О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260106
гр.Габрово, 08.06.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При
секретаря Б.Михова, като разгледа докладваното от съдия Големанова т.д.нес. №49
по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и 3 от ТЗ.
Съобразно
своите правомощия синдика на "Планинец-2010" ЕООД е изготвил списък
на приетите вземания, съгласно чл.687 ТЗ, който е публикуван в Търговския
регистър под №20210416170311.
В
законоустановения срок за подаване на възражение е постъпило възражение от
"ВИМ" ООД против част от вземанията, включени в списъка на приетите
вземания на кредиторите, а именно приетото вземане на кредитора Е.Б.Т. и част
от прието вземане на кредитора НАП- вземането за сумата от
206047,80лв.-главница и сумата от 65889,01лв.-лихви, произтичащи от Решение
№07/312/02190/301/04/02 за налагане на финансова корекция на ДФ Земеделие и
Решение №07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция на ДФ
Земеделие.
Във
възражението се твърди, че кредитора Е.Т. основавал вземането си на Решение №31/23.06.2017г.
по гр.д.№285/2016г. на РС Трявна. Това вземане не следвало да се приема, тъй
като записът на заповед от 23.01.2015г., с който било обезпечено задължението
по договор за заем от същата дата е недействителен и антидатиран,
евентуално нищожен поради липса на съгласие за сключването му, противоречие със
закона и добрите нрави, както и поради липса на основание, като нищожно била и клаузата
за възнаградителна лихва по договора за заем.
Доколкото записа на заповед имал обезпечителна функция и бил издаден на
основание каузално правоотношение по договор за заем, то същият не обосновавал
самостоятелно вземане на този кредитор, а вземането обезпечено с него не
съществувало, тъй като договора за заем бил фиктивен и по него сумата не била
предадена реално. С постановеното решение съществуването на вземането било
установено само между кредитора и длъжника.
Решенията
за налагане на финансова корекция били издадени въз основа на Наредба №29/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мярка
"Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от ПРСР 2007-2013г. и ЗПЗП. С Решение №8020/29.05.2019г. по адм.д.№1757/2019г.
на ВАС- 5чл. състав Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти
по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е обявена за нищожна.
В мотивите на решението било посочено, че методиката не е вътрешно служебен
акт, а акт, с която се определят условията и реда, при които на ползвателите се
налагат санкции за извършените от тях нарушения във връзка с Програмата за
развитие на селските райони. В това производство не било обсъдено възражение на
дружеството, ме в договора за финансиране дружеството нямало никакво задължение
за минимални приходи от услуги от стопанисвания обект, предмет на финансиране и
в тази смисъл не било налице неизпълнение на договора. ВАС приел, че нямало
правни основания за издаване на посочената по-горе методика и следователно
доколкото със ЗПЗП ИД на ДФЗ не бил овластен да издава нормативни
административни актове, то наложените на дружеството в несъстоятелност
финансови корекции били незаконосъобразни. Съгласно разпоредбата на чл.183 АПК,
съдебното решение, с което оспорения акт е обявен да нищожен, отменен или
изменен има действие по отношение на всички, поради което с обявяване на
методиката да нищожна с обратна сила били отпаднали наложените санкции за
налагане на финансова корекция.
Оспорена е
и привилегията на НАП по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като от приложеното удостоверение
от ЦРОЗ било видно, че заявеното вписване в регистъра на пристъпване към
изпълнение е извършено след датата на постановяване на решението, с което е
открито производството по несъстоятелност по отношение на
"Планинец-2010" ЕООД.
Съдът е
разпоредил възражението да се изпрати на синдика, който да вземе становище по
него.
Синдикът е
депозирал Становище вх.№261093/10.05.2021г.
Кредиторите
с оспорени вземания заявяват, че оспорват възражението.
В
депозирано становище дружеството длъжник заявява, че възражението на кредитора
"ВИМ" ООД по отношение вземането на Е.Т. е основателно.
Като разгледа
постъпилото възражение, прецени доводите на страните и представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено
следното :
В т.1 от
Списъка на приетите вземания на кредиторите на "Планинец - 2010" ЕООД
е включено вземане на Е.Б.Т. за сумата от 12885,07лв.-главница,
6048,36лв.-лихви и 2297,00лв.-разноски, които произтичат от Решение
№31/23.06.2017г. на РС Трявна.
С
посоченото Решение №31/23.06.2017г. по гр.д.№285/2016г. по описа на РС Трявна е
признато за установено, че „ПЛАНИНЕЦ - 2010“ ЕООД дължи на Е.Б.Т. сумата
от 12884.07лв. –
главница, ведно със законната лихва от 29.07.2016г. до изплащане на вземането,
за което е издадена Заповед №110/29.07.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д.
№181/2016г. по описа на Районен съд – Трявна, на основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК. Отхвърлен е предявения иск за горницата
над уважения размер до размера на 15000.00лв. „ПЛАНИНЕЦ- 2010“ ЕООД е осъден да
заплати на Е.Б.Т. сумата от 1099.44лв.– направени разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от вземането, както и сумата от
1168.41лв. - разноски по делото. Постановеното от РС Трявна решение е
потвърдено с Решение №240/29.11.2017г. по в.гр.д.№262/2017г. на ОС Габрово.
Решението е влязло в сила на 17.09.2019г.
Предявяването
на иск по реда на чл.422, ал.1
от ГПК има за цел да се установи със сила на пресъдено
нещо съществуването на парично вземане, за което ищецът - кредитор се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
или чл.417 от ГПК.
Правен интерес от предявяване на иска възниква в случай на подадено от длъжника
възражение в срока по чл.414 от ГПК.
Влязлото в сила решение, с което
вземането се признава за съществуващо, разрешава окончателно спора между
длъжника и кредитора относно съществуването на вземането. Като последица от
решението заповедта за изпълнение влиза в сила, с което се създава безспорност
по отношение на правото на кредитора да проведе принудително изпълнение за
вземането си, легитимирайки се с издаден въз основа на влязлата в сила заповед
изпълнителен лист. Влязлото в сила решение
е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е
издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК.
Поради изложеното настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата на присъдено
нещо на влязлото в сила решение, която
важи между страните в процеса, и да приеме, че на основание чл.299 ГПК
е недопустимо да пререшава същият спор, който вече е разрешен от съд с
окончателен съдебен акт, с който е установено съществуването на тези вземания,
които кредитора Е.Т. твърди да има към ответното дружество и които кредитора
"ВИМ" ООД оспорва. "ВИМ" ООД не основава възраженията си на
факти, които са възникнали след приключване на устните състезания по в.гр.д. №262/2017
г. по описа на ОС Габрово, в която хипотеза единствено би било допустимо отново
да бъде разгледан вече приключил с окончателен съдебен акт спор. Следва да се
отбележи, че в производството по чл.422 ГПК и двете инстанции са обсъдили доводите
за съществуване, както на задължението па записа на заповед, така и на
каузалното правоотношение между страните по договора за заем.
По
изложените по-горе съображения възражението на кредитора "ВИМ" ООД
против приемане вземането на кредитора Е.Б.Т. е неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
По
отношение вземането на НАП предмет на оспорване в настоящото производство са Решение
№07/312/02190/301/04/02 за налагане на финансова корекция и Решение
№07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция на изпълнителния
директор на ДФ Земеделие, с които е наложена финансова корекция на дружеството
-длъжник. По своя характер, актът на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е
индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, тъй като с
него се създават задължения за адресата на акта и непосредствено се засягат
негови права и законни интереси.
С Решение
№105/27.07.2018г. по адм.д.№41/2018г. на АдмС Габрово е отхвърлена жалбата на
"Планинец-2010" ЕООД против Решение №07/312/02190/301/04/02 за
налагане на финансова корекция. Това решение е потвърдено с Решение
№16114/27.11.2019г. по адм.д.№13081/2018г. по описа
на ВАС.
