№ 3785
гр. Варна, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110116137 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1
и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А. Б. Б.“ ЕООД обосновава правния си интерес от предявените
искове с твърдения, че срещу ответника С. М. А. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Излага, че между „С. к.“ ООД и С. М. А. е сключен Договор за
потребителски кредит № 361385 от 02.10.2019 г., по силата на който
последният е получил сума в размер на 300 лева. Същата следвало да бъде
върната чрез една вноска в размер на 315.02 лева с падеж 16.11.2019 г.
Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен
процент на разходите в размер на 47.35 %. Съгласно чл. 31, ал. 3 от Общите
условия по договора за кредит длъжникът дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден
забава.
Поддържа, че процесният договор за потребителски кредит е съобразен
с повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Уточнява, че същият е
сключен по електронен път съобразно правилата на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разС.ие, като при сключването му на ответника е
представена изискуемата по закон информация. В случай че съдът не приеме,
че договорът е сключен по електронен път, поддържа, че същият следва да се
счита сключен с предоставяне на заемната сума.
Ищецът твърди, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
договора за заем, като по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
1
вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., „С. к.“ ООД е прехвърлило вземанията си на
„А. Б. Б.“ ЕООД. Заявява, че ответникът е уведомен за цесията на посочения
от него имейл адрес. В условията на евентуалност поддържа, че същият
следва да се счита за редовно уведомен за прехвърлянето на вземанията с
връчването на препис от исковата молба.
Уточнява, че за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за
забава по договора за кредит не е била начислявана в съответствие с чл. 6 от
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че С. М. А. дължи на
„А. Б. Б.“ ЕООД следните суми:
1) сумата от 300 лева – главница по Договор за потребителски кредит №
361385 от 02.10.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника, вземанията
по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.07.2024 г. до
окончателно изплащане на задължението;
2) сумата от 15.02 лева – договорна лихва, начислена по договора за
кредит за периода от 02.10.2019 г. до 16.11.2019 г.;
3) сумата от 84.97 лева – обезщетение за забава, начислено по договора
за кредит за периода от 16.11.2019 г. до 27.06.2024 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 9184/2024 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който навежда доводи
за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Счита, че ищецът не е активно легитимиран да претендира процесните
суми. Поддържа, че ответникът не е надлежно уведомен за цесията, като
липсват доказателства за упълномощаване на ищцовото дружество да
уведомява длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че уведомлението
не е реално получено от ответника. Заявява, че липсват документи, в които
вземането по процесния договор за кредит да е индивидуализирано. Прави
възражение за погасяване по давност на вземането за законна лихва.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч. гр. д. № 9184 по описа за 2024 г. на ВРС се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответника за гореописаните вземания, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителни
2
искове за вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил
правен интерес от предявяване на исковете и същите са допустими.
Неоснователно се явява възражението за недопустимост на исковете
поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца.
Процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца
относно спорното право, както същото е индивидуализирано от основанието и
петитума на исковата молба. От наведените от ищцовото дружество
твърдения, а именно – че ответникът дължи суми по сключен със „С. к.“ ООД
договор за кредит, вземанията по който са цедирани на „А. Б. Б.“ ЕООД, може
да се заключи, че дружеството е активно процесуално легитимирано.
Обстоятелството дали така наведените твърдения се потвърждават от
представените по делото доказателства касае основателността на исковете, а
не тяхната допустимост.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на
валидно възникнало облигационно отношение между С. М. А. и „С. к.“ ООД
по Договор за потребителски кредит № 361385 от 02.10.2019 г., по който е
усвоена сумата от 300 лева; 2) наличието на валидно сключен договор за цесия
между „С. к.“ ООД и ищеца, предмет на който са вземанията по процесния
договор за потребителски кредит; 3) съобщаването на цесията на ответника; 4)
настъпването на крайния срок за изпълнение на договора за потребителски
кредит.
По делото не се установяват първата и втората от горепосочените
материалноправни предпоставки. Наведените с исковата молба твърдения за
сключване на договора по електронен път не са подкрепени с доказателства –
в рамките и на заповедното, и на исковото производство са представени
екземпляри от договора за кредит и анекса към него в обикновена писмена
форма, без положени подписи. Същевременно, приложеният лог файл /л. 6-7
от делото/ съставлява едностранно съставен от кредитодателя документ,
поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила
и сам по себе си не е достатъчен, за да се установи спазването на предвидения
в закона и общите условия на кредитната институция ред за дистанционно
сключване на договора и усвояването на заемната сума. Що се отнася до
представената разписка за извършено плащане /л. 28/, от нейното съдържание
се установява единствено, че претендираната главница е преведена в полза на
ответника чрез EasyPay, но не и че реално е получена от последния, респ. че
заемът е усвоен.
Ищецът, въпреки разпределената му доказателствена тежест, не е
ангажирал други доказателства в тази връзка, в т. ч. изготвянето на съдебно-
техническа или съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
3
Разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като
не е отправено подобно искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. *******, срещу С. М. А., ЕГН
**********, от гр. *******, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, както
следва: с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за
сумата от 300 /триста/ лева – главница по Договор за потребителски кредит
№ 361385 от 02.10.2019 г., сключен между „С. к.“ ООД и ответника,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.07.2024 г. до окончателно изплащане на задължението; с правно
основание чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 15.02
лева /петнадесет лева и две стотинки/ – договорна лихва, начислена по
договора за кредит за периода от 02.10.2019 г. до 16.11.2019 г.; с правно
основание чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 84.97
лева /осемдесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/ –
обезщетение за забава, начислено по договора за кредит за периода от
16.11.2019 г. до 27.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 9184/2024 г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4