№ 88
гр. Пазарджик, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Димитър П. Бозаджиев
ИВАНИНА ИГН. И.
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20245200500106 по описа за 2024 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр. д.№991 по
описа на съда за 2023 година е осъдено дружеството „Кауфланд България
ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Сердика, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А да заплати на Ж.
Н. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Георги Сава Раковски“ №3,
ет.7, ап.42, на основание чл.50 ЗЗД, сумата от 3000 лв. /като част от сумата
6000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произлезли
на 19.01.2023г. в гр. Пазарджик от вещ на ответника, ведно със законната
лихва за забава от момента на увреждане до плащането.
Присъдени са в тежест на ответника „Кауфланд България ЕООД енд
Ко“ КД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, р-н
Сердика, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А ,като е осъден да заплати на Ж.
Н. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Георги Сава Раковски“ №3,
ет.7, ап.42 съдебни разноски в размер на 870лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Кауфланд
България ЕООД енд Ко" КД.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност, неправилност,
нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
1
Молят да бъде отменено и предявения иск – отхвърлен.
За да бъде уважен иск с правно основание - чл. 50 във връзка с чл. 45 от
Закона за задълженията и договорите следвало да бъде доказано пълно и
кумулативно наличие на следните предпоставки: факт на настъпване на
описания в молбата инцидент, претърпени неимуществени/имуществени
вреди, причинно-следствена връзка между инцидента и вредите.
При постановяване на решението районният съд приел, че увреждането
на г-жа Г. „се дължи на особените свойства на вещта - автоматична врата в
обекта на ответника, чието затваряне може да се задейства при наличие на
неподвижен човек под рамката."
Този извод противоречал на заключението на вещото лице - експерт,
представил съдебно-техническата експертиза по-делото. В заключението бил
направен извод, че задвижванията на автоматичните врати са много надеждни
и лесни за поддръжка, че отговарят на всички европейски и немски стандарти
и разпоредби за безопасност и че вратите разполагат „със защита от случайно
затваряне при наличие на човек под рамката".
В решението не били обсъдени представените от Кауфланд аргументи
относно безопасността на вратите, както и представените в подкрепа на това
доказателства.
Дружеството монтирало нови автоматични врати през 2021 г., като бил
организиран периодичен контрол - профилактика на автоматичните врати,
осъществяван от дружество, специализирано в монтажа и поддържащата на
подобни врати - „Дормакаба България" ЕООД, съгласно сключен с Кауфланд
Рамков договор от 01.09.2017 г.
Видно било от Протокол от 14.10.2022 г. и от Протокол от 23.03.2023 г.
след извършена допълнителна проверка на вратите след получаване на покана
от ищцата, че вратите са в пълна изправност.
Както външните, така и вътрешните врати били максимално
обезопасени с комбинирани (обем и инфрачервена завеса) датчици за
движение, осигуряващи безопасно влизане и излизане на клиентите на
хипермаркета. Видно от съдебно-техническата експертиза от вътрешната
страна на вратите - към хипермаркета били монтирани три датчика.
На 16.01.2023 г.била извършена проверка в рамките на ежемесечни
2
проверки, за която е попълнена „Чек листа Собствена инспекция",
удостоверяваща, че при визуална проверка, функционален тест на
светлинната бариера и функционален тест на стоп бутон не са установени
дефекти.
Ответникът по иска счита ,че е осигурил всичко необходимо, дори с по-
голяма от дължимата грижа, за да създаде за клиентите в магазина такава
среда, която да гарантира тяхната безопасност.
Независимо от всички предприети мерки, не само в Кауфланд, но и
навсякъде в заобикалящата ни среда не може да бъде напълно изключено
настъпването на увреждане. Каквито и мерки да бъдат предприемани,
невинаги е възможно да се предотвратят неблагоприятни последици,
дължащи се например на случайни обстоятелства, съпричиняване,
извънредно, допълнително външно въздействие и др.
Съдът неправилно и необосновано приел, че увреждането се дължи на
свойствата на вещта. От всеки собственик на дадена вещ се очаква да
гарантира в разумни граници безопасността при нейното експлоатиране,
което, видно от доказателствата поделото, е осигурено от Кауфланд и
отговорността на дружеството не би следвало да бъде ангажирана.
Жалбоподателят намира за недоказано, че претърпените от ищцата
вреди са пряка и непосредствена последица не само от падане, а и от удар от
вратата, или в голяма степен са резултат от други фактори, включително
здравословното съС.ие на г-жа Г..
Падането, твърденият удар и настъпването на вреди били три отделни
факта, чието настъпване следвало да бъде категорично и безспорно доказано.
Освен това ищецът следвало да докаже и пряката причинно-следствена
връзка между тези обстоятелства.
От свидетелските показания и данните по делото се изяснило, че
ищцата е с намалена подвижност, заболявания на долните крайници -
коксартроза и гонартроза. Тези обстоятелства могли да бъдат фактор и
предпоставка на падане на ищцата и без да е налице съприкосновение с
вратата. Пряката причинно-следствена връзка между бутане от врата и
падане, и между падане и травма следвало да бъде установена от ищцата с
категоричност и по безспорен начин, което не било извършено.
3
Съдът не отчел, че показанията на свидетелите влизат в пряко
противоречие с част от доказателствата по делото. Показанията на Н.Г. -
съпруг на пострадалата, противоречили на събраните по делото
доказателства.
Към делото бил приложен информационен носител, съдържащ запис от
разговор, проведен между ищцата и медицинското лице от Дирекция
„Национална система 112,изслушан в откритото съдебно заседание. В
разговора лично ищцата изтъква, че има проблеми с краката и че ходи с
бастун , а показанията на свидетеля били в друг смисъл.
В Епикризата без дата, издадена от „МБАЛ-Пазарджик" АД, отразяваща
периода 22.01-25.01.2023 г., се посочвало, че ищцата „няма значими
субективни оплаквания" и болничното лечение е приключило с подобрение. В
заключението на съдебно-медицинския експерт също се сочело, че при
обичаен ход оздравителният процес „продължава в конкретния случай около
3-4 седмици, без да остават трайни неблагоприятни последици за здравето на
пострадалата". След получаване на увреждането и по време на медицинските
интервенции пострадалата е изпитвала болки, но те са с постепенно
намаляващ интензитет към края на оздравителния период, тоест в края на 3-4
седмичния период. А според показанията на свидетелите ищцата и към
момента изпитвала болки.
Твърдят, че няма основание за ангажиране на отговорността на
ответника и че иска е неоснователен.
Излагат довод и за несправедливост по размер на определеното
обезщетение.
Неправилен бил изводът на съда в мотивите към решението, че
справедливият размер на обезщетението следва да бъде 7000 лв. Подобна
сума е по-висока от тази, която сама ищцата е поискала и преценила, че е
съответстваща на претърпените от нея вреди.
Въпреки преценката за наличие на съпричиняване, поради влошеното
здравословно съС.ие на пострадалата, съдът безкритично приел твърденията
на ищцата и свидетелите относно степента на увреждане. Считат, че
обезщетение от 3000 лв., а още по-малко - в размер на 5600 лв., не
съответства на доказаните обстоятелства по делото при спазване на
принципите за справедливост.
4
Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ищцата Ж. Г. чрез процесуалния и
представител.
Становището на ответницата по жалбата е ,че тя е неоснователна , а
пръвоинстанционното решение – правилно..
Установено било по делото ,че на 19.01.2023г. малко преди 13.00 часа
ищцата заедно със съпруга си посетили търговски обект на ответното
дружество, а именно магазин на веригата Кауфланд, находящ се в
гр.Пазарджик, ул."Димчо Дебелянов”№3. От събраните но делото
доказателства и по-конкретно от свидетелските показания на разпитаните в
последното съдебно заседание свидетели се установило, че при влизане в
магазина ищцата е бутната от дясната автоматична врата и вследствие на
това е паднала на земята.
От показанията на Б.Ф.С., работеща като охранител в търговския обект
и очевидец на инцидента, се установявало, че на влизане в обекта Г. е
блъсната и съборена на земята от вътрешната автоматична врата, която
започнала да се затваря, докато ищцата стояла неподвижно под рамката.
Идентични били и показанията на свидетеля Н.Г. (съпруг на ищцата),
Свидетелката В.А. установила претърпените болки, страдания и целия
дискомфорт, изживян от ищцата ,вследствие от получените наранявания след
падането, причинено от неправилно затварящата се врата в магазина на
жалбоподателя. Установено било се, че ищцата е била известно време в
трайна невъзможност да изпълнява обикновените си задължения ,свързани с
грижи за сина си, който е със заболяване детски паралич и на когото тя е
придружител. Тези грижи били поети от съпруга и ,който се наложила да
прекъсне работата си. Всичко това, наред с преживените физически болки
причинило допълнителни психически страдания
Правилно първоинстанционния съд приел, че така установеният
механизъм на увреждането се дължи на особените свойства автоматичната
врата в обекта на ответното дружество, чието затваряне може да се задейства
при наличие на неподвижен човек под рамката. Правилно съдът приел за
неоснователно направеното от ответното дружество възражение, че вредата
не се дължи на особените свойства на веща, а от нейната неправилна
употреба от пострадалата.
От приетата съдебно-медицинската експертиза се установило, че при
освидетелстването на Г. след инцидента по тялото са открити травматични
увреждания отговарящи на описаните в исковата молба. Същите са резултат
от действието на твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин да са
получени при падане от собствен ръст. Лечението на хематома е проведено
хирургично с болничен престой за който са представени по делото
медицинска документация.
5
През периода на лечение и възстановяване възможностите на Ж. Г. за
самообслужване били затруднени. Наложило и се да разчита и търси чужда
помощ .
Налице било увреждане на Г. от съоръжение, монтирано в търговския
обект, стопанисван от жалбоподателя и за чиято изправност и правилна
употреба отговоря същия.
Считат , че определения размер е напълно справедлив и решението
следва да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
В исковата си молба против„Кауфлянд България ЕООД ЕНД КО” КД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София , Община:
Столична, гр. София, п.к. 1233, р-н Сердика, ж.к. Банишора, ул. Скопие № 1
А, представлявано от Кауфланд България ЕООД, ЕИК/ПИК
*********,ищцата Ж. Н. Г. , ЕГН:********** с адрес: гр.Пазарджик,
ул.’’Георги Сава Раковски” № 3, ет.7, ап.42, твърди ,че на 19.01.2023г. малко
преди 13.00 часа със съпруга и посетили магазин на веригата Кауфланд,
находящ се в гр.Пазарджик, ул.’’Димчо Дебелянов”№3.
При влизане в магазина вътрешната автоматична входна врата внезапно
се затворила и докато преминавала през нея я ударила в гърба. Поради удара
залитнала, загубила равновесие и паднала на земята. При падането лявото
бедро, лявото рамо и главата в лявата част. Много се уплашила и не успяла да
се изправи сама. На помощ и се притекли двама мъже и една жена, които и
помогнали да се изправи.
Твърди ,че била замаяна и не осъзнавала ,какво точно се е случило.
Пристигнала линейка, която била извикана от охраната на магазина.
Медиците проверили дали имам нещо счупено и може ли да си движи
крайниците .Установено било ,че няма нищо счупено .
С помощта на съпруга си се качила в автомобила и се прибрала. В къщи
установила, че на лявото бедро се появява синина. Имала силно главоболие
,като болката продължила и през нощта. Междувременно на бедрото на левия
крак се появил оток и червено петно ,което обхванало почти цялата му
външна част.След преглед при личния лекар била насочена към ортопед-
травматолог. Препоръчана била пункция на появилия се бедрен хематом,
определена била дата за манипулацията 23.01.2023г. Издадено и било
съдебно- медицинско удостоверение ,в което били констатирано че в
следствие на падането е получила наранявания на лявото рамо-
кръвонасядане овално, мораво с размера 5/3 см; По кожата на лявото бедро в
горната му и средна трета е установен морав хематом. Болките продължили и
станали непоносими , ищцата не можела да се движи. Малко след полунощ на
дата 22.01.2023 г. била приета по спешност в МБАЛ Пазарджик АД
,ортопедо-травнатологично отделение. Направени били клинични
6
изследвания, скенер на главата и рентген на крайниците /лява ръка и ляв
крак/. Прегледана била и от кардиолог, поради предходни заболявания. По
спешност на 23.01.2023г. била оперирана,като от лявото бедро бил изваден
гранулом, тип „чуждо тяло”. Останала за следоперативно лечение в
отделението до 25.01.2023гПри оперативната намеса били направени три
шева на бедрото, конците на които махнали на 03.02.2023г. Продължила да
се лекува ,като болките продължили.
Ищцата страдала от хронични заболявания и приемала редица
медикаменти. Трудоустроена била с решение от ТЕЛК с 80 % инвалидност.
Имала хипертония и сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и
трептене, застойна сърдечна недостатъчност, протеза на сърдечна клапа.
Имала и онкологично заболяване ,като повече от месец преди инцидента в
магазина на дата 19.01.2023г, рецидивирало и претърпяла по спешност
операция. Приемала множество лекарства и провеждала следоперативно
лечение, което включва и химиотерапия.
В периода от 19.01.2023 до 06.02.2023г. не можела сама да се
придвижва и имала нужда от поС.на помощ. Получавала такава от съпруга си.
Поради това той не могъл да пътува в Гърция и бил възпрепятстван да
реализира доходи за семейството.
Контузията не и позволила да осъществява необходимите ежедневни
грижи за своя син, който е със заболяване, което не му дава възможност
физически сам да се грижи за себе си. Синът им страдал от детска церебрална
парализа, трудоустроен е на 95% инвалидност и се нуждае от чужда помощ.
Майката била негов личен асистент. Това съС.ие разстроило много и двамата
,като отново бащата поел всички грижи.
Инцидента довел и до сериозно разстройство на психиката на ищцата,.
Оценява претърпените от нея неимуществени вреди на 6000 лева.
Отправила покана до ответника за уреждане на отношенията им ,но до
такова не се стигнало.
Предявява иска си като частичен за размер от 3000 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на инцидента ,случил се в
негов търговски обект, причинен от неправилно затваряща се автоматична
врата на дата 05.12.2022г., които оценява на 6 000 лева, като иска предявява
като частичен за 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
7
считано от датата на настъпване на увреждането 19.01.2023г. до
окончателното плащане на присъдената сума, както и сторените в
производството разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Оспорват иска по основание.
От изложените в исковата молба твърдения не се установявало
наличието на твърдените от ищцата обстоятелства около настъпването на
инцидента, което водело и до неосъщественост на фактическия състав на
непозволеното увреждане както по чл. 49, така и по чл. 50 във връзка с чл. 45
от ЗЗД.
Ищцата не представяла никакви доказателства за в подкрепа на
твърденията си за настъпил инцидент в магазин на ответника.
Автоматичната врата на магазина на Кауфланд в гр. Пазарджик била в
пълна изправност към датата на твърдения от ищцата инцидент, и и се
извършвало редовно техническо обслужване.
Вратите в магазина били нови ,монтирани при преустройството на
обекта, извършено през 2021 г.
Ответникът полагал грижата на добрия търговец и осъществява редовна
поддръжка на вещта, от която се твърди да е била причинена вредата. Поради
това и нямало основания за реализиране на деликтна отговорност.
Отговорността на ответника не би следвало да бъде ангажирана когато
поради небрежност действията на пострадалото лице са станали причина за
настъпване на увреждане. В подобен случай вредите не са пряка и
непосредствена последица от съприкосновението с вещта, а са резултат
изцяло от поведението на самото пострадало лице. Когато вредата е
настъпила изцяло в резултат на поведението на пострадалия, включително на
проявена небрежност, дори да е налице съприкосновение с вещ, не би
следвало да се ангажира отговорността на собственика.
Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между твърдения
удар от врата и настъпилите вреди, според твърденията ни ищцата.
При описаното посещението на екип на Спешна помощ не била
установена необходимост от лекарска помощ.
Коментират се приложените към молбата медицински документи ,като
8
се прави извод , че ищцата не сочи каквито и да е било доказателства за това,
че е пострадала именно вследствие на удар от автоматична входна врата на
магазина на Кауфланд в гр. Пазарджик, съответно не се установява причинна
връзка между твърдените от ищцата вреди и въздействието на вещ,
принадлежаща на ответника, а още по-малко причинна връзка с
противоправно поведение на Кауфланд или негови служители/изпълнители.
Евентуално се излагат доводи и относно несправедливост на
претендираното обезщетение.
Молят иска да бъде отхвърлен , а при евентуалното му уважаване да
бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер.
В изготвения от съда доклад е приета правна квалификация на
предявения иск . чл.50 от ЗЗД. Като се изхожда от изложените в исковата
молба обстоятелства , въззивната инстанция намира ,че това е вярната правна
квалификация. Поради това именно и доводите в писмения отговор ,
относими към иск с правна квалификация 49 във връзка с чл.49 от ЗЗД не
следва да бъдат обсъждани.
В този доклад съдът е приел още ,че ответникът основава възражението
си относно размера на претенцията и на довода ,че влошеното общо
здравословно съС.ие на ищцата е допринесло за тяхното настъпване.
Въззивната инстанция намира ,че в писмения отговор на ответника
,такива доводи не са подържани , още по-малко пък е направено валидно
възражение за съпричиняване.
Ответникът просто теоретично е изложил хипотезите при които
ответникът може да бъде освободен от отговорност или отговорността му
намалена ,като не излага никакви конкретни обстоятелства относно поведение
на ищцата , което да се квалифицира като съпричиняване. Няма такива
доводи ,направени по реда на чл.146 от ГПК и в проведеното първо съдебно
заседание.
В писмените си бележки ответникът ,чрез своя процесуален
представител съвсем лаконично сочи ,че не следва да носи отговорност за
вреди ,произтичащи от наличието на предходни заболявания при ищцата.
Съдът също в решението си не е обсъждал наличие на съпричиняване по
смисъла на закона. Приел е, че 20% от вредите , търпени от ищцата се
9
дължат на нейни заболявания и използвал това като критерии за да намали
обезщетението. Тези разсъждения са нелогични , тъй като усложненото
здравословно съС.ие на ищцата не би могло да се обсъжда като принос от
нейна страна за настъпване на вредите.
От събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на св.
Б.С., съдът прави изводи за конкретната фактическа обстановка. Тя към
момента на инцидента е охранявала обекта и непосредствено е възприела
обстоятелствата , за които депозира показания.
Тя установява, че ищцата е била блъсната от автоматичната врата , под
която се е застояла. Паднала на земята. Сигнал на телефон 112 бил подаден
от тази свидетелка , като и ищцата разговаряла с оператора.
Ж. Г. била относително добре, адекватна , оплакала се от болки в крака.
Идентични са и показанията на св.Г. , поради което при условията на
чл.172 от ГПК съдът ги кредитира относно механизма на инцидента. Този
свидетел също установява ,че ищцата ,която е негова съпруга, била преди
него ,вратата я ударила- дясната врата ,след което се прибрала . Другата врата
не се движела. Извикан бил екип на Спешна помощ , прегледалия и я счели
,че няма сериозни увреждания. Свидетеля влезнал в магазина да напазарува
на бързо , а ищцата го изчакала седнала ,след което се прибрали в къщи.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза ,
която е имала за предмет на изследване вида и принципа на работа на
автоматичните врати на входа за клиенти в магазин „ Кауфланд" в гр.
Пазарджик , наличието на защита от случайно затваряне при наличие на
човек под рамката , съответно има ли данни за повреди и неизправности към
момента на инцидента с ищцата.
След като е съобразил доказателствата по делото и представените на
експерта при проверката ,той е направил изводи ,че автоматичните врати на
входа за клиенти в магазин „ Кауфланд” в гр. Пазарджик са FST ES 200 2D
серия № *********/06028284.
Изяснен е принципа на действия на вратите ,като е установено ,че
модулния задвижващ механизъм ES 200 2D е модулен задвижващ механизъм
за плъзгащи се врати и допълнителна функция за аварийни изходи и
10
евакуационни пътища и отговаря на всички стандарти и правила за
безопасност при експлоатация.
Вградените модули в задвижващия механизъм - осигуряват безопасно
отваряне и затваряне на автоматичните плъзгащи врати, чрез сензори
подаващи информация на микропроцесорното управление осигуряващо
обезопасени полета под рамките на автоматичните врати от обемните датчици
и датчиците осигуряващи инфрачервена завеса .
Автоматичните врати монтиран на входа за клиенти в магазин „
Кауфланд” в гр. Пазарджик разполагат със защита от случайно затваряне при
наличие на човек под рамката .
Монтираните датчици на автоматичните врати на магазин Кауфланд
Пазарджик са комбинирани / за обем -на ширина на обезопасеното поле и
инфрачервена завеса на разС.ие от 9 см от рамката на вратата /
Експерта е дал заключение ,че автоматичните врати не е възможно при
изправни датчици / обемни и инфрачервена завеса / и програмно управление
да се затворят при наличие на човек под рамката. Това може да се случи при
неизправност в някои от монтираните модули на задвижващ механизъм ES
200 2D и управлението и при нарочно механично възпрепятстване
Не са открити данни за наличие на неизправности към датата на
инцидента.
В съдебно заседание експерта е обяснил ,че ответника е предприел
всички дължими действия, проверки за осигуряване изправността на вратите
в магазина и по-точно на така наречената вътрешна врата ,която е ударила
ищцата. Изложил е своя версия за възможността да се достигне до удар ,
въпреки мерките за безопасност. Нито преди инцидента , нито в деня на
инцидента ,нито непосредствено след него е имало данни за неизправност на
вратите.
Изложената до тук фактическа обстановка , която е идентична с
приетата от първоинстанционния съд обосновава основателността на иска с
правно основание чл.50 от ЗЗД.
Чрез този иск се реализира безвиновната отговрност в конкретния
случай на собственика на вещта. Освобождаването от такава отговорност е
възможно при непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия или
11
изключителна вина на трето лице. Задължителната съдебна практика – т. 10
на ППВС № 7/1959 - определя изброените като единствено възможни
основания за освобождаване на собственика на вещта или лицето, под чиито
надзор се намира тя, от отговорност за обезщетяване на причинените от нея
вреди. Изключителната вина на пострадалия изключва причинната връзка с
противоправния резултат и обуславя отхвърляне на иска по чл. 50 ЗЗД, а
съпричиняването предполага каузалност както на поведението на
пострадалия, така и на това на делинквента и обуславя намаляване на
обезщетението за непозволено увреждане.
В конкретния случай няма данни за наличие на основание за
освобождаване от отговорност на ответника.
Действително от доказателствата по делото е установено ,че се касае за
модерно съоръжение ,като са положени всички грижи за безопасната му
работа. Това обаче не обуславя неоснователност на претенцията п чл.50 от
ЗЗД и би имало отношение към иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Следва да се прави разграничение между отговорността по чл. 50 ЗЗД
от тази по чл. 45 ЗЗД, респективно чл.49 от ЗЗД. Вредите по чл. 50 ЗЗД не
трябва да са настъпили като следствие на виновно човешко поведение, а от
самата вещ – поради нейните свойства, недостатъци и т. н. В противен случай
отговорността ще се основава на деликт и ще отговаря лицето, чието
поведение е увредило друго чрез вещта, а не лицата по чл. 50 ЗЗД. Когато
липсва виновно лице, което е използвал вещта по начин, че неговото
поведение да е причинило вреди с помощта на вещта, тогава вече отговорност
ще носят солидарно собственикът и лицето, което е упражнявало надзор.
Затова отговорността по чл. 50 има субсидиарен характер – ще е налице,
.
когато липсва вина и не се отговаря по чл. 45 ЗЗД.
Следователно за ангажиране отговорността по чл. 50 ЗЗД за вреди от
вещ, собствена или под надзора на ответника, ищецът, при условията на
пълно и главно доказване, следва да установи, както: 1/качеството на
ответника /собственик на вещта, респ. лице, под чийто надзор е същата/;
2/настъпили вреди за ищеца /вид, характер, размер/, така и 3/че вредите са
настъпили от самата вещ, а не от поведението на пострадалия или от човешки
действия свързани с неправилното й съхраняване - непозволеното увреждане
по чл. 50 ЗЗД трябва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта,
12
към която е неутрално човешкото поведение или вещта трябва да бъде
единствената причина за увреждането - причинната връзка следва де е между
вредите и каузалното действие на самата вещ, а не на управлението или
служенето с нея.
Следователно отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато
вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение
при ползването й. Когато при ползване на дадена вещ са допуснати
нарушения на предписани или общоприети правила, отговорността за
поправяне на вредите е по 49 ЗЗД, а когато са произлезли вреди от вещта и
такива нарушения не са допуснати, отговорността е по чл. 50 ЗЗД - в този
смисъл са разясненията в ППВС № 4/1975 г.
След като в конкретния казус ищцата е била ударена от вратата в
резултат на което е паднала и се е ударила ,след като е установено по делото
,че вратите са били изправни и не е спорно ,че ответникът именно е
собственика на вещта ,както и при липса на доводи и доказателства ,че са
налице основания за освобождаване на ответника като собственик от
отговорност, то са налице условията за ангажиране отговорността на
ответника ,доколкото има вреди за ищцата ,настъпили като пряка и
непосредствена последица от инцидента.
Следва да се посочи ,че отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато
не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Видно от обясненията на експерта в съдебно заседание не може да се
изясни защо вратата се е задействала при наличие на пречки които е следвало
да бъдат отчетени от датчиците, но това както е прието в съдебната практика
/Решение по гр.д.№ 1140 /2009 год. на ВКС / не освобождава собственика от
отговорност.
Поради установеното по делото , че ответника е собственик на вещта ,
че има настъпили вреди и то от самата вещ ,иска е доказан по основание.
За да се произнесе по размера му ,съдът взе предвид следното:
Установено е от доказателствата по делото ,че ищцата е ударена от
вратата и е паднала. Доводите във въззивната жалба относно недоказаност на
тези обстоятелства са напълно неоснователни. Непосредсвени впечатления
има свидетеля очевидец,охранител в магазина, който установява ,че ищцата е
ударена от вратата и в резултат на удара е паднала.Извиканите медици не са
13
установили сериозни увреждания ,ищцата също очевидно не е направила
оплаквания, които да наложат други действия , поради което тя не е била
откарана за преглед , не е хоспитализирана веднага след инцидента. Нещо
повече – тя е изчакала съпруга си да напазарува ,след което са се прибрали с
автомобила си.
От показанията на св.Г. , които няма основание да не бъдат кредитирани
,като съответни на медицинската документация и на заключението на
експерта се установява ,че след като се прибрали ищцата имала болки в
глезена и бедрото, което посиняло. Още през нощта , тъй като поради
сърдечна операция се опасявали от кръвоизливи отишли в болница .Ищцата
приемала медикаменти против кръвосъсирване и се притеснявала от
последици. При посещението им тя била оставена на болнично лечение.
По делото е изготвена и приета и съдебно – медицинска експертиза.
Експерта е д-р М. ,който на деня след инцидента е прегледал ищцата и издал
съдебно – медицинско удостоверение.
За да отговори на въпросите ,експерта е обсъдил всички представени по
делото медицински документи , приети като доказателства по делото , имащи
отношение към конкретни инцидент и установяващи общото здравословно
съС.ие на ищцата.
Установено е ,че екипът за СМП при посещението на мястото на
инцидента е съставил Фиш за спешна медицинска помощ с № 1662 /бланков
номер 025562/ на името на Ж. И. Г.- 69 години, издаден на 19.01.23 г. При
клиничния преглед е отразено нормални показатели на пулс и кръвно
налягане ,отразено е ,че има коксартороза на двата крака. И като диагноза е
посочено -Контузия на бедрена шийка на ляв крак.
При освидетелстването на деня след инцидента е установено овално
мораво на цвят кръвонасядане с размери 5/3 см. и морав хематом с размери
9/7 см. и кръвонасядане около него с размери 18/14 см. по кожата на
външната повърхност лявото бедро в горната му и средна трета.
Ищцата е постъпила за болнично лечение в ОТО на МБАЛ-Пазарджик,
АД с анамнеза за хематом на крака след падане, който увеличил размера си.
Заключението на експерта е ,че нараняванията са едностранни и
отговарят да са получени, както се твърди в исковата молба- при падане от
14
собствен ръст на лявата страна на тялото. Причината за падането ,както вече
беше прието от съда въз основа на анализ на доказателствата по делото е
удар от автоматичната врата. Така приетото от експерта опорвергава
оплакванията в жалбата ,че не била установена причината за падането на
ищцата , с оглед здравословното и съС.ие и усложненото и придвижване.
На ищцата е проведено хирургично лечение на хематома на бедрото-
ексцизия. Оздравителния процес според експерта нормално продължава
около 3- 4 седмици и приключва без да остават трайни неблагоприятни
последици за здравето на пострадалата. След получаването на уврежданията и
по време на медицинските интервенции, изследвания и манипулации
пострадалата и изпитвала болки с постепенно намаляващ към края на
оздравителния период интензитет. През това време възможностите и за
самообслужване са били затруднени.
Видно е от доказателствата по делото и от заключението на експерта д-
р М. , че общото здравословно съС.ие на Ж. Г. е увредено. Тя страда от
множество заболявания, описани подробно в Експертно решение № 90078 от
дата 6.01.23 г., издадено от Втори състав на ТЕЛК-Пазарджик с което е
определена 80% ВСУ.
Ищцата по делото е претърпяла през 2016 г. операция за протезиране на
аортната клапа на сърцето и поради това приема антикоагуланти. Именно
поради това и се е стигнало до бързо нарастване на големината на хематома
на бедрото и околната кръвонаседната тъкан. Експерта счита , че поради
влошеното и общо здравословно съС.ие се е усложнило протичането на
травматичните увреждания и продължителността на оздравителния процес.
Всичко това следва да бъде съобразено от съда при определяне размера
на дължимото обезщетение , като се изхожда от принципа на
справедливостта.
Обезщетение се дължи за всички вреди ,които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
На първо място съдът съобрази ,че иска е предявен и уважен като
частичен.
Прието е в ТР № 3/2016 година на ОСГТК на ВКС ,че формираната
СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира
15
правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата
част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата,
която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по
давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането също не се
преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната
изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за
ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си
на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече
възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на
вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при
разглеждането на частичния иск. По тези съобразежение е прието ,че
решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на
пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане
за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото
право.
За да определи размера на обезщетението ,ръководейки се от
справедливостта ,съдът съобрази следното:
Ищцата е претърпяла травма , която сама по себе си не е била сериозна,
но и е причинила болки и страдания, неудобства при обслужването и
затруднения да осъществява ежедневните си задължения , включително и да
се грижи за болния си син.
Действително ,настъпили са усложнения ,които обаче не са пряка и
непосредствена последица от увреждането ,а се дължат на здравословното и
съС.ие. Образуването на хематома и наложилата се хирургична интервенция
е предизвикано от обстоятелството ,че ищцата е приемала медикаменти за
лечение на други заболявания.
Това следва да бъде отчетено при определяне размера на обезщетението
, а не да бъде възприемано като съпричиняване и определено в процентно
отношение към целия дължим размер , както е направил първоинстанционния
16
съд.
Преценявайки показанията на св.Г. , заключенията на съдебно-
медицинската експертиза и показанията на св.А., съдът намира ,че иска ,
предявен като частичен е изцяло основателен и следва да бъде уважен. Като е
постановил решение в този смисъл .Справедливия размер според въззивната
инстанция би бил този ,който е посочен в исковата молба , но тъй като иска е
предявен като частичен и уважен в размер на 3000 лева ,то решението е
правилно.
За определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено , че
без да има предходни заболявания травмата би довела до болки и
затруднения при движението на ищцата 3-4 седмици. Действително болките
са били по-интензивни според експерта в началото на периода и постепенно
отслабват. През този период обаче ищцата не е могла да се движи и обслужва
както себе си ,така и да се грижи за детето си ,което се нуждае от поС.ни
грижи. Това е довело до допълнителни психически страдания за нея.
Съобразявайки всичко това , въззивният съд намира ,че присъденото
обезщетение ,заявено като частична претенция е изцяло съобразено с
принципа на справедливостта ,изведена от конкретната фактическа
обстановка.
С оглед изхода на спора на ответницата се дължат сторени пред
въззивната инстанция разноски. Направено е искане и са представени
доказателства за присъждане на разноски , съставляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева.
Представителят на жалбоподателя е направил възражение за
прекомерност по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК, което съдът намира за
неоснователно. Този размер е по –нисък от определения минимален такъв по
смисъла на чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение. Съдът извърши преценката по това възражение
и в светлината на приетото в Решение на СЕС от 24.01.2024 година по дело
C‑438/22:Aĸo cъдът ycтaнoви, чe Hapeдбa зa минимaлнитe paзмepи нa
aдвoĸaтcĸитe възнaгpaждeния, пpoтивopeчи нa пpaвилaтa нa ĸoнĸypeнциятa
пo члeн 101, пapaгpaф 1 и 2 ДФEC , нaциoнaлният cъд e длъжeн дa oтĸaжe дa
пpилoжи тaзи нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa пo oтнoшeниe нa cтpaнaтa, ocъдeнa
дa зaплaти cъдeбнитe paзнocĸи зa aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe. Bĸлючитeлнo и
17
ĸoгaтo тaзи cтpaнa нe e пoдпиcaлa ниĸaĸъв дoгoвop зa aдвoĸaтcĸи ycлyги и
aдвoĸaтcĸo възнaгpaждeниe, ce ĸaзвa в peшeниeтo нa CEC. Тоест съдът
разполага с възможност да присъди адвокатско възнаграждение без да е
задължен да съобразява минимума ,предвиден в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки ,че труда на адвоката е висококвалифициран и
сложността – правна и фактическа на спора ,след пренасянето му пред
въззивната инстанция, въззивната инстанция намира ,че не се касае за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и в тежест на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени сторените от ответника по жалбата разноски в
размер на 500 лева.
По изложените съображения , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик , постановено по
гр. д.№991 по описа на съда за 2023 година,с което е осъдено дружеството
„Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК: *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н Сердика, ж.к. „Банишора“, ул. „Скопие“ №1А
да заплати на Ж. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул. „Георги Сава
Раковски“ №3, ет.7, ап.42, на основание чл.50 ЗЗД, сумата от 3000 лв. /като
част от сумата 6000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, произлезли на 19.01.2023г. в гр. Пазарджик от вещ на ответника, ведно
със законната лихва за забава от момента на увреждане до плащането,
съответно разноски.
Осъжда „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Сердика, ж.к. „Банишора“, ул.
„Скопие“ №1А да заплати на Ж. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.
„Георги Сава Раковски“ №3, ет.7, ап.42 разноски ,сторени пред въззивната
инстанция в размер на 500 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18
19