Решение
№07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция е влязло в сила на
25.04.2017г.
С Решение
№8020/29.05.2019г. по адм.д.№1757/2019г. на ВАС- 5чл.
състав Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. е обявена за нищожна.
Държавен
фонд "Земеделие", съгласно чл.11а от ЗПЗП, е акредитиран като
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на ЕС, а по силата на пар.1, т.13 от ДР на ЗПЗП
"Разплащателната агенция" е специализирана структура за приемане на
заявления, проверка на условията и извършване на плащанията от Европейските
земеделски фондове. Съгласно чл.20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФ "Земеделие" е и изпълнителен директор на РА и като
такъв организира, ръководи нейната дейност и я представлява. Посочените по - горе
решения за налагане на финансова корекция са издадени от изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ при наличие на компетентност, въз основа на изрично законово
овластяване, следователно същите са издадени от компетентен орган, действал в
кръга на предоставените му правомощия. Решенията са издадени при спазване на
административно-производствените правила, в изискуемата писмена форма и са с
необходимото съдържание по чл.59, ал.2 от АПК.
Решенията
съдържат изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които са
издадени.
В процесните решение за налагане на финансова корекция, действително
изпълнителният директор на ДФЗ се е позовал и на Методиката за определяне на
санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони
2007 – 2013г., която е обявена за нищожна с влязло в сила решение
№15652/14.12.2018г. по адм. дело №11440/2017г. на
ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с решение №8020/29.05.2019г. по адм. дело №1757/2019г. на ВАС, петчленен състав. Обявяване
нищожността на Методиката не е от естество да обоснове отпадане с обратна сила
на правните последици от процесните Решения за
налагане на финансови корекции. Тези корекции не са наложени само въз основа на
методиката, а и въз основа на ЗПЗП и Наредба №29/11.08.2008г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по мярка "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" от
ПРСР 2007-2013г. Разпоредбата на чл.46 от Наредба №29/11.08.2008г. дава
самостоятелно основание за налагане на финансовата корекция. Следователно
наложените на "Планинец-2010" ЕООД с Решение №07/312/02190/301/04/02
и Решение №07/312/02190/301/04/01 финансови корекции не са наложени единствено въз
основа на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по
Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г., а и на посочените в
решенията нормативни актове, в които са заложени и критериите за определяне
намаляването на помощта.
По
изложените съображения съдът намира, че възражението против съществуването на приетото
вземане на НАП, установено с Решение №07/312/02190/301/04/02 за налагане на
финансова корекция на ДФ Земеделие и Решение №07/312/02190/301/04/01 за
налагане на финансова корекция на ДФ Земеделие е неоснователно.
Неоснователно
е възражението на "ВИМ" ООД, че от приложените към молбата на НАП
доказателства не се установява, върху кои вземания са вписани запори в ЦРОЗ.
При внимателен прочит на всички представени доказателства е видно, за кои суми
са наложени запорите.
Запорите в
ЦРОЗ са наложени въз основа на издадени от НАП Постановления за налагане на
обезпечителни мерки по реда на ДОПК и в тях са посочени сумите, за които са
наложени запори.
Видно от
приложените към молбата за предявяване на вземанията на НАП Удостоверения от
ЦРОЗ по партидата на "Планинец-2010" ЕООД на 10.03.2021г. са вписани
запори на имущество на длъжника. Решението на съда за откриване на производство
по несъстоятелност на дружеството е постановено на 04.03.2021г. и е вписано в
ТР под № 20210304130018. Следователно запорите в ЦРОЗ са вписани след датата на
откриване на производство по несъстоятелност на "Планинец-2010" ЕООД.
Съгласно
разпоредбата на чл.638, ал.4 ТЗ не се допуска налагане на обезпечителни мерки
по реда на Гражданския процесуален кодекс
или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
върху имуществото на длъжника след откриване на производство по
несъстоятелност. В чл.200 ДОПК е посочено, че налагането на запор се извършва
от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Съгласно чл.202 ДОПК
запорът се счита наложен спрямо третото задължено лице от получаване на
запорното съобщение. Следователно релевантен е не момента на издаване на
постановлението за налагане на запора от публичния изпълнител, а момента на вписването
му в ЦРОЗ, което на осн. чл.12 ЗОЗ поражда действие
за напред. Вписването на запора в ЗРОЗ не е елемент от фактическия състав на
налагането му, но е от значение за неговата противопоставимост
на трети лица. Привилегията на вземането следва да е налице към момента на
откриване на производството по несъстоятелност, тъй като след тази дата е
недопустимо кредитор или длъжника с действията си да променя реда за удовлетворяване
в универсалното принудително изпълнение, а в настоящият случай вписването е
извършено след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, поради което това вземане не се ползва с привилегията на
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Следва да
се отбележи и че с изменението на чл.26, ал.3, т.11 ЗОЗ, обнародвано в ДВ 105/2016г.,
в сила от 30.12.2016г., е отпаднала възможността за вписване на наложените по
реда на ДОПК обезпечителни запори. В случая вписването на запора е извършено на
10.03.2021г., към която дата ЗОЗ не предвижда такава възможност, което обуславя
и недопустимост на извършеното вписване.
Дори и да
се приеме, че извършеното вписване на запорите в ЦРОЗ е валидно, то кредитора
НАП не би могъл да се ползва с привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по
отношение на това си вземане.
Съгласно Определение
№519/15.11.2019г. по т.д. №515/2019г., I т.о. на ВКС е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения
по ЗОЗ, а вписването на запор има за последица противопоставимост
на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е
учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество (чл.12, ал.2
и чл.30, ал.1
ЗОЗ). Вписването на запора не дава право на взискателя да се
удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, такова
право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по
несъстоятелност. Целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е
създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при
конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното
право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на
ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор
(чл.32а ЗОЗ).
Запорът не е привилегия, а обезпечителна мярка и неговото налагане ще произведе
действията, предвидени в чл.451
и чл.452 ГПК,
но няма да доведе до предимство на взискателя при осребряването на запорираното имущество.
Не на
последно място следва да бъде отбелязано и че, разпоредбата на чл.724 ТЗ
урежда правилата за удовлетворяване на обезпечен кредитор и на кредитор с право
на задържане, като под обезпечен кредитор разпоредбата има предвид единствено
кредитор, в чиято полза са учредени ипотека или залог, но не и кредиторите, в
чиято полза са допуснати обезпечителни мерки по реда на обезпечителното
производство, включително и запор, вписан по реда на ЗОЗ.
Следователно
в полза на НАП не съществува право на предпочтително удовлетворение по реда на
чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на това вземане, като същото следва да се
удовлетвори по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, като списъка на приетите вземания
следва да бъде коригиран относно поредността на удовлетворение на сумите,
посочени по-горе, за които беше установено, че следва да се удовлетворят с
различна поредност от определената от синдика. В останалата му част списъка
следва да бъде одобрен, така както е съставен.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ
СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ на кредиторите на "Планинец-2010" ЕООД-
в несъстоятелност, с ЕИК *********, обявен в Търговския регистър под
№20210416170311, както следва :
по
отношение приетото вземане на Национална агенция за приходите в размер на 206047,80лв.-главница
и сумата от 65889,01лв.-лихви, произтичащи от Решение №07/312/02190/301/04/02
за налагане на финансова корекция на ДФ Земеделие и Решение
№07/312/02190/301/04/01 за налагане на финансова корекция на ДФ Земеделие ПРЕДВИЖДА
ПОРЕДНОСТ на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.
ОДОБРЯВА
СПИСЪКА НА СПИСЪКА НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ на кредиторите на "Планинец-2010"
ЕООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, обявен в Търговския регистър под
№20210416170311 В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
да се обяви в Търговския регистър, да се съобщи на синдика и да се впише в
нарочната книга по чл.634 В от ТЗ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: