Определение по дело №2361/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260457

гр.Пловдив 05.11.2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 05.11.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                            ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 2361 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.  

Образувано е по частна жалба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД против разпореждане № 60527/19.09.2020г. по ч.гр.д.№ 10476/2020г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено заявление от „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против В.В.Г. за сумата от 103,50 лева- главница, и 2,99 лева- лихва за забава, претендирани като регресно вземание на заявителя в качеството му на поръчител по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на 28.12.2018г. от Г. с „А 1 България“ЕАД. В частната жалба се сочи, че мотивите, поради които заявлението е отхвърлено, а именно, че предмет на договора за поръчителство не може да бъде неопределяемо вземане или съвкупност от бъдещи вземания и че следвало кредиторът да уведоми длъжника, че е получил изпълнение от поръчителя, са неправилни и незаконосъобразни. Твърди се, че обезпеченото с поръчителство вземане е достатъчно индивидуализирано. Обстоятелството, че договорът за поручителство бил сключен преди договора за покупко- продажба от 28.12.2018г., не изключвало действието му спрямо него по аргумент от разпоредбата на чл.138, ал.2 от ЗЗД. Позовават се и на разпоредбата на чл.146 от ЗЗД, съгласно която, поръчителя, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство. В тази връзка се твърди, че законът не вменява задължение за кредитора да уведоми длъжника, че е получил изпълнение от поръчителя.

Настоящият състав на ПОС, като се запозна с материалите по делото и с твърденията на страните, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 10476/2020г. на ПдРС, ІV гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против В.В.Г. за сумата от 103,50 лева- главница, и 2,99 лева- лихва за забава, претендирани като регресно вземание на заявителя в качеството му на поръчител по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на 28.12.2018г. от Г. с „А 1 България“ЕАД. В т.12 от заявлението се сочи, че на 07.11.2014г. е сключен договор за поръчителство, по силата на който „Състейнъбъл бизнес солюшънс“АД се задължило да поръчителства за задълженията на абонати, сключили с „А 1 България“ЕАД договори за продажба на изплащане. Такъв договор бил сключен между длъжника и „А 1 България“ЕАД на 28.12.2018г.. Купувачът не изпълнил задължението си за заплащане на вноските, представляващи цена на закупения от него мобилен апарат, поради което цената била платена от поръчителя. Към заявлението е приложеното заверено копие от договора за продажба на изплащане от 28.12.2018г., съобразно с изискването на чл.410, ал.3 от ГПК. Не е приложен договорът за поръчителство, но представянето му не е задължително, съгласно горепосочената разпоредба.

Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В обжалваното разпореждане не е посочено изрично, кои от горепосочените основания за отхвърляне на заявлението съдът е констатирал да е налице. С оглед изложените мотиви обаче, а именно, че предмет на договора за поръчителство не може да бъде неопределяемо вземане или съвкупност от бъдещи вземания и че е следва кредиторът да уведоми длъжника, че е получил изпълнение от поръчителя, категорично следва да се приеме, че основанието е по т.2- противоречие със закона.

Съгласно чл.138, ал.2, изр.2 от ЗЗД, поръчителството може да се поеме и за бъдещо, и за условно задължение. Както се сочи и в мотивите към Определение № 456 от 22.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2019 г., IV г. о., ГК, „Фактът, че договорът за поръчителство е подписан преди договора за кредит, не влияе върху действителността на първия, с оглед разпоредбата на  чл. 138, ал. 2 изр. 2 ЗЗД, позволяваща обезпечаването на бъдещо задължение“. Не е налице законово ограничение за поръчителстване за съвкупност от задължения. Така например в мотивите към Решение № 135 от 21.09.2017 г. по т. д. № 565/2016 г., І т. о. на ВКС се приема, че „Договорът за портфейлна гаранция, с който се обезпечават вземания на банка по кредити, които банката ще отпуска на трети лица, по своя характер е договор за поръчителство, тъй като гарантът се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение“. В горепосоченото определение № 456 от 22.05.2019 г. е цитирано Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК, в което е прието, „че при липсата на данни относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг, параметри, то сключеният договор за поръчителство, с който ищците са поели задължение да отговарят за същия вместо длъжника е с невъзможен предмет - по арг. от чл. 139 ЗЗД“.

При положение, че договорът за поръчителство не е налице и не е задължително да бъде представен със заявлението по чл.410 от ГПК е невъзможно да бъде направена обоснована преценка относно „индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг параметри“. Съответно не е и налице достатъчно основание да се приеме, че заявителят е поръчителствал за неопределяеми вземания. Не е налице законовоустановено задължение за която и да било страна по договора за поръчителство за уведомяване на длъжника за извършеното от поръчителя плащане. Ето защо, предвид липсата на категорично основание да се счита, че договорът за поръчителство противоречи на закона, обжалваното разпореждане ще следва да бъде отменено, като делото се върне на ПдРС за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 60527/19.09.2020г. по ч.гр.д.№ 10476/2020г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е отхвърлено заявление от „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против В.В.Г. за сумата от 103,50 лева- главница, и 2,99 лева- лихва за забава, претендирани като регресно вземание на заявителя в качеството му на поръчител по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на 28.12.2018г. от Г. с „А 1 България“ЕАД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:                       Да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Състейнбъл бизнес солюшънс“АД против В.В.Г. за сумата от 103,50 лева- главница, и 2,99 лева- лихва за забава, претендирани като регресно вземание на заявителя в качеството му на поръчител по договор за покупко- продажба на мобилен апарат на изплащане, сключен на 28.12.2018г. от Г. с „А 1 България“ЕАД.

ВРЪЩА делото на ПдРС, ІV гр.с. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: