РЕШЕНИЕ
№ 29.02.2012 г. Град ПАЗАРДЖИК
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХІ граждански състав
На деветнадесети януари две хиляди и
дванадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА
Секретар:В.Н.
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Ралинова
Гражданско дело №1500 по описа
за 2011 година.
Предявени е иск по чл.265 ал.2 и сл. от ЗЗД, във вр. с
чл.79 от ЗЗД и чл.87 от ЗЗД.
В исковата
молба от „ЕКОМИКС” ООД,с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление село Житница ул.Единадесета” №1 обл.Пловдивска,представлявано от
управителя Н.П.Т.,*** адв.Т.С. срещу
„ЕВРОХАУС-БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик ул.”Цар Самуил” №10,представлявано от управителя В. Т.с посочен
съдебен адрес/съобр. молба от 15.09.2011 г./ гр.Пазарджик ул.”Цар Самуил” №28
кант.№21 адв.М.М., се твърди,че на 09 август 2010г. страните сключили договор
за изработка и монтаж на преместваема къща, по силата на който ответникът се
задължавал да произведе и предаде на ищеца едноетажна преместваема къща с РЗП –
40 кв.м., описани в спецификация на оборудването, съставляваща неразделна част
от договора. Твърдят, че преди сключване на договора в сайта на
„Еврохаус-България” ООД се запознали визуално с продуктите на фирмата, а при
посещение в офиса на фирмата им бил предоставен каталог по който да направят
своя избор на конкретния модел преместваема къща. Срокът за изпълнение на
договора бил определен на 35 работни дни.Твърдят че на 09 август 2010г. „ЕКОМИКС” ООД
превел на „ЕВРОХАУС – БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от
6759.60 лева, включваща авансово плащане по договора в размер на 5633 лева и
1126.60 лева ДДС. От тази дата започнал да тече срока за изпълнение по договора
. Твърди се, че ответникът уведомил
ищеца, че до 07-ми или 08-ми октомври ще бъде завършена поръчаната преместваема къща. Твърдят, че
било налице забавяне. На 11.11.2010г. от „ЕКОМИКС” ООД
до „ЕВРОХАУС
– БЪЛГАРИЯ” ЕООД било
изпратено писмо за уточняване на спецификацията към договора, тъй като след
получаване на уведомлението от ищеца бил извършен оглед на мястото на
изпълнението и се оказало, че поръчаната преместваема къща нито била готова за
експедиция, нито изглеждала така, както била поръчана. На място била показана
изработена постройка – тип бунгало.Твърдят, че показаното бунгало не се съдържало нито в сайта, нито в
каталога на фирмата ответник. В отговор на тяхно писмо на 18.11.2010г.
ответникът отговорил, че поръчаната преместваема къща с двукатен покрив само по
себе отхвърля снимката и визията на къщата, която е била поместена в сайта. С
покана № 412 от 01.12.2010г.от „ЕКОМИКС”
към „ЕВРОХАУС – БЪЛГАРИЯ” ЕООД, същият уведомява ответното дружество, че в
определения в договора срок не е получил едноетажната преместваема къща и
същата съществено се различавала от предложеното бунгало. Твърдят, че предмета на договора не бил изпълнен
изцяло. Недостатъците били толкова съществени, че изработката била негодна за
договореното й използване. Твърдят още, че до момента от страна на ответното
дружество не било предложено изпълнение на предмета на договора, поради което
считат, че било налице основанието на чл. 87, ал.2 от ЗЗД и с подаване на
исковата молба развалят сключения договор, което разваляне е станало още на
09.08.2010 г. поради забава от ответника и различен начин на изпълнение.Твърдят,че
изпълнението вече е безполезно.
Във връзка с изложените обстоятелства се моли съда да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответникът „ЕВРОХАУС – БЪЛГАРИЯ” ЕООД да заплати сумата в размер на
6759.60 лева, получени на основание договор за изработка и монтаж на преместваема
къща от 9.08.2010 г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда - 05.04.2011г. Претендират и разноски.
В срока за отговор от ответникът
е постъпил писмен отговор, с който заявява, че иска изцяло е неоснователен, тъй
като изложената фактическа обстановка не отговаряла на действителната. Твърдят,
че по искане на ищеца били направени някои изменения по първоначално приетата
спецификация, които оскъпили производството на договорената къща, тъй като
самия характер на вложените материали и начина на изработването били значително
по-скъпи от първоначално уговорените. Освен това било необходимо и допълнително
време, за да бъдат специално изработени
според изискванията на купувача. Твърдя, че на 13.10.2010г. била
изпратена фактура на купувача и същият следвало да извърши окончателно плащане,
за да предприеме действие по
транспортирането и монтирането на къщата на място, но тъй като не получили
отговор изпратили писмо по ел. поща. Твърди се още, че едва след като възникнало
задължението за ищеца да заплати
продажната цена съгласно сключения договор, същият тъй като не желаел да
изпълни в пълен обем задължението си за плащане
или нямал възможност за това предявил още претенции за изготвяне на
допълнителна спецификация за произведената къща, а именно: вътрешната облицовка
на стените, изолацията на стените и външната облицовка на къщата. По изричното
настояване на ищеца първоначално предвидената
вътрешна облицовка била заменена с ПВЦ ламперия. Изложени са подробни
съображения за различните ремонтни действия, които ответникът е извършил след
поставените допълни клаузи по договора от ищцовата страна. Твърди се,че в в хода на постоянните
преговори и изменение на спецификацията ответното дружество определило, че
претенциите на ищеца са безпочвени и целят единствено намаляване на
първоначално постигната цена по
договора. Твърдят че с писмо от 18.11.2010г. се опитали подробно да отговорят
на всички конкретни въпроси, които им били поставени от ищеца с надежда разумно
да разрешат спора, но от ищцовото
дружество не получили повече съобщения, а не им отговаряли и по телефона.
