в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, каквото представлява разглеждането на
документите за кредита. Въпросната такса не се изисква и събира
предварително от потребителя за разглеждане на искането за кредит, същата
става изискуема с подписването на договора за кредит и е част от самия
договор, като по този начин реално е изцяло свързана със самото усвояване на
кредита.
Сочи, че разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е
дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита,
изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата
сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия,
които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са
включени в цената на услугата – договорна лихва, поради което ищецът счита,
че въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при
отпускането на всеки един кредит- разглеждане на искането и изплащане на
съответната сума.
Ищецът твърди, че конкретния случай, заплащайки суми по „такса за
разглеждане“ потребителят плаща реално за права, които той поначало има,
което пък е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и
справедливост и счита, че въпросната такса по Договора за заем единствено
води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя, като дава
възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща
му дейност. Сочи, че това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от
Директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС
(четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal d'instance
d'Orléans (Ф.). Сочи, че таксата в размер 706.38 лв. е повече от 25% от размера
на получения заем, същата е значителен разход по кредита срещу който
потребителят не получава насрещна престация за заплащането й - нито преди,
нито след сключването на договора. Сочи също, че не може да се приеме, че
таксата е разход извън заемното правоотношение, тъй като тя се включва
впоследствие в размера на погасителните вноски и е в действителност
включена в ГПР. Единствената цел на въпросната такса е да доведе до
неоснователно обогатяване в полза на кредитора чрез скрито оскъпяване на
кредитния продукт, поради което, счита таксата за разглеждане на документи с
която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на 706.38 лв. от
Договора за заем за нищожна поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК
/така и Решение № 2669 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 52713 / 2021 г. на С.
районен съд; Решение № 487 от 12.04.2023 г. по в. гр. д. № 194 / 2023 г. на
Окръжен съд – П.; Определение № 983 от 04.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 647 /
2023 г. на Окръжен съд - В. Т. и още много други срещу същия ответник/.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и съдържанието на
Договора за заем ищецът счита, че същият е недействителен и излага
следните съображения:
2
Сочи, че разглеждане на документите и изплащане на кредита по
своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване
на кредита - разглеждане на искането, отпускане на исканата сума, оформяне
на съответните документи и т. н., които са все действия, които са част от
дейността по кредитиране, като разходите за тях следва да са включени в
цената на услугата – договорната лихва. Сочи, че на практика те са
включени, тъй като таксата е включена в ГПР заедно с договорната лихва, но
им е придаден вид на такса, поради две причини – 1. За да се дължи цялата
такса/лихва при предсрочно погасяване, а не само падежиралата към момента
на предсрочно погасяване; 2. за да не изпъкне веднага големият размер на
договорната лихва.
Твърди, че таксата за разглеждане от договора за потребителски кредит
сключен между страните представлява всъщност прикрита възнаградителна
лихва - печалба за кредитора, която не е обявена като такава, а и е придаден
вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не извършва отделно,
защото именно това е предметът му на дейност, като целта е ясна – привидно
по нисък и конкурентен лихвен процент и огромна сума за предсрочно
погасяване в случай, че потребителят пожелае да погаси предсрочно
задълженията си, тъй като в този случай таксата се дължи в цялост – съгласно
договора.
Ищецът счита, че таксата е прикрита възнаградителна лихва, поради
начинът на уредбата й в договора, записано е, че кредитополучателят дължи
еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване на договора
за кредит, която се финансира от кредитора и се възстановява от
кредитополучателя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три
компонента - за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата.
Сочи, че на практика, таксата просто се изплаща от кредитополучателя
на 24 вноски от по 29.44 лв. към останалите съставки на общата месечна
погасителна вноска по кредита, тоест има абсолютно всички белези на
договорна лихва. Сравнявайки само параметрите на кредита – отпусната сума
и реално дължима такава, ищецът сочи, че при справка в кредитния
калкулатор на Калкулатор БГ се вижда, че при отпуснати в заем 2,658.09 лв., за
срок от 24 месеца и вноски от по 148.45 лв. лихвеният процент на кредита е в
размер на 29.87 %. , а непосочените в договора 7 %.
