№ 275
гр. Перник, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20251720200212 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № ПО-02-8 от 16.01.2025г.
(НП), издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ (БДЗБР), с което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на
длъжностно лице - кмет на Община Перник на основание чл.200а, ал.2, пр.1-
во от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“
от ПЗР на ЗИД на същия закон, във връзка с вписаните условия по т.3.9. и
т.3.9.1 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите, тъй като при извършена на 15.10.2024г. проверка е установено, че на
водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9,
намиращи се на І пояс на санитарно-охранителна зона на НМВ-ИДС
„Рударци“, с. Рударци, общ. Перник не са изградени водомерни шахти за
монтиране на общи водомерни устройства за всяко едно от водовземните
съоръжения, не са оборудвани с общи водомерни устройства и устройства за
измерване на напора (водното ниво) на минералните води.
Жалбоподателят С. И.а В., В., по изложени в жалбата доводи, моли
оспореното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се съображения за липса на административнонаказателно обвинение,
предвид начина на формулиране на нарушението в съставения АУАН и
издаденото НП, както и за отсъствие на единство между описаното нарушение
1
и посочените като нарушени правни норми, както и със санкционната норма
въз основа на която е ангажираната административноноказателната
отговорност на жалбоподателя. Счита се, че административнонаказателното
производство се е развило след изтичане на сроковете по чл.34 от ЗАНН. На
следващо място се развиват доводи, че посочването в НП, че не е изпълнено
условието по т.3.9.1. от Решение № 13 от 05.02.2018г. на МОСВ, което не е
нормативен акт, а акт по гражданско правоотношение с вещни последици
относно предоставяне на Община Перник правото на управление и
безвъзмездно ползване на минералната вода и находище в с. Рударци,
публична държавна собственост, води до несъставомерност на деянието и до
неправилно приложение на санкционната норма на чл.200а, ал.2, пр.1-во от
ЗВ, съгласно която се наказва длъжностно лице, което не изпълни
задълженията си по закона.
В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от
пълномощника си адв. А. А. от ПАК, която ангажира допълнителни писмени и
гласни доказателствени източници във връзка с предявеното обвинение.
Поддържа изложените в жалбата съображения, въз основа на които иска
атакуваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира за
присъждане на разноски по делото.
Административнонаказващият орган (АНО) директор БДЗБР, чрез
процесуалния си представител ю.к. Н.С., изразява становище, че НП е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, за което са изложени съображения в
приложеното по делото Разпореждане № 338 от 18.02.2025г.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
С Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите, на основание § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ, на Община Перник е
предоставено за срок до 01.01.2036г., безвъзмездно за управление и ползване,
находище на минерална вода (НМВ), изключителна държавна собственост
(ИДС) - № 62 от Приложение № 2 на ЗВ „Рударци“, включително
водовземните съоръжения - Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9.
На 15.10.2024г. свидетелите С. Б. К. и И. Б. М. – инспектори в
Дирекция „Контрол“ към БДЗБР извършили проверка на НМВ-ИДС
„Рударци“, общ. Перник, с. Рударци, във връзка с актуализация на Акта за
изключителна държавна собственост на процесното находище. В
2
присъствието на представител на Община Перник, установили, че на
водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9 не са
изградени водомерни шахти за монтиране на общи водомерни устройства за
всяко едно от водовземните съоръжения, не са оборудвани с общи водомерни
устройства и устройства за измерване на напора (водното ниво) на
минералните води, съгласно условия по т.3.9. и т.3.9.1 от Решение № 13 от
05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите за безвъзмездно
предоставяне за управление и ползване на находището на минерална вода на
Община Перник.
За установеното е съставен Констативен протокол № КД-01-1313 от
15.10.2024г.
На 16.12.2024г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № КД-04-139, в който е посочено, че жалбоподателят, в
качеството си на Кмет на Община Перник е осъществил административно
нарушение по § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ЗВ, във връзка с
вписани условия по т. 3.9 и т.3.9.1. от Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите, тъй като при извършена на 15.10.2024г.
проверка на НМВ-ИДС „Рударци“, с. Рударци, общ. Перник е установено, че
на водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9 не са
изградени водомерни шахти за монтиране на общи водомерни устройства за
всяко едно от водовземните съоръжения, в които да се разположат общи
водомерни устройства и устройства за измерване на напора (водното ниво) на
минералните води за всеки един от трите сондажи.
При предявяването на акта жалбоподателят не вписал възражения във
връзка с констатациите.
Въз основа на така съставения акт, на 16.01.2025г. директорът на БДЗБР
издал оспореното НП, с което на жалбоподателя, в качеството на Кмет на
Община Перник за вмененото административно нарушение, на основание
чл.200а, ал.2, пр.1-во от ЗВ наложил административно наказание глоба в
размер на 500 лв.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените към административнонаказателната преписка и
приети в хода на съдебното следствие писмени доказателства: заверено копие
на Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, с
което е предоставено за срок до 01.01.2036г. безвъзмездно за управление и
ползване НМВ-ИДС „Рударци”, включително водовземните съоръжения
Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, заверено копие на писмо с изх. №
РД-11-219-(8) от 26.11.2024г. относно извършена съвместна проверка с
Община Перник, заверено копие от Констативен протокол № КД-01-1313 от
15.10.2024г., заверено копие от писмо с вх. № РД-04-46 от 23.02.2018г., с което
е изпратено Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и
водите за безвъзмездно управление и ползване на НМВ, ИДС на Община
3
Перник, заверено копие от същото решение, заверено копие от Заповед № РД-
05-178 от 05.09.2024г. на директорът на БДЗБР, заверено копие на Акт № 1605
за изключителна държавна собственост по отношение на процесните
сондажи, заверено копие на Възлагателно писмо с изх. № 25/СЛУ-63 от
06.01.2025г. на Община Перник до „Хидрострой“ ЕООД и заверено копие на
Протокол обр. 19 от 12.05.2025г. за приемане на завършени СМР.
Свидетелите С. Б. К. и И. Б. М. установяват, чрез подробните си и
взаимнодопълващи се показания, че са присъствали на проверката и лично са
възприели, че на водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и
Сондаж № 9 не са изградени водомерни шахти за монтиране на общи
водомерни устройства за всяко едно от тях и съответно не са оборудвани с
общи водомерни устройства и устройства за измерване на напора (водното
ниво) на минералните води, като поддържат изложената в АУАН и в НП
фактическа обстановка. Съдът прие, че дадената от тези свидетели
информация безпротиворечиви установява подлежащите на доказване факти,
предвид предявеното фактическо административнонаказателно обвинение.
Св. Л. С. Д. – гл. експерт „В и К“ в Община Перник, допусната по
искане на защитника на жалбоподателя, дава сведения, че от Община Перник
са били предприети действия и са били изградени водомерни шахти на
сондажите, предвид приетите по делото като писмени доказателства заверено
копие на Възлагателно писмо с изх. № 25/СЛУ-63 от 06.01.2025г. на Община
Перник до „Хидрострой“ ЕООД и заверено копие на Протокол обр. 19 от
12.05.2025г. за приемане на завършени СМР, с което са били отстранени
констатациите от извършената проверка на 15.10.2024г.
От правна страна:
От приложената по административнонаказателна преписка Заповед №
РД-05-178 от 05.09.2024г. на директорът на БДЗБР, се установява, че
определени служители, сред които и актосъставителя И. Б. М. имат
правомощие да съставят актове за установяване на административни
нарушения по ЗВ.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган съгласно
възможността по чл.201, ал.2 от ЗВ, като това е станало и в съответствие с
изискванията на установената за това процедура.
АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, предвид изложената
по-горе хронология при описание на фактическата обстановка и като такъв се
явява правно основание за издаване на НП, което е станало в шестмесечен
срок от съставянето на акта.
По тези съображения съдът прие за неоснователни бланкетните доводи,
изложени в жалбата, че административнонаказателната отговорност на
санкционираното лице е била ангажирана след изтичане на сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Не е спорно по делото, че жалбоподателя С. И. В. е кмет на Община
4
Перник и като такъв има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.85
от ЗАНН, вр. чл.93, т.1 от НК.
Безспорно е, че предоставянето на НМВ - ИДС „Рударци“,
включително водовземните съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж
№ 9, безвъзмездно за управление и ползване на община Перник е извършено
по реда на § 133, ал.4 от ПЗР на ЗВ с Решение № 13 от 05.02.2018г. на
министъра на околната среда и водите, като от този момент по силата на § 133,
ал.7 и ал.9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ именно за кмета на общината е възникнало
задължение да стопанисва предоставените минерални води и да поддържа в
изправност съоръженията в съответствие с изискванията, определени с
наредбата по чл.135, ал.1,т.2 от ЗВ. В този смисъл правилно е определен
субектът на административнонаказателната отговорност, което е изводимо от
съдържанието на посочените разпоредби, а именно:
Съгласно § 133, ал.7 от ПЗР на ЗВ Кметът на общината стопанисва
предоставените минерални води по ал.1 в съответствие с изискванията,
определени с наредбата по чл. 135, ал.1, т.2.
Съгласно § 133, ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ за ползването на
минералните води по ал.1 кметът на общината стопанисва и поддържа в
изправност съоръженията в съответствие с изискванията с наредбата по чл.
135, ал.1, т.2.
Предвид направената оценка на формираната доказателствена
съвкупност, съдът счита, че с оглед установените фактически обстоятелства
при извършената проверка на 15.10.2024г., по същество административното
нарушение се явява доказано. Същевременно АНО правилно е приложил
коректната административнонаказателна разпоредба на чл.200а, ал.2, пр.1-во
от ЗВ, предвид даденото описание на деянието, че именно кмета на Община
Перник не е изпълнил задължението си по § 133, ал.7 и ал.9, т. 2, б. „а“ от ПЗР
на ЗВ, като изрично е отбелязано, че се касае за пр.1-во на посочената
санкционна разпоредба, а не за чл.200а, ал.2, пр.2-ро от ЗВ, който предвижда
санкциониране на длъжностно лице, което допусне друго лице да не изпълни
задълженията си по закона извън случаите по ал.1.
Съдът констатира обаче, че са налице формални предпоставки за
отмяна на оспореното НП, тъй като установи, че при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени процесуални нарушения, които са довели до опорочаване на
производството.
С оспореното НП на жалбоподателя са вменени за нарушени
разпоредбите на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ. От
възпроизведеното по-горе съдържанието на тези норми категорично се
установява, че те имат бланкетен характер, тъй като не въвеждат достатъчно
конкретно правило за поведение въз основа на което самостоятелно да се
реализира отговорността на дееца. Във всички случаи, освен § 133, ал.7 и ал.9,
т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ, при повдигане на обвинение е следвало да се посочи и
5
нарушената конкретна норма от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване,
ползване и опазване на подземните води, която е приета от Министерския
съвет съгласно чл.135, ал.1, т.2 от ЗВ. Липсата на предявено обвинение за
неизпълнение на съответна разпоредба от посочения подзаконов нормативен
акт е довело до непълнота на административнонаказателното обвинение и
съответно до съществено процесуално нарушение.
Посочването в НП, че жалбоподателят не е изпълнил вписаните
условия по т.3.9. и т.3.9.1 от Решение № 13 от 05.02.2018г. на министъра на
околната среда и водите, не може да санира липсата на препратка към
съответната нарушена разпоредба от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за
проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като § 133, ал.7 и
ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ вменяват задължение на кмета на общината да
стопанисва предоставените минерални води, както и да стопанисва и
поддържа в изправност съоръженията в съответствие именно с оглед
изискванията на наредбата по чл. 135, ал.1, т.2. Едно такова изискване е
визирано в чл.84, ал.1, т.1 от посочения подзаконов нормативен акт, където е
фиксирано наличието на водовземни съоръжения за минерални води, които да
са оборудвани с водомерна шахта, в която да се разполагат общия водомер и
устройството за измерване на напора на минералните води.
Предвид изложеното, съдът намира, че са били нарушени разпоредбите
на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, с които законодателят
по императивен начин е посочил един от задължителните реквизити на АУАН
и на НП, а именно, че следва да съдържат законовите разпоредби, които са
били нарушени виновно. Като е вписал само бланкетната норма, която е
нарушена, която не е допълнил с конкретната такава към която препраща §
133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗВ, АНО не е изпълнил задължението си
да посочи ясно, точно и в пълнота нарушената правна норма, което винаги
представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на
защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е
вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са
предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.
В случая констатираните пороци при квалификацията на нарушението
няма как да бъдат санирани в хода на съдебното следствие, доколкото се касае
не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което
накърнява правото на защита на наказания субект.
