Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 147/20.02.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд, Девети граждански състав
на двадесети
януари две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар:
Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 880
по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от И.А.И. срещу М.Р.Ч..
Ищецът
твърди, че по силата
на Нотариален
акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по Закона за собствеността
и ползуването на земеделските земи № 138, том I, peг. № 774, дело №
174 от 18.02.1999 г. по описа на И. Б. - нотариус при Районен съд
- Хасково, бил собственик на следния недвижим имот: нива в
местността „*******" с площ от 6,000 дка, четвърта категория,
парцел № 1 от масив № 95, съставляващ имот № 0950001 по плана за земеразделяне
на с. *********, при граници и съседи: кад. № 095003 - *******,
кад. № 001005 - полски път, имот № 095006 на наследници на Т. И. Т., имот № 065008
на кметство с. **********. Според данните от
приложената скица в имота имало три сгради: 1/ сграда със застроена площ 581 кв. м.
2/ сграда със застроена площ 79 кв. м. и 3/ сграда с площ 50 кв. м., но към настоящия
момент съществувала единствено само сградата с площ от 79 кв. м., описана като
селскостопанска сграда и служила като овчарска къща. През пролетта на
2007 г. ищецът заградил имота с три реда бодлива тел,
закрепена на бетонни колове, и го използвал за отглеждане на дини до
2010 г., когато засял в него 50 бр. сливови овощни дръвчета. През
2013 г. съседната на нивата му ******* започнала да се стопанисва
от ответника, който отглеждал овце, крави, кози и извършвал всички, свързани
с това дейности. Оттогава той системно нарушавал правото му на собственост, като
развалил оградата, изпочупил коловете,
започнал да складира слама и пясък в
имота, както и да пуска да пасат там животните му, които огризали, изпочупили и в крайна
сметка унищожили всички овощни дръвчета, които били посадени. Освен
това М.Ч.
започнал да използва нивата и като пряк път
към стопанисвания от него имот. Той и наетите от него работници
започнали да преминават през нея както пеша, така и с превозни средства, вкл. с
каруци, с леки и товарни автомобили и други МПС. По този начин ответникът
препятствал ползването на поземления му имот по
предназначение, като от 2013 г. до настоящия момент лишавал ищеца от
обработваемата площ, която била използвана като път. През
2016 г. М.Ч. без негово разрешение и съгласие започнал да извършва
строително-монтажни работи по овчарската къща, находяща се в имота, като
поставил дограма и ремонтирал покрива, а
след това не го допускал в нея. Сочи се
и че ответникът построил дървен навес в стопанисвания от него имот № 095003
в близост до границата с притежавания от ищеца имот № 095001, без да
спазва необходимите минимални отстояния, предвидени в ЗУТ. За така извършените ремонт и
строителство ищецът сигнализирал съответните органи на
Община Хасково, които направили проверка и установили осъществените
нарушения с констативен протокол от 11.07.2016 г., но М.Ч. не предприел никакви действия
за премахването им. Предвид
изложеното се моли да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на ищеца
да
ползва гореописания му имот, като: преустанови преминаването си пеша
и с превозни средства през него; извършването на
ремонт на овчарската къща, находяща се в него
и заличи за своя сметка последиците от извършените СМР; въздържа се и от други действия, които пречат да упражнява правото си на собственост, а именно: преустанови развалянето на оградата, складирането на слама и пясък в
имота и използването му за паша на отглежданите
от него животни; премахне незаконно построения дървен навес,
изпълнен в имот № 095003. Иска се и да се осъди М.Р.Ч. да заплати на
И.А.И. сумата
от 2 800 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди
от поведението на ответника, изразяващи се в стойността на унищожените овощни дървета в
размер на 300 лв. и оградата в размер на 2500 лв., както и сумата от 2 000
лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на
имота за
периода от 17.04.2014 г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тях от
датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че той бил собственик на сградата - овчарска къща,
застроена на 80 кв.м. в имот № 095001, като по погрешка било записано, че била построена в имот
№ 095003 /видно от Акт № 19, том 28, дело № 3466/21.12.2012 г. на Служба по
вписвания - гр.Хасково/. От закупуването
на тази овчарска къща през 2012 г. и до настоящия момент той я владеел, ползвал и стопанисвал, като извършва и
необходимите ремонти по нея. Оспорва се и правото на собственост от страна на ищеца върху
процесния имот на твърдяното основание - реституция по реда на ЗСПЗЗ и в
тази връзка се оспорва представения с исковата молба нотариален акт. Освен
това се иска да бъде упражнен косвен съдебен контрол
върху Решение на Поземлена комисия - гр. Хасково
№ 30-21 от 04.05.1998 г., с което в полза на ищеца била
извършена земеделска реституция, излагайки следните съображения за
неговата незаконосъобразност, респ. нищожност, а именно: към момента на
влизането в сила на ЗСПЗЗ имот № 0950001 бил част от стопанския двор на с. ******, включен в
територия, върху която били разположени обекти на организации по пар. 12
и пар. 29 от ПЗРЗСПЗЗ /построени били три сгради от ТКЗС
"Г. Димитров" с. *******: овчарник, овчарска къща и сграда с друго предназначение, от които понастоящем съществувала само овчарската къща/.
Вследствие изграждането на стопанския двор земята загубила качеството си на
земеделска, не била годна за земеделско ползване и било налице
извършване на мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, което не
позволявало възстановяването на собствеността, а собственикът имал право на
обезщетение. Ето защо тази земя била държавна собственост - чл. 24, ал. 1
ЗСПЗЗ. На второ място, решението на ПК - гр. Хасково
не легитимирало правото на собственост на ищеца върху процесния
имот, тъй като не била представена скица, заверена от органа
по поземлената собственост и представляваща неразделна част от решението, а била приложена актуална скица
на поземления имот, издадена от СГКК - гр. Хасково. На трето място, в представеното решение
на ПК гр. Хасково липсвали положени подписи за председател,
секретар и членове, те. същото не било надлежно подписано. Предвид всичко
изложено се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да се
присъдят на ответника направените разноски по делото.
Съдът, като като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията
на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От Нотариален акт за собственост на недвижими имоти,
възстановени по закона за собствеността и ползуването на земеделски земи № 138,
том I, рег. № 774, дело № 174/1999 г. на нотариус И. Б., Решение № 30-21 от 04.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. Хасково
и Скица № 604/08.01.1998 г. към него се установява, че ищецът е собственик на нива в местността „Старата
черква" с площ от 6,000 дка, четвърта категория, парцел № 1 от масив № 95,
съставляващ имот № 0950001 по плана за земеразделяне на с. *********, при граници и
съседи: кад. № 095003 - *******, кад. № 001005 - полски път, имот № 095006 на
наследници на Т. И. Т., имот № 065008 на кметство
с. 99999.
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 18, том
I, рег. № 449, дело № 17/2006 г. на нотариус В. С., Нотариален акт за покупко-продажба на имот № 180, том
II, рег. № 2135, дело № 177/2012 г. на нотариус Н. Т. и Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давност № 158, том II, рег. № 5131, дело № 322/2016 г. на нотариус В. С. се установява,
че ответникът е собственик на *******, състояща се от овчарник, овчарска къща и навес с оградни
стени, построени в поземлен имот с площ от 8,839 дка в местността „*“, съставляващ имот
№ 0950003 по плана за земеразделяне на с. *********, при граници и
съседи: имот № 065008 – нива на Община
Хасково, имот № 001005 – полски път и имот № 095001 – нива на наследници на А. И. Т..
От Констативен протокол, изготвен на 11.07.2016 г. от служители на Община Хасково, и писмо peг.
индекс: 94
И-982-1#1/01.09.2016 г. на Кмета на Община Хасково се установява, че при извършената
проверка на място е установено, че ответникът извършва ремонт на овчарска къща, намираща се в имот
№ 095001 в землището на с. Родопи и е изпълнил дървен навес в имот № 095003, в
близост до границата с имот № 095001.
Във
връзка с процесните действия на ответника, ищецът е подал жалби срещу него в Районна прокуратура Хасково и в Община
Хасково, като в
преписката по последната са приложени Констативен акт № 4 и № 5 по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ от 09.02.2017 г., според които М.Ч. и съпругата му Т. Ч. са извършили строеж на
навес - дървена конструкция с размери 50 м/10 м в имот № 095003, имот № 001005,
имот № 065008 в м. „********" в землището
на с. ********, като на югозападната страна на строежа е
изпълнен тухлен зид с дължина 6 м, както и строеж
на жилищна сграда - овчарска къща в имот № 095001 в местността „******" в землището на с. ***, общ. Хасково, без да са издадени необходимите строителни книжа от
Община Хасково. Прието е, че е нарушен чл. 148, ал. 1 ЗУТ, като е налице
безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
По делото са
събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да
обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен
спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
От показанията на свидетеля Б. Т. Б. се
установява, че около 2007 г. ищецът е оградил процесния имот с
колове и бодлива тел, като го е засадил първоначално с дини, а през 2010 г. с 50-60 броя овощни дръвчета – сливи. Към
момента оградата е
развалена, а от дръвчетата са останали 5-6 броя
здрави. Понастоящем
ищецът не обработва имота си, защото от 2014 г. ответникът го е разградил и преминава през него, вкл. и с камиони,
за да достига напряко до своята *******. Освен това ответникът е складирал материали и слама в
имота на ищеца, а животните му унищожили по-голямата част от
дръвчетата.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, доколкото са
логични и последователни, в резултат на непосредствени и лични възприятия,
кореспондират на събраните по делото писмени доказателства и не се опровергават
от други такива.
От заключението на назначената по делото и
изслушана в о.с.з. съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, обосновано и обективно, се установява, че към момента имотът на ищеца е частично
ограден по границите му със съседните имоти с лека ограда от бетонови колове и
три реда бодлива тел. На много места от оградата липсват колове, някои са
повалени на земята и телта е силно корозирала, изкривена или липсваща. На обща
дължина от 119 м. липсват колове и бодлива тел, а на дължина
67 м. липсва само тел. Към момента земята не се обработва и е обрасла с трева, поради което може да се ползва като пасище, като в североизточната част на
имота има засадени овощни дървета - сливи, по-голямата част, от които са
изсъхнали. В имота има построена едноетажна жилищна сграда, ползвана в миналото
като овчарско жилище. Сградата е изоставена и силно
амортизирана, а извършеният в нея ремонт се се състои в поставяне на талашитени
плоскости по таван в стая с размери 4,30/3,50м - 15,05 кв.м; иззиждане на
тухлена зидария 25см - 1,12 куб.м, пренареждане на керемиди по покрив - около
10 кв.м. Направените ремонти могат да бъдат премахнати и последиците от тях
заличени. В близост до
северозападната граница на процесния имот, в имот с идентификатор 62880.95.9
/стар № 095003/ е построен дървен навес с размери 3,50/50,00 м., югозападният ъгъл на който
отстои от границата с процесния имот на 1,50 м., а югоизточния - на 7,1 м., при изискуемото
отстояние от съседни имоти - 3,00 м., като
дължината на част от навеса, изградена на намалено отстояние от границата с
имота на ищеца, е 6,00 м. През
имота е прокаран черен път с ширина 4,00 м. и дължина 35 м., без настилка, за подход към съседния имот с
идентификатор 62880.95.9 /стар № 095003/. Според вещото лице размерът на средния пазарен наем за ползването на
процесния имот за периода от 17.04.2014 г. до 17.04.2019 г. е 471,00 лева, разходите за изграждане на ограда с
бетонови колове и бодлива тел в участъците, където такави липсват, са 660,26 лева, а за закупуване и засаждане на 50 бр. овощни
дървета - 572,00 лева.
Сочи се и че мъм момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ от 1991 г., имотът на ищеца е бил със статут на стопански двор, тъй
като е бил застроен със сгради и съоръжения на организация /ТКЗС - с. Родопи/ по смисъла на § 12 от ПЗРЗСЗЗ.
По делото е
назначена и съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорване автентичността на Решение № 30-21 от 04.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. Хасково, чието заключение съдът кредитира като компетентно, обосновано и
обективно, като при
необходимост то ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните
правни доводи, основани на същото.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 109
ЗС, чл. 45, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД, които
са процесуално допустими.
Разгледан по същество, исковете се явяват частично основателни поради следните съображения:
За да бъдат уважени предявените негаторни претенции, е необходимо ищецът да установи чрез пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот и че ответникът е осъществил посочените в исковата молба неправомерни действия или поддържа създаденото в резултат на такива действия състояние в имота, което ограничава възможността му да упражнява пълноценно правото си на собственост и което той не е длъжен да търпи.
Основният спорен въпрос по делото е дали ищецът е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното основание - реституция по реда на ЗСПЗЗ, като в тази връзка ответникът иска да бъде упражнен косвен съдебен контрол върху Решение № 30-21 от 04.05.1998 г. на Поземлена комисия - гр. Хасково. Съгласно
трайно установената практика
на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 336
от 17.01.2012 г. по гр. д. № 1121/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение № 161 от
29.07.2014 г. по гр. д. № 6153/2013 г. на ВКС, I г.о. и др., ответникът по иск
за собственост, основан на земеделска реституция, не разполага с възражението,
че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов
наследодател, към момента на образуване на ТКЗС, тъй като на практика с това
възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота за
възстановяване. В тази хипотеза ответникът може да противопоставя само
възражения, основаващи се на факти, настъпили след масовизацията на
земеделската земя, които изключват правата на ищеца. Това разрешение
е възприето и в Тълкувателно решение № 9 от
07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, което поради своето
принципно значение, е приложимо по отношение на всички трети лица - ответници
по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за
възстановяване на собственост върху земеделски земи. След
като в случая ответникът не е заявил свои
права върху възстановения имот към същия минал момент /на обобществяването на
земята/ наведеното от него защитно възражение в този смисъл е недопустимо и не
подлежи на разглеждане от съда. При
това положение и с оглед представените Решение № 30-21 от 04.05.1998 г. на Поземлена комисия гр. Хасково
и Скица № 604/08.01.1998 г. към него, на които ищецът е основал
правото си, и доколкото в настоящото производство не е повдигнат спор по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, съдът следва да зачете
конститутивното действие на това решение и да се приеме, че
то
го легитимира като собственик на процесния имот.
Не се спори между страните, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на *******, състояща се от няколко сгради, построени в съседния поземлен имот.
Същият не оспорва, а и от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства (Констативен протокол от 11.07.2016 г., и Констативни актове № 4 и № 5 от 09.02.2017 г.) и гласни такива, както и от заключението
на вещото лице Т.М. съдът намира за доказано осъществяването
на твърдяните действия от ответника, които пречат на ищеца да упражнява правото
си на собственост върху процесния имот в неговия пълен обем.
Установява се, че е развалил част от оградата му,
складирал е свои вещи
в имота, а отглежданите от него животни
пасат в него, прокарал е път и преминаване пеша и с превозни средства през него, извършил е ремонтни дейности в овчарската къща, които могат да бъдат заличени. Вън от всякакво съмнение
е, че така създадената промяна в имота на ищеца не е в рамките на допустимия
според чл. 50 ЗС обем, тъй като се касае за пряко въздействие върху имот,
негова лична собственост, без съгласието му и то от лице, което няма правно
основание да осъществява такова въздействие. Следва да се съобрази и че имотът представлява земеделска земя, която преди
се е ползвала от ищеца за засаждане и отглеждане на плодове и зеленчуци, което
понастоящем е невъзможно да се извършва в същия обем поради процесните нарушения от
страна на ответника.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявените негаторни искове в тази им част са основателни,
поради което следва да бъдат уважени.
По отношение на построения от ответника дървен навес в съседния имот № 095003 безспорно се установява, че е в отклонение от действащите нормативни изисквания за устройство на територията, тъй като югозападният му ъгъл
отстои от границата с имота на ищеца на 1,50 м., при изискуемото отстояние от 3,00 м., като дължината му, изградена на намалено отстояние, е 6,00 м. Съгласно
задължителните разяснения на т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г.
по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, за уважаването на иск по чл. 109 ЗС винаги е необходимо ищецът да
докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените. В настоящия случая не
се установява изграденият
навес да му пречи по какъвто и да било начин. Това е така, защото по делото липсват доказателства тази
постройка реално да възпрепятства предявилото иска лице да упражнява правата си
върху притежавания от него имот. Ето защо съд приема, че не са налице предпоставките за
ангажиране гражданската отговорност на ответника, поради което искът в тази му
част се явява неоснователен и недоказан, и
следва да бъде отхвърлен.
Както се посочи по-горе, не се спори, а и
от събраните по
делото и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че от процесните неоснователни действия на ответника в патримониума на ищеца са настъпили неблагоприятни изменения – имуществени
вреди, изразяващи се в стойността унищожените
овощни дръвчета и ограда в имота. Това
са реално претърпени вреди, които следва да бъдат обезщетени от деликвента, като според
заключението на вещото лице Т.М. общият размер на причинените щети към датата на увреждането възлиза
на 1 232,26 лв.
По тези съображения искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за
горепосочената сума, а в останалата част – за разликата над нея до пълния
предявен размер от 2 800,00 лв. – да бъде отхвърлен.
Основателността на претенцията с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е в зависимост от изхода по обуславящите я негаторни искове по
чл. 109 ЗС. По делото се установи, че
ищецът е собственик на процесния имот и че
през релевантния период е бил ползван само от
ответника, без да има правно основание за това. По този
начин последният се е обогатил, доколкото е спестил
плащането на евентуално
дължимия месечен
наем, а ищецът е обеднял поради лишаването му
от възможност да ползва изцяло собствения си имот и съотв. са намалели активите в имуществото му. Обогатяването и
обедняването в случая произтичат от един и същи факт, а именно неправомерното
ползване на имота. Безспорно
е, че при това положение ищецът не разполага с друг иск за защита на накърнените си права, освен този по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Поради това претенцията му се явява доказана по основание, а
размерът й следва да се определи съобразно неоспореното заключение на вещото лице Т.М., според което средната пазарна
наемна цена за ползването на
имота за периода от 17.04.2014 г. до 17.04.2019
г. е 471,00 лв.
По тези съображения искът следва да бъде уважен за горепосочената
сума, а в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 000,00 лв. – да
бъде отхвърлен.
Вземанията са дължими ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба РС – Хасково -
17.04.2019 г., до окончателното им изплащане.
При този изход на делото и двете страни
имат право на своевременно претендираните от тях разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да се заплати сумата от 1 443,75 лв., представляваща направени по делото разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, съразмерно с уважената част от
неговите претенции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 243,75 лв. за платени възнаграждения на адвокат и на вещи лица. Настоящият съдебен състав не споделя
практиката да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо
разликата между двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е
съобразен с материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята
на страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат прихващане.
Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът не следва да
присъжда разноските по компенсация.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да преустанови неоснователните си действия, с които
пречи на И.А.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 18 - адв. А. да ползва имота си, представляващ по документ за собственост нива в
местността „********" с площ от 6,000 дка, четвърта категория,
парцел № 1 от масив № 95, съставляващ имот № 0950001 по плана за земеразделяне
на с. ********, при граници и съседи: кад. № 095003 - *******,
кад. № 001005 - полски път, имот № 095006 на наследници на Т. И. Т., имот № 065008
на кметство с. *******,
а съгласно Скица №
15-306490/06.04.2019 г. на СГКК – гр. Хасково - поземлен имот с идентификатор 62880.95.1 по КККР на с. **********, обл.
Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1544/03.09.2018 г. на ИД на АГКК, като преустанови: преминаването си пеша
и с превозни средства през същия имот; извършването
на ремонт на овчарската къща, находяща се в същия имот, и заличи за своя сметка последиците от извършените строително-монтажни
работи в нея;
развалянето на оградата на същия имот;
складирането на слама и пясък в същия имот;
използването на
същия имот за паша на
отглежданите от него животни; като иска в останалата
част - за премахване
на построения в съседния имот № 095003 по плана за земеразделяне на с. *********** /представляващ поземлен
имот с идентификатор 62880.95.9 по КККР на с. *********, обл. Хасково/ дървен навес, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на И.А.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,
офис 18 - адв. А., сумата от 1 232,26 лева,
представляваща обезщетение за причинените му от него имуществени вреди,
изразяващи се в стойността на унищожените овощни дръвчета и ограда в гореописания имот, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 800,00 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на И.А.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 18 - адв. А., сумата от 471,00 лева, представляваща обезщетение
за ползването на гореописания
имот за периода от 17.04.2014
г. до 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като иска в останалата част - за разликата над нея
до пълния предявен размер от 2 000,00
лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА М.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на И.А.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 18 - адв. А., сумата от 1 443,75 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА И.А.И., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, офис 18 - адв. А., да заплати
на М.Р.Ч., ЕГН ********** ***,
сумата от 243,75 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.