№ 325
гр. Русе, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело
***224520105700 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Пристанищен комплекс - Русе“ ЕАД твърди, че с ответника
„Хермес Линд“ ООД са сключили на 30.12.2021г. договор за пристанищни
услуги с *** от 2022г., със срок на действие от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. В
него било предвидено ищецът да приема, о6работва, съхранява и експедира
насипни товари - зърнени храни и фуражи на ответника като товародател в
пристанищен терминал Русе-Изток срещу възнаграждение, съгласно
действащите за периода цени и условия за извършваните дейности и услуги в
„Пристанищен комплекс Русе“ - ЕАД. След приключване на обработката на
съда / транспортното средство и извършените пристанищни услуги, ищецът
(Пристанището) издал фактури, които следвало да бъдат заплатени от
ответника в десетдневен срок. Твърди се, че са издадени следните фактури: №
*** от 30.03.2022г., с главница 3679,48лв. с включено ДДС, която е
осчетоводена и е за предоставени услуги, отразени във фактурата –
извършена обработка за износ на насипен слънчогледов шрот, санитария на
товарни автомобили и ремаркета и за паркинг на територията на
пристанището; № *** от 30.03.2022г., с главница 3637,61 лв. с включено
ДДС, която е осчетоводена и е за предоставени услуги, отразени във
1
фактурата - извършена обработка за износ на насипен рапичен шрот на
гранули, санитария на товарни автомобили и ремаркета и за паркинг на
територията на пристанището; фактура № *** от 31.03.2022г., с главница
7382,48 лв. с включено ДДС, която е осчетоводена и е за предоставени
услуги, отразени във фактурата - извършена обработка за износ на насипен
царевичен глутен, санитария на товарни автомобили и ремаркета и за паркинг
на територията на пристанището; фактура № *** от 07.04.2022г., с главница
5700,32 лв. с включено ДДС, която е осчетоводена и е за предоставени
услуги, отразени във фактурата - извършена обработка за износ на насипен
слънчогледов шрот, санитария на товарни автомобили и ремаркета и за
паркинг на територията на пристанището. Общо дължимата сума по четирите
фактури от страна на ответника възлизала на 20 399,89лв. с включен ДДС.
Предвид неизплащане на дължимите суми по тези фактури, се моли да
бъде постановено съдебно решение, с което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцовото сумата от 20399,89лв. с ДДС, главница по
посочените фактури. Претендира се присъждане и на направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество не е депозирало
отговор по предявения иск. В съдебно заседание процесуалният му
представител оспорва исковата претенция по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между „Пристанищен комплекс - Русе“ ЕАД стопанисващо
пристанищен терминал Русе - Изток и „Хермес Линд“ ООД като товародател
е сключен договор за пристанищни услуги от 30.12.2021г. с предмет
приемане, обработка, съхранение и експедиция на товари. Срокът на договора
е за една календарна година - 01.01.2022г. до 31.12.2022г.
За предоставени услуги по договора от ищеца (пристанището) на
ответника (товародателя), първият е издал следните фактури: № *** от
30.03.2022г., с главница 3679,48лв. с включено ДДС, за предоставени услуги,
отразени във фактурата – извършена обработка за износ на насипен
слънчогледов шрот, санитария на товарни автомобили и ремаркета и за
паркинг на територията на пристанището; № *** от 30.03.2022г., с главница
2
3637,61 лв. с включено ДДС, за предоставени услуги, отразени във фактурата
- извършена обработка за износ на насипен рапичен шрот на гранули,
санитария на товарни автомобили и ремаркета и за паркинг на територията на
пристанището; фактура № *** от 31.03.2022г., с главница 7382,48 лв. с
включено ДДС, за предоставени услуги, отразени във фактурата - извършена
обработка за износ на насипен царевичен глутен, санитария на товарни
автомобили и ремаркета и за паркинг на територията на пристанището;
фактура № *** от 07.04.2022г., с главница 5700,32 лв. с включено ДДС, за
предоставени услуги, отразени във фактурата - извършена обработка за износ
на насипен слънчогледов шрот, санитария на товарни автомобили и
ремаркета и за паркинг на територията на пристанището.
Извършените услуги по издадените фактури, ищецът е удостоверил с
представени по делото талимански записки, товарни ордери, талони за
измерено тегло и опис на камиони.
Според изготвената по делото икономическа експертиза, ищцовото
дружество е завело в дневниците си за продажби и в справки-декларациите по
ДДС за периодите месец март и месец април 2022г. процесните фактури.
Ответното дружество е осчетоводило текущо процесните фактури в месеците
на издаването им, като е начислило дължимия ДДС по всяка от тях по дебита
на счетоводна сметка 4531 Начислен данък за покупките, което означава, че
фактурите автоматично са включени в дневника за покупки на дружеството
за съответния данъчен период и в справка-декларацията по ЗДДС. Ищцовото
дружество е начислило и внесло в държавния бюджет начисления ДДС по
четирите фактури. Ответното дружество също е начислило дължимият ДДС
по фактурите, подало е в НАП справка – декларация по ЗДДС, заедно с
отчетните регистри към нея, следователно е ползвало правата си на данъчен
кредит по процесните четири фактури според заключението на вещото лице.
Няма спор по делото, че задълженията по процесните фактури не са
платени.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът в настоящото производство претендира като изправна страна
по сключения с ответника договор да му бъде заплатена дължимата цена за
предоставените пристанищни услуги. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е
изложил становище по предявената искова претенция, не е оспорил
3
представените към исковата молба писмени доказателства, не е навел
възражения. В първото съдебно заседание по делото, процесуалният му
представител е оспорил исковата претенция по основание и размер, заявил е,
че спорът е по правото, че представените по делото писмени доказателства не
установяват възникването на претендираното от ищеца право да получи
възнаграждение, че нито едно от доказателствата не изхожда от ответника и
не удостоверява изпълнение на твърдяните с исковата молба услуги.
Действително неподаването на отговор не е равнозначно нито на
признание на иска, нито на признание на фактите, от които предявеното право
произтича в който смисъл е изложил аргументи процесуалният представител
на ответника. Осчетоводяването на процесните фактури от ответника и
ползването по тях на данъчен кредит обаче представлява извънсъдебно
признаване на факта, че описаните във фактурите услуги са предоставени,
както и признаване на задължението за заплащане на сумите по фактурите.
Изготвените счетоводни документи от ответника (установени от вещото лице)
имат характера на частни документи, които се ползват с доказателствената
сила по чл. 180 ГПК и с които се признава задължението по процесните
фактури.
Основателно е възражението на процесуалният представител на
ответника, че представените по делото писмени доказателства са изготвени от
ищеца и въз основа само на тях исковата претенция не би могла да се приеме
за доказана. Преценени обаче тези писмени доказателства в съвкупност със
заключението на вещото лице и процесуалното поведение на ответника,
неоспорването им в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, дават
основание да се приеме, че исковата претенция е доказана по основание и
размер. На практика правната защита на ответника по делото се изразява в
оспорване доказателственото значение на представените по делото писмени
доказателства, а не в навеждане и установяване на факти, които да изключват
основателността на исковата претенция. Поради това не биха могли да бъдат
приети за основателни доводите на процесуалния представител на ответника,
че в случая заключението на вещото лице не би могло да има значение за
разрешаване на спора, след като поведението на ответника не е „пасивно“. То
в случая е толкова пасивно, че да даде основание съдът преценявайки в
съвкупност ангажираните доказателства от ищеца да приеме за доказана
исковата му претенция.
4
На следващо място не без значение е и обстоятелството, че и двете
страни имат търговско качество. Взаимоотношенията между търговци по
повод изпълнението на поети от тях задължения по търговски сделки се
отличава с нисък формализъм, още повече, когато тези отношения не са
инцидентни, а са продължителни както в случая. Естеството на
предоставените от ищеца пристанищни услуги предполага задължителното
оформяне на редица документи, които установяват вида и обема на товара на
обработените в пристанището превозни средства, които минават и
митнически контрол. При направени своевременно възражения за неизпълнен
договор (включително и извънсъдебно преди образуване на съдебното
производство), ищецът би могъл да ангажира допълнителни доказателства за
установяване връзката на обработените товари с товародателя, което с оглед
пасивното поведение на последния логично не е направено. В този случай
осчетоводяването на процесните фактури от двете страни по договора би
било напълно достатъчно за доказване на възникналото задължение за
заплащане на сумите по тях.
При този изход на спора, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на
3566лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за
реално направени разноски в този размер, включително и за допуснатото
обезпечаване на исковата претенция.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Хермес Линд“ ООД , ЕИК200131514, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Киев“ №7, вх.1, ет.3, ап.11, представлявано
от управителя Ивелин Николов Николов да заплати на „Пристанищен
комплекс - Русе“ ЕАД, ЕИК117021078, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Пристанищна“ №22, представлявано от изп. директор Петър
Ненков Драгошинов сумата от 20 399,89лв. с ДДС, представляваща сбора от
главниците по фактури с № ***/30.03.2022г. за 3679,48лв., № ***/30.03.2022г.
за 3637,61 лв., № ***/31.03.2022г. за 7382,48лв. и № ***/07.04.2022г. за
5700,32 лв., издадени за предоставени пристанищни услуги, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 10.11.2022г. до окончателното
5
изплащане.
ОСЪЖДА „Хермес Линд“ ООД, ЕИК200131514, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. „Киев“ №7, вх.1, ет.3, ап.11, представлявано
от управителя Ивелин Николов Николов да заплати на „Пристанищен
комплекс - Русе“ ЕАД, ЕИК117021078, със седалище и адрес на управление
гр. Русе, ул. „Пристанищна“ №22, представлявано от изп. директор Петър
Ненков Драгошинов сумата от 3566лв. разноски за настоящото
производството, включително и за обезпечаване на иска.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6