№ 291
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110111818 по описа за 2022 година
Предявени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„Т.С.” ЕАД твърди, че с ответника Т. К. Т. са в договорни отношения
по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №12, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и доставено
от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена е заповед за изпълнение срещу
ответника, като съдът му е указал, че следва да предяви иск относно вземането си,
което обуславя правния му интерес от исковете, поради което моли съда да признае за
установено, че ответника му дължи сумата от 1727,91 лв. – главница, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 220,16 лв. – лихва за забава от 15.09.2018
год. – 02.06.2021 год., сумата от 32,18 лева, представляваща дължима за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 6 лева,
представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018 год. до 02.06.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 24.06.2021 год. /датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда/ до изплащане на сумите. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-Т. К. Т., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Оспорва качеството си на
1
потребител на топлинна енергия, като твърди, че не живее в жилището.
Третото лице помагач-„Т.С.” ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответниците, т.е. качеството им
на потребители на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответниците, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е заплатил на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми за
ползвана топлоенергия през процесния период, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Видно от Договор за продажба на
държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния
жилищен фонд от 17.01.1969 год. Ц.К. Т.а е придобила правото на собственост върху
процесния имот. Ц.К. Т.а е починала на 18.07.2002 год. и е оставила наследници по
закон Константин Т. Т.-съпруг, К. К. Т.-син и Т. К. Т.-син, което се установява от
удостоверение за наследници №000375/24.07.2002 год.. Видно от удостоверение за
наследници от 23.11.2020 год. Константин Т. Т. е починал на 05.11.2020 год. и е
оставил наследници по закон Т. К. Т. и К. К. Т.. Съдът приема, че именно в качеството
си на съсобственик на имота, с К. Т., ответникът е потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 150 от ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в сила 30
дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от страна на
потребителите. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл.150,
ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
2
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия. Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по
делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ и Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай не е спорно, че етажната собственост на жилищна сграда,
находяща се в гр. ///// е възложила извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „Т.С.“ ЕООД, видно от Договор №//// год..
При постановяване на съдебното решение съдът се съобрази с приетата съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че абонатът заплаща ТЕ отдадена от
сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на
пълните отопляеми обеми на имотите по проект. Вещото лице е дало заключение, че
според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР в процесния период е имало
5 броя радитиатори с ИРРО с дистанционно отчитане, като за периода 2018/2019 год.
два от радиаторите са с изгаснал дисплей и за тях е начислена служебна ТЕ по МСРС,
като за отоплителни тела без уреди. Установява се, че в имота има и 1 брой щранг лира
без ИРРО, за която също е начислявана служебна ТЕ по МСРС. Установява се, че
сумата, която се дължи за топлинна енергия е 3428 лева. На следващо място
ответникът не твърди да е платил процесната сума.
С оглед на изложеното и след като взе предвид приетите в производството
експертизи, настоящият съдебен състав намира, че по делото е установена потребената
топлоенергия, която съдът приема, че е в размер на 3428 лева. Ищецът претендира
сумата от 1727,91 лева, представляваща ½ от потребената топлинна енергия в размер
на 3455,82 лева. С оглед заключението на вещото лице съдът приема, че иска е
3
основателен за сумата от 1714 лева, като за разликата до пълния предявен размер от
1727,91 лева иска следва да се отхвърли като неоснователен. За сумата от 32,18 лева,
представляваща такса за отчитане на уреди и разпределение иска също е основателен и
следва да се уважи. Процесната сума се дължи съобразно разпоредбите на чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал.1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от
Общите условия на договорите между ищеца и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
На следващо място съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви за забава за
процесния период е частично основателна.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 год., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата за потребено количество за отчетния период, в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като в чл. 33, ал. 4 изрично
е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване за целия
отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Предвид изложеното за
дължимата сума за цена за потребена топлинна енергия за процесния период се дължи
лихва за забава само върху сумите по общите фактури, издадени след изравняването, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В случая в съответствие с ОУ са начислявани лихви след издаване на общите
фактури. Доколкото ответникът не ангажира доказателства за погасяване на
дължимото, в срок, то съдът приема, че претенцията на ищеца за лихви претендирани
върху сумата дължима за топлинна енергия е основателен. На основание чл. 162 от
ГПК съдът приема, че размера на лихвата за забава е 220,16 лева.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно
вземане, поради което вземането за лихва за забава не е възникнало и искът за
4
мораторна лихва на това вземане следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78 ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 682,75 лева, представляваща сторените по
настоящото делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и 64,07
лева, представляваща сторените разноски по гр.д. №36813/2021 год. по описа на
СРС, 75 с-в, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 5,01
лева, представляваща сторените разноски съразмерно отхвърлената част от
претенциите.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
////, със седалище и адрес на управление: гр. //// против Т. К. Т. , ЕГН **********, с
адрес: гр. София, /////, че Т. К. Т. дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 415 ал.1 от
ГПК от сумата от 1714 лева /хиляда седемстотин и четиринадесет лева/,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018
год. до 30.04.2020 год. за топлоснабдяван имот-апартамент №12, находящ се в гр. /////,
ведно със законната лихва, считано от 24.06.2021 г. до окончателното и изплащане,
като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 1727,91 лева като
неоснователен, сумата от 32,18 лева /тридесет и два лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща такса за отчитане на уредите за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 год. до 30.04.2020 год., ведно със законната лихва считано от 24.06.2021
год. до окончателното плащане на сумата и сумата от 220,16 лева /двеста и двадесет
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 год. до 02.06.2021 год., като
отхвърля иска за сумата от от 6 лева, представляваща лихва върху главницата за
дялово разпределение, за периода от 01.07.2018 год. до 02.06.2021 год., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. К. Т. , ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 682,75 лева /шестстотин осемдесет и два лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претнциите и 64,07 лева /шестдесет и четири
лева и седем стотинки/, представляваща сторените разноски по гр.д. №36813/2021 год.
по описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на Т. К. Т. , ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 5,01 лева /пет лева и една стотинки/, представляваща
5
сторените в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи „Т.С.” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6