Р Е Ш Е Н И Е №260003
гр.Габрово, 12.01.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
При
секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от
съдия Големанова в.гр.д.№422 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано
е по жалба на ищеца Деари фууд
България АД против Решение №260020/01.10.2020г. по гр.д.№1364/2019г. по описа
на РС Севлиево, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против
ответника иск за заплащане на сумата от 3033,25лв., представляваща обезщетение
за липса на парични средства, като неоснователен и недоказан и жалбоподателят е
осъден да заплати сумата от 400лв.-разноски по делото.
В
жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че от събраните по делото доказателства се установявало качеството на отчетник
на ответника. С длъжностната характеристика на същият били възложени отчетнически
функции, а именно "да пренася, приема и предава съпътстващата товара
документация и парични средства", което без съмнение представлявало отчетническа
функция. Освен това от показанията на свидетелите ставало ясно, че при изпълнение
на трудовите си функции ответникът фактически събирал и отчитал и парични
ценности.неоснователен бил и извода на съда, че ищецът не е доказал, дали ответникът
е получил претендираните от ищеца суми. Доказателства
за това се съдържали в експертизата, от която било видно, че процесните суми са осчетоводени, с изключение на една
доставка, като и че претендираната сума е заведена
като задължение на ответника. Размера на липсващите суми се установявал и от
представените по делото търговски документи за произход, както и от други доказателства. Неправилен бил
и извода на съда, че в случая налице била обективна причина, тъй като парите
били откраднати и щетата била с установен произход. Според съдебната практика
подаването на сигнал и образуването на наказателно производство за кражба не
било достатъчно за да се освободи отчетникът от отговорност. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск и да присъди направените пред двете инстанции разноски.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответника по жалбата я оспорва
и моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото
разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, активно легитимирано да подаде въззивна
жалба, поради което същата е допустима.
Разгледана
по същество въззивната жалба е основателна.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел, че безспорно между страните е налице трудово
правоотношение между, но е приел, че ответника не е възлагана отчетническа
функция. В длъжностната характеристика на работника било записано : „приема и
предава съпътстващата товара документация и парични средства“, което по своето
естество не съставлява възлагане на отчетнически функции. За да са възложени
отчетнически функции, в длъжностната характеристика на работника следва да
фигурира задължение да събира, съхранява, разходва и отчита парични или
материални ценности. Такава по делото липсва.
Липсата
представлява щета с неустановен произход - състояние на неотчетност на парични
и/или материални ценности в предприятието на работодателя, при което е
невъзможно да се установи със сигурност причината за недостиг на липсващите
ценности и се презюмира, че тя се дължи на поведение
на отчетника, комуто са поверени ценностите. Нито от представените по делото и
приети като доказателства документи /търговски документи за произход, които не
са счетоводни документи/, нито от свидетелските показания и от заключението на
вещото лице се установявало, че ответникът е получил претендираните
от ищцовото дружество суми. Служителите, които нямат задължения, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, независимо, че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за
липси. Това следва от естеството на имуществената отчетническа отговорност,
която е създадена да възмезди работодателя за този недостиг, чийто произход не
може да бъде установен. Именно поради това отговорността за ценностите е на
лицата, които трябва пряко да боравят с тях и това е сърцевината на
длъжностното им качество. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой,
на който те не са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях.
Според ППВС №5/55г. отчетникът не отговаря за щетите, ако има обективна
причина, която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава
обективна причина. По делото безспорно било установено, че щетата в случая не е
с неустановен произход, а в резултат на извършена кражба, за което
свидетелстват събраните данни по
Преписка № 813/2019г. на РП Севлиево образувана по повод подаден от ищцовото
дружество сигнал до Районна прокуратура Севлиево за извършено престъпление и
приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
Поради
тези съображения районният съд приел, че не са налице материално-правните
предпоставки за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника по
реда на чл.207, ал.1, т.2 от КТ.
Въззивният
съд намира следното :
От
вписаното в длъжностната характеристика на ответника, а именно "пренася,
приема и предава съпътстващата товара документация и парични средства" е
видно, че на същият е възложено при получаване на суми да ги приеме, да ги
пренесе от получателя на стоката до работодателят си и да му ги отчете.
Следователно на работника е било възложено да изпълнява отчетнически функции,
във връзка с предаваните му парични средства за извършени доставки, поради
което същият следва да носи отговорност по реда на чл.207 КТ.
Жалбоподателят
твърди, че ответникът следва да отговаря по реда на чл.207, ал.1, т.2 КТ- за
причинени липси. Съгласно приетото в правната теория и съдебна практика липсата
е недостиг, недоимък в касата или в склада. Характерно за нея е неустановения
произход, невъзможността да се установят причините за състоянието на неотчетност.
Ако причината за това състояние се установи, то отпада квалификацията като липса. При лисата законодателят е въвел презумпция
за причиняване на недостига от отчетника, на когото да поверени ценностите,
като в тежест на отчетника е да докаже, че не е причинил щетата или ако я е
причинил, то това не е станало виновно.
От
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин
твърдяната от работника кражба. Подаването на сигнал на телефон 112 не може да
се приеме, че доказва твърденията на ответника, че неизвестно нему лице му е
отнело сумата. Същият не е изяснил механизма на отнемането- къде са се намирали
парите, ако са били в камиона при спирането за почивка работника заключил ли го
е или не е, камиона бил ли е взломен или не, ако са
били в него, бил ли е нападнат от друго лице, при какви обстоятелства и т.н., още
повече, че местопроизшествието не е посетено от служители на МВР, тъй като
ответникът не ги е дочакал, въпреки, че е подал сигнал, а си е тръгнал след
известно време. Съдът приема, че дори и да е била извършена кражба, то ответникът
не е доказал, че поведението му е било правомерно и че не е проявил небрежност,
в следствие на което получената от него във връзка с извършените доставки сума
е "изчезнала".
По
изложените съображения въззивният съд неприема, че
причината за възникване на липсата е известна и работникът е оборил
презумпцията, че липсата е причинена от него или е възникнала по негова вина,
поради което същият следва да носи пълна имуществена отговорност по чл.207,
ал.1, т.2 КТ.
Основателно
е възражението на ответника, че работодателят не е представил достатъчно
писмени доказателства, че ответникът е получил от клиенти именно исковата сума,
както и сумата от 120лв., с която е заредено гориво и сумата от 3,30лв., която
е отчетена на работодтаелят. Представените от него доказателства, установяват
стойността на доставената стока. Съдът обаче намира, че размера на липсата е
установен. В подписания от работника приемо
-предавателен протокол същият не е оспорил или възразил, че при извършване на
доставките е получил от клиентите общо сумата от 3036,55лв., от които е отчел
сумата от 3,30лв. и сумата от 120лв.- заплатена на заредено гориво, като е
признал, че не е отчел сумата от 3033,25лв. Този приемо
предавателен протокол е частен свидетелстващ документ, носещ подписа на ответника
и съдържа признание от страна на лицето на неизгодни за него обстоятелства,
поради което съдът ги приема за доказани.
Поради
изложеното по-горе въззивният съд намира предявения
иск за основателен и доказан за целия претендиран
размер, за която следва да бъде уважен, като обжалваното решение се явява
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго,
с иска бъде уважен.
Съобразно
уважаването на иска и направеното от страна на ищеца-жабоподател
искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 832,33лв.-
разноски сторени в първоинстанционното производство и
сумата от 597,67лв.-разноски пред настоящата инстанция.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№260020/01.10.2020г. по гр.д.№1364/2019г. по описа на РС Севлиево,
ВМЕСТО
КОЕТО
ОСЪЖДА
М.И.Я., С ЕГН ********** *** да заплати на „ДЕАРИ
ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.Мармарча №1 сумата от 3033.25лв. (трихиляди тридесет и три лева и двадесет и пет стотинки)- обезщетение
за липса на парични средства, на осн. чл.207, ал.1,
т.2 КТ.
ОСЪЖДА М.И.Я., С ЕГН ********** *** да заплати на „ДЕАРИ ФУУД
БЪЛГАРИЯ" АД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Севлиево, ул.Мармарча №1 сумата от
832,33лв.(осемстотин тридесет и два лена и тридесет и три стотинки)- разноски в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА И.Я., С ЕГН ********** *** да заплати на
„ДЕАРИ ФУУД БЪЛГАРИЯ" АД, С ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Севлиево, ул.Мармарча №1 сумата от 597,67лв (петстотин
деветдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки)- разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: