Р E Ш Е Н И Е
град София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско
отделение – брачни състави, II-ри въззивен брачен състав,
в открито
съдебно заседание на единадесети април,
през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА
АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана Ружина, като
разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 11653 по описа
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно – по реда на чл. чл.
258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 168654 от 05.08.2020 г., постановено по гр. дело № 46182/2019 г. и по присъединеното гр. дело № 1700/2020 г., Софийският районен съд, III Гражданско отделение, 117-ти състав, е предоставил родителските права над детето Т. М.Б., роден на *** г., за упражняване на майката - Ц.В.Б., ЕГН **********, при която детето ще живее, с право на бащата М.М.Б., ЕГН **********, да го взема с преспиване, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 900 часа до 1900 часа на следващия неделен ден; през първата половина на зимните и пролетните ваканции в четни години, а в нечетни - през втората им половина; за по месец през летата извън платения годишен отпуск на майката, както и в горните часове на рождения ден на детето в четни години. Осъдил е бащата М.М.Б., да заплаща за сина му Т. М.Б., чрез неговата майка, месечна издръжка от по 100.00 лева месечно, считано от 20.06.2019 г. до датата на постановяване на първоинстанционното решение - 05.08.2020 г., и по 200.00 лева занапред, ведно със законната лихва, и е отхвърлил иска за горницата, като е допуснал предварително изпълнение - чл. 242 ГПК. Осъдил е М.М.Б. да заплати на Софийския районен съд и такса от 288.00 лева върху присъдената издръжка. Предоставил е семейното жилище - ап. 21, ул.“********в град София, за съвместно ползване на майката и бащата за срок от една година, считано от влизане в сила на решението в тази му част.
Първоинстанционното Решение е
обжалвано от двете страни.
Ищецът по присъединеното гр. дело № 1700/2020 г. - М.М.Б. (въззивник и
въззиваема страна в настоящото производство) е
обжалвал първоинстанционното решение с въззивна жалба от 19.08.2020 г., в частта, в която е уважен искът за
издръжка занапред, считано от 05.08.2020 г., за разликата над 153.00 лева до
200.00 лева месечно, и в частта относно ползването на семейното жилище. Сочил
е неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд в тези обжалвани части на решението. Моли въззивния съд
да постанови издръжка в размер на 153.00 лева и да отхвърли претенцията на Ц.Б.
за ползване на семейното жилище с оглед факта, че по делото същата не се
позовала на промяна в обстоятелствата и не доказала наличието на такива. Не
претендира разноски по делото. Въззивникът М.Б. поддържа въззивната жалба в
хода на въззивното производство, лично, и чрез пълномощник. Представи по делото
и писмени бележки от 28.04.2022 г.
Въззиваемата по жалбата на М.Б. –
Ц.В.Б., е оспорила жалбата в подаден писмен отговор, с доводи за нейната
неоснователност и необоснованост. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваните му от М.Б. части.
Ищцата по първоначалното гр. дело
№ 46182/2019 г. – Ц.В.Б. (въззивница и въззиваема страна в
настоящото производство), е обжалвала първоинстанционното решение с насрещна въззивна
жалба от 28.09.2020 г., в отхвърлителната
част на предявения иск за заплащане на месечна издръжка, считано от 20.06.2019 г. до постановяване
на решението – 05.08.2020 г., а именно за разликата до претендирания размер от
250.00 лева. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Въззивницата Ц.Б. поддържа насрещната въззивна жалба в хода на въззивното
производство, лично, и чрез пълномощник. Представи по делото и писмени бележки
от 03.05.2022 г.
Въззиваемият по насрещната жалба
– М.Б., е оспорил жалбата в подаден писмен отговор, с доводи за нейната
неоснователност. Моли въззивния съд да отхвърли насрещната въззивна жалба, тъй
като исковата претенция за заплащане на издръжка, считано от 20.06.2019 г., е
неоснователна.
Първоинстанционното
решение е влязло в сила, като необжалвано, в частите относно упражняването на родителските
права, режима на лични контакти на бащата с детето, присъдената месечна
издръжка на детето до размера на 100.00 лева за периода 20.06.2019 г. – 05.08.2020
г. и относно допуснатото предварително изпълнение на решението по издръжката по
чл. 242 ГПК.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената
съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, и
при така очертания от въззивните жалби предмет на делото, приема следното:
По
жалбите относно издръжката.
Жалбите са допустими. Те са
подадени в
съответния срок, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен
интерес от обжалването, и са съответно срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
като цяло и допустим в обжалваните части относно издръжката съдебен акт.
Установено е по делото, че страните са
родители на детето Т. М.Б., роден на *** г., ЕГН ********** (удостоверение за
раждане № ********** на Столична община, Район “Слатина“). По делото е посочена
като дата на фактическата раздяла на страните - 19.06.2019 г., макар че в
обжалваното решение съдът се е произнесъл по издръжката, считано от 20.06.2019
г., но никоя от страните в жалбата си не е оспорила тази дата, поради което тя не
е в предмета на въззивна проверка.
В първата инстанция е установено, че майката Ц.Б.
е останала без работа като продавач в магазин, във времето на извънредното
положение, като се е регистрирала в Бюро по труда и е получавала обезщетение (данните
от изслушването й в съдебно заседание, данните от социалния доклад на Д“СП“ –
“Слатина“ по нейните изявления и показанията на св. В.Ч.). Относно бащата М.Б.
е установено в хода на първоинстанционното производство, че същият се
регистрирал в Бюро по труда – Изток (служебна бележка от 07.07.2020 г.), като
се занимавал със строителство и е бил трудово ангажиран в сферата на
строителство за определени периоди с плаващи месечни доходи (данните от
изслушването му в съдебно заседание и данните от социалния доклад на Д“СП“ –
“Слатина“ по негови изявления). В първата инстанция еднопосочно е установено
също така, че от раздялата бащата редовно е заплащал за детето Т. издръжка в
размер на по 100.00 лева месечно, която превеждал по банков път. В тази връзка
по делото са налице съвпадащите изявления на родителите, дадени в хода на
социалното проучване и отразени в социалния доклад на Д“СП“ – “Слатина“ (л. 127
от първоинстанционното дело), имащи характер на извънсъдебно признание на тези
факти, които първоинстанционният съд правилно е съобразил при постановяване на
решението относно издръжката на детето за периода 20.06.2019 г. – 05.08.2020 г.
Отделно от това, по делото са били представени от ответника М.Б. и писмени
доказателства, неоспорени от ищцата Ц.Б., доказващи заплащане от него на
месечна сума в размер на 100.00 лева именно за издръжка на детето (за периода
м. ноември 2019 г. – м. май 2020 г. – вносни бележки на л. 82 – 86, л. 122 и л.
132 от първоинстанционното дело).
В хода на въззивното производство не са
ангажирани писмени доказателства относно доходите на страните. В съдебно
заседание въззивникът М.Б. заяви по реда на чл. 176 ГПК, че продължава да е
регистриран като безработен, като работи не по трудов договор, а инцидентно.
Заяви, че от този инцидентно полаган труд получава месечно 500.00 – 600.00
лева. С оглед неоспорването от въззивницата на така заявените обстоятелства от
въззивника, и при липсата на други доказателства, които да ги опровергават,
въззивният съд ги приема за установени. По делото не се установиха доходи на
въззивницата Ц.Б..
При постановяване на първоинстанционното решение в обжалваните части относно издръжката първоинстанционният съд е обосновал, че за нуждите на детето Т. са необходими средномесечно по около 320.00 лева, от които бащата следва да осигури преобладаващата част, поради неговата неангажираност с преките грижи за детето и по -големите му възможности за доход. Предвид което, и отчитайки заплащаната от бащата сума от по 100.00 лева месечно за детето от началото на раздялата на родителите, първоинстанционният съд е приел, че бащата следва да заплати разликата от още 100.00 лева месечна издръжка за периода до датата на своето решение.
Въззивният съд следва да се
обоснове, че предмет на въззивна проверка не са съответните периоди, както
същите са определени от първоинстанционния съд, а именно издръжка, считано от
20.06.2019 г. до постановяване на решението – 05.08.2020 г., и издръжка занапред,
а само съответните размери на издръжката за тези периоди.
Съобразно фактическата
установеност в двете съдебни инстанции и приложимия закон, въззивният съд
намира, че наведените доводи в двете въззивни жалби за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части за издръжката са неоснователни.
При определяне размера на
дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и
възможностите на задължения родител. Това са две кумулативни изисквания, с
които съдът следва да се съобрази. Присъдената в настоящия случай от районния
съд месечна издръжка от 100.00 лева, считано от 20.06.2019 г. до 05.08.2020 г.,
както и занапред по 200.00 лева месечно, ведно със законната лихва, напълно
отговаря на нуждите на детето Т. М., които правилно са преценени на около
320.00 лева месечно, като се има предвид неговата възраст (особено тази за
обжалвания период от въззивницата Ц.Б. – от 20.06.2019 г. до 05.08.2020 г.,
когато детето е било на възраст 7-8 години). По делото не са налице
допълнителни негови потребности, извън обичайните такива за дете на тази
възраст, които следва да бъдат задоволени. Освен това, напълно съответно на
доказаното по делото, че от раздялата бащата е заплащал за сина си Т. по 100.00
лева месечно за издръжка и съответно на неговите материални възможности за
обжалвания период (от 20.06.2019 г. до 05.08.2020 г.) е присъдена месечна
издръжка от по 100.00 лева (която сума се явява разликата над заплатените от
бащата 100.00 лева месечно до 200.00 лева, а тази сума от своя страна съдът
определя като дял на бащата в общата месечна издръжка на детето). Въззивницата,
чиято е била доказателствената тежест по делото относно претенцията за
издръжка, не е доказала, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелствата
по този иск, при които съдът да приеме, че са изпълнени двете кумулативни
изисквания относно нуждите на детето и възможностите на задължения родител да
предоставя претендираната месечна издръжка от 250.00 лева. Ето защо въззивната жалба на Ц.Б. се явява
неоснователна.
Съобразно изложеното неоснователна
се явява и въззивната жалба на М.Б. относно размера на издръжката занапред, която
същият обжалва за разликата над 153.00 лева до 200.00 лева, считано от
05.08.2020 г. На първо място, това е така, предвид потребностите на детето Т.,
които са се увеличили занапред с оглед възрастта му. На следващо място, следва
да се имат предвид и материалните възможности на бащата, който, въпреки и
инцидентно, полага труд. Същият е в активна трудоспособна възраст и няма данни
по делото да страда от заболявания, които да му пречат да работи и да получава
трудово възнаграждение, посредством което да задоволява, както собствените си,
така и на детето му екзистенциални нужди. Предвид което бащата няма да има
затруднения да участва в издръжката на детето му със сумата от 200.00 лева
месечно, както е постановил първоинстанционният съд. Впрочем, считано от
01.04.2022 г., минималната месечна работна заплата е в размер на 710.00 лева,
поради което и съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете
понастоящем следва да е в размер на 177.50 лева, като определената обжалвана издръжка
се явява в близък размер до минималната издръжка на дете. След преценка на
изяснените изискуеми кумулативни предпоставки, следва обоснованият извод за неоснователност на въззивната жалба на М.Б..
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваните му части относно издръжката е
правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е
съобразил всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение в обжалваните му части относно издръжката, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва
да бъде потвърдено.
По жалбата на М.Б. относно ползването
на семейното жилище.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК, в правомощията на въззивния съд е да се произнесе
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В съответствие
с посочената норма, въззивният съд
извърши служебна проверка на допустимостта на обжалвания първоинстанционен
акт относно предоставеното за ползване
семейно жилище, и приема
следното:
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК при
допускане на развода съдът се произнася за ползването на семейното жилище. В
случая, производството пред първата инстанция не е образувано по брачен иск,
респективно – за допускане на развод на страните, а се касае за спор по
родителски права във връзка с иск по чл. 127, ал. 2 СК. Съгласно тази
разпоредба съдът се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му, но не и
относно ползване на семейно жилище. Ето защо, като се е произнесъл по този
въпрос (по иск на ищцата Ц.Б.), първоинстанционният съд е постановил
недопустим съдебен акт.
В
случая, първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал така предявения
иск за ползване на семейното жилище като такъв по чл. 56, ал. 6 СК (самата
ищца не се е позовала на изменени обстоятелства), какъвто иск принципно би
било допустимо да се съедини в това производство. Ако се приеме, че е предявен
именно този иск, на първо място, за ищцата не е налице правен интерес от
предявяване на иск по чл. 56, ал. 6 СК, тъй като при развода на страните съдът
не е предоставил за ползване семейно жилище, поради което не може да има
изменени обстоятелства между бившите съпрузи, които да са от значение по този
въпрос и да обуславят предявяването на иска по чл. 56, ал. 6 СК. Следователно,
дори да се приеме, че ищцата е предявила иск по чл. 56, ал. 6 СК, той също
се явява недопустим, при липса на правен интерес, поради което и в този случай
първоинстанционното решение по такъв иск се явява недопустимо. Отделно от
това, и за пълнота следва да се посочи, че в случая въпросното жилище не може
да е в обхвата на иск по чл. 56, ал. 6 СК, тъй като по арг. от ал. 5 на чл. 56 СК бившите съпрузи следва да са съсобственици или да имат общо право на
ползване върху семейното жилище, а в процесната хипотеза жилището (на посочения
адрес в град София) е съсобственост между М.Б. и трето лице (съгласно приети
във въззивната инстанция две удостоверения за наследници на починалите родители
на М.Б., които са били собственици на въпросното жилище).
Ето защо, по
въззивната жалба на М.Б. в частта относно ползването на семейното жилище въззивният
съд следва да обезсили така постановения от първоинстанционния съд недопустим
съдебен акт в тази част, а производството
по делото – да бъде прекратено в тази част, съгласно разпоредбата на чл. 270,
ал. 3 ГПК.
По разноските.
С оглед изхода на спора, искането
на въззивницата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно, и
следва да бъде оставено без уважение. Въззивникът не е направил искане за
присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 168654 от 05.08.2020 г., постановено по гр. дело №
46182/2019 г. и по присъединеното гр. дело № 1700/2020 г., по описа на Софийски районен съд, III Гражданско
отделение, 117-ти състав, в обжалваните
части относно издръжката.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 168654 от 05.08.2020 г.,
постановено по гр. дело № 46182/2019 г. и по присъединеното гр. дело №
1700/2020 г., по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 117-ти
състав, в обжалваната част, в която е
предоставено семейното жилище - ап. 21, ул.“********в град София, за съвместно ползване на майката и бащата
за срок от една година, считано от влизане в сила на решението в тази му
част, и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО в тази част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц.В.Б. за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по арг. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.