№ 1213
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110137364 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу СЛ. З. Н. и
ЕМ. П. Н., , с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на
ответниците за процесния период топлинна енергия до топлоснабдения имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 155, вх. 1, ет. 13, ап. 57, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
в условията на солидарност да му заплатят следните суми: 310,91 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 28.06.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 63,79 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 09.06.2021 г., сума в размер на 29,76 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 7,31 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.01.2018 г. до
09.06.2021 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговор на исковата молба, в
1
който оспорват иска по основание и размер. Оспорват наличието на облигационно
отношение с ответника, твърдят, че трето лице е собственик на процесния имот.
Оспорват материалноправната легитимация на ищеца да претендира суми за дялово
разпределение и мораторно обезщетение върху тях, като считат, че производството в
тази част следва да бъде прекратено поради недопустимост. Релевират при условията
на евентуалност възражение за погасяване по давност на сучи през процесния период.
Оспорват изпадането си в забава и навеждат довод за нищожност на клаузата на чл. 33
от ОУ на ищеца. Считат, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
2
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. На
първо място по делото е приложено писмо от Столична община – район „Люлин“, в
което е посочено, че процесният апартамент № 57, находящ се в ж.к. „Люлин“, бл. 155,
ет. 13, е продаден с договор за покупко-продажба от 08.08.1997 г. на ЕМ. П. Н., както и
че по документи СЛ. З. Н. е посочена като съпруга. В частта, в която се сочи
обстоятелството относно наличието на сключен договор, писмото има характер на
удостоверително изявление и доколкото е издадено от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред, същото е официален документ и като такъв
съставлява доказателство за изявленията пред него и да извършените от него и пред
него действия, съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК. Наред с това писмено
доказателство, за установяване на принадлежността на правото на собственост на
ответниците върху процесния имот, е представено и заявление от ЕМ. П. Н. от
3
06.07.2017 г., депозирано пред „Т. С.“ ЕАД, в което е обективирано изявление за
позоваване на изтекла погасителна давност за задължения до 01.2014 г. и заявена
готовност за изплащане на задължения за периода от 06.2014 г. до 05.2017 г.
Посоченото заявление съдържа имплицитно признание за наличието на облигационна
връзка между страните за период преди 2014 г., както и от 2014 до 2017 г. Приложена е
още декларация на ЕМ. П. Н. от 23.10.201 г., в която е сочи, че той и съпругата му С.Н.
са собственици на процесния имот. Като косвено доказателство за установяване
правото на собственост е представено и съобщение за налагане на възбрана от ЧИ
върху идеалната част от имот на СЛ. З. Н., съвпадащ с процесния. При наличие на тези
косвени доказателства, установяващи в своята съвкупност притежаването на правото
на собственост от ответниците, оборването на притежаваното от тях право на
собственост и към процесния период би могло да се осъществи посредством
представяне на доказателства от ответниците, каквито не са ангажирани, въпреки
разпределената им доказателствена тежест и указване съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК, че
не сочат доказателства за този факт. О
От представеното по делото удостоверение от Столична община – район
„Сердика“, се установява, че ответниците са сключили граждански брак на 06.05.1973
г. От това следва, че процесният имот е придобит от тях в режим на съпружеска
имуществена общност, както и че приложение следва да намери разпоредбата на чл.
32, ал. 2 СК, вменяваща солидарна отговорност на съпрузите за задължения, поети за
текущите нужди на семейството.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост,
е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. София, ж.к.
„Люлин“, бл. 155, с което етажните собственици са взели решение да се сключи
договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз основа на гореизложените
аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния
обект.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е
обявено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови
клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на
поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно
същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се
измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се
отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
4
разпределение, че в имота има монтирани четири отоплителни тела и съответно
четири топлоразпределители, ползва се топла вода и има два водомера за отчитането .
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база
отопляемия обем на жилището, като топлинна енергия за общите части не се
начислява. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница
за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. възлиза на
сумата от 423,53 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената
стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковата претенция.
На следващо място, при така установената основателност на иска по основание,
следва да се обсъди направеното с отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на част от дълга за главница.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. Искът е предявен на 28.06.2021 г. Следователно в
конкретния случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата. Спиране и
прекъсване на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост
на специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по
давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 28.06.2018 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2017 г. до м.04.2018 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. Въз
основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на
основателната част от иска и с помощта на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза (таблица № 3), в която е посочен размерът на вземането за
всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по
давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 225,03 лв. С
помощта на данните по съдебно-счетоводната експертиза (таблица № 2) се установява,
че за този период съгласно изравнителните сметки няма сума за доплащане, а за
връщане – 2,74 лв. Следователно дължимата сума за непогасения по давност период от
м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г. възлиза на сумата от 222,29 лв. Следователно искът за
главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 222,29 лв.,
5
дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума. Предвид
гореизложените изводи искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия следва да се уважи
частично, като се осъдят ответниците при условията на солидарност да заплатят на
ищеца сумата от 222,29 лв., представляваща стойността на доставената топлинна
енергия дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 28.06.2021 г. до окончателното плащане. За разликата над сумата от
222,29 лв. до пълния предявен размер от 310,91 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
По делото ищецът претендира от ответника и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 28.06.2021 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
процесния период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице,
регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него.
На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза
(таблица 3) се установява, че за извършените услуги за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. са издадени описаните в таблица 3 от
заключението фактури на обща стойност – 29,76 лв.
По делото не се твърди и не се установява посочената сума да е погасена чрез
плащане. Същата не е и погасена по давност.
Предвид изложеното по-горе, искът за заплащане на възнаграждение за дялово
разпределение следва да се уважи, като се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата от 29,76 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
28.06.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
6
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност се
погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119
ЗЗД.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. съдът
взе предвид, че в този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна
енергия „Т. С.“ ЕАД на битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно
чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 -
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите
Общи условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по
окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/,
то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84,
ал. 1 ЗЗД/.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза /таблица 4/ се
установява, че размерът на мораторната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021
г., начислена върху непогасените по давност вземания, отразени в обща фактура за
главницата за топлинна енергия, възлиза на сумата от 34,52 лв. По делото не се твърди
от ответника, а и от заключението на съдебно – счетоводната експертиза не се
установява дължимата мораторна лихва, начислена върху главницата за доставена
топлинна енергия, да е погасена чрез плащане.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва
да се уважи, като се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 34,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 63,79 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до
14.09.2019 г. да се отхвърли като погасен по давност.
Искът за мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., начислена
върху възнаграждението за дялово разпределение, следва да се отхвърли като
неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 7,31 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
7
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците, като и двете страни претендират такива, но доказателства за
извършването им са представени единствено от ищеца. Последният претендира
разноски, които възлизат на обща стойност от 550 лв., от които 400 лв. депозити за
експертизи, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и 50 лв. държавна такса в
исковото производство.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 382,77 лв., представляваща дължими
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕМ. П. Н., ЕГН ********** и СЛ. З. Н., ЕГН ********** да заплатят на „Т.
С.“ ЕАД, ЕИК: ********, при условията на солидарност следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от за сумата от
222,29 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия дължима за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
28.06.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 29,76 лв.,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до окончателното плащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 34,52 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 09.06.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** срещу ЕМ. П. Н., ЕГН
********** и СЛ. З. Н., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 222,29 лв. до пълния предявен размер от 310,91 лв. и за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като погасен по давност;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 34,52 лв. до
пълния предявен размер от 63,79 лв. и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.,
като погасен по давност, и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 7,31 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на цената за услугата дялово разпределение за
периода от 01.07.2018 г. до 09.06.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЕМ. П. Н., ЕГН ********** и СЛ. З.
Н., ЕГН ********** да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ******** при условията на
разделност (при квоти ½) сумата в размер на 382,77 лв., представляваща дължими
8
разноски по исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9