РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С.П. Г.
при участието на секретаря В. Н. В.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело №
20251110200571 по описа за 2025 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на подадена жалба от „Б.“ ООД, представлявано от
управителя К. Б. Ш., чрез юрк. Р. С. срещу електронен фиш (ЕФ)
№********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата (ЗП) на Агенция „Пътна инфраструктура” (А „ПИ“), с което на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с ал.3, във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500 (две хиляди и петстотин лева) лв. за извършено нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП.
С жалбата се моли за обявяване нищожност на ЕФ, евентуално за отмяна на
същия, като незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Твърди се, че при
съставянето на ЕФ са допуснати редица процесуални нарушения, водещи до
нарушаване правото на защита и до нищожността му, както и че за процесния
ден са платени всички такси. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За жалбоподателя редовно призован се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на процесния ЕФ
1
като нищожен и противоречащ на константната съдебна практика, вкл.
Решение на ЕС от 21.11.2024 г. по дело №С-61/23 г. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
За органа издал наказателното постановление се явява процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за оставянето й
без уважение като неоснователна и недоказана и за потвърждаване на
процесния електронен фиш като издаден от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и в законоустановения срок, съдържащ всички
реквизити по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП. Не се претендират разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Съгласно приложена справка собственик на товарен автомобил: марка
„МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4141 К“, с ДК №********, с техническа допустима
максимална маса 44 000, брой оси 4, без ремарке, екологична категория Евро
5 е „Б.......“ ООД, с управител Б.К. Ш..
„БИГЛА III“ ООД имал сключен договор №3447 с предплатен баланс от
25.02.2020 г. с „Интелигентни трафик системи“ АД за електронно събиране на
пътни такси на база изминато разстояние и на база време. Установява се от
справка за всички такси по договора, че за ППС с ДК № СА 0141 ХТ за дата
04.03.2022 г. стойността на тол таксата е -11, 41 лв., а за 06.03.2022 г. е -8,63
лв.
На 05.03.2022 г., в 14:45 часа е установено нарушение
№DA45468C9A9B2603E053021F160AA892, с пътно превозно средство (ППС)
– марка „МЕРЦЕДЕС АКТРОС 4141 К“, с ДК № *******, с техническа
допустима максимална маса 44 000, брой оси 4, без ремарке, екологична
категория Евро 5, изразяващо се в това, че изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от ЗП, тъй като ППС-то няма валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, което е
установено с устройство №10192, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път
А-6, км. 60+705, посока намаляващ километър, в община Столична. Посочено
е, че собственикът, на който е регистрирано ППС/ползвателят е „БИГЛА III“
ООД. За горното е съставен електронен фиш №********** от А „ПИ“.
Към ЕФ е приложено доклад от електронната система, съдържащ
2
информация за ППС, с ДК № *******, с приложени статични изображения
във вид на снимков материал, касаещ конкретното ППС, с неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата и установеността му на пътното
платно към посочените дата и час.
Приложено е извлечение от електронна система с данни за СКТ 10192, от
които се установява, че приблизително местоположението на км 60+705 от
път А-6 „Европа“, населено място Чепинци, намаляващ километър.
От наказващия орган е приложено протокол за установяване годността за
приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна
контролна точка №1019 от 15.08.2019 г.
Приложено е становище от А „ПИ“, отдел „Управление на информационна
система и инфраструктура“ относно нарушение № №********** от
05.03.2022 г. 14:45 ч. за ППС, с ДК № ******* че не е получена тол
декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението, както и
няма получени маршрутни карти за ППС, поради което нарушението било
отчетено коректно.
Съдът цени писмените доказателства като пълни и непротиворечиви, поради
което е безпредметно тяхното обсъждане поотделно.
От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и
възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от ЕФ, което е станало на 07.11.2024 г.,
а жалбата е подадена чрез наказващия орган на 12.11.2024 г./ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята
същност е основателна, не само по изложените в нея причини, поради
следното:
Съдът като взе предвид приложимите правни норми и доказателствата по
делото следва да отчете следното:
Съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
3
установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство – част от системата, поради
което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения
доклад, плащане не е постъпило за движение по пътя, за който се събират
съответните такси. Извън предмета на доказване е поради какви
обстоятелства такса не е заплатена. Ето защо се приема от настоящия съдебен
състав, че е осъществен съставът на вмененото нарушение. Като за пълнота
следва да се посочи, че доставчиците на услуги за електронно събиране на
такса за изминато разстояние са сертифицирани и притежават съответните
бордови устройства, ползваща технологии за спътниково позициониране, в
съответствие с вътрешното законодателство и Директива (ЕС) 2019/520.
