РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. гр. Лом, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620101756 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба Г. Е. П. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.
Правно основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22
от Закона за потребителския кредит във връзка с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал.1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК; при условията на евентуалност два
обективно кумулативно съединени иска на основание чл. 26, ал. I ЗЗД,
предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване за
недействителен на клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на
договор и клауза за заплащане на такса за динамично плащане, уговорени в
договор за кредит от 07.04.2023 г., поради противоречие със закона и добрите
нрави, заобикаляща закона и т.н.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва
исковете. Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по
подробни съображения,изложени в отговора. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са искове с правна квалификация – чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.2
ЗЗД.
В условие на евентуалност и сл. искове по чл.26,ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че
клаузата за такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели
заобикаляне на закона.
1
В тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен
заем и валидна клауза за такса за бързо разглеждане и такса за динамично
плащане.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи
Кредит“ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по
своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1
ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския
кредит.
По иска за недействителност на такса за бързо разглеждане на
документи:
В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на
документи в размер на 574.35 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна
поради противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано
висок и не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Опциите
при сключване на договора за паричен заем са или избиране приоритетно
разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 2 часа след подаване на предложението за
сключване на договор за заем. Не са представени доказателства от ответника
в какъв срок се разглеждат документите при отказ от услугата бързо
разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано потребителят
да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че
размерът на тази такса е повече от 1/3 от размера на получения заем. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Таксата е по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят
получава за предоставения кредит.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането
и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожна.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и
добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода,
че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал.1 във вр.с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по
чл. 9, ал.1 от договора.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за
бързо разглеждане по чл.9 от договора.
2
По иска за недействителност на такса за динамично плащане:
В чл. 9, ал. 2 от договора е предвидена такса за динамично плащане в
размер на 861.63 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради
противоречие с добрите нрави,доколкото размерът й е необосновано висок и
не е еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Още повече
въобще не е ясно от договора в какво се състои престацията на кредитора,
какво включва тази услуга.
По делото не са представени Общи условия, за да се установи дали в тях е
регламентирана тази услуга. Още повече тази такса е разход по кредита и
следва да е включена в ГПР. С уговарянето й като допълнителна услуга, с нея
се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга и с нея се цели реално заобикаляне
на разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК.С оглед изложеното съдът намира, че и
този иск е основателен и следва да бъдеуважен изцяло, като бъде прогласена
за недействителна клаузата за такса за динамично плащане по чл. 9, ал. 2 от
договора.
По отговорността за разноските: Искане за присъждане на разноски е
направено и от двете страни и при този изход на спора право на разноски се
пораждат за ищеца. Същият е освободен от разноски, които ще се присъдят
по сметката на съда.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА
от адвокат А. Д.а. Ответната страна изразява становище за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се съобрази с практиката
на ЕС и в контекста на последното решение на СЕС който постанови:
„1. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на
която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение.
Т.е. според настоящият съдебен състав съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. А. Д.а в размер на 745 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за бързо разглеждане,
обективирана в чл. 9, ал. 1 от договор за кредит MAX_500062824 от
07.04.2023 г., сключен между Г. Е. П. с ЕГН ********** и „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави и като
3
заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за динамично плащане,
обективирана в чл .9, ал.2 от договор за кредит MAX_500062824 от
07.04.2023 г.,, сключен между Г. Е. П. с ЕГН ********** и „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави и като
заобикаляща чл.19, ал.4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ
по сметката на РС Лом сумата в размер на 100 лева /сто лева/ – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ
на адв. А. Д.а с личен №**********, вписан в САК – Пловдив, сумата в
размер на 745,00 лева /седемстотин четиридесет и пет лева/ - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред МОС.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
4