Решение по дело №359/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Детелина Кръстева Бозукова Ганева
Дело: 20217220700359
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е     236

 

Гр. Сливен, 08.12.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

Административен съдия: Детелина Бозукова

 

 

при участието на прокурора …………………….

и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Детелина Бозукова административно дело № 359 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Н.П.К. ***, срещу Принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 10, обективирана в Протокол № 012369/11.10.2021 г., наложена от В. Ю. - с.„С. к.“ при Община Сливен.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на административния акт. При издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения, липсвало фактическо и правно основание за издаването му, налице било и неточно отразяване на фактическата обстановка.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв. С.Р. ***, който заявява, че поддържа жалбата. Твърди, че мястото на паркиране не било обозначено като „Синя зона“. Обозначаването на „Синя зона“ ставало по реда на чл. 4 от Наредбата на Община Сливен с информационна табела, като такава на мястото не е имало поставена. Изтъква, че табелата, която се виждала от представената снимка, касаела продължението на ул. „Добри Чинтулов“, но не се отнася за обособения паркинг /уширение/ на ул. „Иван Александър“, където бил паркиран автомобилът. Моли да бъде отменена ПАМ и да му бъдат присъдени разноските в производството. В писмено становище излага подробни аргументи.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от 04.11.2021г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен /л.19/била утвърдена схема за разположение на местата за паркиране „Синя зона“ на територията на гр. Сливен.

На 11.10.2021 г. в 15:33 часа В. Г. Ю. – с.в отдел „С. к.“ при Община Сливен, при изпълнение на служебните си задължения заедно с П.С. Т.- и. п.в ОП „Градска мобилност“ – Сливен установили, че автомобил "Тойота" с рег. № *******е паркиран на паркомясто на ул. “Иван Александър“ в гр. Сливен, в обхвата на „Синя зона“, без да е заплатена дължимата цена за кратковременно паркиране по чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. Направени били 6 бр. снимки с фотоапарат, като била поставена и скоба на предното ляво колело на автомобила. Ю.съставила Протокол № 012369/11.10.2021 г., който бил връчен на оспорващия К. на същата дата/л.14/.

Към доказателствата по делото са приобщени 6 бр. снимки на автомобил марка "Тойота" с рег. № *******– представени с административната преписка /л.15/ и снимков материал – представен от жалбоподателя/л.28 - л.30/, относно мястото на паркиране на автомобила и мястото на обозначителната табела за „Синя зона“.

Съгласно Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен /л.21/, В. Г. Ю. – с.в отдел „С. к.“ при Община Сливен е оправомощена да осъществява контрол, чрез налагане на принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, да съставя и връчва актове за установяване на административни нарушения и фишове, свързани с прилагането на Наредбата за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен и по чл. 186, вр. чл. 189 от ЗДвП.

Видно от приложените по делото графична част на цитираната по-горе Заповед № РД 15-746/26.05.2017 г. на Кмета на Община Сливен (Схема на разположение на местата за паркиране „Синя зона“ – л. 20 по делото) и извадка от генералния план за организация на движението на гр. Сливен (л. 24 от делото), процесната ул.“Иван Александър“ попада в обхвата на зоната за почасово и платено паркиране на града.

По делото е приета извадка  от информационната система за  плащане на „Синя зона“ гр.Сливен относно автомобил марка "Тойота" с рег. № *******./л.16/

Жалбата е депозирана пред административния съд на 12.10.2021 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната принудителна административна мярка е наложена от с.в отдел „С. к.“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № РД15-2476/14.10.2019 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно цитираната норма, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед като валиден акт. Противно на твърденията на оспорващия, съдът не констатира нарушение на процесуалния закон.

При преценка и анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваната заповед, с която е приложена ПАМ, се преценява от настоящата съдебна инстанция като наложена в нарушение на материалния закон и при липса на фактическо основание за издаването й. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Елементите от фактическия състав, при наличието на които е законосъобразно прилагането на ПАМ, обективирана като принудително задържане с техническо средство тип "скоба" на ППС е установен в законовата норма на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи трябва да са налице кумулативно, което изискване в случая е спазено.

Съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, законодателят е възложил на общинския съвет да определи цена на паркиране на местата на платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 ЗДвП, както и условията и реда за заплащането й от водачите на МПС. В изпълнение на това законово правомощие Общинският съвет Сливен е приел Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община Сливен, както и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги и предоставяни права на територията на община Сливен, като в същата в чл. 55, ал. 1, т. 74 е определена цената за платено паркиране в абсолютен размер от 1 лв. и в същата норма е определена цената за освобождаване на принудително блокирано МПС чрез техническо средство тип "скоба" в абсолютен размер от 24 лева. В чл.3 от Наредбата за условията  и реда за платено и безплатно почасово паркиране на МПС на територията на Община Сливен / за краткост Наредбата/ са посочени границите на зоната за платено краткосрочно паркиране, определени с решение на ОбС – Сливен, а Кметът на Община Сливен е утвърдил генералния план за организация на движението на гр. Сливен - схема за паркиране, включваща указателни табели, обозначаващи района, в който е предвидено паркиране в обхвата на зоната.

По аргумент от чл. 99, ал. 2 от ЗДвП, задължението за заплащане на цена за паркиране е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платено почасово паркиране. Цитираната разпоредба въвежда задължение местата за платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието да се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача да се указва условията за паркиране. По силата на чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 73/21.08.2001 г.), пътни знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците, за които се въвеждат. Съгласно чл. 115, ал. 1 от Наредба № 18, с пътни знаци Д13 "Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" и Д14 "Край на зоната на действие на изобразения пътен знак" се сигнализират съответно входовете и изходите на зоната, на чиято територия е валидно действието на изобразения пътен знак за въвеждане на специална забрана, задължение или предписание. В същия смисъл е и нормата на чл. 55, ал. 6, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП). Съгласно разпоредбата на чл. 65, т. 4 ППЗДвП, пътната маркировка "Начин за подреждане на пътни превозни средства при паркиране" М13 обозначава местата и начина на паркиране на пътните превозни средства върху пътното платно или върху обособени площи извън него. В този смисъл е и чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 13/10.02.2001 г.).

От събраните по делото писмени доказателства не се установява на 11.10.2021 г. в 15.35 часа оспорващият К. да е паркирал л.а. марка "Тойота" с рег. № *******на паркомясто, попадащо в обхвата на платената зона за паркиране. Видно от приобщения снимков материал, от схемата за разположение на местата за паркиране в „Синя зона“ и от извадката от генералния план за организация на движението на гр. Сливен, мястото на което е паркиран автомобилът е обозначено с положена пътна маркировка, но не и със съответната вертикална сигнализация. Съгласно протокола, с който е приложена ПАМ, автомобилът на оспорващия е бил паркиран на улица „Иван Александър", но мястото, където е ситуиран л.а. марка "Тойота" с рег. № *******не е надлежно обозначено, като попадащо в обхвата на „Синя зона".

Съгласно цитираната по-горе Наредба за условията и реда за платено и безплатно почасово паркиране на моторни превозни средства на територията на Община Сливен, зоната за платено паркиране се обозначава с неподвижен пътен знак за „Синя зона", представляващ информационна табела, като е описано каква информация следва да съдържа. Никъде в тази Наредба не е посочено, че обозначаването на „Синя зона" става с хоризонтална маркировка, или по какъвто и да е друг начин. Единствената правна възможност е мястото да бъде обозначено с регламентираната в чл. 4 от Наредбата информационна табела, която освен описаната в текста информация съдържа и една забрана - в същата е инкорпориран в горен десен ъгъл и пътен знак В28 „Забранено паркирането". Т.е. тази информационна табела, която не е нормативно установена (не се съдържа такава нито в ППЗДП, нито в Наредба за сигнализация на пътищата с пътни знаци) по своята същност въвежда една забрана за паркиране, ако не са изпълнени определени условия. По отношение на тази информационна табела следва да намерят приложение правилата за знак В28. Правилото, въведено с ЗДвП е действието на този знак в населено място да е в зоната след мястото, където е поставен до следващото кръстовище (чл. 50 от Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата, както и чл. 80 ал. 2 от Наредбата). В случай, че се цели промяна на това правило, то знака следва да бъде придружен и с такъв от категорията „ТЗ, Т4 или Т5", който да променя правилото и да определи зоната на действие на пътния знак. В случай че знакът е поставен успоредно на пътя, то с допълнителна табела Т2 „продължаване на действие на пътни знаци В27 и В28" може да се предвиди действие, както след мястото където е поставен, така и преди това място, като тази табела посочва и на колко метра е това действие от мястото на поставяне на знака. В случая такава допълнителна табела от категорията ТЗ, Т4 или Т5 на мястото няма поставена, т.е. прилага се основното правило, въведено в ЗДвП, а именно знакът да действа след мястото, където е поставен и това действие да продължава до следващото кръстовище.

Ето защо съдът намира, че конкретното място, където е бил паркиран автомобил марка "Тойота" с рег. № *******не е било надлежно  обозначено като „Сина зона" и относно това място не са приложими правилата за платено паркиране, доколкото липсва поставена предвидената в Наредбата  информационна табела. Видно от приложената схема /л.24/ такива информационни табели има поставени в началото на ул. „Добри Чинтулов" на кръстовището с ул. „Г.С.Раковски" и в последствие след кръстовището на ул. „Добри Чинтулов" посока север, като действието на същата е след мястото където е поставена. Това са единствените информационни табели по чл. 4 от наредбата на Община Сливен, обозначаващи наличието на „Синя зона". На ул. „Иван Александър", където се твърди, че е бил паркиран автомобила /видно от снимковия материал същият е паркиран след кръстовището на северния край на ул. „Иван Александър", на уширение, представляващо обособен паркинг/ няма поставена информационна табела въвеждаща „Синя зона".

От приобщената схема е видно, че в началото на ул.“Иван Александър“ има поставен пътен знак В2, „Стоп“ и Г2 „Движение само надясно след знака, а от дясна страна има поставен знак В1, забраняващ движението по тази улица в посока от юг на север, поради което следва да се приеме, че движението по улица „Иван Александър“ може да се осъществи единствено с навлизане от ул.“Добри Чинтулов“, но по тази улица след кръстовището няма поставена табела, обозначаваща наличието или действието на „Синя зона“ съгласно чл.4 от Наредбата. След като по делото липсват доказателства, че по отношение на мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил, е имало пътен знак, чрез който на водача да са указани условията за паркиране на МПС в зоната, дните, през които е в сила действието на пътния знак, часовия диапазон, размера на цената за паркиране, начина на заплащане и принудителните мерки, прилагани съгласно ЗДвП, следователно се налага извод, че по делото не е установено, че автомобилът на оспорващия е бил паркиран на място, обозначено с неподвижен пътен знак „Синя зона“, поради което оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

         Предвид изхода на делото, се явява основателна претенцията на оспорващия за присъждане на разноски за държавна такса от 10 лева и за заплатен адвокатски хонорар от 600 лева, които на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се възложат в тежест на ответната страна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  по жалба на Н.П.К. принудителна административна мярка – поставяне на наказателна скоба № 10, обективирана в Протокол № 012369 от 11.10.2021 г. по описа на Общинско предприятие „Градска мобилност“ – Сливен, наложена от В. Ю. на длъжност с.„С. к.“ при Община Сливен.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Н.П.К., с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 610,00 (шестотин и десет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. 

                                        

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: