РЕШЕНИЕ
№ 477
гр. Бургас, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120107027 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от К. К. М. против С. К. П.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от общо 5 185,10 лв., от които 4 400 лв. – полагаща се на ищцата част от
наследствена сума, останала от общия им наследодател К. К. П., която неправомерно е била
изтеглена в брой от ответника, и 785,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени
на ищцата в резултат на недобросъвестното поведение на ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5146/2022 г. на РС-Бургас. Претендира се и
присъждане на направените от ищцата разноски в исковото и в заповедното производство. В
исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са наследници на К. К. П., който е
починал на ***** г. Твърди се също така, че към датата на смъртта на наследодателя
салдото по банковата му сметка е било 8 975 лв., като в периода 07.04.2021 г. – 27.04.2021 г.
ответникът е извършил 22 броя картови транзакции – всяка от които представляваща
теглене на суми от по 400 лв. в брой от банкомат от сметката на наследодателя. На
следващо място се твърди, че първоначално ответникът отрекъл пред ищцата да е
извършвал такива тегления, поради което се наложило тя да се върне от гр. Л*** в гр. Б***,
1
за да сезира прокуратурата за евентуално извършено престъпление, а впоследствие се
върнала още веднъж, тъй като била призована като свидетел по образуваното досъдебно
производство, като във връзка с двете пътувания ицата направила разходи в общ размер от
336,95 паунда, равняващи се на 785,10 лв. В хода на досъдебното производство било
установено, че горепосочените транзакции са извършени от ответника, но действията му не
осъществяват състава на престъпление, поради което досъдебното производство е било
прекратено. Ищцата твърди, че ответникът й дължи сумата от 4 400 лв., представляваща
полагащата й се по наследство 1/2 част от изтеглената от него от банковата сметка на
наследодателя им сума от 8 800 лв., която сума до момента не й е заплатена. Твърди също
така, че в резултат на недобросъвестното поведение на ответника е претърпяла
имуществени вреди в размер на разходите за двете й връщания в Б****, за които ответникът
следва да й заплати обезщетение в размер на 785,10 лв. В съдебно заседание ищцата се
явява лично и с процесуален представител, поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 59 от ЗЗД и чл. 45
от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се
твърди, че искът е частично основателен – до размера от 2 863 лв., представляваща
половината от наследствената сума след приспадането на направените от него разходи за
погребението на наследодателя им и за изработката и монтажа на паметник на гроба му,
които са в общ размер от 3 249 лв. и половината от която е морално да бъде поета от
ищцата. По отношение на претендираната сума от 785,10 лв. ответникът счита, че искът е
изцяло неоснователен, тъй като липсва правно основание, на което той да носи имуществена
отговорност за разходите, които ищцата е направила за пътуванията си до РБ** във връзка с
негови действия, които не представляват престъпление.
В отговора е заявено, че се прави възражение за право на задържане на сумата от 1
624,50 лв., представляваща половината от направените от него разходи за погребение и
паметник на *** им, но съдът намира, че по съществото си това възражение представлява
възражение за прихващане между твърдяни насрещни парични задължения на двете страни,
на което се основава и твърдяната от ответника частична неоснователност на иска.
Към отговора е приложено писмено доказателство, но същото не е прието по делото,
тъй като е нечетливо, а ответникът не е представил четливо копие на това доказателство,
въпреки дадените му от съда указания в тази насока.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща процесуален
представител, редовно призован.
Ищцата е оспорила твърденията на ответника за неин морален дълг за поемане на
половината от разходите за погребението на общия им наследодател. Оспорила е и
твърдяния размер на заплатените от ответника суми за погребението на *** им. Твърди, че в
сейф в дома на наседодателя им е имало около 3 500 лв. в брой, с които са били покрити
разходите по погребението му, както е имало и немалко наследствено злато под формата на
2
пръстени и монети. Заявява, че разходите по едно погребение не са част от пасивите на
наследствената маса на наследодателя, поради което тя няма никакви задължения спрямо
ответника, почиващи на това правно основание.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищцата и
ответникът са единствените наследници по закон на К. К. П., б.ж. на гр. Б***, починал на
**** г., като те са негови ***, т.е. наследствените им квоти са равни – по ½ ид.ч.
С оглед на изложеното от ответника становище по иска в депозирания по делото
писмен отговор, а именно, че същият счита първия от предявените искове за частично
основателен - до размера от 2 863 лв., която сума представлява разлика между половината от
твърдяната от ищцата парична наличност по банковата сметка на наследодателя им към
момента на смъртта му и сумата от 1 624,50 лв., представляваща половината от твърдяни от
ответника разходи за погребението на *** им, следва да се приеме, че ответникът не оспорва
твърденията на ищцата, че е изтеглил от банковата сметка на наследодателя им (след
неговата смърт) сумата от 8 800 лв., както и че половината от тази сума е собственост на
ищцата, но до момента той не й е предал сумата от 4 400 лв. Поради това и тъй като след
смъртта на наследодателя К. П. наличните суми по банковата му сметка са придобити от
неговите наследници при равни квоти, съдът намира, че искът досежно сумата от 4 400 лв. е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение възражението на ответника, че ищцата му дължи сумата от 1 624,50
лв., представляваща половината от направените от него разходи за погребението на **** им,
съдът намира същото за неоснователно. На първо място това е така, защото заплащайки
разходите за погребението, ответникът съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг по
смисъла на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, поради което не може да иска връщане на даденото, нито да
претендира неоснователно обогатяване на ищцата с половината от тази сума. Следва да се
посочи, че разходите за погребението на едно лице обичайно се поемат от неговите най-
близки роднини, но не съществува законово задължение за това, т.е. нито за ищцата, нито за
ответника е съществувало нормативно задължение да поемат тези разходи. Заплащането на
тези разходи представлява едно нравствено задължение, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД ответникът не може да претендира от ищцата връщане
на половината от дадената от него сума във връзка с погребението на наследодателя им.
На следващо място по делото остана недоказан и размерът на направените от
ответника разходи във връзка с погребението на наследодателя и изработването на
надгробен паметник, тъй като в тази връзка бе представено само едно писмено
доказателство, но поради неговата нечетливост то не е прието по делото. Други
доказателства във връзка с твърдяните от ответника разходи не бяха представени, поради
което възражението му остана недоказано и по размер.
3
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи на ищцата сумата от
4 400 лв., представляваща половината от включената в наследствената маса наличност по
банковата сметка на наследодателя, която е била изтеглена от ответника. Поради това в тази
му част установителният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отношение на сумата от 785,10 лв., представляваща левова равностойност на
сумата от 336,95 британски паунда съдът намира следното:
По делото е представено копие на сигнал на К. М., входиран на 18.06.2021 г., с който
тя е сезирала РП-Бургас за евентуално извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК във
връзка с извършените 22 броя транзакции по банковата сметка на наследодателя й след
неговата смърт, при всяка от които са били теглени по 400 лв., като е посочила, че *** й е
отрекъл да е теглил тези суми. Впоследствие тя е била призована да се яви на 16.09.2021 г. в
качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство по подадения от нея
сигнал, а видно от приложения протокол от 16.09.2021 г. за уведомяване на пострадал от
престъпление, на посочената дата ищцата се е явила пред разследващия орган.
Видно от приложените платежни документи, на близки до горепосочените дати
ищцата е направила разходи в общ размер от 386,95 британски паунда и 30 лв. - за
закупуване на самолетни билети за пътувания от гр. Л*** до гр. Б*** и обратно, както и за
ковид- тестове.
По делото е разпитана свидетелката Я. П. – *** на ищцата. Същата твърди, че след
смъртта на баща си К. М. се е върнала в Б*** през м. юли 2021 г., за да вземе дела си от
банковата сметка на *** си, но в банката й било казано, че парите са били изтеглени след
неговата смърт, като в телефонен разговор с нейния адвокат *** й отрекъл да е теглил пари
от сметката. След това ищцата още два пъти се връщала в Б***, за да дава показания по
делото във връзка с липсващите пари.
При така събраните доказателства и предвид факта, че ответникът не оспорва, че
именно той е изтеглил сумата от 8 800 лв. от сметката на общия наследодател на страните,
като първоначално е отрекъл това, което е наложило ищцата да се върне от А** в Б***, за да
сезира органите на прокуратурата за евентуално извършено престъпление, а впоследствие
отново се върнала, за да даде показания пред разследващите органи, съдът намира, че
именно недобросъвестното поведение на ответника, изразяващо се в заблуждаване на
ищцата, че не той, а друго лице е изтеглило наследствените им парични средства, е станало
повод за двукратното й връщане в Б***, поради което той й дължи заплащане на
обезщетение в размер на направените от нея разходи във връзка с тези пътувания. По делото
се претендира по-малка сума от сумата на доказаните разходи на ищцата, поради което
съдът намира, че и в тази му част искът е основателен и доказан в пълен размер и също
следва да бъде уважен.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид липсата на доброволно плащане на дължимите суми,
основателна е претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва върху главниците,
считано от подаване на заявлението за издване на заповед за изпълнение - 09.08.2022 г. до
4
окончателното изплащане на задължението.
Предвид уважаването на предявения иск, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата сумата от 406 лв., представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски в заповедното производство, както и сумата от 620 лв. – разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение на С. К. П.,
ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *******, че същият дължи на К. К. М., ЕГН **********,
от гр. Б***, ж.к. *******, сумата от 5 185,10 лв. (пет хиляди сто осемдесет и пет лв. и десет
ст.), от които 4 400,00 лв. – полагаща се на ищцата част от наследствена сума, останала от
общия им наследодател К. К. П., която неправомерно е била изтеглена в брой от ответника,
и 785,10 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на
недобросъвестното поведение на ответника, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.08.2022 г. до
окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2435/10.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5146/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, да запалти на К. К. М.,
ЕГН **********, от гр. Б***, ж.к. *****, сумата от 620,00 лв. (шестстотин и двадесет лв.),
представляваща направените от нея разноски по настоящото дело, както и сумата от 406,00
лв. (четиристотин и шест лв.), представляваща разноските й в заповедното производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5