За съда също не съществува процесуална възможност за първи път сам
да очертае коректната материална норма, обуславяща противоправния
характер на извършеното от дееца, тъй като изискванията за реквизити на
АУАН и НП са императивни и не могат да бъдат извличани по тълкувателен
път от доказателствата по делото. Същевременно и ако съдебният състав
приложи и накаже жалбоподателя за релевантната материално правна норма,
това означава съществено да е нарушено правото на защита, тъй като деецът
ще разбере кои норми е нарушил след като наказанието вече реално му е
6
наложено от АНО. От друга страна, ако стори това, то съдът по недопустим
начин би иззел и правомощията на наказващия орган.
Изложените съображения обуславят извод за незаконосъобразност на
НП, поради съществено процесуално нарушение, което предпоставя неговата
отмяна.
За пълнота на изложението, съдът счита, че следва да отбележи, че
процесният случай разкрива обстоятелства, които обосновават
квалифицирането му като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на
ЗАНН, което води съответно до приложение на чл.28 от ЗАНН и е
самостоятелно основание за отмяна на оспореното НП.
Не е спорно, че процесното административно нарушение е формално и
признаците на състава му не включват настъпването на определен вредоносен
резултат. Това обстоятелство разгледано в съвкупност с останалите такива –
липсата на данни жалбоподателят да е санкциониран с влезли в сила
наказателни постановления за други административни нарушения от същия
вид, факта, че процесните три водовземните съоръжения за минерални води не
са били с изградени водомерни шахти, с разположен общия водомер и
устройство за измерване на напора на минералните води и към момента на
предоставянето им на Община Перник, както и предприетите реални действия
след 15.10.2024г. за изграждане на такива, в каквато насока за показанията на
св.Л. С. установяват, че се касае за по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този
вид. Едновременно с това съдът счита, че в конкретния случай не са засегнати
особено съществено обществените отношения, които са обект на защита по
ЗВ, като нарушението не е дотолкова тежко, че да обосновава ангажирането
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя с налагане
на административно наказание глоба в размер на 500 лв, което се явява
несъразмерно тежко на извършеното нарушение.
По разноските:
Пълномощникът на жалбоподателя – адв. А. А. от ПАК, своевременно е
направила искане за присъждане на разноски, което с оглед изхода на делото, е
основателно, като е представил по делото договор за правна помощ и
съдействие, в което е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на
основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА).
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна помощ,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Не е спорно, че за да упражни
последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА, като наличието на
обстоятелството, свързано с конкретното основание от нормата не се нуждае
от доказване
7
В конкретния случай горепосочените предпоставки са осъждане на
АНО са налице, поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА същият следва
да заплати на адв. А. А. от ПАК адвокатско възнаграждение в размер на 400лв
(четиристотин лева), определено по реда на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл.
изм.-ДВ, бр.14 от 2025г.).
Предвид отмяна на атакуваното НП претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователна.
Така мотивиран съдът и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН и чл.63д от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-8 от 16.01.2025г.,
издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с
което на С. И.а В., ЕГН **********, в качеството му на длъжностно лице -
кмет на Община Перник на основание чл.200а, ал.2, пр.1-во от Закона за
водите е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв
(петстотин лева) за нарушение на § 133, ал.7 и ал.9, т.2, б. „а“ от ПЗР на ЗИД
на същия закон, във връзка с вписаните условия по т.3.9. и т.3.9.1 от Решение
№ 13 от 05.02.2018г. на министъра на околната среда и водите, тъй като при
извършена на 15.10.2024г. проверка е установено, че на водовземните
съоръжения Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, намиращи се на І пояс
на санитарно-охранителна зона на НМВ-ИДС „Рударци“, с. Рударци, общ.
Перник не са изградени водомерни шахти за монтиране на общи водомерни
устройства за всяко едно от водовземните съоръжения, не са оборудвани с
общи водомерни устройства и устройства за измерване на напора (водното
ниво) на минералните води.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” при
Министерство на околната среда и водите да заплати на адв. А. А. от ПАК
съдебни разноски в размер на 400лв (четиристотин лева), представляващи
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от Закона за
адвокатурата по АНД № 20251720200212 по описа за 2025 година на Районен
съд Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8