Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 2752 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 426, ал. 1 КЗ.
Ищцата Х.К.П.
твърди, че по повод планирано пътуване до Индия сключила с ответника „З.А.“ АД
договор за застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, обективиран в
застрахователна полица № 1806Е0000635258 от 03.10.2018 г. с период на действие
от 08.10.2018 г. до 19.10.2018 г. Поддържа, че по силата на последния срещу
заплатената премия в размер на 53.87 лева застрахователят се задължил да покрие
следните рискове: медицински разходи и репатриране, спешна дентална
помощ и лични разходи.
Ищцата
излага, че страда от захарен диабет и поради нуждата от ежедневно инжектиране
на инсулин си взела необходимото количество за времето, което щяла да прекара в
чужбина. По време на полета от гр. София до гр. Доха предала за съхранение на
стюардесите в самолета носения инсулин, тъй като същият следвало да се
съхранява на хладно. На 08.10.2018 г. при кацането на летището в гр. Доха
стюардесите ѝ върнали инсулина, но същият бил замръзнал и негоден за
ползване. От силното притеснение нивото на кръвната ѝ захар се повишило,
почувствала силно главоболие, устата ѝ пресъхнала и започнала да губи
сили. Неуспешно опитала да се свърже чрез приложението Viber
с посочения в застрахователната полица номер, поради което се обадила на
асистанс компанията по телефона. След няколко телефонни разговора, по препоръка
на представител на застрахователя, посетила посочената ѝ клиника. След
проведен преглед лекарят преценил, че не се нуждае от хоспитализация и ѝ
предписал нужните лекарства: инсулин и виктоза.
Ищцата
посочва, че след като се прибрала в гр. Варна, установила, че поради
многократните телефонни обаждания до посочените в застрахователната полица
телефонни номера ѝ е начислена сметка в размер на 171.72 лева с ДДС. По
този повод предявила пред ответното дружество претенцията си за възстановяване
на заплатените от нея разходи за телефонни обаждания. В началото на януари 2019
г. получила уведомление от „З.А.“ АД, с което ѝ било отказано
възстановяване на посочената сума, тъй като ѝ била оказана медицинска
помощ без хоспитализация в лечебно заведение. Счита отказа за неоснователен,
като поддържа, че е настъпило застрахователно събитие, съставляващо покрит риск
по сключения договор.
Отправя
искане до съда за осъждане на „З.А.“ АД да ѝ заплати сумата от 50.00
лева, представляваща частичен иск от общо 171.72 лева – застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени телефонни
разговори по повод уведомяването на застрахователното дружество за настъпило на
08.10.2018 г. застрахователно събитие по договор № 1806Е0000635258 от
03.10.2018 г. „Помощ при пътуване в чужбина“, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „З.А.“
АД, който оспорва предявения иск като неоснователен. Ответното дружество
признава наличието на застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, полица № 1806Е0000635258 от
03.10.2018 г., сключен за срок от 12 дни, считано от 00:00
часа на 08.10.2018 г. до 23:59 часа на 19.10.2018 г. Навежда доводи, че
покритите рискове са изчерпателно изброени в застрахователния договор, като
настъпилото събитие не представлява такъв. Посочва, че на 08.10.2018 г. е
заведена преписка по щета № 10018180602251 по повод настъпило с ищцата
застрахователно събитие – непредвидено обостряне на хронично заболяване /захарен
диабет/. След издадено от асистанс компанията кредитно известие на последната
са възстановени изплатеното застрахователно обезщетение за извършените от
страна на медицинското заведение услуги по повод заявеното събитие. Ответникът
счита, че по този начин е изпълнил изцяло задълженията си по застрахователния
договор. Счита постановения отказ за възстановяване на разходи за проведени
телефонни разговори с асистанс компанията за обоснован, като се позовава на т.
56.6 от Общите условия по застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, съгласно
която застрахователят изплаща действително извършените разходи в размер до 50
евро или щатски долари за телефонни разговори на застрахования с асистанс
компанията или застрахователя, в случай на хоспитализиране на застрахования за
повече от 24 часа вследствие на злополука или акутно
заболяване. Наред с това посочва, че съобразно общите условия изключен риск са
предшестващи заболявания, както и хронични заболявания, освен в случай на
непредвидено обостряне, дотолкова сериозно, че да налага спешна медицинска
помощ за спасяване живота на застрахования, в който случай застрахователят
заплаща разходите само в частта за извеждане от критично състояние. Поддържа,
че заявеното събитие съставлява непредвидено обостряне на хронично заболяване,
като състоянието на ищцата не е налагало същата да бъде хоспитализирана.
Оспорва размера на предявения иск, а в условията на евентуалност твърди, че
отговорността му е ограничена до размера на 50 евро/щатски долара.
Моли
предявеният иск да бъдат отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 426, ал. 1 КЗ,
следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
облигационно правоотношение по договор за застраховка „Помощ при пътуване“; 2)
настъпили вреди в срока на договора, които да са причинени от застрахователно
събитие – покрит риск.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, обективиран в застрахователна
полица № 1806Е0000635258 от 03.10.2018 г. с период на действие от 08.10.2018 г.
до 19.10.2018 г., както и че ищцата е заплатила изцяло дължимата
застрахователна премия. Не се спори между страните и че в срока на договора е настъпило
застрахователно събитие – непредвидено обостряне на хронично заболяване
/захарен диабет/, което е обусловило необходимост от медицински грижи, като
такива са предоставени на застрахованото лице и са заплатени от застрахователя.
От приложените към исковата молба
писмени доказателства /фактура № ********** от 26.10.2018 г. и извлечение на
проведени телефонни разговори/, както и от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза категорично се
установява, че в периода на действие на застрахователния договор ищцата е
провела телефонни разговори в чужбина с телефонни номера, посочени в
застрахователната полица на стойност 97.87 лева. Спорът между страните в случая
касае обстоятелството дали разходите за така проведените телефонни разговори са
покрит риск.
Съгласно разпоредбата на чл. 426,
ал. 1 КЗ с договора за застраховка „Помощ при пътуване“ застрахователят се
задължава срещу заплащане на застрахователна премия да осигури непосредствена
помощ на лице, което вследствие на случайно събитие е попаднало в затруднение
по време на пътуване. Събитията и условията за предоставяне на помощта се
определят със застрахователния договор.
Видно от съдържанието на
застрахователната полица /л. 4/, застрахователното покритие обхваща следните
рискове: медицински разноски и репатриране, спешна дентална
помощ и лични разходи. Към писмените доказателства по делото са приобщени
общите условия по застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ /л. 26-34/. В
Раздел IV са изброени покритите рискове, в т. ч. медицински
разходи вследствие на злополука или акутно заболяване
/т. 10.1/, както и лични разноски вследствие на злополука или акутно заболяване /т. 11.1/. Личните разноски, съгласно т.
87 във вр. с т. 89 от ОУ включват разходи за телефонни разговори на
застрахования с асистанс компанията или застрахователя в случай на
хоспитализиране на застрахования за повече от 24 часа вследствие на злополука
или акутно заболяване. Съгласно формулираната в
Раздел XIII дефиниция злополуката е събитие, настъпило внезапно
под действието на външни сили от случаен и непредвидим характер, довело до
смърт или телесно увреждане на застрахования, като в т. 75.1 примерно са
изброени подобни събития /нараняване, обгаряне, удаване, задушване, измръзване,
счупване, изкълчване и т. н./. Акутно заболяване е
определено като непродължително заболяване с остро начало и прогресивен ход,
започнало в срока на застраховката и изискващо спешно изследване и лечение. Изрично
в Раздел V, т. 12.7 е посочено, че хроничните заболявания
съставляват изключен риск, освен в случай на непредвидено обостряне, налагащо
спешна медицинска помощ за спасяване живота на застрахования, в който случай
застрахователят заплаща разходите само в частта за извеждане от критично
състояние.
С подписването на
застрахователната полица ищцата изрично е удостоверила, че е запозната с Общите
условия по застраховка „Помощ при пътуване“ и се е съгласила с тях. В този
смисъл те валидно обвързват страните по застрахователното правоотношение, в т.
ч. и досежно обхвата на застрахователното покритие.
В случая извършените разходи за
проведени телефонни разговори със застрахователя и асистанс компанията са
свързани с обострянето на предшестващо сключването на застрахователния договор
хронично заболяване – захарен диабет. Състоянието на ищцата не съставлява нито
злополука, нито акутно заболяване съобразно
цитираните по-горе дефиниции, формулирани в общите условия по договора. В този
смисъл разноските за телефонни разговори в този случай не съставляват покрит
риск. В подкрепа на този извод е
клаузата на т. 12.7 от ОУ, която предвижда, че хроничните заболявания
съставляват изключен риск.
Поради така изложените
съображения предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ответното дружество на
последното следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.К.П., ЕГН **********,***,
срещу „З.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, иск с
правно основание чл. 426, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща частичен иск от общо 171.72
лева /сто седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ – застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени телефонни
разговори по повод уведомяването на застрахователното дружество за настъпило на
08.10.2018 г. застрахователно събитие по договор № 1806Е0000635258 от
03.10.2018 г. „Помощ при пътуване в чужбина“, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „З.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
СУМАТА ОТ 100 /сто/ лева, представляваща разноски в настоящото производство
за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: