РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. ХАСКОВО, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.В. Н.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500494 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 от
ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение
№ 260240 от 11.05.2021 год., постановено по гр.д. № 3135 / 2019 год. по
описа на Районен съд - Хасково, в частта, с която е осъден да заплати на ЧСИ
К.А. застрахователно обезщетение в размер на 23 035 лева, ведно със
законната лихва, считано от 17.10.2019 год.; обезщетение за забава в размер
на 7 019.27 лева за периода от 14.10.2016 год. до 16.10.2019 год. и деловодни
разноски в размер на 2 790.13 лева, след като ЧСИ изплати така описаните
суми на „Юробанк България“ АД, поради което го обжалва с молба
решението да бъде отменено в посочената част, с която е уважен предявеният
обратен иск и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли
иска.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – ЧАСТЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ /ЧСИ/ К.С. А. – оспорва жалбата.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София – не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстаницонния съд е образувано по искова молба, подадена от
„Юробанк България“ АД – гр.София /Банката/ против ЧСИ К.С. А., с искане
за присъждане на сума в размер на 23 035 лева – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на допуснато от ответника нарушение на чл.459,
ал.2, вр. ал.1 от ГПК, изразяващо се в това, че вместо да запази по сметката си
и предаде на Банката в качеството й на ипотекарен кредитор след представяне
на изпълнителен лист, сумата, заплатена от купувача при публичната продан
на недвижим имот, ипотекиран в полза на Банката за обезпечаване на
вземанията й към длъжника по изпълнението – Т.Т., е изплатила на последния
получената от проданта сума. С исковата молба се претендира присъждане и
на сумата от 7 019.27 лева - законна лихва за периода от 14.10.2016 год. – дата
на извършения от ответника – ЧСИ А. към длъжника по изпълнението,
превод на сумата, постъпила от проданта, претендирана като главница до
подаването на исковата молба.
В отговора на исковата молба, ответникът
ЧСИ К.С. А. е поискала привличане на „Застрахователна компания Лев Инс“
АД – гр.София като трето лице – помагач, против който е предявила обратен
иск, при условията на евентуалност – в случай, че главният /първоначален/
иск бъде уважен, за същите суми в размер на 23 035 лева и на 7 019.27 лева,
ведно със законната лихва и деловодни разноски, претендирани като
застрахователно обезщетение.
В срока за отговор на исковата молба,
подаден от ответника по обратния иск /ОИ/ - „Застрахователна компания Лев
Инс“ АД – гр.София, е заявено оспорване на иска, обосновано с това, че
ищцата – ответник по главния иск е причинила вредите на ипотекарния
кредитор - „Юробанк България“ АД – гр.София, при условията на груба
небрежност и умишлено, неспазвайки етичните норми и правила,
регламентиращи професионалната й дейност, предприемайки действия в
разрез с тях, с което допуснала неизпълнение на задълженията, предвидени в
Общите условия /ОУ/ по застрахователния договор – Раздел IV, т.6, т.6.9;
Раздел IX, т.24 и Раздел 11, т.29, съгласно които застрахователят не дължи
обещетение за вреди, причинени при или от умишлени или противоречащи на
професионалната етика действия, предоставяне на невярна информация или
при груба небрежност от страна на застрахования.
Безспорно по делото е установено, че с
решение № 162 от 09.04.2015 год., постановено по в.гр.д. № 97 / 2015 год. по
описа на Окръжен съд – Хасково е потвърдено решение № 809 от 17.12.2014
год., постановено по гр.д. № 106 / 2014 год. по описа на Районен съд –
Хасково, с което е признато за установено по отношение на Т.В.Т., че Р.М.А.
и С.К.А. са собственици на следния недвижим имот, а именно – реална част с
площ от 10.38 кв.м. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта 77195.710.95.1.18, като Т. е осъден да предаде на А. владението на
описаната реална част от имота. Със същото решение, Т. е осъден да заплати
на А. и сумите от 4 857.09 лева – обезщетение за ползване; от 1 873.36 лева –
2
мораторна лихва и по 91 лева – месечно обезщетение, считано от предявяване
на иска до предаване на владението на частта от имота.
Въззивното решение е послужило като
изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист от 16.04.2015
год., в полза на А., въз основа на който, представен с молба от
18.05.2015 год. е образувано изпълнително дело № 20157710400052 по описа
на ЧСИ К.А. – с процесуалното качество на ответник по главния иск и ищец
по обратния иск.
На 22.06.2015 год. по изпълнителното дело
е вписана възбрана върху описания по-горе недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18, собственост
на длъжника по изпълнението – Т.Т.
На 21.10.2015 год. е извършен опис на
възбравения имот, в съставения за което изпълнително действие протокол,
ЧСИ А. е отбелязала, че имотът е ипотекиран. В подкрепа на това
обстоятелство е и представеният от Банката – ищец, нотариален акт № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** год. за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот, от съдържанието на който се установява, че
ипотекарният длъжник Т.Т. като кредитополучател по ипотечен кредит № ***
год., е учредил в полза на кредитора „Алфа Банка“ АД, ипотека върху
описания по горе недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18, по отношение на който са
предприети действия по принудително изпълнение по изпълнителното дело,
образувано по описа на ответника по първоначалния иск – ЧСИ А., за
удовлетворяване вземанията на взискателите А.
С обявление от 02.12.2015 год. е насрочена
публична продан върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18, собственост на длъжника по
изпълнението – Т.Т., за периода от 28.12.2015 год. до 28.01.2016 год., в което
също е отбелязано, че имотът е ипотекиран в полза на праводателя на ищеца
по главния иск и възбранен в полза на всикателите по изпълнението.
За извършените изпълнителни действия –
опис, оценка и насрочване на публичната продан на имота, ЧСИ А. е
уведомила праводателя на ищеца с писмо изх. № 02435 от 10.12.2015 год.,
връчено на 17.12.2015 год.
На 22.12.2015 год. по изпълнителното дело
е приложено изпратеното от „Алфа Банк“ АД – гр.София, писмо,
обективиращо искане, в случай на продажба на ипотекирания имот да бъде
запазена сума, размерът на която е посочена в писмото, дължима на Банката
от длъжника по изпълнението Т. по сключени помежду им договори за
кредит.
С постановление от 10.02.2016 год., влязло
в законна сила на 01.03.2016 год. на Г.Г.Г. е възложен самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 77195.710.95.1.18, за сумата от 23 035 лева.
Постановлението е вписано в службата по вписванията на 09.03.2016 год.
3
Обявеният за купувач Г. е въведен в имота
с протокол от 24.03.2016 год.
С молба от 12.05.2016 год., подадена от
длъжника по изпълнението Т. е направено искане за прекратяване на
изпълнителното дело, поради отмяна на съдебното решение, послужило като
изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело. Към молбата е представено
решение № 39 от 25.04.2016 год., постановено по дело № 3611 / 2015 год. по
описа на ВКС, с което е отменено решение № 162 от 09.04.2015 год.,
постановено по в.гр.д. № 97 / 2015 год. по описа на Окръжен съд – Хасково и
спорът е решен по същество, като предявените от А. против длъжника по
изпълнението Т., искове по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД, са отхвърлени.
С постановление от 06.06.2016 год. на ЧСИ
А., производството по изпълнителното дело е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.4 от ГПК.
С молба от 07.06.2016 год., подадена от
Т.Т. - длъжник по изпълнението, е направено искане да му бъде приведена по
посочена от него в молбата банкова сметка, събраната по изпълнителното
дело сума от публичната продан на имота му, обосновано и с това, че
вноските по ипотеката, учредена в полза на „Алфа Банк“, са редовни и
банката не е предявила претенции относно събраните по изпълнението суми.
С писмо изх.№ 010286 от 30.06.2016 год.,
ЧСИ А. е уведомила ищеца „Юробанк България“ АД, като правоприемник на
клона на „Алфа Банка – Клон България“ – гр.София и в качеството му на
ипотекарен кредитор за това, че е извършена публична продан на имота, с
искане да бъде уведомена за размера на вземането на Банката към длъжника
Т., необходимо за извършване на разпределение на постъпилата от проданта
сума. Писмото е получено от ищеца на 04.07.2016 год.
С молба от 07.10.2016 год., Банката е
уведомила ЧСИ за размера на вземането си към длъжника по изпълнението,
но не е представила изпълнителен лист. С такъв се е снабдила на 27.10.2016
год., издаден по ч.гр.д. № 2258 / 2016 год. по описа на РС – Хасково, с който
Т.В. Т. е осъден да заплати на Банката сума в размер на 12 764 евро –
главница по договор за ипотечен кредит № *** год.; сума в размер на 1 217.29
евро – договорна лихва, сума от 96.60 евро – наказателна лихва, законна
лихва и разноски, представен на ЧСИ А., като изпълнителният лист срещу
длъжника Тодоров е представен от Банката с молба от 16.12.2016 год., въз
основа на която ЧСИ А. е образувала изпълнително дело 20167710400149 –
данни, които съдът възприема от приложеното по делото удостоверение изх.
№ 393 от 25.02.2021 год. С молбата Банката е поискала присъединяване на
образуваното изпълнително дело № 149 / 2016 год. към висящото
изпълнително дело № 52/2016 год., двете по описа на ЧСИ А..
Междувременно, с преводно нареждане от
14.10.2016 год. по нареждане на ЧСИ А. е разпоредено по сметка на длъжника
Т. да бъде приведена получената от проданта сума в размер на 23 035 лева.
4
Като писмено доказателство по делото е
приет договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на
29.02.2016 год. между „Алфа Банк“ А.Е. – продавач и „Юробанк България“
АД – купувач.
Безспорно по делото е установено, че
страните по обратния иск са сключили договор за задължителна застраховка
„Професионална отговорност“ и Специални условия „Отговорност на
Частните съдебни изпълнители“, обективиран в застрахователна полица №
***, с период на застрахователно покритие от 16.04.2016 год. до 15.04.2017
год., по силата на който ответникът по ОИ е поел задължението да покрие
отговорността на ищеца по ОИ за вреди, настъпили при осъществяване на
дейността му като частен съдебен изпълнител /ЧСИ/.
Безспорно е и това, че в срока на действие
на застрахователната полица е настъпил покрит от застраховката риск.
Съгласно чл.13 от Наредба № 2 от 06.02.2006 год. за задължителното
застраховане на частните съдебни изпълнители, застрахователно събитие при
застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ е извършването на
вредоносно действие или вредоносно бездействие, за което отговорността на
ищцата по ОИ – ЧСИ К.А. е ангажирана по предявения първоначален иск с
правно основание чл.74, ал.1, от ЗЧСИ, вр. чл.441 от ГПК, вр. чл.45 от ЗЗД,
като с обжалваното решение, постановено по първоначалния иск е осъдена да
заплати в полза на ищеца - „Юробанк България“ АД – гр.София /Банката/,
сумата в размер на 23 035 лева, която незаконосъобразно е превела на
14.10.2016 год. на ипотекарния длъжник Т.В.Т. по изпълнително дело №
20157710400052 и с това е причинила вреда в същия размер на Банката като
ипотекарен кредитор, ведно със законната лихва, считано от подаване на
исковата молба – 17.10.2019 год. и сумата от 7 019.27 лева – обезщетение за
забава за периода от 14.10.2016 год. до 16.10.2019 год., както и деловодни
разноски в размер на 2 970.13 лева.
Безспорно е, че ищцата по ОИ е уведомила
застрахователя за образуваното срещу нея дело за вреди от изпълнението,
претендирани от Банката в качеството й на ипотекарен кредитор.
При деликтния иск противоправността,
като елемент от фактическия състав на спорното вземане за обезщетение се
състои в процесуална незаконосъобразност на действието или бездействието
на съдебния изпълнител.
Безспорно по делото е установено, че от
страна на ЧСИ е допуснато нарушение на правилото, визирано в чл.459, ал.2,
вр. ал.1 от ГПК, като вместо да запази по сметката си и предаде на
ипотекарния кредитор - „Юробанк България“ АД – гр.София след
представяне на изпълнителен лист, припадащата му се сума, получена от
публичната продан на ипотекирания в полза на Банката имот, е разпоредила
получената от проданта сума да се върне на длъжника по изпълнението, с
което е причинала вреда на Банката, в качеството й на присъединен взискател,
лишавайки го, както от възможността да бъде удовлетворен предпочтително
5
от цената на ипотекирания имот, продаден на публичната продан, така и от
привилегиите на ипотеката, съгласно чл.136, ал.1, т.3 от ЗЗД, чл.173 от ЗЗД и
чл.175, ал.1 от ЗЗД.
Изложените по-горе обстоятелства
обуславят извода за доказаност на настъпването на застрахователното
събитие, описано по-горе, станало във времевите рамки на действие на
застрахователния договор, сключен между страните по ОИ, въз основа на
който ищцата по същия обосновава искането си за присъждане на
застрахователно обезщетение на основание чл.469 от КЗ.
Съгласно дадените в Специалните условия
дефиниции „застрахователно събитие“ е причинена имуществена вреда
вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения на
застрахования, съгласно Наредба № 2 от 06.02.2006 год. на Министерски
съвет за условията и реда за сключване на задължителна застраховка,
покриваща отговорност на частните съдебни изпълнители, а „предмет на
застраховане“ е отговорността на ЧСИ за имуществени вреди, причинени на
страните вследствие на виновно неизпълнение на задълженията през срока на
застраховката в рамките на договорените в Полицата лимити – 450 000 лева.
Изхождайки от разпоредбата на чл.469,
ал.4 от КЗ, според която застрахователят има право на регрес срещу
застрахования само в случаите по чл.433, следва да се приеме, че
отговорността на застрахователя отпада само в случаите, когато вредата е
причинена умишлено от застрахования. Събраните по делото доказателства
не обосновават извод за това, че действията на ЧСИ са извършени при
условията на умисъл или груба небрежност, по следните съображения:
Безспорно по делото е установено, че съдебното решение, послужило като
изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство по описа на ЧСИ А., е
отменено на 25.04.2016 год., при което прекратяването на изпълнителния
процес настъпва по силата на закона – с настъпването на основанието за
прекратяване по чл.433, ал.1, т.4 от ГПК и следващите изпълнителни
действия стават недопустими, а извършените изпълнителни действия се
обезсилват с обратна сила. В разпоредбите на ГПК изрично са уредени само
част от последиците от прекратяването на изпълнителното производство /ИП/
– чл.433, ал.3 от ГПК, вменяващи в задължение на съдебния изпълнител да
вдигне незабавно служебно наложените възбрани и запори, но след като
постановлението за прекратяване влезе в сила, т.е макар и постановлението, с
което се прогласява прекратяването да не е условие, за да се прекрати ИП, а
само констатира едно вече настъпило прекратяване, законодателят свързва
настъпването на определени последици с момента на влизане на
постановлението за прекратяване, а не с момента на настъпване на
основанието за прекратяване. В случая обаче, към момента на пораждане на
основанието за прекратяване на ИП – на 25.04.2016 год., когато е постановено
решение № 39 от 25.04.2016 год. по дело № 3611 / 2015 год. по описа на ВКС,
с което е отменено решение № 162 от 09.04.2015 год., постановено по в.гр.д.
№ 97 / 2015 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, послужило като
6
изпълнително основание за издаване на изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното производство, ипотекираният в полза на
Банката недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнението – Т.Т. е
бил придобит от трето на изпълнението лице въз основана на извършената от
ЧСИ, публична продан, като имотът му е възложен с постановление, влязло в
законна сила на 09.03.2016 год. Съгласно чл.496, ал.2 от ГПК, от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът придобива
правото на собственост, а изрично чл.496, ал.3 от ГПК забранява оспорване
на проданта, включително и от страна на длъжника, чийто имот е продаден,
по исков ред или чрез възражение, съгласно указанията, дадени в т.3 от
Тълкувателно решение № 4 от 11.03.2019 год. на ВКС по т.д. № 4 / 2017 год.,
ОСГТК, с изключенията, предвидените в случаите на чл.490 от ГПК – в
проданта е участвало лице, което не е имало право да участва и когато имотът
е възложен на лице, което не е платило цената – хипотези, в които
разглеждания случай не попада. Последиците на постановлението за
възлагане не отпадат с отмяната на изпълнителното основание, предвид това,
че обявеният за купувач на придобития през 2004 год. от Т. имот,
представляващ магазин № 3, с площ от 15.40 кв.м., при проведената по
изпълнителното дело публична продан, се явява трето на изпълнението лице.
При това положение при прекратяване на изпълнителното производство,
независимо от основанието за това, не се обезсилват по право предприетите
изпълнителни действия, които изграждат изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права, включително и
купувачите от публичната продан. Съгласно нормата на чл.433, ал.3 от ГПК
придобитите права от трети лица преди прекратяване на изпълнителния
процес въз основа на извършените изпълнителни действия, се запазват. Към
момента на настъпване на основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, сумата от публичната продан на имота е била постъпила по
сметка на ЧСИ А., като действията на същата, изразяващи се в привеждането
й по сметка на длъжника, очевидно са били обосновани от това, че условието
да допустимост на ИП е отпаднало с факта на отмяната на съдебното
решение, послужило като изпълнително основание на издаване на
изпълнителния лист и поради това, че към този момент от страна на
присъединения по право ипотекарен кредитор не е бил представен
изпълнителен лист срещу длъжника по изпълнението, въпреки неколкократно
даваните му възможности да стори това. В тази връзка съдът отчита и това, че
считано от първото уведомяване за образуваното изпълнително производство
на присъединения по право взискател – месец декември 2015 год. е изтекъл
приблизително едногодишен срок, след който същият се е снабдил с
изпълнителен лист за дължимите му от Т. суми по договора, вземането по
който е обезпечено с ипотека. Приблизително същият е и срока на допуснато
от ипотекарния кредитор бездействие, считано от извършването на проданта
на ипотекирания имот до представянето на изпълнителния лист срещу
длъжника, което обективно е създало пречки на ЧСИ да извърши
изпълнителни действия по разпределение на получената от проданта сума.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
7
действията на ЧСИ, свеждащи се до привеждане на получената от публичната
продан на ипотекирания в полза на Банката имот по сметка на длъжника по
изпълнението, макар и незаконосъобразни, доколкото връщането на сумата е
разпоредено при липса на обратен изпълнителен лист от страна на длъжника
и при неизвършено заделяне на сумата по сметка на съдебния изпълнител,
получена от публична продан на ипотекиран в полза на Банката имот, с която
продажба е осуетена възможността му да се удовлетвори предпочтително от
цената на ипотекирания имот, като с извършването на публичната продан са
настъпили и последиците на погасяване на ипотеката, не могат да обосноват
извод за това, че посочените действия противоречат на професионалната
етика или, че са извършени при условията на умисъл или груба небрежност, с
оглед и на изложените по-горе съображения, отчитайки процесуалните
действия и бездействия и на страните по изпълнението и настъпилите по
време на висящността му правно релеванти факти, свеждащи се до отмяна на
акта, въз основа на който е издаден изпълнителния лист, поради което съдът
счита, че не са се осъществили предпоставките, изключващи отговорността
на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Професионална отговорност“, визирани в раздел IV, т.6.9 и
раздел IX, т.25, вр. т.24 от Общите условия по застраховка „Професионална
отговорност.
Достигайки до същите фактически и
правни изводи за основателност на предявения при условията на
евентуалност обратен иск и уважавайки същия, първоинстаницонният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което по изложените по-
горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което съдът
препраща на основание чл.272 от ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 717.96 лева, на основание чл.38,
ал.1, т.3 от ЗА, съгласно приложен по делото списък на разноските по чл.80
от ГПК. Доколкото посоченият размер е под предвидения такъв в Наредба №
1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определен съгласно чл.7, ал.2, т.2, т.3 и т.4, вр. чл.2, ал.5 от
Наредбата, съдът счита, че не са налице основания за определяне на по-нисък
размер от претендирания, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, в каквато насока съдът
преценя за неоснователно възражението, направено от процесуалния
представител на въззивника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260240 /
11.05.2021 год., постановено по гр.д. № 3135 / 2019 год. по описа на Районен
съд – Хасково.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
8
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да заплати на
адвокат А.Н.Н, ЕГН **********, със служебен адрес – гр.Пловдив, ул.“Хан
Кубрат“ № 8, ет.2, ап.7, сумата в размер на 1 717.96 лева – деловодни
разноски – възнаграждение за адвокат за осъществено пред въззивния съд
процесуално представителство на Частен съдебен изпълнител К. С. А., рег.№
*** в Регистъра към камарата на Частните съдебни изпълнители, с ЕГН
**********, с адрес на кантората – гр.***, извършено на основание чл.38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9