Изработената от тях къща се намирала в склада на дружеството и била на
разположение за оглед.Във връзка с изложеното, считат претенциите за разваляне
на договора и връщане на заплатената
сума за неоснователни.
Пазарджишкият районен съд, като се запозна с твърденията и
исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството,с
писменият отговор депозиран от ответника, като обсъди и анализира, събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
Не се спори между страните,че е бил сключен договор за изработка по
чл.258 от ЗЗД,между ищеца и ответника на 9.08.2010 година. Не се спори между
страните,че ищеца по този договор е
заплатил на ответника авансово сумата от 6759.60 лева,представляваща част от
цената договорена в т.ІІ.І от договора с общ размер от 28 164 лева за
изграждане на едноетажна преместваема къща с РЗП – 40 кв.м..
Спорният момент е спецификацията на къщата и
начина на изпълнение.Според ищеца фасадната част не е изпълнена точно,разположението на вратите и
прозорците не е било според договореното,липсвали френски тип
прозорци,както и веранда по цялата лицева част.
По делото са депозирани писма и
покани,които страните са си разменили,във връзка с уточненията по
договора.Представено е каталожно копие от рекламна страница на ответника с
изображения на преместваеми къщи.
По делото е разпитана св.Е.Т.
съпруга на управителя на ищцовото дружество, която установява,че осъществила
връзка с ответна фирма,чрез интернет,срещнали се след разменени е-мейл.Одобрили
представеният им проект по каталога,поискали да го видят готово,но получили отговор,че
засега са работили само в РГърция и нямат готова къща.Разказва,че поръчали „Г”
–образна сграда с широк борд отгоре, двускатен покрив,големи прозорци-витрини и
витринна врата,т.е. едната част е трябвало да бъде изцяло стъклена.Твърдят, че
по време на изпълнение на поръчката им звънели и искали да променят разни неща,
преди да преведат окончателната част от цената пристигнали на място и
установили,че изработеното не отговаряло на поръчаното.Предложената им къща
била с черна дървена ламперия,малки прозорци и приличала на планинско бунгало,вместо
на къща-офис.
Свидетелката Ц. Я. установява,че е
служител в ищцовото дружество и била запозната с договорните им
взаимоотношения,разказва,че във фирмата имало документи черно-бели снимки на
готовото изделие.
От
изслушаната по делото СТЕ,се установява,че на място в производствената сграда
на ответника е изпълнена сглобяема преместваема къща със застроена площ от
40.25 кв.м. с носеща метална рамкова конструкция и двускатен покрив.Ограждащите
стени отвън били облицовани с хоризонтална дървена ламперия от масивно дърво,а вътрешните стени били
изпълнени между рамковата конструкция от стиропор с положена облицовка от ПВЦ
панели.Дограмата била изработена от ПВЦ профили,с окачен таван,като били
останали в различна степен довършителни работи.
В с.з. вещото лице е отговорило,че има разлика
във вътрешната облицовка и изолацията,т.е извършеното изпълнение било по-скъпо.
Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка,съдът от правна страна,приема
следното.
Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. В чл.266,
ал.1, изречение първо от ЗЗД е предвидено, че поръчващият трябва да заплати
възнаграждение за приетата работа. Задължение на поръчващия е да приеме
извършената работа. За целта същият е снабден с възможността да я прегледа и да
направи възражения за неправилно изпълнение, ако има такива. За явните
недостатъци той трябва да уведоми изпълнителя при предаване на работата, а за
т.нар.скрити недостатъци – тези, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно – веднага след откриването им.
Съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД, ако поръчващият не направи такива възражения,
работата се счита приета и се дължи възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Задължението за плащане на възнаграждение не се погасява и при изпълнение с
недостатъци, само че в този случай за възложителя възникват правата по чл.265,
ал.1 ЗЗД, едно от които той може да осъществи по свой избор. Тези права
възникват само при условие, че възложителят е направил своевременно
възраженията си по чл.264, ал.2 ЗЗД. В аспекта на изложеното, в настоящия
случай следва да се обсъди първо доводът на ищеца, че е направил същевременно
възражение за недостатъците на работата – с покана от 1.12.2012 година, поради
което и за него са възникнали правата по чл.265 ЗЗД.
Съдът намира, че
този довод е основателен,тъй като от представената към договора спецификация е
видно,че изработената преместваема къща е следвало да има интериорни
врати/както ищеца е посочил в исковата си молба цялата страна е следвало да
бъде витрина/-двойни интериорни врати. От СТЕ се установи,че такива врати няма,
на място е изпълнена само врата не блиндирана и два нормални прозореца,а не
договорените тип „френски”,поради което това значително изменя външната визия
на преместваемата къща и същата получава облик на планинско бунгало.
След като работата е изпълнена с недостатъци и
след като възложителят е направил своевременно възраженията по чл.264, ал.2 ЗЗД, то за него са възникнали и правата по чл.265, ал.1 от същия закон, а
именно – да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без
заплащане; да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или да
иска съответно намаление на възнаграждението/което е сторено от ищеца с
отправената покана на 1.12.2010г./.
Според нормата на чл.262 ал.2 от ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата
или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да
развали договора, като има право на обезщетение по общите правила. Съгласно
правната доктрина и практика, при липса на доказателства за извършеното
разваляне на договора в предходен момент и с оглед изискваната от закона
писмена форма за развалянето /чл.87 ал.1 от ЗЗД/ за такова следва да се счита
изявлението в исковата молба, което може да породи правните последици по чл.87
и сл., а в частност – тези по чл.262 ал.2 от ЗЗД от деня, в който исковата
молба е достигнала до знанието на ответника.
Сключването на един договор
обвързва страните със задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на
уговореното в него, като правата и задълженията на всяка страна, като пряк
израз на волята им, са функционално обвързани помежду си и осъществяването на
първите зависи от изпълнението на вторите.
Установи се безспорно, че по
силата на договора ответникът е имал задължението, да изгради преместваема къща
с площ от около 40 кв.м.,със заложени параметри,като едно от същественото е
наличие на интериорни врати и прозорци тип”френски” и блиндирана врата.
Според съда в случая са налице
обстоятелства, които дават на възложителя правата по чл.265 ал.2 от ЗЗД, поради което искът следва да се уважи изцяло.
Както се изложи по –горе, от
събраните гласни доказателства и СТЕ,както и от представените писмени
доказателства, се установи, че ответника е изработил различна по визия
преместваема къща,като съобразно подписаният договор и спецификация към него,не
е монтирал интериорни врати,така че едната страна на къщата да бъде изцяло от
витрина,с цел нуждите на ищеца да използва тази къща за офис.
Така също, изработеното с оглед
монтираните прозорци и избраният външен цвят от ответника е дал вече друга
визия на преместваемата къща - такава на бунгало.
В този смисъл това обстоятелство
е основание за разваляна на договора, предвидено както в закона, така и в
процесният договор т.ІV.2 - чл. 265 ал.2
от ЗЗД. При това ответника е уведомен при водените с ищеца неколкократни
разговори, и с писмено уведомление от 1.12.2010 г.
С това ищецът е спазил
задължението си да възрази за некачественото изпълнение- чл. 264 ал.2 от ЗЗД. Нещо повече- той е подходил по
посочената от законодателя последователност, тъй като на няколко пъти е дал
възможност на изпълнителя да отстрани подробно описаните от него недостатъци на
вещта, но това в крайна сметка, не е
довело до промяна в положителна посока на крайния резултат.
Затова за ищеца е налице възможността да предприеме крайната
мярка- разваляне на договора /нещо което
е вписано изрично в исковата молба/.От друга страна, установи се, че ответника не е спазил и уговореният в договора срок и само на това основание възложителя-ищец, е имал
право да го развали. С отправената покана от ищеца „Екомикс”
ЕООД е развалил договора - по аргумент от чл.87 ал.1 от ЗЗД. Ето защо той има
право да иска връщане на даденото от него по договора- чл.88 ал.1 от ЗЗД.
В този смисъл предявеният иск
следва да се уважи изцяло като се осъди ответника „ЕВРОХАУС- БЪЛГАРИЯ” ЕООД да
заплати на ищеца дадената авансово сума по договор за изработка и монтаж на
преместваема къща от 9.08.2010г. в
размер на 6759.60 лева.
При този изход на делото, следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски,които
съобразно списъка по чл.80 от ГПК са в размер на 805.40 лева, от които ДТ в
размер на 270.40 лева,адв.възнаграждение в размер на -490 лева и хонорар в.л.
-45 лева.
Воден от изложеното
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРОХАУС-БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик ул.”Цар Самуил”
№10,представлявано от управителя В.Т., с посочен съдебен адрес /съобр. молба от
15.09.2011 г./ гр.Пазарджик ул.”Цар Самуил” №28 кант.№21 адв.М.М. да
заплати на „ЕКОМИКС” ООД,с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление село Житница ул.”Единадесета” №1
обл.Пловдивска,представлявано от управителя Н.П.Т.,*** адв.Т.С. сумата от 6759.60 лева,представляваща
авансово плащане по договор за изработка и монтаж на преместваема къща от
9.08.2010 г.,ведно със законната лихва считано от 5.04.2011 г.,до окончателното
изплащане на сумата,както и разноски в размер на 805.40 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд, с
въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: