№ 15689
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110146757 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.
Постъпило е възражение по чл. 414а ГПК предвид обосновката, че
вземането е платено преди издаване на заповедта. Със същото възражение се
възразява срещу дължимостта на разноските с аргументи, че длъжникът не е
станал повод за завеждане на делото – тъй като е платил вземането преди
издаване на заповедта за изпълнение. Моли да му бъдат присъдени сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК е постъпило становище от заявителя чрез
процесуален представител, с което оспорва като неоснователно оспорването
на дължимостта на разноските от длъжника. Излагат се подробни аргументи
в становището по чл. 414а, ал. 4 ГПК в смисъл, че плащането е постъпило
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. длъжникът е дал повод за
завеждане на делото. Отправено е искане да бъдат оставени без уважение
исканията на длъжника.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съгласно чл. 414а, ал. 3 ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи
разноски за производството. В разглеждания случай, /фирма/ твърди, че не е
дал повод за завеждане на делото, тъй като е платил преди издаване на
заповедта. Релевантният момент е обаче подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а не момента на издаване на заповедта
за изпълнение. Безспорно е между страните, че заявлението по чл. 410 ГПК е
подадено на 21.08.2023 г., а плащането на процесната сума е постъпило на
27.09.2023 г., т.е. след подаване на заявлението. Ето защо, настоящият състав
приема, че не е налице хипотезата на чл. 414а, ал. 3 ГПК и дължи сторените
разноски по заповедното производство, както и реципрочно не му се дължат
разноски в негова полза.
Приемайки за неоснователно възражението и при изрично искане за
1
издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедта от заявителя в
становище от 24.11.2023 г. , съдът намира, че следва да постанови издаване на
изпълнителен лист, доколкото целта на заповедното производство и в
частност нормата на чл. 414а ГПК е ясно и изчерпателно уреждане на
отношенията между заявителя и длъжника.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение по чл. 414а, ал. 3 ГПК, подадено на
25.10.2023 г. от /фирма/, че не дължи разноски по издадена заповед от
10.10.2023 г. по ч.гр.д. 46757/2023 г., СРС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист за сумата от 425 лева – разноски по
делото, от които 25 лева – държавна такса и 400 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2