Определение №
гр. Велинград, 08.05.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 917 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР от Й.В.Д., ЕГН **********,***,
чрез процесуалния си представител адв.Ч.Ч. против
Държавата, чрез процесуалния си представител Министъра на земеделието, храните
и горите – Р. Порожаров, за признаване за установено по отношение на ответника,
че ищецът - Й.В.Д., ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ представляващ
„ЛИВАДА” с площ от 1.350дка, находящ се в землището на с.Сърница, местност
„Голяма и Малка круша”, за който имот е отреден ПАРЦЕЛ №19 от масив 143 при
граници и съседи: парцел 1392-дере, овраг, яма; парцел-1641-сервитут на
яз.”Доспад’'; парцел 35 - пасище с храсти, наел. на К.х.с.; ПИ 1002 - местен
път, по картата на землището на с.Сърница, община Велинград, съгласно -
НОТАРИАЛЕН АКТ А-160, т.VII, дело №3112/12.12.1997г., на Нотариус при Районен
съд-Велинград, ЗСПВ вх.рег.№1738, том №66, стр.1738 от 12.12.1997г., на
Службата по вписване в партидната книга към PC-Велинград, площта на който е
заснета неправилно в действащата Картата на възстановената собственост от 1999
г., изцяло като част от имот №000169, регистриран като собственост на
МЗХ-ДГС”Селище”, с площ от 11.013 дка, НТП „Залесена Територия”, при граници и
съседи на този имот: имот №000419-Месетен път на Община Сърница; имот
№000173-3елесена територия на МЗХ- ДГС”Селище”, имот №000445-Язовир на
Държавата; имот №000491-Дървопроизводителна горска площ на МЗХ-ДГС „Селище”, и
имот №000181- Залесена територия на МЗХ- ДГС”Селище”, попадащ изцяло в северозападната
му част.
Ищецът Д. твърди, че по силата на покупко-продажба е станал собственик
на процесния имот. Поддържа, че имота е закупен от наследниците на К.Х.С., на
които същият бил възстановен съобразно Решение на Поземлената комисия на с.
Сърница, по преписка № 267 от 21.01.1992 г., на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ и
чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло в сила. Излага, че по молба на наследниците на общия
наследодател бил издаден нотариален акт № 7, том.2, дело 388 от 1996 г. на
21.03.1996 г.. Твърди, че в последствие със Заповед на Министъра на земеделието
РД - 46 1257 от 08.09.1999 г. е извършена преработка на КВС на с.Сърница, като
план за земеразделяне бил обезсилен. Поддържа, че въпреки това разпоредителните
действия извършени с нотариалния акт, въз основа на който ищеца се легитимира
като собственик са запазили действие. Излага, че поради инвестиционни намерения
ищецът поискал от началника на ОСЗ – гр.Сърница да му издаде скица и история на
процесния имот, а с писмо му отговорили, че към момента имотът не е отразен в
КВС, а попада изцяло и е част от имот 169 собственост на ДГС – Селище, с начин
на трайно ползване – залесена територия, без да посочи правното основание за
това обстоятелство, което е пречка да му бъде издадена скица. Поддържа се, че
ищецът не е уведомяван за промяната, че никой не е оспорвал правото му на
собственост, че до настоящия момент имотът се ползва от ищеца като ливада, че
предназначението на земеделската земя не се е променило на залесена гора и
същата на място не представлява залесена гора. На следващо място поддържа, че
именно земеделския характер на имота е станал причина и за колективизацията му.
По изложените съображения поддържа, че действащата КВС не отразява правилно
пределите на собствеността на ищеца върху процесния имот, като същия не е
отразен, а инкорпориран изцяло в имот № 169, поради което тази непълнота следва
да се отстрани и в картата да бъде нанесен имота съобразно границите му.
Ангажира доказателства претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор, в който се поддържа, че
подадения иск е недопустим. Твърди, се че процесния случай не касае земеделски
имот, който да е в регулация. Поддържа се имотът да е в залесена горска
територия, която е предназначена за нуждите на горското стопанство и не е
заснета в кадастралните карти и кадастралните регистри. По изложените
съображения моли делото да бъде прекратено, алтернативно се оспорва иска по
основание по изложените в исковата молба съображения. Претендират се разноски.
Ангажират се доказателства.
С протоколно определение от 14.01.2020 г. съдът е дал ход на устните
състезания.
Съдът, като съобрази изложените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че ищецът твърди да е собственик на
имот, възстановен на праводателя му на основание чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, както и че
е издадена и влязла в сила заповед на Министъра на земеделието РД - 46 1257 от
08.09.1999 г., на основание чл. 17, ал. 8 ЗСПЗЗ, въз основа на която е
извършена преработка на КВС на с.Сърница, като план за земеразделяне бил
обезсилен, влязла в законна сила, където е и местоположението на имота, както и
разпоредбата на чл. 34в ЗСПЗЗ, съгласно която по право се обезсилват издадените
реституционни решения по ЗСПЗЗ, намира че у ищеца не е налице правен интерес за
водене на настоящия иск, предвид липсата на твърдения за нищожност на
издадената заповед и съответно искане за произнасяне от съда по реда на чл. 17,
ал. ГПК по отношение на нея, което би обосновало активната му процесуална
легитимация по иска. В този смисъл
Решение № 11 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2019 г., II г. о., ГК
и др..
На следващо място иска се установяване на непълноти или грешки в КВС. В
ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ, ЗКИР и в Наредба № 49/05. 11. 2004 г. за поддържане на картата на възстановена
собственост, са уредени различни по вид производства, които гарантират правото
на защита на заинтересованата страна при допусната грешка в земеделските планове или в
КВС.
Съгласно практиката на ВКС процесуалния ред при
спор за материално право, когато се касае за земеделски имоти, които се намират
в урбанизираната територия на населеното място намира приложение нормата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. В този смисъл са и
разпоредбите на параграф 6, ал. 8 от ПЗР на ЗКИР, чл. 19, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл. 37е ал. 8 от ЗСПЗЗ. Настоящия случай, обаче
касае спора за материално право, свързан със земеделски земи, които се намират
вън от урбанизираната територия на населеното място – земеделски земи, които не
заснети в КК и КР, а са заснети в КВС и страната иска поправка не в КК и КР, а
в КВС. Като се вземе предвид разпоредбата на т.16 от ДР
на ЗКИР, където изрично
е казано, че закона намира приложение по отношение на имоти, които са заснети в
КК, съдът счита, че избраният процесуален ред за защита на претендираните от
ищеца права е неприложим по отношение на тях.
От мотивите
на цитираната практика от ищеца,
обосноваваща допустимостта на предявения от него иск, се установява, че
произнасянето на върховния съд касае хипотези, когато земеделските имоти са
заснети в КК и КР и следователно не е приложима в настоящия казус. От мотивите
на определение № 32/ 22. 01. 2016 г. по гр. д. № 5565/ 2015 г. на 1-во гр. отд.
на ВКС става ясно, че съдът е бил сезиран с искане за отстраняване на грешка в
кадастралния регистър на недвижимите имоти, а не в КВС. Посочено е, че когато е
допусната грешка в картите, изготвени по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и тя е възпроизведена в изготвена и одобрена КК и КР, ако
това води до спор за право на собственост,
разрешаването му следва да стане по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, какъвто обаче
не е настоящия случай.
Грешки в картата на
възстановената собственост и плана за земеразделяне се отстраняват по
специален административен ред (чл. 17, ал. 8 и чл. 26, ал.
10 и сл. ППЗСПЗЗ). Съгласно решение № 540 от
02.06.2009 г. на ВКС, по гр. д. № 630/2008 г., I г.
о., ГК след като е налице административен ред за защита,
недопустимо е чрез предявяване на граждански иск този административен ред да
бъде заобикалян, както и недопустимо е гражданският съд да осъществява функции,
които по закон са от компетентност на административните органи и на
административния съд. В този смисъл и
Решение № 241 от 31.05.2011 г. на ВКС, по гр. д. №
747/2010 г., I г. о., ГК, Определение №
270 от 16.06.2011 г. на ВКС, по ч. гр. д. № 260/2011 г., II г. о., ГК.
По
изложените съображения следва да бъде отменено протоколното определение, с
което е даден ход на устните състезания и производството да бъде прекратено
като недопустимо, поради липсата на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото- активна процесуална
легитимация и наличието на друг процесуален ред за удовлетворяване ищцовата
претенция.
Така
мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.01.2020 г. по гр.д. 917/2018 г., с което е даден ход на
устните състезания по делото.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр.д. № 917/2018 г., по описа на Районен съд
Велинград, като образувано по недопустим иск.
Определението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в едноседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА