Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
гр. Пловдив, 25 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и втори март, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Петя Петрова, като разгледа административно дело №190 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
П.Д.Д., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Х.Д.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №21-1030-002334 от 28.11.2021г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “СЕАТ АЛТЕА ХЛ”, с Рег.№***, собственост на жалбоподателя, за срок от 6 месеца”.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- М.В.М.- началник на група в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
На 02.02.2022г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№2066 (лист 20) на началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, възразява разноските за адвокатско възнаграждение на другата страна да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 7, 23) е връчен на жалбоподателя на 17.01.2022г., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 7а, 23а). От своя страна, жалбата (листи 3-4) е подадена по електронен път на 24.01.2022г. чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) при Държавна агенция “Електронно управление“ (ДА“ЕУ“) или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:
На *** г., около 17:02ч. е извършена проверка на място, на път от Републиканската пътна мрежа II-56 (О.п. Ш. – П. Б. – Б. – Р. – К. - п.в. “****” - п.в. “***” - п.к. А.), км.96, на територията на община Марица, от служители на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Д. управлява лек автомобил “СЕАТ АЛТЕА ХЛ“, с Рег.№***, лична собственост, според приетата по делото нарочна справка (лист 27).
На жалбоподателя Д. е направена проверка с полеви тест “Drager Drug Chek 3000 STK6”, с Lot №ARPC-0023, при което е отчетена употреба на тетрахидроканабинол (ТНС) и амфетамин (АМР) от негова страна. Според Приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (НРКРВН), тетрахидроканабинолът и амфетаминът са включени в Списък І- Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.
От П. Д.Д.- младши автоконтрольор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив е попълнен Талон за изследване с №089184 (лист 25), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).
Според отразеното в талона за изследване, Д. е уведомен, че в срок до 120 мин от връчването на талона следва да се яви за медицинско изследване в “Дежурна хирургия“ - Пловдив. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя на 28.11.2021г. в 17:25ч.
Попълнен е нарочен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 28.11.2021г. (лист 43), съгласно Приложение №2 към чл.5, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Докладна записка с Рег.№1030р-33234 от 29.11.2021г. (лист 26), изготвена от Г. М. (без посочена длъжност), адресирана до началник на С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, според която записка, жалбоподателят Д. е отведен (от служители на ОД на МВР- Пловдив) в “УМБАЛ – Пловдив“ за даване на кръв за изследване; Д. отказва да даде кръв за изследване.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №016622 от 28.11.2021г. (лист 42), издаден от д-р А. Г. от “УМБАЛ- Пловдив“ ЕАД. Според посочения лист за преглед, Д. постъпва в лечебното заведение на 28.11.2021г. в 18:15ч. и го напуска на 28.11.2021г. в 18:25ч. Отразена е Анамнеза: “Постъпва за изследване на алкохолното и наркотично съдържание в кръв и урина“. Пак според листа за преглед, “Пациентът (Д.) отказва да даде кръв и урина за изследването“.
Освен посоченото, Пламен Д.Д. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА, №526970 от 28.11.2021г. (лист 24), с който деянието на жалбоподателя Д., изразяващо се в управление на процесния лек автомобил след употребата на наркотични вещества- ТНС и АМР, установена с техническо средство, представляващо полеви тест “Drager Drug Chek 3000 STK6”, с Lot №ARPC-0023, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.
Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Д. са иззети свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) №*********; контролен талон (КТ) с №6234365, свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (СРМПС), част ІІ-ра (малък талон) №*********, както и два броя регистрационни табели с №***.
Пак според процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Д. без вписване на възражения от негова страна. Също така, в съставения АУАН е отразено обстоятелството, че на Д. е издаден Талон за изследване с №089196.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 31) на министъра на вътрешните работи, с която заповед са определени служби (основни структури на МВР) за контрол по ЗДвП, между които и Областните дирекции на МВР (точка 3. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №317з-391 от 06.02.2017г. (лист 30) на директора на ОД на МВР- Пловдив, с която заповед началниците на групи в сектор “Пътна полиция” са оправомощени да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка І.7. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №8121к-6152 от 07.05.2020г. (лист 32) на министъра на вътрешните работи, с която заповед М.В.М., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на длъжността “НАЧАЛНИК НА ГРУПА „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на пътно-транспортни произшествия и водачите“ (Г”АНДИАДОПТПВ”) в С”ПП” към Отдел ”Охранителна полиция” (О“ОП“) при ОД на МВР- Пловдив, считано от датата на встъпване в длъжност (точка 1. от заповедта).
Така посочените определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Според посочената като правно основание за прилагане на процесната ПАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява моторно превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.
В случая, като доказателство по делото е прието заверено копие на Постановление за назначаване на експертиза от 29.11.2021г. (лист 41) на И. К. - разследващ полицай в Районно управление (РУ) с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, за нуждите по бързо производство (БП) №342 по описа на РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив за 2021г., с което постановление, на основание чл.144 – 149 и чл.199 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), е постановено извършването на съдебно-токсикохимическа експертиза за евентуално установяване наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвна проба, взета от жалбоподателя Д..
Прието е заверено копие на Протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 29.11.2021г. (лист 39, 40) на разследващ полицай И. К., изготвен по БП №342/2021г. на РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив, в който протокол е отразено заявление на жалбоподателя Д. “Желая да дам кръв и урина доброволно за изследване“.
Прието е заверено копие на Лист за преглед на пациент в КБД/СО с №016670 от 29.11.2021г. (лист 38), издаден от д-р К. П. от “УМБАЛ- Пловдив“ ЕАД. Според посочения лист за преглед, жалбоподателят Д. постъпва в лечебното заведение на 29.11.2021г. в 16:45ч. и го напуска на 29.11.2021г. в 17:15ч. Отразени са Изследвания: “Венозна инжекция“, както и Терапия: “Лицето желае доброволно даде кръв и урина за откриване на наркотични вещества“.
Прието е заверено копие на Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-1801 от 28.02.2022г. (листи 53-54), изготвена от експерти във Военномедицинска академия (ВМА) за нуждите по БП №342 по описа на РУ- с. Труд при ОД на МВР- Пловдив за 2021г., отразяваща резултатите от извършеното изследване на взети от жалбоподателя проби на 29.11.2021г.
Като резултати в посочената експертиза (лист 54) се посочва, че в представените за анализ кръвна проба и проба от урина, резултатът е отрицателен за амфетамин, метамфетамин, екстази (МDMA), тетрахидроканабинол/метаболити, кокаин, метадон, опиати, барбитурати и бензодиазепини, както и трициклични антидепресанти. Пак според експертизата, част ІV Заключение, От извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето П.Д.Д., ЕГН **********, не се установи присъствие на наркотични вещества.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и в тази връзка към датата на издаване на оспорената заповед (28.11.2021г.) е налице фактическо основание за издаването на заповедта, предвид установената употреба на наркотични вещества или техни аналози (ТНС и АМР) от страна на жалбоподателя Д., посредством извършената му проверка с техническо средство, представляващо полеви тест “Drager Drug Chek 3000 STK6”, с Lot №ARPC-0023.
Независимо от последно посоченото обаче, нормата на чл.142, ал.2 от АПК установява, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (22.03.2022г.).
Такъв нов факт е посочената по-горе Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза с Рег.№И-1801 от 28.02.2022г., изготвена от експерти във ВМА, според която експертиза, не се установява присъствието на наркотични вещества на предоставените за изследване проби от жалбоподателя Д..
При това положение, настоящият състав на съда намира, че фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя, представляващо управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози, се явява оборено, поради което оспорената по делото заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
Установеното нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е основателно, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато се явява Наредба №1/09.07.2004г. Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е 500,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Ч. и А. Б., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
По Договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022г. (лист 5а) с адвокат Х.Д. е заплатена в брой сумата от 300,00 лева. За образуваното съдебно производство от жалбоподателя е заплатена държавна такса в размер от 10,00 лева (лист 6). При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение очевидно не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
За разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №21-1030-002334 от 28.11.2021г., издадена от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, на П.Д.Д., ЕГН **********, е наложена принудителна административна мярка - “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “СЕАТ АЛТЕА ХЛ”, с Рег.№***, собственост на П.Д.Д., за срок от 6 месеца”.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на П.Д.Д., ЕГН **********, сумата от общо 310,00 (триста и десет) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/