Р Е Ш Е Н И Е
№ 49 28.05.2011г. град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, Четвърти граждански състав,
на двадесет и осми април, 2011 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар П.Г.
като разгледа докладваното от съдията –
докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 1050 по описа за 2010
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е на основание чл.124, ал.2 от ГПК във вр. с чл.200- 203 от КТ и във вр. с
чл.45- 49, чл.51- 54 и чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила
е първоначална и допълнителна Искова молба/л.1-3, л.89- 90 и л.102- 106 от
делото/ от Мини “М. и.” АД, гр.Р., обл.Старозагорска против
ответника П.П.П. ***, с която се иска от съда да осъди ответника да й заплати
като парични обезщетения съответно сумата 99 848, 66 лв.. за заплатени от
ищеца обезщетения за вреди по 2 бр. изпълнителни дела с 2 бр. различни
взискатели, ведно със съответната мораторна лихва и разноски по делото. За събиране на дължимата сума при
частен съдебен изпълнител Г. И. са образувани две изпълнителни
дела - № ******
с взискател С. С. и ******7 с взискател И. Г. С. за изплащане горните суми, ведно с дължимите лихви и разноски по
изпълнението, както и направените по настоящото гражданско дело съдебни
и деловодни разноски. Твърди, че изплатените от М “М.И.” ЕАД по изп.д. № ****** с взискател
С. Д. С. суми са както следва: олихвяема сума 28
750 лв., ведно със законната лихва от
12.09.2005г. до 17.09.2009г. /дата на плащане/, възлизаща на 15 938, 71 лв.,
разноски 422, 91 лв. и 228 лв.; разноски по изп.дело
3 584, 71 лв., както и други суми,
дължими към 10.09.2009г., възлизащи общо на
1 000 лв./ в т.ч. и адв.хонорар/, а изплатените
от М “М.И.” ЕАД по изп.д.№ ******7 с взискател И.Г.С. суми са както следва: олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната
лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009г./дата на плащане/ възлизаща на
15 938, 71 лв., разноски 422, 91 лв. и 228 лв.; разноски по
изп. дело 3 584, 71 лв., както и други суми, дължими към 10.09.2009г.,
възлизащи общо на 1 000 лв. /в т.ч. и адв.хонорар/. Счита, че смъртта
на работника, чиито наследници М “М.И.” ЕАД са били осъдени да обезщетат, е виновно
и противоправно причинена от ответника по
настоящото производство, при описаните в исковата молба фактически
обстоятелства. Счита, че съгласно
чл.202 от КТ за изплатеното на наследниците обезщетение работодателят има право
на регресен иск срещу виновния причинител, а съгласно чл.203, ал. 2 от КТ,
когато смъртта е настъпила в резултат на престъпление, какъвто е процесният
случай, отговорността се определя от гражданския закон. Претендира, че на
основание чл. 54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго (в случая това е М “М.И.” ЕАД по силата на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл.
45 от ЗЗД), има право на регресен иск против прекия причинител на вредата за
това, което е платил. Именно такъв регресен иск е предявен от работодателят М “М.И.”
ЕАД по настоящето дело срещу работника си и ответник П.П., който в резултат на
престъпление, за което има влязла в сила осъдителна присъда, е причинил виновно
смъртта на друг работник Е. Г. и с това си деяние е довел до осъждане на
доверителя ми да заплати в полза на наследниците на починалото лице претендиралата
с исковата молба сума, тъй като изплащането на тази сума по посочените по-горе
изпълнителни дела представлява за М.„М. и."- ЕАД една имуществена вреда. Претендира,
че вземането на М “М.И.” ЕАД по съществото си е претенция за заплащане на
обезщетение за причинени имуществените вреди, понесени от М “М.И.” ЕАД под
формата на претърпяна загуба, които са противоправно и виновно причинени от
ответника П.П.. Правното основание на предявения иск е чл.202 от КТ във вр. с
чл.203 ал. 2 от КТ във вр. с чл. 54 ЗЗД във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
Имуществените вреди на М “М.И.” ЕАД включват: изплатено на
наследниците на починал работник обезщетение за неимуществени вреди, платена
законна лихва за забава върху размера на
обезщетението, съдебни разноски и разноски по принудителното събиране на
сумите по 2 бр. изп. дела. Заявява, че няма претенции за лихви върху претендираните
суми след 17.09.2010 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда-
30.03.2010 година. Счита, че ответникът следва да носи отговорност за
плащане на изплатените суми на трети лица- наследници на пострадалия, тъй като
макар и осъден с влязъл в сила съдебен акт и наложено наказание по чл.78а от НК, поради което е налице виновно поведение за настъпилата смърт на лицето Е. С.,
макар и причинено по непредпазливост. Причиняването на смърт поради
непредпазливост не изключва нито наказателната, нито гражданската отговорност
на причинителя. Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД лицето,
което отговаря за вред, причинени от другиго, има иск против него за това,
което е платил. В случая „М. М. и."- ЕАД е платило въз основа на съдебно
установяване на задължението за плащане, както и съдебно установяване размера
на това, което да се плати. Ако дружеството беше платило без съдебно решение,
респективно без изпълнителни листове, то биха се правили възражения за това,
какво е следвало да се плати. „М. М. и" ЕАД е дружество с изцяло държавно
участие в капитала и не може да извършва плащания на суми, които не са
установени по съответния ред- в случая по реда на исковото съдебно
производство. Ответникът по настоящето дело е участвал като ответник и по
гражданските дела на Окръжен съд - Стара Загора и на Апелативен съд – Пловдив,
и при участието си по делата е оспорвал предявените искови претенции по
основание и по размер по реда , по който тези претенции са оспорвани от М “М.И.”
ЕАД. Следователно твърденията за недобросъвестни и незаконосъобразни действия
са без каквото и да било основание и е необяснимо защо са заявени в писмения
отговор. Би следвало ответникът тогава да заяви кои са според него
законосъобразните и добросъвестни действия, които ММИ е следвало да приложи в
процеса по делата на ОС-Стара Загора и Апелативен съд - Пловдив
Относно
възражението за сумата 57 750 лева и наведените съображения за съпричиняване от
страна на починалото лице, бездействие на лица , представляващи ищцовото
дружество, наличието на алкохол в кръвта на починалия Е. И. Г., нарушение от
страна на пострадалия на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия
на труда, нарушения от страна на пострадалия на задължения по длъжностната му
характеристика, нарушени от пострадалия и от В.В. и Т. Ж. на чл. 35 от
Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит
начин- счита, че всички тези обстоятелства са предмет на изследване от Окръжен
съд — Стара Загора по гр. д. № ****/ *** година и гр. д. № ***/ ***година на
Апелативен съд - Пловдив и въз основа на техния анализ е постановеното решение
на съда, с което е определен размерът на обезщетението. По тези дела М “М.И.”
ЕАД поддържа тезата за груба небрежност от страна на пострадалия. Самият
ответник по настоящето дело е ответник и по предходните две дела и е имал
възможност да прави всички тези възражения, които прави и по настоящето
производство. Счита, че не следва да се смесват последиците при непозволено
увреждане и вредите, произтичащи от неизпълнение на договорни задължения.
Употребата на
алкохол е нарушение на трудовата дисциплина и попада в обхвата на чл.187, т.2
от Кодекса на труда/КТ/. При установено такова нарушение се реализира
предвидената в КТ дисциплинарна отговорност, в случаите когато провинилото се
лице е живо. Употребата на алкохол от пострадало лице обаче не изключва нито
наказателната отговорност , нито гражданска такава спрямо лицето , което и
причинило увреждането. В случая увреждането е пряко причинено от ответника по
делото и това е установено с влязъл в сила съдебен акт. Увреждането на пострадалия
Е* Г* е станало при и повод изпълнение на възложени му трудови функции, дори и
когато същият е почивал и е бил зад веригата на булдозера, управляван от ответника
по делото П., а обстоятелството дали пострадалият е бил или не в групата по
поставяне на гирлянди не освобождава от отговорност ответника и затова същият
е признат за виновен по наказателното
дело. Самото увреждане на Е* Г* е станало не при извършване на повдигателна
дейност с кран-булдозера, а при неговото предвижване, но вредоносния резултат е
в причинна връзка с предвижването на кран-булдозера, осъществено от ответника
по делото. Ответникът е би могъл да подаде звуков сигнал от задното табло,
когато се извършва работа с прикрепената към него стрела за придвижването и по
време на работата, която се извършва, тъй като управлението на ходовата част на
булдозера и управлението на крановата система се осъществява от една и съща
кабина и ответникът е имал възможност да подаде и звуков сигнал, а би могъл да
подаде и друг предупредителен сигнал, с който да извести намерението си за
предвижване на булдозера. Поведението на ответника е изследвано в наказателното
производство и същият е признат за виновен.
Счита, че исковете
са изцяло основателни и доказани и следва да бъдат уважени, ведно със законните
последици от това.
В този смисъл са
пледоариите на процесуалния му представител- юрисконсулт по делото, както и
писмената му защита по делото.
Ответникът П.П.П. *** в Отговорите си на Исковата молба/л.49-
ръководители на дружеството, които
представляват същото ,
както и назначените
от тях лица
изпълняващи определени
трудови функции, носят
изцяло отговорността за
причиненото
увреждане - смъртта на Е. Г., поради което иска се явява
неоснователен, тъй като работодателят чрез съответните длъжностни лица е длъжен
да не
допуска до работа
лица употребили алкохол
или да се
употребява алкохол по време на работа. Провеждане на ремонтни работи по
механообразуването се извършва съгласно нарядна система, което е задължение на
съответните длъжностни лица, работещи по договор при ищеца. За деня не е имало
изготвен наряд за ревизия на гирлянди при отпочване на тази работа. Такъв е бил
изготвен едва след приключване на работа. За поставяне на релси изобщо не е бил
изготвян наряд. Счита, че е бил нарушен и чл.122 от Правилника за безопасност и
противопожарна охрана при разработване на находища по открит начин. Твърди, че
работниците от бригадата нямат проведено обучение за окачване и повдигане на
товари с помощта на кранове, което е нарушение от страна на съответните
длъжностни лица при работодателя - чл.216 ал.1 от Правилника по безопасност на
труда при разработване на находища по открит начин. Поддържа тезата, че пострадалия
не е работил в групата по поставяне на гирлянди. Същия е бил изпратен на
мястото на друг работник, кой то е бил освободен по здравословни причини. На
същия не е проведен инструктаж за работата, за която е бил изпратен да
извършва. Оспорва поставения подпис до името на Е. Г. на периодичния и
ежедневен инструктаж на 12.09.2005г., като визуално двата подписа се различават.
Твърди и, че не е бил извършен инструктаж на място по достатъчността на мерките
по безопасно вдигане,товарене, сваляне и монтиране на релси по удължението на
ГТЛ- 3523. Счита, че булдозера на който е работил ответника не е бил
регистриран, за него е липсвала паспортна регистрация, с неустановена марка и
фабричен номер, като работодателят не е следвало да допуска изобщо работа със
същия. Знаейки това обстоятелство ищецът, чрез съответните длъжностни лица след
станалата злополука е преустановил работата на съответното съоръжение и до
момента същото не работи. Твърди, че въпреки, че ответника е бил признат за
виновен , за това че не е подал звуков сигнал при привеждане в движение на
булдозера, то същия не би могъл да подаде такъв звуков сигнал, тъй като въпросния
булдозер/с неустановена марка и параметри/никога не е имал звуков сигнал, на
таблото за управление на булдозера при движението му от едно място на друго.
Звуков сигнал е можел да се подава единствено и само, когато се извършва работа
с прикрепената към него стрела за придвижването и по време на работата, която
се извършва. Счита, че на него като ответник е вменено във вина и това, че в
зоната на работеща машина и преместващи товари не трябва да се намират хора,
като до отстраняването им машиниста не трябва да започва работа. Булдозера, с
кой то е работел ответника не е имал поставени странични огледала или каквито и
да било други допълнителни устройства, които да осигуряват видимост в обсега на
работа със съоръжението, което е задължение на работодателя /чл.212 ал.-1 т.4
от Наредба №7/, и ищцовото дружество чрез своите длъжностни лица са
предоставили на ответника да работи с булдозер, който технически не е подсигурен
за безопасна работа.Оспорва също иска и по размер досежно търсене на
отговорност за направените разноски по водене на съдебни спорове, обжалване на
съдебни решения, завеждане на изпълнителни дела и разходи по същите, което
допълнително натоварва с лихви и разноски, извън присъдената главница за период
от четири години.
В този смисъл е
и пледоарията на ответника и на процесуалния му представител- адвокат по делото,
както и писмената му защита по делото.
След
като се запозна с направените в Исковата молба претенции, със становищата на
всяка една от страните по делото, със събраните по делото писмени доказателства,
назначените и приети по делото съдебни експертизи, и с приложимите по казуса
материално-правни и процесуални норми, първоинстанционният ОС-Ст.Загора счита
за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
На 12.09.2005г. ответникът П.П.П.- работник в Рудник „Т",
с. М., управляващ кран С-100 с инв.№194, без да
подаде звуков сигнал и давайки на заден ход
машината е премазал намиращия се легнал в непосредствена близост пострадал Е. И. Г.. Трудовата злополука, в резултат на която
е починал Е. С., е пряко причинена от ответника П.П.П.. Срещу него е било образувано наказателно дело №./..г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора, по което е бил признат за
виновен и му е наложено наказание „глоба" по НК в размер на 800 лева.
Единствените наследници по закон на пострадалия Е.
Г. бащата И.Г.С. и майката С. Д. С./родители
на починалия/, са предявили иск солидарно срещу М “М.И.” ЕАД и П.П.П. /пряк причинител на злополуката/ за неимуществени
вреди с претенция за изплащане на обезщетение
в размер на 65 000 лева и осъждане на двамата ответници солидарно- предмет на приключеното гр.д.№ 629/2006г по
описа на Окръжен съд Ст.Загора. Гражданско дело №629/2006г.
е приключило с влязло в сила решение, съгласно което М “М.И.” ЕАД е осъдено да заплати: на бащата И.Г.С. сумата 28
750 лв.., ведно със законната лихва от
12.09.2005 година до окончателното заплащане на сумата и разноски в размер на
422.91 лв. и 288 лв.. Същата сума е присъдена и на майката С. Д. С..
Искът срещу П.П. е
отхвърлен с мотив, че в производството по чл.200 от Кодекса на труда единствено отговорен е работодателя и не
са налице основанията за солидарна отговорност.
В случая П.П.П., като пряк причинител, с виновното си
поведение е причинил злополуката, в резултат на
която е загинал Е. Г. и е довел до осъждането на М “М.И.” ЕАД, като
работодател на пострадалия, да заплати, на основание чл.200 от КТ неимуществени
вреди, а също така такси и разноски по делото в полза на родителите на Е. – И.и
С. С. в размер на общо 99 848.66 лева.
Трудовата
злополука е предизвикана изцяло в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника П.П., което обстоятелство е
установено с влязло в сила осъдително съдебно Решение по НАХД № 1195/2005г. по описа на Окръжен съд- Ст.Загора. Тъй
като отговорността на работодателя- М “М.И.” ЕАД е ангажирана поради виновно противоправно
поведение на работника му П.П.П., то за дружеството е налице правен интерес от предявяване на регресен иск за сумата,
която е платил на третите лице- наследници по закон на пострадалия.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 12.09.2005г. ответникът П.П.П. ***.Загора, работещ в
Рудник „Т."- с. М., общ.Г.,
обл.Старозагорска, управляващ кран С-100 с инв.№194, без да подаде звуков
сигнал и давайки на заден ход машината е
премазал, намиращия се легнал в непосредствена близост пострадал Е. И. Г.. Трудовата злополука, в резултат на
която е починал Е. С., е пряко причинена от ответника П.П.П.. С Решение от
27.12.2005г. по АНХД № 1195/2005г. по описа
на Окръжен съд- Ст.Загора, ответникът-
подсъдимия П.П. е признат за виновен за това, че 12.09.2005г. в р-к “……”, с.М. по
непредпазливост поради немарливо изпълнение на занятие- автокранист, е
причинил смъртта на пострадалия Е. И. Г. на 30 г. от гр.Гълъбово,
обл.Старозагорска, освободен е от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложено наказание „глоба" по НК в размер на 800 лева.
Единствените наследници на пострадалия Е. Г. – баща
му И.Г.С. и майка му С. Д. С./родители на
починалия/, са предявили иск срещу работодателя М. „М. и."- ЕАД, гр.Р.,
обл.Старозагорска и П.П.П. ***.Загора/пряк
причинител на злополуката/ за неимуществени вреди с претенция за солидарно изплащане на обезщетение в размер на 65 000 лева и
осъждане на двамата ответници солидарно- предмет
на гр.д.№ 629/ 2006г. по описа на Окръжен съд Ст.Загора, което е
приключило с влязло в сила решение, съгласно което М “М.И.” ЕАД е осъдено да заплати: на бащата И.Г.С. сумата 28
750 лв., ведно със законната лихва от
12.09.2005 г. до окончателното заплащане на сумата и разноски в размер на 422, 91
лв. и 288 лв. Същата сума е присъдена и на майката С. Д. С.. Искът срещу ответника
П.П. е бил отхвърлен с мотива, че в производството по чл.200 от Кодекса на труда/КТ/ единствено отговорен е
работодателя и не са налице основанията за солидарна отговорност между работодателя и работника- извършител.
За събиране на
дължимите суми при частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ Гергана Илчева- Ст.Загора са образувани две изпълнителни дела
- № ****** с
взискател Слава С. и ******7 с взискател И.Г.С. за изплащане горните суми,
ведно с дължимите лихви и разноски по
изпълнението.
Изплатените от М “М.И.”
ЕАД по изп.д. № ****** с взискател С. Д.С.
суми са както следва: олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до 17.09.2009г. /дата на плащане/,
възлизаща на 15 938,71 лв., разноски
422,91 лв. и 228 лв.; разноски по изп.дело 3 584,71 лв., както и други
суми, дължими към 10.09.2009г.,
възлизащи общо на 1 000 лв./ в т.ч. и адв.хонорар/.
Изплатените от М “М.И.” ЕАД по изп.д.№ ******7 с
взискател И.Г.С. суми са както следва:
олихвяема сума 28 750 лв., ведно със законната лихва от 12.09.2005 г. до
17.09.2009г. /дата на плащане/ възлизаща на 15 938, 71 лв., разноски
422, 91 лв. и 228 лв.; разноски по изп. дело 3 584, 71 лв., както и други
суми, дължими към 10.09.2009г., възлизащи общо на 1 000 лв./в т.ч. и
адв.хонорар/.
В случая ответникът П.П.П., като пряк извършител, с
виновното си поведение е причинил по
непредпазливост злополуката, в резултат на която е загинал Е. Г. и с това е
довел до осъждането на работодателя- ищеца М “М.И.” ЕАД, като
работодател на пострадалия Е. Г. да заплати на основание чл.200 от КТ неимуществени
вреди, а също така такси и разноски по делото в полза на родителите на Е. – И.
и С. С. в размер на общо 99 848, 66
лева.
Трудовата
злополука е предизвикана изцяло в резултат на виновното/макар и по
непредпазливост/ и противоправно поведение
на ответника П.П., което обстоятелство е установено с влязло в законна сила осъдително
Решение по АНХД № 1195/2005г. по описа на
Окръжен съд- Ст.Загора, което има силата на присъдено нещо и е задължително
както за страните по него, така и за страните по настоящото дело, така и за
настоящия граждански съд съгласно императивната разпоредба на чл.300 във вр. с
чл.296- 299 от ГПК. Тъй като отговорността на работодателя- М„М.и." ЕАД е
ангажирана поради виновно противоправно поведение на лицето- работника П.П.П.,
и е налице влязло в законна сила осъдително Решение № 712/14.01.2009г. по
в.гр.д.№ 805/2008г. по описа на ПАС- Пловдив, с което е частично изменено,
отменено и потвърдено първоинстанционното Решение № 108/24.03.2008г. по гр.д. №
629/2006г. по описа на ОС- Ст.Загора, то за дружеството- ищец е налице правен интерес от предявяване на регресен иск за сумата,
която е платило, по реда на чл.202 от КТ, срещу причинителя на вредата-
ответника/работник/.
Съдът счита, че ответникът
следва да носи имуществена отговорност
за заплащане на изплатените суми от работодателя- ищец на трети лица-
наследници на пострадалия, тъй като макар и осъден с влязъл в сила съдебен акт
и наложено наказание “глоба” с освобождаване от наказателна отговорност по
чл.78а от НК, е налице виновно поведение за настъпилата смърт на лицето Е. С., макар
и причинено по непредпазливост, което не изключва нито наказателната, нито гражданската
отговорност на причинителя- ответник/какъвто е и настоящия случай/.
Съгласно
разпоредбата на чл.54 от ЗЗД лицето, което отговаря за вред, причинени от
другиго, има иск против него за това, което е платил. В случая ищецът „М. М. и"-
ЕАД - работодател на причинителя/ответник/ и на пострадалия- загинал, е платило
въз основа на съдебно установяване на задължението за плащане по наказателното
производство, както и съдебно установяване размера на това, което да се плати
по предишното гражданско производство. Тъй като М.” М. и." ЕАД е дружество
с изцяло държавно участие в капитала/100 % държавна собственост/, то не може да
извършва плащания на суми, които не са установени по съответния в случая съдебен
ред в исково производство. Ответникът по настоящето дело е участвал като
ответник и по гражданските дела на Окръжен съд - Стара Загора и на Апелативен
съд – Пловдив, и при участието си по делата е оспорвал предявените искови
претенции по основание и по размер по реда , по който тези претенции са
оспорвани от М “М.И.” ЕАД. Следователно твърденията за недобросъвестни и
незаконосъобразни действия са без каквото и да било фактическо и правно
основание.
Относно
възражението за сумата 57 750 лв. и наведените съображения за съпричиняване от
страна на починалото трето лице, относно бездействие на лица, представляващи
ищцовото дружество, наличието на алкохол в кръвта на починалия Е. И. Г.,
нарушение от страна на пострадалия на чл.33 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труда, на нарушения от страна на пострадалия на задължения
по длъжностната му характеристика, нарушени от пострадалия и от В.В. и Т. Ж. на
чл.35 от Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по
открит начин- съдът счита, че всички тези фактически и правни факти и обстоятелства
са били предмет на предходни изследване и изводи от Окръжен съд — Стара Загора
по гр. д. № 629/ 2008 година и по в.гр.д. № 805/ 2008 година на Апелативен съд –
Пловдив, и въз основа на техните анализи и изводи са постановените решения на тези
2 съда, с което е определен размерът на обезщетението, този размер не се
определя сега с това дело, не е налице по това дело хипотезата на чл.52 от ЗЗД
за определяне на обезщетението по справедливост/това е станало по предходното
гр.д./, и същевременно не е налице и хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗЗД за
евентуално намаляване на обезщетението, ако увреденият е допринесъл за
настъпване на вредата/със сядането си зад веригата на булдозера и с употребата
на минимално количество алкохол/.
По тези дела ищецът-
М “М.И.” ЕАД е поддържал тезата за груба небрежност от страна на пострадалия,
същевременно самият ответник по настоящето дело е бил ответник и по предходните
две гр.дела/първоинстанционно и второ инстанционно/, и е имал възможност да
прави всички тези възражения, които прави и в настоящото исково съдебно производство.
Отговорността
за виновно неумишлено причиняване на смърт на работник по непредпазливост не е
на други длъжностни лица, представляващи дружеството и назначените от тях лица,
изпълняващи определени служебни функции, а цялата отговорност за причиненото
увреждане/смъртта на Е. Г./ е на ответника съгласно изричния съдебен акт по
НАХД № 1195/ 2005 г. по описа на ОС- Ст.Загора.
Действително употребата
на алкохол е нарушение на трудовата дисциплина и попада в обхвата на чл.187, т.
2 от КТ, като при установено такова нарушение се реализира предвидената в КТ
дисциплинарна отговорност, в случаите когато провинилото се лице е живо.
Употребата на алкохол от пострадало лице обаче не изключва нито наказателната
отговорност , нито гражданска такава спрямо лицето, което е причинило
увреждането- в случая ответника П., което увреждане и вината му са установени
влязъл в сила съдебен акт.
Действително самото
увреждането на пострадалия Е. Г. не е станало при или по повод изпълнение на
възложени му преки трудови функции, а когато същият е почивал в нарушение
нормите за безопасност зад веригата на булдозера, управляван от ответника П.,
но това няма никакво отношение по настоящото дело, по което се претендира само
едно облигационно задължение на платилия работодател/ищеца/ към причинителя на
вредата- ответника/негов работник/.
Няма никакво
отношение към предмета на делото фактическото обстоятелство дали пострадалият е
бил или не е бил в групата по поставяне на гирлянди, тъй като това само по себе
си не освобождава нито от наказателна, нито от гражданско отговорност ответника-
извършител на деянието, защото същият вече е
признат за виновен по приключилото наказателно дело.
Увреждането на пострадалия
Е. Г. е станало не при извършване на повдигателна дейност с кран -булдозера,
управляван от ответника П., а при неговото предвижване, като настъпилият вредоносен
резултат е в пряка причинно- следствена връзка с предвижването на кран-булдозера,
осъществено от ответника по делото П..
От разпита на
свидетелите и от заключенията на съдебно- техническата и съдебната експертиза
за охрана на труда се установи, че ответникът технически не би могъл да подаде
звуков сигнал, тъй като булдозерът не е имал звуков сигнал на таблото за
управление на булдозера при движението му от едно място на друго напред, и че
звуков сигнал можел да се подава единствено и само, когато се извършва работа с
прикрепената към него стрела за придвижването и по време на работата, която се извършва.
Но следва да се има предвид, че управлението на ходовата част на булдозера и
управлението на крановата му система се осъществява от една и съща кабина,
макар и от различни органи и инструменти/предни и задни/, и ответникът е имал
възможност да подаде както звуков сигнал от предното табли, така също и да
подаде и друг предупредителен сигнал, с който да извести намерението си за
предвижване на булдозера/примерно чрез рязко повишаване оборотите на двигателя/.
Поведението на ответника е изследвано в наказателното производство и същият е
признат за виновен.
При регресна
отговорност, възникнала по силата на деликт по смисъла на чл.51, ал.1 от ЗЗД,
обезщетение се дължи за всички преки вреди, а намаляване на размера по смисъла
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите,
но този въпрос вече е решен по предишните 2 бр. гр.дела, има сила на присъдено
нещо и не може да бъде предмет на обсъждане и присъждане по настоящото дело.
В тази връзка
събраните по делото многобройни гласни доказателства/свидетелски показания и
обяснения на ответника/, както и заключенията на приетите по делото 3 бр.
съдебни експертизи, са извън предмета на настоящото дело с облигационна
претенция за възстановяване на конкретни платени суми, а са насочени към
събиране на доказателства и обсъждане на въпроси и хипотези, по които вече се е
произнесъл наказателния съд по въпросите за вината, отговорността и
наказанието, както и граждански съд по въпросите на дължимостта на паричните
обезщетения, техния вид, размер, лихви и разноски. Поради което по тях има
влезли в законна сила съдебни актове, които имат силата на присъдено нещо по
смисъла на чл.296- 300 от ГПК, и които няма как да бъдат изменяни или отменяне
от настоящия първоинстанционен граждански съд.
Следователно
ответникът П.П.П. като пряк причинител с виновното си поведение е причинил трудовата
злополука, предизвикана изцяло в резултат на виновното и противоправно
поведение на П.П., което обстоятелство е установено с влязъл в законна сила
съдебен акта по НАХД № 1195/2005г. по описа на ОС- Ст.Загора, в резултат на
която е загинал пострадалия Е. Г. и е довел до осъждането на „М. М.и"ЕАД,
като работодател на пострадалия, да заплати, на основание чл.200 от КТ, неимуществени
вреди, а също така и такси и разноски по делото в полза на родителите на Е И и
С С в размер на общо сумата от 99 848, 66 лева.
Съгласно чл.300
от ГПК въпросите относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца са задължителни за настоящия граждански
съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Следователно тези
въпроси не могат да бъдат преразглеждани от гражданския съд. В тази насока и
възраженията, които се правят в настоящето дело относно вината на ответника,
въобще не следва да се коментират.
Отговорността
на ищеца "М М и"- ЕАД е ангажирана поради виновно противоправно
поведение на лицето дееца/работника/- ответника П.П.П. по правилата на чл.54 от ЗЗД във вр. с чл.202 и във вр. с чл.203, ал.2 от КТ, то ищцовото дружество/работодател
на пострадалия и на извършителя/ напълно законосъобразно е предявило процесния регресен
иск за сумите, които е изплатило на наследниците по закон на починалото лице/пострадалия/-
негов тогавашен работник.
Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.1 от КТ за вреди от трудова злополука работодателят- ищец
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им. Нормата на чл.202 от КТ предвижда
за изплатеното на пострадалия или на неговите наследници на пострадалия обезщетение,
работодателят- ищец има право на иск срещу виновните работници или служители
съобразно правилата на раздел II от тази глава. А съобразно чл.203, ал. 2 от КТ
за вреда, която е в резултат на престъпление /какъвто е процесния случай/, отговорността
се определя от гражданския закон- тоест по правилата на чл.45 и сл. от ЗЗД.
По силата на
чл.49 от ЗЗД ищецът като работодател-възложител на работата спрямо ответника-
работник, отговаря спрямо наследниците на пострадалото лице за вредите, които
са причинени пряко от самия извършител — ответника.
Изричната
разпоредба на чл.54 от ЗЗД предвижда, че ищецът като лице, което отговаря за
вредите, причинени виновно от ответника, има право на регресен иск против самия
ответник- извършител/негов работник/ за това, което е платил като парично
обезщетение за увреждането на наследниците на пострадалия.
Не се спори
между страните, че общият размер на платеното е 99 848, 66 лева, което не
се отрича и по никакъв начин от ответника.
В описателната
и в осъдителната част на съдебния акт по наказателното производство, и в
настоящото гражданско производство са събрани доказателства, установяващи извършеното
от ответника, противоправността на извършеното и формата на неговата вина.
Извършването на
деянието не се оспорва от ответника, и се установява и от разпита на
свидетелите, заключенията на експертизите и приложените към наказателното дело
материали.
От назначената
съдебнотехническа експертиза, изпълнена от: инж.Д.Д.Д. се установява, че ответникът
по делото съобразно разпоредбата на чл.184, ал.3 от Правилника за безопасността
на труда при разработване на находища по открит начин от 1996 година е трябвало
да подаде предупредителни сигнали при потегляне на машината. Видовете
специфични сигнали са указани в Наредба № РД-07/8 от 20.12.2008 г. за
минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при
работа /ДВ бр.3/2009г./ Това са светещи знаци, звукови сигнали и/или вербална
комуникация и сигнали подавани с ръце. Поради липса на светещи знаци и
акустични сигнали на съоръжението при потегляне, той е могъл да осъществи
вербална комуникация и сигнал, подаден с ръце.
Следва да се
има предвид, че разпоредбата на чл.184, ал.3 от цитирания Правилник не посочва
конкретния сигнал, който следва да бъде подаден. В разпоредбата е записано „При
потегляне на машината машинистът е длъжен да даде ПРЕДУПРЕДИТЕЛНИ
СИГНАЛИ". Тези сигнали могат да бъдат по всякакъв начин, който да може да
се възприеме от лица, чийто живот и здраве може да бъде застрашен от
придвижването на машината. Задължение на машинистът е да даде такива сигнали,
при които да се убеди, че намиращите се в обсега на движение на машината хора
могат да бъдат информирани за предприеманата маневра. Това могат да бъдат чрез
светлини, чрез механични звукови устройства: ако такива не могат да бъдат
ползвани то може да бъде извикано с висок глас , може да се извърши с форсиране
на двигателя, може да се извърши с почукване по самата машина с твърд предмет и
пр. В случая ответникът не е направил никакъв опит по никакъв начин да извести
намерението си за придвижване на машината. В обяснения си в съдебно заседание
ответникът също не изрази становище, че по някакъв начин е направил опит да
извести за предвижването на машината. А на конкретния въпрос дали е направил
оглед на машината отзад, същият не дава конкретен отговор, поради което следва
да се приеме, че такова оглеждане на машина не е направил. Ако беше проявил
необходимата загриженост, би направил оглед и едва тогава би се качил в
машината и би потеглил.
Ответникът е действал
в нарушение разпоредбите на чл. 184 ал. 3 и чл. 185 от цитирания Правилник. В
нарушение разпоредбата на чл. 185 от Правилника ответникът е оставил машината
да работи на празен ход, напуснал е кабината и е отишъл да осъществи контакт с друго лице- фадромиста. Ако
двигателят на машината е бил изключен, то при пускането му в действие самият
шум на работещ пусков двигател би послужил като сигнал, че предстои маневра с
машината и това би накарало пострадалия да предприеме незабавни действия за
изместване от обсега на машината. Ответникът е действал в нарушение
разпоредбата и на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/,
според която всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си
, както и за здравето и безопасността на другите лица , пряко засегнати от
неговата дейност.
Извършените
нарушения от ответника на посочените разпоредби - чл.184, ал.3 и чл.185, ал.1
от Правилника за безопасността на труда при разработване на находища по открит
начин от 1996 година са отразени и в заключението на съдебно - техническата
експертиза, изпълнена от вещото лице инж. Д.А., които са потвърдени от него в
съд. заседание.
Незаконосъобразна
е и тезата на ответника , че същият не би следвало да носи отговорност, тъй
като нямало монтирано звуково устройство, което да се използва при движение на
машината.
В заключението
на съдебно- техническата експертиза, изпълнена от инж. Д.Д.Д. е отразено, че в
кабината има монтиран бутон за подаване на звуков сигнал при работа на крановия
механизъм. Този бутон се намира на 180 градуса от таблото за управление на
ходовата част. В съд. заседание вещото лице поясни , че макар и с повече
манипулации е възможно първо да се включи крановата уредба, да се подаде звуков
сигнал, след това да се изключи крановата уредба и да се пристъпи към
манипулации за привеждане на машината в движение. Извършването на каквито и да
било по брой манипулации намират предимство пред всичко друго с оглед опазване
здравето и живота на хората.
Възраженията
на ответника се явяват напълно неоснователни и недоказани, и следва да бъдат
оставени без уважение, ведно със законните последици от това.
Поради
което и предвид всички гореизложени мотиви съдът счита, че исковете се явяват
изцяло основателни и доказани и следва да бъдат напълно уважени, ведно със
законните последици.
Ето
защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.124, ал.2 от ГПК във
вр. с чл.200- 203 от КТ и във вр. с чл.45- 49, чл.51- 54 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният
Окръжен съд- гр.Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответника П.П.П.- ЕГН ********** *** да заплати на
М “м.и.”
ЕАД- ЕИК *********, гр.Раднево, обл.Старозагорска - общо сумата 99 848,66 лв./деветдесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща изплатените от М. „М. и."- ЕАД суми, както следва :
1.По изп.д.№******7 с взискател И.Г.С.- олихвяема сума 28 750 лв., ведно със
законната лихва от 12.09.2005г. до 17.09.2009г., възлизаща на 15 938, 71
лв., разноски 422, 91 лв. и 228 лв.;
разноски по изп.дело 3 584, 71 лв., както и други суми, дължими към 10.09.2009г., възлизащи общо на 1000 лв./в т.ч. и
адв.хонорар/.
2. по изп.д.№****** с взискател С. Д. С.- олихвяема сума 28 750 лв., ведно
със законната лихва от 12.09.2005г. до 17.09.2009г.,
възлизаща на 15 864, 79 лв., разноски 422, 91 лв. и 228 лв.; разноски по
изп.дело 3 584, 71 лв., както и други
суми, дължими към 10.09.2009г., възлизащи общо на 1 000 лв./в т.ч. и адв.хонорар/, ведно със законната лихва върху общата
сума 99 848, 66 лв. от датата
на завеждане на иска в съда- 30.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните, с въззивна жалба чрез Окръжен съд- гр.Стара Загора
пред Апелативен съд- гр.Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: