РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Благоевград, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101853 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. ЯН. Д., ЕГН **********, от гр.
Б. срещу „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от управителите Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж. Ч..
Ищцата е предявила срещу ответника иск, с който претендира той да бъде осъден да й
заплати сума в размер на 3230,33 лв., получена от същия без правно основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното
погасяване.
Ищцата твърди, че на 24.10.2019г., в качеството си на кредитополучател, сключила с
ответника Договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 30040200002 за
сумата от 3000 лв. и краен срок за погасяване 25.10.2022г. Поддържа, че била погасила
изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 6230,33 лева. Излага, че
процесният Договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на
императивните изисквания на чл. 11, т. 7, т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, чл. 10а, ал. 2
ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. Сочи, че поради
нищожността на процесния потребителски договор дължала само чистата стойност на
кредита, а именно отпуснатата главница в размер на 3000 лв. Заявява, че дала на ответника
без основание процесната сума от 3230,33 лв., с която сума ответникът се бил обогатил
неоснователно.
Ответникът смята предявения иск за неоснователен. В тази връзка не оспорва
обстоятелството, че е сключил на 24.10.2019г. с ищцата Договор за потребителски кредит
"Профи Кредит Стандарт" № 30040200002, съгласно който е бил предоставил на ищцата
сумата в размер на 3000 лв. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесният договор за
кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 7,
т. 9, т. 10, т. 11, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, чл. 10а, ал. 2 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка
развива подробни доводи.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за сумата от 3230,33 лв., представляваща
главница, получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва, считано
1
от датата на подаването на исковата молба до окончателното погасяване.
Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие
на две предпоставки, а именно: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на
ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 3230,33 лв., и 2/ начална
липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл
Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която
трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде
сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо –
сумата от 3230,33 лв. при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на
ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е
получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV
г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).
От облигационноправна гледна точка, правното основание, обосноваващо имуществено
разместване, при чието наличие няма да има неоснователно обогатяване, се дефинира като
валидно правоотношение между лицето, което дава, и лицето, което получава нещо, част от
съдържанието на което отношение е правото на последното да получи съответната
имуществена облага (вж. по-подробно по този въпрос проф. Ал. К., „Облигационно право.
Отделни видове облигационни отношения“ – нова редакция и допълнения от проф. П. П., С,
2002 г., стр. 342 – 343). В този смисъл предаването на благо от имуществен характер въз
основа на нищожен акт е една от типичните хипотези на неоснователно обогатяване при
начална липса на основание (вж. мотивите към т. 1 от цитираното по-горе Постановление №
1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1 от 1979 г., Пленум на ВС).
Очертаните принципни постановки, пренесени в полето на конкретния казус, дават
основание за формирането на следните изводи относно разглеждания иск:
Не се спори между страните по делото, а и от представените копия на Договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандрат № 30040200002/24.10.2019г., Общи условия
и декларации към него, както и погасителен план към договора от същата дата
(24.10.2019г.), се установява, че между ищцата (като кредитополучател и потребител) и
ответника (като кредитор и заемодател) е бил сключен процесният договор за
потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от
3000 лв. Ответникът е превел на ищцата по банкова сметка, отразена в самия договор,
главницата по процесния договор за потребителски кредит, като това обстоятелство се
установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните).
От съдържанието на цитираните документи се изясняват и основните параметри на
заемното правоотношение, а именно: главница – 3 000 лв.; годишен процент на разходите –
49,15 %; годишен лихвен процент – 41 %; обща дължима сума, включваща главницата и
договорната (възнаградителната) лихва – 5241,86 лв., при което размерът на последната
възлиза на 2241,86 лв.; редовен срок на погасяване – 36 месеца от 25.11.2019 г. до 25.10.2022
г. чрез равни месечни погасителни вноски в размер на 145,60 лв. В т. VI от договора е
уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
както следва: допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600 лв. и допълнителна услуга
„Флекси“ в размер на 1740 лв. Уговорено е, че размерът на вноската по закупените
допълнителни услуги е 65 лв. и е дължима заедно е месечната погасителна вноска по
кредита, като тази вноска е включена и в погасителния план. Общото задължение по
процесния договор за кредит, включващо и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в
размер на 7 581,86 лв., от което 3000 лв. е главницата, 2241,86 лв. е договорната
(възнаградителната) лихва, а 2340 лв. са допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ е 106,30 %, а не посоченият неправилно в договора
49,15 % В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
2
начислените от ответника задължения, дължими от ищцата по процесния договор за
потребителски кредит, е в размер на 7581,86 лв., от които изтеглената главница е само 3000
лв. При това положение действителният ГПР надвишава 2,13 пъти допустимият съгласно чл.
19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и оскъпяването на кредита в действителност е 152,73 %. Става
ясно от заключението, че общата сума, която ищцата е заплатила във връзка с процесния
договор, е 5773,60 лв., от които текущи плащания (14 броя) за 3 186,60 лв. в периода
22.11.2019 г. – 04.01.2022 г., и окончателно плащане извършено на 28.03.2021г. за 2 587 лв.
Всяко едно плащане е било осчетоводявано при ответното дружество с датата, когато е било
направено и е било отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на
постъпващите плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т.
е. прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси,
лихва за забава, договорна лихва, допълнителни услуги и главница. С платената от ищцата
обща сума ответникът е осчетоводил погасяване на задължения за вноски по погасителен
план (т. е. за главница, договорна лихва и допълнителни услуги) в размер на общо 5744,07
лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
договора ГПР /49,15%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 24.10.2019 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане противоречат на
принципите на равнопоставеност и добросъвестност на страните, като са нищожни, като
противоречащи на добрите нрави, поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на общо 2340 лв., от която сума 600 лв. за допълнителна
услуга „Фаст“ и 1740 лв. за допълнителна услуга „Флекси“ Възнаграждението, което се е
задължил да заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се
явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените
за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит
каквото е изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е
формирана цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в чл.10а, ал. 4 от ЗПК е
предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони,
трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10, ал.4 ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане в
размер на 2340 лв. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените
по-горе услуги, както е посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал. 3 и ал. 4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че такива клаузи са в противоречие с
изискванията на принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив
така формулиран начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на
3
потребителя.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В 15.2 Отлагане на вноски от Общите условия е посочено,
че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да поиска
кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по ДПК." По
долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде отложен
и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от кредитора да
му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не може да поиска
отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка а/ са посочени
причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения брой
погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или на
друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др.
Тоест за ползването от потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен
брой погасителни вноски е установена процедура, която следва да се спази преди
фактически клиента да има възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В
подточка б/ е посочена процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора
собственоръчно заверено копие от изброените документи: лекарско заключение, показващо
времетраенето на неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по
труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг
документ, доказващ прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за
намаляване на трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и
удостоверение за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1 от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.4 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при условията
на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените вноски
съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
Аналогични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.3, 15.3.1,
15.3.3., 15.3.4. в Общите условия. Там в 15.3.4. е посочено, че намаляването влиза в сила от
момента на одобрение на заявлението от страна на кредитора.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено.
4
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер от общо 2340 лв. Нейното
заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва след като той
изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.3., 15.4 н 15.5 от
Общите условите са неравноправни клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 ЗЗП.
Следва да се посочи също така, че този вид договорки са несъстоятелни от правна гледна
точка – потребител заплаща цена равна на отпуснатия заем, за да придобие правото да иска
при опредени условия, доста тясно формулирани и неизпълними практически услуги, да му
се измени договорът. И без да плаща и без наличие на условия потребителят може да иска
да му се измени договора, но дали това ще стане зависи от насрещно съгласие на
заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде не е посечено, че
заемодателят е задължен да измени договора. Смисъла на тези уговорки е да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда,че Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По тези съображения налице е и основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
– заобикаляне на закона.
Следва да се има предвид също така, че в чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично е регламентирана
забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В случая включените във въпросния пакет т.нар.
„допълнителни услуги“, представляват именно услуги във връзка с усвояването и
управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите попадат в
приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Регламентираните в последната норма допълнителни
услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по
договора.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ЗПК ищцата е дължала на ответника само чистата стойност на кредита
(главницата), като не е дължала лихви или други разходи по кредита. Нищожността на
процесната заемна сделка е основание да се заключи, че със сумата от 5773,60 лв., платена
от ищцата към 28.03.2021 г., е била изцяло погасена главницата от 3 000 лв. Следователно
сумата от 2773,60 лв., заплатена от ищцата на ответника по процесния договор за
потребителски кредит, е дадена без основание, поради което следва да бъде върната.
В обобщение на казаното се налага финалната констатация, че се установи наличието на
предпоставките, формиращи фактическия състав на ищцовата претенция, поради което тя
подлежи на уважаване за посочената сума от 2773,60 лв., а за разликата до пълния
претендиран размер от 3230,33 лв. трябва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищцата, така и от ответника. Ищцата е направила и доказала
разноски в производството в размер на общо 479,22 лв., от които 129,22 лв. заплатена
държавна такса и 350 лв. заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза. Ищцата претендира и разноски за адвокатско възнаграждение, без
да е посочила конкретен негов размер. Исканото адвокатско възнаграждение не следва да
бъде присъждано на ищцовата страна. Това е така, защото ищцата не е доказала по смисъла
на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. Дело № 6 от 2012 г. на
ОСГТК на ВКС реалното извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. В тази
връзка е представено само и единствено пълномощно за процесуалния представител на
5
ищцата адв. В.Н.. Ищцовата страна не е представила по делото договор за правна защита и
съдействие, в който да е отразено плащане на адвокатското възнаграждение, било то в брой
или по банков път. В настоящия не се представени документи, удостоверяващи плащането
на адвокатско възнаграждение от ищцовата страна. При това положение безпредметно се
явява и обсъждането на възражението на ответника за прекомерност на претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцата съразмерно с
уважената част на предявения иск, се дължат разноски в исковото производство в общ
размер на 411,46 лв. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част на предявения иск в размер на 14,16 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., представлявано от управителите Св. Н. Н., Цв. Г. Ст. и Яр. Кж.
Ч. да заплати на ищцата М. ЯН. Д., ЕГН **********, от гр. Б., следните суми:
- 2773,60 лв. /две хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - на
основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД – представляваща главница, която сума е платена без
правно основание, от ищцата (като кредитополучател) в полза на ответника (като
кредитодател), по сключения между тях Договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № 30040200002 от 24.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 20.07.2021г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 3230,33 лв. /три
хиляди двеста и тридесет лева и тридесет и три стотинки/.
- 411,46 лв. /четиристотин и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ , на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски в
настоящето производство, съобразно уважената част на предявения иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, ищцата М. ЯН. Д., ЕГН **********, от
гр. Б. да заплати на ответника „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителите Св. Н. Н., Цв. Г. Ст.
и Яр. Кж. Ч. сумата от 14,16 лв. /четиринадесет лева и шестнадесет стотинки/,
представляваща общ размер на дължимите разноски, съобразно отхвърлената част от
предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6