Доколкото подведеното под административнонаказателна отговорност
лице е юридическо то се касае за обективна безвиновна отговорност на същото
(чл. 83 ЗАНН). Несъмнено е установено, че дружеството-жалбоподател е
собственик на процесното ППС.
Но в хода на административнонаказателното производство се установиха
допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяна на
атакувания ЕФ и се изразяват в следното:
На първо място се установи, че дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното ППС, но това обстоятелство не е вписано в атакувания ЕФ, в
който е посочено едновременно „собственик/ползвател“. Касае се за
съществено обстоятелство. Административнонаказаващият орган е бил
наясно с този факт, тъй като е разполагал с данни за собственика и ползвателя,
но не го е отразил коректно в издадения ЕФ.
Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът, респективно, ако в
свидетелството е вписан ползвател, е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
4
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл.179,
ал.3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от същия, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се
наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на
пътното превозното средство, ако има такъв, а ако е юридическо лице то на
собственика или ползвателя, се налага имуществена санкция в размер на 2500
лв. Според чл.10б, ал.3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. В
случая процесното ППС отговаря на тези характеристики и за него е важало
задължение за заплащането на ТОЛ такса. Според чл.10, ал.1, т.2 ЗП за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база
време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса
за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки
от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се
изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз
основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от
категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. В
нормата на чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП е предвидено, че ако собственикът на
ППС е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на
пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по
установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата му се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, която е в размер на 2500 лв.
5
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя
нарушение АПИ към момента на твърдяното административно нарушение не
е имала процесуална възможност да издава електронни фишове и да се
отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН.
Процедурата за санкциониране на нарушенията на чл.179, ал.3б от ЗДвП е
предвидена в чл.189е, ал.1 и сл. от същия закон и задължава да бъдат
съставяни актовете за установяване на административни нарушения по чл.
179, ал. 3 – 3в, което е вменено в правомощие на съответните длъжностни
лица от службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а от ЗДвП,
съобразно тяхната компетентност, като ал.12 на същия член предвижда и
издаване на наказателни постановления. Горната процедура е разписана в
Закона за административните нарушения и наказания, уреждащ ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, за които това е
изрично предвидено в закон. В отклонение от тази възможност и само при
изрично очертана такава е административнонаказателна отговорност да се
търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на
електронен фиш. В случая съдът констатира, че законодателят не е бил
предвидил такъв ред към датата на твърдяното административно нарушение и
следователно, издавайки електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от
ЗДвП, а не акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и
респективно наказателно постановление (НП) не е спазил закона. Предвид
което административнонаказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, обуславящо отмяна на атакувания ЕФ. Нормата на
чл.189ж, ал.1 от ЗДвП предвижда част от нарушенията, свързани със
заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез диференцирана
процедура, а именно чрез издаване на ЕФ, но разпоредбата предвижда, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от същия закон, установено и заснето от
6
електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или
имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно
средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от ЗП, размерът на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Това е разпоредбата, която предвижда
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП,
уреден в ЗАНН, но законодателят е предвидил изключението за издаване на
ЕФ за нарушение на чл.179, ал.3 от ЗДвП, но не и за такова по чл.179, ал.3б от
ЗДвП. В разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП, действала към онзи момент, е
предвидено, че по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179,
ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, но тази норма не
предвижда изрично възможността да бъде издаден ЕФ за нарушение като
процесното, която е така нар. по-облекчена процедура от предвидената в
ЗАНН. Недопустимо е разширително тълкуване, тъй като единствената
норма, която урежда такава възможност е чл.189, ал.1 от ЗДвП и там такава
процедура не е предвидена. Не намира приложение и чл.189, ал.4 от ЗДвП,
който урежда издаване на ЕФ за всички нарушения на ЗДвП, заснети с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки. В случая чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е специален и
предвижда издаването на ЕФ, заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3 от ЗДвП и липсва предвидена от законодателя възможност нарушение по
чл.179, ал.3б от ЗДвП, какъвто е процесния да се санкционира с ЕФ.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде отменен като издаден при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
С постановеното си решение СЕС (шести състав) от 21 ноември 2024 година
по дело С-61/23 е преценил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
7
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението на предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компесаторна
такса“ с фиксиран размер.
С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за
жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от юрисконсулт,
който е бил надлежно упълномощен. Делото се преценя, че не е такова с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
поради което съгласно чл.63д, ал.3, във вр. с ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 80 (осемдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш №********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с адрес: гр.
С*****, пл. „М*****“№3, с БУЛСТАТ *****да заплати на „Б******“, със
седалище и адрес на управление: гр. С*, ул. „О*“№46-48, с ЕИК *****, за
юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд сумата в
размер на 80 (осемдесет лева) лв.
8
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9