Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 22.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3521/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.Т.И. и И.С.И., с която са предявени срещу Г. ф.
искове с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за сумата от по 200000
лв. за всеки ищец, представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди
от произшествие, осъществено на 23.10.2016 г. по вина на лице, управлявало моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, при което
е починал синът им с. И.. Претендират законната лихва от 15.12.2016 г. и направените
по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, настъпило с автомобил, за който няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, е починал 32-годишният им син.
Ответникът
оспорва иска, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
Установява се от писмените
доказателства (Протокол за оглед – л.4 и сл. и аутопсионен протокол – л.16 и
сл.) и комплексната авто-техническа експертиза (л.л.59 и сл.), че на 23.10.2016
г. на пътя между с. Ч.и с. К. е настъпило произшествие, при което С. В. С., при
управление на лек автомобил „Ауди“ с рег. № *******, нарушил правилата за
движение – чл.20, ал.1 ЗДвП, като поради неупражнен контрол върху автомобила
излязъл от платното за движение и самокатастрофирал в крайпътно дърво, с което
причинил смъртта на пътуващия на предната дясна седалка с. И..
По
изложените съображения съдът приема, че в причинна връзка с противоправното
поведение на водача С. В. С. е настъпила смъртта на пътника с. И..
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От
представеното удостоверение за наследници (л.23) се установява родствената
връзка на ищците с починалия, който е техен син, поради което в тяхна полза е
възникнало вземане за неимуществени вреди от загубата на дете.
От
показанията на свидетеля Т.С.се установяват близките отношения на ищците със
сина им и тежките последици от смъртта му за тях като родители. Починалият е
бил обичан от родителите и близките си, загубата му е сломила семейството,
тъгата още не е преодоляна. Тримата са живели в едно домакинство, починалият се
е занимавал със земеделие съвместно с баща си, споделяли са общо ежедневие.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От писмените доказателства и
експертизата се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил,
неговата вина и причинната
връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищците. Родствените отношения между
починалия и ищците установяват правото им на обезвреда на неимуществените вреди
в следствие на загубата на близък. При така установените факти съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1 - претърпени са
неимуществени вреди от загуба на близък, пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. В полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи психически
болки и страдания от загуба на близък.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (32 г.),
възрастта на ищците (54 г. и 59 г.), близката им връзка с оглед
обстоятелството, че са живеели заедно и починалият не е имал друго семейство,
както и невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените критерии съдът
намира, че справедливото обезщетение е в размер на по 120000 лв. за всеки от
ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете
са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той
няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от
120000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.
Неоснователни са възраженията
на ответника за съпричиняване.
От авто-техническата
експертиза се установява, че по всяка вероятност пострадалия е пътувал без
поставен предпазен колан, но дори и при поставен колан са възможни травми,
както от колана, така и от пластичните деформации на купето и инерционни
увреждания на вътрешните органи, които могат да са тежки, дори фатални. Съгласно
разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, коланът е ефективен
при челен удар и със скорост под 60 км/ч, а процесното ПТП е настъпило при
движение със скорост, превишаваща 60 км/ч и с преобръщане на автомобила по
таван, при което предпазните колани нямат почти никакво превантивно действие. Ето
защо възражението за съпричиняване поради неизпълнение от пострадалия на
задължението му да пътува с предпазен колан е неоснователно.
Недоказани са възраженията
за съпричиняване поради съзнателно поемане на риск чрез пътуване с водач,
употребил алкохол и без свидетелство за правоуправление на МПС. От
представените писмени доказателства от досъдебното производство – протоколи за
определяне на концентрацията на алкохол в кръв за водача и пострадалия пътник
(л.91 и л.92) се установява, че и двамата са били под въздействие на алкохол с
концентрация в кръвта от 1,96 промила за водача и 1,53 за пострадалия пътник.
По делото обаче не бяха събрани годни доказателства, установяващи знание у
пострадалия, че водачът е бил неправоспособен и под въздействие на алкохол в
момента на произшествието. Документите, представляващи протоколи от разпити,
проведени в досъдебното производство, не се ползват с доказателствена сила –
представляват гласни доказателства, събрани не по установения в ГПК ред (в
съдебно заседание, пред съда и с участието на страните), ето защо не са годни
да обосноват фактически изводи за осъществяване на факти и събития. По тези
съображения съдът приема, че не се установява знание у пострадалия за
обстоятелствата, източник на повишен риск (пияно състояние, липса на
правоспособност), което да обоснове извод за съпричиняване, съответно –
намаляване на размера на обезщетенията.
С оглед изложеното, предявените
искове следва да се уважат до сумата от по 120000 лв. за всеки от ищците и да
се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер.
Съгласно чл.558,
ал.1, изр.2 КЗ Гаранционният ф. дължи лихва за забава съобразно чл.497 КЗ – от
по-ранната от двете дати: на изтичане на 15-дневен срок от представяне на всички
доказателства, изискани по чл.106, ал.3 или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ. С оглед непредставяне на изискани документи, в процесния случай ответникът
изпада в забава съобразно т.2 на чл.497, ал.1 – с изтичане на 3-месечния срок
за произнасяне, съответно – 15.03.2017 г. Следователно ответникът дължи лихва
за забава, считано от 15.03.2017 г.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 5718 лв.
На ответника следва да се присъдят
разноски за експертиза, юрисконсултско възнаграждение и съдебно удостоверение,
съобразно отхвърлената част от иска – за сумата от 222 лв.
Ответникът следва да заплати по
сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в размер на 9600 лв. и
250 лв. разноски на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на Т.Т.И., ЕГН:**********, и И.С.И., ЕГН:**********, на основание чл.557,
ал.1, т.2, б. „а“ КЗ сумата от по 120000 лв. за всеки ищец,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 23.10.2016 г. по вина на
лице, управлявало моторно превозно средство без сключена застраховка
„Гражданска отговорност”, при което е починал сина им с. И., заедно със законната лихва от 15.03.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати на адв. С.К.Н., ЕГН:**********,
на основание на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 5718 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 9600 лв., представляваща държавна такса
и сумата от 250 лв., представляваща
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: