№ 197
гр. Силистра, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500098 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от „Форуком и компания“ ООД, с ЕИК *********,
срещу Разпореждане № 154 от 23.02.2022г., постановено по ч. гр. д. № 9/2022г. по описа на
Районен съд – Тутракан, с което е отхвърлено частично заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу солидарните длъжници ГЬ. ЕРДЖ. АХМ. с ЕГН
********** и „Вики – пв“ ЕООД с ЕИК ********* договорна лихва 17.22лв. за периода
22.12.2016г. – 22.01.2017г.; лихва за забава в размер на 241.55лв. за периода 23.01.2017г. –
27.10.2021г. и законната лихва върху претендираната главница от 22.10.2021г. до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят не е доволен от разпореждането намирайки го за неправилно, поради
правилни правни изводи на заповедния съд, който според жалбоподателя излязъл извън
пределите на правомощията ограничени с пределите на чл. 411, ал. 2 от ГПК. Излага
подробни аргументи в подкрепа на жалбата си. Моли въззивния съд да отмени атакуваното
разпореждане и да разпореди издаване на заповед за изпълнение в негова полза срещу
длъжника за претендираните суми.
За да постанови атакуваното разпореждане заповедният съд приел, че заявителя не е
представил съобразно указанията документи, от които да се установи валидно дадено
съгласие на кредитополучателя за сключване на договора за кредит представляващ
правопораждащ факт между страните.
Заповедният съдия приел, че представения в подкрепа на заявлението документ не е
подписан по надлежния ред от кредитополучателя ГЬ. ЕРДЖ. АХМ. и това го мотивирало
да отхвърли заявлението. По конкретно първостепенния съдебен състав обсъдил следните
обстоятелства:
Възможността договорът за потребителски кредит да се сключи от разстояние с
(обикновен) „електронен подпис“ или с усъвършенстван такъв е обусловена от изискването
страните да са договорили този ред за подписването му, каквато клауза се установило, че се
съдържа в чл. 4а от договора. Заповедният съд не прие за валидна тази клауза,
съобразявайки, че според чл. 147а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, общите условия обвързват
потребителя само ако са му били предоставени и той се е съгласил с тях, което се
удостоверява с неговия подпис, което пък означава наличие или на саморъчен подпис, или
квалифициран електронен подпис на основание чл. 25, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
1
Заповедният съд установил, че Общите условия не са подписани със саморъчен
подпис или КЕ, като съобразил и това, че е недопустимо уговорката между страните, с която
предвиждат облекчен ред за бъдещо подписване на договора за потребителския кредит, да е
удостоверена с обикновен или усъвършенстван електронен подпис, когато за самата тази
уговорка законът изисква саморъчен или квалифициран електронен подпис. Ето защо съдът
не приел, че по делото е налице хипотезата на валидно уговорен между страните начин за
подписване на договора за потребителски кредит чрез електронен подпис, различен от
квалифицирания.
По тези съображения заповедният съдия приел, че процесния договор не е валидно
подписан, което се приравнява на липсващ договор, наложило приемането на основание чл.
22 от ЗПК, че договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът съобразил, че съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Отчитайки заявеното от кредитора и не подлежащо на доказване в заповедното
производство обстоятелство, че е превел на длъжника цялата уговорена главница в размер
на 500 лева, съдът приел, че следва да издаде заповед за изпълнение за тази сума, а за
останалите претендирани да отхвърли икането.
За да обоснове жалбата си представителят на „Форуком и компания“ ООД, излага
следните аргументи оспорвайки изложените по горе изводи на заповедния съд.
Договорът между страните е сключен по ЗПФУР и представлява електронен
документ. Жалбоподателят сочи, че при електронните документи доказването на
волеизявлението за сключване се осъществява по два начина: или чрез съдебно техническа
експертиза или по реда на чл. 204 от ГПК, чрез изслушване на аудиозаписа, приложен на
магнитен носител по делото по време, на който длъжника потвърждавал сключването на
договора.
Коментира са, че според разбирането на състава, чиито акт се обжалва не съществува
разлика между доказване в исково производство и заповедно. Доказване в заповедно
производство не следва и да има, доколкото то е едностранно. В тази връзка жалбоподателят
намира, че заповедния съдия е излязъл извън правомощията си, като е изследвал и взел
предвид факти и обстоятелства неподлежащи на такава проверка.
Коментира се още, че заповедният съд погрешно считайки, че единственият начин да
се предоставя волеизявление за сключване на договор е чрез подпис - саморъчен или
електронен не спазва редица правни разпоредби, сред които: чл. 10 от 3ПK, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се още, че видовете
електронни документи са регламентирани в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014гкато с мотивите си PC Тутракан изцяло
е изключил приложението на специален закон като ЗПФУР. По този начин не спазвайки
материалния закон - както вътрешните актове, така и на ЕС съдът е стигнал до погрешен
извод довел до незаконосъобразен съдебен акт.
По тези съображения се иска отмяна на разпореждането.
ОС след, като се запозна с жалбата, атакуваното с нея разпореждане и становищата на
страните намира, че жалбата е допустима за разглеждане, но разгледана по същество е
неоснователна. За да достигне до този извод въззивният съдебен състав съобрази следното:
От представените доказателства включително писмени и такива представляващи
запис на телефонен разговор представен на електронен носител може да се кредитира
твърдението на жалбоподателя, че между нето и ответника по жалбата е възникнало
кредитно правоотношение. ОС не споделя аргументите на заповедния съд относно липсата
на изискуемата от закона обуславяща наличието на валидно сключен договор за кредит. ОС
2
приема, че със заявлението и допълнителното уточнение /вх. № 729/22.02.2022г. на РС –
Тутракан/, са представени достатъчно доказателства установяващи спазването на законовите
изисквания за сключване на процесния договор по реда на чл. 10 от 3ПK, във вр. с чл. 9 от
ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.
След обстоен преглед на материалите по заповедното производство обаче въззивният
съд констатира наличие на неравноправна клауза в договора представляващ правопораждащ
факт в процесното кредитно правоотношение. По конкретно се има предвид
регламентираното в т. 8 от приложения стандартен европейски формуляр и чл. 3.2 от
договора задължение на кредитополучателя в тридневен срок от сключването на договора
да представи на кредитодателя едно от трите алтернативни обезпечения – банкова гаранция
в размер на отпуснатата по кредита сума, същото обезпечение издадено от небанкова
институция или поръчителство от две физически лица отговарящи на изчерпателно изброени
и според съда почти непосилни за изпълнение изисквания.
Такава договорна клауза е коментирана многократно и приета за неравноправна в
множество други съдебни актове по сходни казуси постановени от съдебни състави в ОС –
Силистра и може да се възприеме, като утвърдена съдебна практика в съдебният район.
Приема се, че коментираното задължение за предоставяне на едно от трите алтернативни
обезпечения е в противоречие с добросъвестните търговски практики и реално води до
формиране на допълнително парично задължение за длъжника, което прибавено, към
останалите увеличава годишният процент на разходите по кредита над законово
определения минимум. Ето защо съдът приема коментираната договорна клауза за
неравноправна, което води на извода, че претендираните на нейно основание суми не се
дължат.
По тези съображения ОС намира, че следва да потвърди атакуваното
първоинстанционно разпореждане макар и по други, различни от изложените в него
съображения.
Воден от горното, Окръжен съд - Силистра
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 154 от 23.02.2022г., постановено по ч. гр. д. №
9/2022г. по описа на Районен съд – Тутракан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3