Твърди, че след като в договора не е записан действителният размер на
възнаградителната лихва, то договорът е недействителен само на това
основание. /така и най-актуалната съдебна практика по потребителски
договори на ответното дружество - Решение № 51 от 24.02.2025 г. по в. гр. д.
№ 7 / 2025 г. на Окръжен съд – С/. По изложените съображения моли за
уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който изразява становище, че искът е недопустим и моли да бъде
прекратен на основание чл. 126 от ГПК. Сочи, че лицето Д. В. В. е предявило
два иска срещу ответното дружество, по които са образувани две дела пред
Районен съд – М., с еднакви основания и с еднакви искания. Твърди, че на
практика исковите молби са напълно идентични, като по исковата молба с вх.
3
№ 2736/15.09.2025 г. е образувано гр.д.№ 500/2025 г. по описа на Районен съд
– М., а по искова молба с вх. № 2738/15.09.2025 г. е образувано гр.д.№
502/2025 г. по описа на Районен съд – М. (настоящото дело). Ответникът взема
становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че на ***** г. е
сключен Договор за кредит № ****** („Договора за кредит“) между *******
ЕООД като кредитор и ищеца Д. В. В. като кредитополучател за сумата от 2
500.00 лева, със срок на погасяване 24 месеца при фиксиран ГЛП 22,00 % и
ГПР 51,41 %. 2.
Сочи, че Договорът за кредит е сключен от разстояние при спазване
изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и приложимото право. Клиентът е
кандидатствал за потребителски кредит, като е предоставил необходимите
лични данни, избрал е размер на искания кредит, срок за погасяване, вид
кредитен продукт, както и условията, при които желае да ползва кредита.
Кредитополучателят е потвърдил Декларация за обработка на личните данни,
получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР,
запознал се е и е приел Общите условия/Рамково споразумение на ******
ЕООД за предоставяне на потребителски кредити. На основание чл. 5 от
ЗЕДЕУУ, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни
изявления, отправени една спрямо друга съгласно Рамково споразумение на
*******ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити. На
основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ (чл. 7.14 на Рамково споразумение),
страните са приели, че изявленията им при кандидатстване, сключване,
изпълнение и прекратяване на Договор за кредит помежду им, подписани с
обикновен или усъвършенстван електронен подпис ще имат значението на
саморъчно подписани изявления.
Сочи също, че ЗПК допуска договор за потребителски кредит да бъде
сключен от разстояние, като в този случай, съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът
предоставя на потребителя СЕФ съгласно приложение 2 и във връзка с чл. 5,
ал. 13 от ЗПК. Договорът за кредит вкл. преддоговорната информация,
Общите условия/Рамковото споразумение са подписани електронно, написани
са на ясен и разбираем език, при шрифт, отговарящ на изискванията на ЗПК.
Част от Договора за кредит са и общите условия. В случая това е Рамково
споразумение за потребителски кредити номер ***** (наричано по-долу
Рамковото споразумение), което е подписано електронно между страните на
********* г. В Договора за кредит изрично с посочено, че Рамковото
споразумение обвързва страните по него. Съгласно чл. 11, ал. 2 на ЗПК,
общите условия са неразделна част от Договора за кредит.
Ответникът оспорва, че таксата за разглеждане представлява прикрита
възнаградителна лихва и твърди, че в договора е отразен годишният лихвен
процент, като същият е фиксиран и не подлежи на промяна или
преизчисляване през целия срок на договора. Фиксираният лихвен процент по
кредита е 22,00 % и размерът на ГПР е 51,41 %, като на ищеца допълнително е
указано, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислявани разходи за събиране и лихви за забава.
Ответникът оспорва твърдението за недействителност на договорната
лихва поради противоречието й с добрите нрави, като сочи, че Договорната
4
лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга и поради
това той е свободен да определи нейния размер. Счита, че нарушение на
добрите нрави би имало в случай на заблуждение относно цената на
определена стока или услуга, но когато една цена е ясно и точно посочена,
когато една услуга не е задължителна за ползване и потребителят сам при
свободно формирана воля решава дали иска тази услуга или не при посочената
цена, то такова противоречие не е налице.
Сочи, че таксата за разглеждане се дължи на основание чл. 10а, ал. 1
ЗПК и е за услугата: определяне на персонален кредитен лимит с цел
дефиниране за клиента; поддържане на клиентски профил на мобилното
приложение на кредитора; проверка на документи на клиента; периодично
актуализиране на клиентски данни; извършване на допълнителни справки др.
Твърди, че при извършването на услугата служителите са подпомагани
от технически средства – регистри, системи и програми, което генерира
допълнителни разходи.
Твърди също, че таксата за разглеждане не е по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй
като не е действие, свързано с реалното превеждане на сумата по кредита в
полза на клиента, като сочи, че таксата за разглеждане е изрично посочен
разход в кредитната документация, който разход е включен в ГПР (общите
разходи за кредита). Сочи също, че таксата за разглеждане е изрично посочена
в Стандартен европейски формуляр в част II „Описание на основните
характеристики на съответния кредит“ в т. 6. Обща сума, която следва да
заплати потребителя /Общият размер на кредита / главница заедно с лихвите и
разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита на клиента. Твърди,
че ответникът е посочил изрично, че кредитополучателят следва да заплати
таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора, в т.ч.
нейния размер общо и по месеци.
Ответникът сочи, че в исковата молба изрично се признава (стр. 4), че
таксата „има абсолютно всички белези на договорна лихва. Таксата за
разглеждане е изрично посочена в погасителния план по Договора за кредит, а
така също е и изрично конкретизирана по размер и месечни вноски. 6.3.
Таксата за разглеждане е включена в ГПР по Договора за кредит.
Оскъпяването на*********ЕООД по Договора за кредит/ГПР включва
фиксиран ГЛП (лихвата посочена като точен процент в кредитната
документация), както и таксата за разглеждане, която също е посочена в точен
размер. Твърди, че таксата за разглеждане на ***** ЕООД е разход, който е
включен в ГПР по кредита, това е разход за допълнителна услуга, който разход
е точно посочен размер и явен. Тъй като ГПР по кредита с включената в него
такса е в рамките на законовите изисквания, ответникът счита, че няма и
„скрито оскъпяване на кредитния продукт“, тъй като това би било вярно, ако
таксата за разглеждане не беше част от ГПР или ако същият беше над
максималния законов размер. 7.
Ответникът оспорва, че е приложима нормата на чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 10 и чл.11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Твърди, че Договорът за кредит отговаря на законовите изисквания:
ГПР по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за кредит, като в част III, чл. 2
от същия е посочено, че при изчисляване му са взети предвид следните
5
допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от
страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да
бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в
плащанията. Съгласно чл. 8.9. общите условия/Рамковото споразумение ГПР
включва общите разходи по Кредита за клиента, настоящи или бъдещи,
(включително лихви и такса за разглеждане), произтичащи от усвояването на
кредита. Лихвеният процент за ден се изчислява като 1/365-та част от
годишния лихвен процент. Изчисляването на първоначалния ГПР се извършва
при сключване на Договора за кредит или неговото изменение (вкл. лихвения
процент, валиден към този момент). При изчисляване на общата сума на
кредита и ГПР се счита, че Кредитът се усвоява незабавно и изцяло от
Клиента, че Договорът за кредит остава в сила до крайната дата на погасяване
на сумата на кредита по Договора за кредит и Страните надлежно ще
изпълняват задълженията си по него. Счита, че ЗПК не ограничава кредитора
да има допълнителни задължителни услуги (освен ограничението на чл. 10, ал.
2 от ЗПК), когато тези услуги са включени в ГПР, както е по процесния
кредит. Сочи, че Кредиторът може в рамките на законовия праг на ГРП да
избере начина за формиране на своята печалба между отделните елементи
(лихва и допълнителни услуги). Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК ГПР се
изчислява по формула съгласно Приложение № 1, като законодателят не
изисква същата да бъде инкорпорирана в Договора за кредит. Непосочването
на начина, по който е изчислен ГПР съобразно единната математическа
формула по Приложение № 1 от ЗПК не може да засегне способността на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Инкорпорирането на
математическа формула в Договора за кредит би направила същия по-
неразбираем за средния потребител, а изискванията на ЗПК са договорът да
бъде написан по „ясен и разбираем начин“ (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Размерът на
ГПР е в законоустановените рамки съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Представя
изчислението на размера на ГПР чрез използване на общодостъпен калкулатор
в интернет, като сочи, че разликата с посочения в Договора за кредит ГПР е в
размер на 00.04 %, което е незначително и нормално отклонение при
изчисления с нецели числа. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
определена с постановление на МС, като към датата на сключване на
Договора за кредит размерът на законната лихва е 11.42 %.
Сочи също, че максималният размер на ГПР е 57.10 %, като твърди, че
таксата за разглеждане е включена в ГПР по Договора за кредит, следователно
няма скрито оскъпяване. На самостоятелно основание, дори таксата за
разглеждане да е нищожна, ответникът твърди, че тази нейна самостоятелна
нищожност не влече недействителност на целия договор за кредит, поради
което счита основния иск (за недействителност на целия договор за кредит) за
неоснователен. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от
фактическа и правна страна, следното:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства
се установява, че между „******“ ЕООД - кредитор и Д. В. В. -
6
кредитополучател е сключен Договор за кредит № ******по силата на който,
на кредитополучателя била предоставена в заем сумата в размер 2,658.09 лв.
при следните параметри на договора: Сума на кредита – 2658,09 лв.;
Фиксиран лихвен процент - 7 %; ГПР – 35.36 %; Срок на погасяване – 24
месеца; Такса за разглеждане – 706.38 лв.; Общ размер на всички плащания
3556,49 лева. Видно от погасителния план по договора кредитополучателят
следвало да заплати задълженията си по процесния договор на 24 месечни
вноски в периода от 28.08.2022 г. до 28.07.2026 г. с размер на месечната
погасителната вноска от 148,45 лева. Съгласно клаузите на договора таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за
кредит, като същата бива възстановена от Клиента с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, Приложение към индивидуалния договор
за кредит. Размерът на Таксата за разглеждане е посочен в индивидуалния
договор за кредит и възлиза на 706,38 лева. Таксата за разглеждане се дължи
изцяло, както в случай на предсрочно погасяване на кредита, така и в случай
на предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина.
Като доказателства по делото са представени СЕФ за предоставяне на
информация за потребителски кредити, рамково споразумение за
потребителски кредити № ***, Екранна снимка от профила на ищеца в
приложението на ответника за заплатени от Д. В. В. в полза на ответника сума
в общ размер на 3385,22 лева, както и Договор за кредит № ****** от ******
г., сключен между ****- кредитор и Д. В. В. - клиент, съгласно който по
цитирания договор е предоставена на потребителя сума в общ размер на
2658,09 лева.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
договор за кредит № *******от ****** между страните по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т.
79 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
7
С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за
потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по
кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото в него са включени всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат
описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не последният
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК дава възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно
с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Съгласно
сключения между страните договор на кредитополучателя е начислена „такса
за разглеждане“ в размер на 706,38 лева, която е в по-голям размер от
възнаградителната лихва по договора от 192,02 лева. Разглеждане на
документите и изплащане на кредита по своята същност е дейност на
финансовата институция, свързана с усвояване на кредита - разглеждане на
искането, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и
т. н., т. е. все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите
за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл се касае за
възнаграждение по усвояването на кредита, като с това допълнително
плащане се покриват разходи, които следва да са включени в ГПР.
В конкретния случай е посочено, че ГПР е 35,36 %, а възнаградителната
лихва - 7 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито
пък е ясно какво представлява разликата от 28,36 % между размера на ГПР и
лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение
да не знае колко точно е реалното му оскъпяване по кредита и какви
задължения по вид и размер се включват в него и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. При посочване на ГПР в договора не е достатъчно да
бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвидения в
8
чл.19, ал.4 ЗПК, както е процедирано в настоящия случай, а задължително
трябва да бъде описана и методиката на изчисляване на ГПР, която да е в
съответствие с посочената в Част I от Приложение I към Директива 2008/48
математическа формула, както и да са посочени данните, въз основа на които е
направено това изчисляване. Целта на това изискване е към момента на
сключване на договора потребителят да има възможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него кредитен ресурс. С
оглед на това дори и да са спазени изискванията за максимален размер на ГПР
– до пет пъти законната лихва, ако в съдържанието на ГПР не са включени
всички разходи по кредита, е налице неправилно посочен ГПР. Липсата на
ясна, разбираема и недвусмислена информация в процесния договор по см. на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита, като не се
доказва освен това по делото, че посоченият в договора ГПР е действително
приложеният. В договора е уговорено от една страна, че таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписване на договора, изцяло дори и при
предсрочно прекратяване на договора по каквато и да е причина. От друга
страна е посочено, че таксата бива възстановена от клиента с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. Изложеното затвърждава извода,
че изискването за посочване в договора на компонентите включени в ГПР е от
съществено значение за защитата на гарантираните от закона права на
потребителя и нарушението му води до заблуждение на потребителя, когато
съпоставя наличните пазарни предложения и прави своя икономически
обоснован избор дали да сключи договора. Ето защо в настоящия случай
доколкото в процесния договор не са посочени компонентите, формиращи
ГПР е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложеното според
настоящия състав влече недействителност на договора в неговата цялост, на
основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е безпредметно
обсъждането на останалите въведени от ищеца основания за нищожност на
договора. На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в случая
възлиза на 2658,09 лв. Погасената сума от ищеца в полза на ответното
дружество по процесното правоотношение възлиза на общо 3385,22 лева,
съгласно приложената екранна снимка от приложението на „********* от
профила на ищеца, която сума не се оспорва от ответника. Разликата между
чистата стойност на кредита от 2658,09 лева и общо погасените суми от
кредитополучателя в размер на 3385,22 лева, възлиза на 727,13 лева, която
сума се явява недължимо платена при начална липса на основание и подлежи
на връщане на осн. чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният
иск е доказан по основание и размер, поради което следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 50,00 лева платена държавна такса. В производството по
делото ищецът е представляван от адв. Д. Г. въз основа на сключен Договор за
правна защита и съдействие, съобразно който адвокатското възнаграждение е
договорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закон за адвокатурата. По
отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в
полза на пълномощника на ищеца съдът взе предвид изричните разяснения,
9
дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 /постановено по преюдициално запитване, отправено от С. районен
съд/, съобразно които установените размери на минималните адвокатски
възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за
всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното
прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C-
438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267
ДФЕС от С. районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, §
1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид посочените принципни съображения и като взе предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че на
основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на адв. Г. следва да се
определи възнаграждение в размер от 480 лева с вкл. ДДС по производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******* ЕООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ***** № **, ет. * оф. * да заплати на Д. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., обл. С., ул. „*******“ № *, сумата от 727,13 лева
(седемстотин двадесет и седем лева и тринадесет стотинки) - платена при
изначална липса на основание предвид недействителността на сключения
между страните Договор за кредит № ********.
ОСЪЖДА „*********“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. ****** № **, ет. * оф. * да заплати на Д. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. М., обл. С., ул. ****** № *, сумата от 50,00 лева
(петдесет лева) - направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. ***** № **, ет. * оф. * да заплати на адв. Д. Г., АК Л., служебен
10
адрес: гр. Т,, ул. „****в“, ет. *, офис **, сумата от 480,00 (четиристотин и
осемдесет) лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
11