Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Перник, 24.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 4665/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от „Топлофикация – Перник“ АД срещу Р.Ц.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***– при условията на кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от общо
725,36 лева, представляваща ½ от общия дълг за процесния имот в размер
на 1450,70 лева, от които сумата сумата 634.83 лв. /шестстотин тридесет и
четири лева и 83 ст./, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., сумата 90.53 лв. /деветдесет лева и 53 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 634,83 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми
по ч. гр. дело №*****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед № 2185 от 16.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между него и ответницата, в качеството й на потребител – клиенти за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответниците топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна
инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачите
не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в общ размер на сумата от общо 725,36
лева, представляваща ½ от общия дълг за процесния имот в размер на
1450,70 лева, от които сумата сумата 634.83 лв. /шестстотин тридесет и четири
лева и 83 ст./, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата 90.53 лв. /деветдесет лева и 53 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2016 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
634,83 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми по ч. гр. дело №*****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, е
издадена Заповед № 2185 от 16.05.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата
чрез пълномощник адв. Б.В. е подала писмен отговор на исковата молба. В същия
оспорва, основателността на претенциите, сочи, че ответницата няма качеството
ползвател на топлинна енергия, както и че по делото не е доказано, че същата е
осбственик на процесния недвижим имот. Моли за отхвърляне на иска. Отправени са
доказателсвени искания по реда на чл.183 ГПК и чл.190 ГПК, като се възразява и
срещу допускането по делото на СТЕ и СИЕ, като такива искания за назначаване на
експретизи по делото нсе още не са били извършени като искания от страна на
ищеца. Моли се за задължаване на ищеца да бъде задължен да изпрати законния си
представител, който да отговмори ва
въпрос, описан в отговора. Претендират се разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 410 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 410 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване
помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването
на парични вземания на ищеца срещу ответницата за една втора идеална част от
цялата претенция.
Както
беше изяснено, с исковата си молба ищцовото дружество твърди, че през процесния
период между него и ответницата е съществувало облигационно правоотношение във
връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните от нея права
върху имота, конкретно правото на собственост. На това основание /като
конкретен юридически факт/ ищецът претендира и признаване дължимостта на
вземанията. Тези обстоятелства са отразени в проекта за доклад по делото, обективиран
в определението от 24.10.2018 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата
на възражения от страните.
С
оглед изложеното, предмет на проверка в настоящото производство е
съществуването на паричните притезания така, както са индивидуализирани от
ищеца с исковата молба – по вид, размер, период и
по основание, от което произтичат. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че с оглед изясняване на спорните по делото факти са били назначени и
изслушани две експертизи- СИЕ и СТЕ, заключенията по които съдът е приел към
доказателствената съвкупност по делото. По делото от страна на ищеца са били
ангажирани и допълнителни писмени доказателства-декларация по чл.14 ЗМДТ /стр.
54 от делото/, видно от която към дата 17.08.2019 г. имотът е бил деклариран от
ответницата, като в графата относно собствеността е посочено основание-
наследство, като са посочени още три лица, като собственици, в ид.ч съответно-
5/8 за ответницата, и по една осма за всяко от другите лица. Представено е и
удостоверение за наследници на лицето П.К.М., видно от което то същият е
починал на дата 07.10.2018 г. /което е след исковия период/, като е оставил трима
наследници- неговата приживяла съпруга- ответницата- Р.Ц.М. и три деца- две
дъщери и един син. По делото не са били ангажирани доказателства досежно
собствеността на имота /в това число и относно наследодателя/. Липсват доказталесктва
дли и на каква част е била собственик ответницзата през процесния период. По
делото не са ангажирани доказателства, че наследодателят на ответницата- Крум Миланов е бил собственик
на имота.
По
делото сумите са посочени, като искани на основание- лично от ответницата в
посочената идеална част от една втора от имота, като не е било през време на
целия процес нито в исковата молба /заведена на 08.08.2019 г. тоест след
смъртта на наследодятеля/основание за дължимост на вземанията под формата претенция от ответницата в качеството й на
наследник на починалия Миланов, такива данни по делото отсъстват- в качеството й на законен
наследник /за различния характер на
двете основания – Решение № 112 от 08.04.2019 г. по в. гр. дело № 99/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Перник/. В това решение е посочено, че-„В хипотеза на доказано наследствено
правоприемство и съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците
отговарят за задълженията на своите наследодатели като част от
приетото наследство. В настоящия случай тази хипотеза не следва да бъде
обсъждана, тъй като ищецът претендира процесните суми от ответницата в лично
качество, а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С
оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в процеса съдът
е обвързан от заявеното от ищеца основание, поради което обсъждането и
коментирането от районния съд на наличието на задължения на ответницата в
качеството й на наследник на починалия потребител на топлинна енергия за
процесния период е в нарушение на този принцип.”.
Следователно,
уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването
през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо
за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на
топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че видно от
представената декларация по чл.14 ЗМДТ /стр. 54 от делото/, видно от същата към
дата 17.08.2019 г. имотът е бил деклариран от ответницата, като в графата
относно собствеността е посочено основание- наследство, като са посочени още
три лица, като собственици, в ид.ч съответно- 5/8 за ответницата, и по една
осма за всяко от другите лица. Представено е и удостоверение за наследници на лицето
П.К.М., видно от което то същият е починал на дата 07.10.2018 г. /което е след
исковия период/, като е оставил трима наследници- неговата приживяла съпруга-
ответницата- Р.Ц.М. и три деца- две дъщери и един син. По делото не са били
ангажирани доказателства досежно собствеността на имота /в това число и относно
наследодателя/. Тоест по делото извън посочените доказателства отсъстват
доказателства относно основен факт по делото, а именно- дали наследодателят,
който е бил жив, видно от датата на смъртта му през време на твърдяната
ползвана енергия в имота, дали е бил собствени на имота, за да го наследят
неговите наследници и в какви части същият е бил наследен, като това не може да
се установи от декларацията по чл.14 ЗМДТ, подадена от ответницата, като в
същата са посочени и различни квоти в съсобствеността с останалите наследници-
една осма за нея, и по пет осми за останалите наследници –деца на починалия.
ТОЕСТ не се установява дори и имотът да е бил собствен на починалия
наследодател- то как същият е придобил този имот и личен негов ли е бил или е
бил в СИО, което е било в доказателствена тежест на ищеца, който не е ангажирал
надлежни доказателства в посочения смисъл, поради което и претенцията е
останала недоказана. Следва също така да се отбележи и че претенцията е
посочено, че се иска в лично качество от наследницата, а не в качеството й на
наследник и то в посочите идеални части, при положение, че през исковия период
наследодателят е бил жив, а към момента на завеждане на иска, същия е вече
починал. Такива доводи не се навеждат в нито един момент от производството.
С
оглед липсата на права на ответника върху имота през процесния период, респ. с
оглед установеното учредяване на право на ползване през този период на трети
лица, то предявените срещу ответниците искове, основани на твърдението, че
същите, като титуляри на права върху имота са и клиенти на топлинна енергия, се
явяват неоснователни, поради което и
подлежат на отхвърляне. Действително, в случай на доказано наследствено
правоприемство и съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците
отговарят за задълженията на наследодателите си, като част от приетото
наследство, но в настоящия случай тази хипотеза, както вече беше изяснено, не
следва да бъде обсъждана, тъй като с исковата си молба ищцовото дружество претендира
процесните суми от ответницана в лично качество, а не в качеството й на
наследник на починалия потребител на топлинна енергия.
Липсата
на първата и основна предпоставка за уважаване на процесните искове –
съществуването на облигационно правоотношение между страните прави ненеобходимо
обсъждането на останалите събрани по делото доказателства, насочени към
установяване реалната доставка на топлинна енергия до имота, дължимата за това
цена и отделните компоненти, включени в нея.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват изцяло неоснователни – с
оглед липсата на доказателства през процесния период страните да са били
обвързани от твърдяното от ищеца облигационно правоотношение, поради което
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отговорността
за разноски:
При този
изход на спора – неоснователност на предявените искове, право на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има само ответницата, като същата е била представлявана
от упълномощен представител по делото, като е реализирала разноски, които да й
се присъдят-сумата
от 800 лева разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация –
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник,
ж.к. Мошино срещу Р.Ц.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***– при условията на кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от общо
725,36 лева, представляваща ½ от общия дълг за процесния имот в размер
на 1450,70 лева, от които сумата сумата 634.83 лв. /шестстотин тридесет и
четири лева и 83 ст./, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2017 г., сумата 90.53 лв. /деветдесет лева и 53 ст./,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016
г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 634,83 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч. гр. дело №*****/**** г. по описа на Районен съд – Перник, е издадена Заповед № 2185 от 16.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино да
заплати на Р.Ц.М.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 800 лева
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – Перник,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на съда, с приложен към
същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния
съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: