№ 1567
гр. София, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Н.
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000503786 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263929 от 15 юни 2021г. по гр. д. № 8041/2019г.
Софийски градски съд, І ГО, 13 състав е осъдил „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД да заплати на Л. П. А. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата в
размер на 120 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от увреждания,
получени в резултат от ПТП на 12.11.2018г. ведно със законната лихва върху
тези сума считано 14.05.2019 г. до окончателното й изплащане, като
отхвърлил предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер от
120 000 лв. до претендирания такъв от 200 000 лв. като неоснователен; осъдил
ищеца да заплати на ответника разноски по делото в общ размер на 3 355 лв.
и ответника да заплати на адв. Г. Г. възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер
на 3 930 лв., а по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса
в размер на 4800 лв. и 400 лв. за експертизи.
С определение № 271118 от 30 юни 2021г., постановено по реда на чл.
248 ГПК, по искане на адв. Б. съдът е изменил решението в частта за
разноските, присъдени на основание чл. 38 ЗА, като ответникът е осъден да
заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., а на адв.
1
Г. 930 лв.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ищеца Л. П. А. срещу решението по гр. д. № 8041/2019г. на Софийски градски
съд, ГО, 13 състав в отхвърлителната му част. С доводи за неправилност на
обжалваното решение, концентрирани върху нарушение на чл. 52 ЗЗД, иска
отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния
предявен размер. Иска и присъждане на лихва за забава от деня на
увреждането, но в обжалваното решение липсва отхвърлителен диспозитив за
лихва от този момент до 14.05.2019г., откогато е присъдена, поради което
САС намира, че в предмета на въззивното производство не е искане за
присъждане на лихва до 14.05.2019г. Жалбоподателят – ищец акцентира на
всички получени според него множество физически увреди от ПТП,
представляващи телесни повреди, така и на получения стрес, довели до тежко
и трайно увреждане на здравето и драстична промяна в живота му, вкл.
необратими последици, с опасност за живота. Като последици от ПТП
посочва освен контузиите по тялото и черепно-мозъчна травма - контузия на
мозъка, постравматична епилепсия, постравматична церебрастрения и
енцефалопатия, травма на гърбначно-мозъчните коренчета в шиен отдел с
радикулопатия, централен отоневрологичен синдром.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД (чиято точна
правноорганизационна форма е ЕАД) е оспорил въззивната жалба на ищеца, в
това число твърденията за получена травма в областта на главата и последици
от такава травма.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД от своя страна е подал
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в неговата
осъдителна част. С доводи, концентрирани върху допуснати от съда
процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства и на
защитните му средства, а като резултат и на материалния закон – чл. 51, ал. 1,
изр. 1 и чл. 52 ЗЗД, поради необоснования извод за наличие на
постравматична епилепсия като последица от процесното ПТП, от което този
жалбоподател поддържа, че ищецът е получил само леки травми в гръдния
кош, раменния пояс и мишницата, без удар в главата, при неправилно
разчитане на образното изследване от 13.11.2018г., при което не е установено
металното тяло в черепа на ищеца, вследствие от удар с метална кофа с пясък,
2
а е констатирано постконтузионно огнище с голяма давност без кръвоизлив,
иска изцяло да се отмени обжалваното решение, а евентуално иска
частичната му отмяна и съответно отхвърляне на иска над определения за
дължим размер на обезщетението.
Л. П. А. е оспорил въззивната жалба на ответника като е развил съображения
за късните последици от мозъчната контузия, която поддържа, че е с
„исхемичен“ характер и може да протече без клинични белези, а откритото
чуждо тяло се намира в меките тъкани, а не в черепа, и не е свързано с тази
контузия. Обобщил е, че е получил трайни увреждания, променили
невъзвратимо живота му.
Л. П. А., чрез адв. Г., е подал и частна жалба срещу определението на
СГС по чл. 248 ГПК от 30.06.2021г. Иска отмяната му като
незаконосъобразно.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ EАД също е подал частна жалба
срещу определението на СГС по чл. 248 ГПК от 30.06.2021г. Иска
обезсилването му като недопустимо, тъй като не е постановено по искане на
страна по делото, а по искане на адв. Б., което цели преразпределение на
присъденото адвокатско възнаграждение.
За да постанови решението си, СГС е приел, че ищецът е кредитор на вземане
за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 120
000 лв. ведно със законната лихва от 14.05.2019г., определено в приложение
на чл. 52 ЗЗД вр. чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с оглед характера и тежестта на
уврежданията, получени при ПТП, - травматични увреждания по торса и
крайниците, отзвучали за около месец, както и епилепсия, вследствие на
получената мозъчна травма, - тежко нелечимо неврологично заболяване,
снижаващо значително качеството на живот; търпените болки, страдания,
притеснения и неудобства за около месец от телесните увреждания и
непредсказуемото развитие на епилепсията с присъщите й припадъци,
застрашаваща и живота на пострадалия, като е посочено, че е отчетена и
възрастта му. Съдът е счел, че увреждането в областта на шията не е
доказано, че е резултат от процесното ПТП. Приел е и, че възражението за
съпричиняване, релевирано от ответника, е неоснователно.
За да постанови определението по чл. 248 ГПК по искане на адв. Б.,
която е била представител по пълномощие на ищеца преди да й бъдат
3
оттеглени пълномощията, СГС е отчел какви процесуални действия е
извършвал всеки от адвокатите, от които адв. Г. е представлявала ищеца само
в последното заседание , след което се е отказала от защитата на ищеца.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо, а като косвен резултат от
решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в обжалвана от
ответника част.
Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 12.11.2018г., срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента, с твърдения, че
същият е управлявал автомобил, с който е причинил вреди на управлявалия
мотоциклет пострадал ищец. Искът е бил предявен като частичен с размер на
търсената сума от 50 000 лв., а след допуснато увеличение до размера на
твърдяното вземане, е предявен за сумата 200 000 лв. и за този размер на иска
спорът е пренесен пред въззивния съд.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу иска, като е възразил срещу твърденията, че от
процесното ПТП ищецът е получил травми, в това число световъртеж от
централен произход, постравматичен отоневрологичен синдром,
посттравматична енцефалопатия и епелипсия, като и срещу размера на
първоначално търсеното обезщетение от 50 000 лв. с частичен иск; упражнил
е и възражение, с което цели намаляване на отговорността си, - за
съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал, което не е в
спорния предмет на въззивното производство.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
4
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, както е в
случая.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан от
оплакванията във въззивните жалби и насрещните доводи срещу тях,
въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението,
установено в първоинстанционното производство, - че ищецът, като водач на
мотоциклет, е пострадало лице от ПТП, станало на 12.11.2018г. около 20 ч.,
при което водачът на товарен автомобил не го е пропуснал на кръстовище, в
което ищецът е навлизал отдясно, поради което той се е ударил с предната
част на мотоциклета в дясната част на автомобила (така заключение на АТЕ),
като ПТП е причинено противоправно и виновно от застрахован при
ответника водач, застраховал гражданската му отговорност (чл. 429 – 437 вр.
чл. 477 и сл. КЗ). Не се спори на етапа на въззивното производство, че при
ПТП ищецът е бил с предпазна каска, както е свидетелствал и делинквентът
св. И..
В спорния предмет на въззивното производство са въпросите какви
са последиците от процесното ПТП, в предмета на делото, и какъв е размерът
на обезщетението, с което получените от ПТП вреди могат да бъдат
репарирани, и въззивният съд следва да даде разрешение по съществото на
спора по тях.
От изпратените по делото документи от Военно – медицинска
академия се налага извод, че ищецът е съобщил, че е претърпял ПТП и през
2014г., когато също е преглеждан по спешност.
Не е спорно на етапа на въззивното производство, с оглед
оплакванията срещу установеното в първоинстанционното производство, и,
че ищецът е претърпял преди процесното ПТП и преди това от 2014г.
5
злополука, при която е получил удар по главата от кофа, пълна с пясък,
вследствие на който има останало чуждо метално тяло в главата му извън
черепа, останало неразчетено при първото образно изследване на главата от
13.11.2018г.
От справка от НЗОК за отчетени прегледи на ищеца е установено, че
от 2015г. същият е диагностициран с „Нарушение на вестибуларната
функция, неуточнено“, така и със „Световъртеж от централен произход“ – от
2016г., каквато диагноза му е поставяна неколкократно до датата на ПТП.
С ЕР № 3940 от зас. 212/11.12.2019г. на ТЕЛК, влязло в сила, на
ищеца е призната 50 % ТНР за срок от 3 години, с дата на инвалидизиране
24.09.2019г., с водеща диагноза „Световъртеж от централен произход“, а като
заболявания са признати „Състояние след ЧМТ, посттравматична
енцефалопатия, централен отоневрологичен синдром, лека ст.,
постравматична Епи много редки, шийна остеохондроза, дискова херния С – 3
– С – 4“.
Във фишове за спешна медицинска помощ, начиная от м.01.2019г., е
записана анамнеза, че ищецът е получил епилептичен припадък/гърч, като в
три от фишовете е записано „О.М“ в графа „Забележки“ (което вещото лице
М. разчита като „особено мнение“), а в листове за преглед е удостоверена
диагноза „Епилепсия, неуточнена“.
От заключението на едноличната съдебномедицинската експертиза,
изготвено от вещо лице неврохирург – д-р Х. М., въз основа на представената
по делото медицинска документация и след личен преглед, е установено по
делото и това също не е спорно на етапа на въззивното производство, че
пострадалият е получил със сигурност в резултат от процесното ПТП
контузия на гръдния кош, контузия на долната част на гърба и таза, контузия
на лявата раменна става, които са причинили болки и страдания за период от
около 20 дни, като за тях е проведено симптоматично лечение с покой и
обезболяващи средства. Като неубедителни травми, резултат от ПТП- то,
експертът е приел шийна дискова херния на ниво С-3 – С – 4, установена при
КТ изследване на 13.11.2018г., и като много съмнителни вещото лице посочва
черепно–мозъчна травма, неприета при първоначалния спешен преглед от
травмотолог и хирург и впоследствие при болничен престой на ищеца за
периода 16.11. – 20.11.2018г., от каквато като следствие се явява
6
постравматичната енцефалопатия с клинични изяви „Централен
отоневрологичен синдром“ (ЦОНС), епилептична симптоматика, ЕЕГ
промени, и тежкото усложнение постравматична епилепсия. Вещото лице е
посочило, че по анамнестични данни, без припадъците да са наблюдавани от
медицинско лице, след около 2 месеца на пострадалия е поставена диагноза
„Състояние след мозъчна контузия. Постравматична енцефалопатия и
постравматична епилепсия“. Вещото лице се е позовало на поставени преди
ПТП – то диагнози „Нарушение на вестибуларната функция, неуточнено“,
така и „Световъртеж от централен произход“, съответно от 2015г. и от 2016г.,
както и ЦОНС, поради което е приело, че те не са последици от това ПТП от
2018г., съответно от черепно-мозъчна травма (ЧМТ). Вещото лице
неврохирург е изтъкнало необходимостта от извършване на специализирани
изследвания – образни и електрофизиологични, за да се отговори на въпроса
какво е било състоянието на пострадалия и възстановен ли е той.
Според заключението на повторната СМЕ, изготвено от вещо лице –
невролог – д-в Г. О., също въз основа на медицинската документация и след
преглед на лицето, освен контузии в областта на рамото, долната част на
гърба и таза и лявата мищница, с възстановителен период около месец,
ищецът е получил ЧМТ – контузия на мозъка и като късна последица от ЧМТ
– мозъчна контузия постравматична енцефалопатия с клинични прояви
церебрастенен, психичен и отоневрологичен синдром; травма на гръбначно –
мозъчни коренчета в шиен отдел с радиколупатия, установени след преглед
от невролог и ЕМГ изследване, като редикуленият синдром е с хроничен
характер и се проявява при физическо и психическо пренапрежение. Това
вещо лице сочи, че не може да се установи с каква давност е контузионното
огнище в мозъка, установено с КТ изследване на 13.11.2018г., което може да е
причина за постравматичната енцефалопатия. Вещото лице е изразило
мнение, че процесното ПТП е предизвикало тежък психически стрес за
ищеца, поради което оплакванията от вестибуларния апарат, констатирани
преди ПТП, са зачестили, което евентуално може да се свърже с евентуална
ЧМТ – контузия на мозъка, като ищецът е диагностициран и с психичен
синдром – органично тревожно разстройство, което е психично заболяване.
Посочило е също, че епилептичните пристъпи, регистрирани при спешни
повиквания, не са наблюдавани от медицинско лице (това вещо лице
коментира отбелязването „ОМ“ като оставен на място), но ЕЕГ изследването
7
2 месеца след ПТП (което не е продължило според стандарта, съгласно
пояснението в съдебно заседание) е патоголично и резултатът от него е с
възможна диагноза „Епилепсия“, за която една от възможните причини е
мозъчна травма; ищецът не е проследяван колко редовно му е провеждано
лечение, което следва да продължи от 3 до 5 години след последен доказан
пристъп, нито са му правени други изследвания.
Св. И. – причинител на процесното ПТП е разказал, че след удара с
мотора пострадалият не отговарял и не говорил с него, опитвал се да си
отвори очите след като свидетелят му махнал каската, като той не можел да
прецени дали пострадалият е бил в безсъзнание.
Според показанията на св. А.а – съпруга на ищеца, чийто показания
подлежат на преценка по реда на процесуалното правило на чл. 172 ГПК,
разпитана след като по делото е прието първоначалното заключение на СМЕ
на д-р М., - след ПТП съпругът й бил объркан, гадело му се и повръщал през
нощта, станал друг човек –сприхав, дори и с децата си, вцепенявял се докато
се храни, съобщавал за шум и бучене в главата, получавал припадъци с
конвулсии, понякога се и изпускал, като от натъртванията имал болки около 2
седмици.
Св. С. – съученичка и семейна приятелка на ищеца и съпругата му,
разпитана след приемането на двете еднолични експертизи, чийто
заключения съдът обсъди по-горе, е разказала, че знае, че през 2018г. Л. е
претърпял инцидент, след който той станал нервен и избухлив, така се
държал и с децата, като дни след инцидента, когато го видяла, бил блед,
гадело му се. Свидетелката твърди, че е присъствала на негов припадък с
гърчове през м.04.2019г. и дори тя звъннала на тел. 112. Показанията й,
предвид близостта на свидетелката със семейството на ищеца и като
заинтересована от изхода на спора в негова полаза, въззивният съд също
преценява по реда на чл. 172 ГПК.
Според заключението на комплексната тричленна експертиза,
изготвено от вещи лица – специалист по образна диагностика, неврология и
съдебна медицина, също въз основа на приложената медицинска
документация и въз основа на образните изследвания на главата, правени на
ищеца на 13.11.2018г. и 13.01.2021г., както и след извършен личен преглед на
ищеца, след процесното ПТП, на 12.11.2018г. ищецът е диагностициран с
8
контузии на гръдния кош, раменния пояс, лявата мишница, долната част на
гърба и таза, с отшумяващи болки от тях за около 20 – 30 дни. На следващия
ден му е проведено КТ изследване на главен мозък и шиен сегмент на
гръбначния стълб поради оплаквания от главоболие, гадене, повръщане и
световъртеж, при което в мозъка е описано постконтузионно огнище без
кръвоизлив, като на по-късен етап той е диагностициран с късни последици
на травмена болест – травмена церебрастения и травмена енцефалопатия с
епилептична симптоматика и психична симптоматика; при КТ изследването в
областта на шията е установена дискова херния на ниво С – 3 – С – 4. При КТ
– изследванията на мозъка, второто от 13.01.2021г., са установени исхемични
промени в тъканта, израз на мозъчна контузия. С оглед преживените от
ищеца инциденти от удар с кофа по главата (от който има метално тяло в
главата) и друго ПТП от 2014г., както и данните, че е бил с поставена каска
при процесното ПТП, според трите вещи лица не може да се прецизира
давността на установената мозъчна находка, като липсва и медицинска
документация за епилепсия при ищеца преди датата на процесното ПТП.
Уточнили са и, че не може да се приеме категорично, че установената
дискова херния е с травматичен произход, съответно хронично –
рецидивиращия шиен радикулен синдром. Пояснено е, че на ищеца е
предписано лечение с ноотропни антиепилептични, противоболкови
тимостабилизатори и транквилизатори. Мозъчната контузия, е пояснено още,
причинява разстройство на здравето, временно опасно за живота, а
постравматичната епилепсия причинява постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота;постравматичната церебрастения причинява
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Световъртеж от
централен произход със съответните симптоми – световъртеж, гадене,
повръщане може да бъде предизвикан от различни фактори, увреждащи
централната нервна система, а причина за ПОЦС е преживяна ЧМТ, а
постравматичната енцефалопатия, която се характеризира с органична увреда
на мозъчната тъкан, и епилепсията са късни прояви на травмена болест на
мозъка. Според вещите лица е било необходимо диспансеризиране на
пострадалия във връзка с епилептичната симптоматика и проследяване с
контролни ЕЕГ изследвания, вкл. и нивото на антиепилептичните
медикаменти в кръвта. Към момента на експертния преглед от 05.02.2021г.
ищецът е бил в добро общо състояние с преобладаващ вертебрален синдром в
9
шийната област и болезнени движения в нея, оплаквал се от главоболие и
световъртеж. Във връзка с обсъжданата ЧМТ, вещите лица са посочили, че
при ищеца са налице данни, както се посочи и по-горе, за мозъчна контузия с
давност и ЕЕГ изследване с данни за патологични промени, характерни за
късните усложнения при травмена болест на мозъка. В съдебно заседение,
при приемане на заключението, неврологът д-р Н. е уточнила, че би могло
контузионното огнище да се свърже с преживяна травма на главата; дисковата
херния, поради засукването при удара, от което е получена контузия на
раменния пояс, също би могла да бъде получена при процесното ПТП.
Уточнила е още, че епилепсията, която може да е и пожизнена, може да се
провокира от травмата на мозъка, а може това да стане и от наслагване на
травми.Церебрастенията и енцефалопатията, както и записано и в
заключението, също могат да се предизвикат от травма на мозъка, като тя
може да предизвика и психични отклонения. Това вещо лице е уточнило още,
че е възможно ЕЕГ изследването да не установи патологични промени и
лицето да получава припадъци, както и обратното, като усложненията след
травмата на мозъка могат да се проявят в дълъг период от време след нея.
Вещото лице – специалист по образна диагностика д-л П. е уточнило, че
много рядко има исхемични контузионни огнища - без данни за кръв в
зоната им поради силно намаляване на кръвния поток в областта, като
картината е като при исхемичен инсулт. Той счита, че няма данни за увреда
на главата при ищеца и не може да се определи с категоричност, че
епилепсията, описана при него, е в причинно–следствена връзка с процесното
ПТП. Изяснил е още, че дисковата херния може да е травматична, но може и
да е от дегенеративно естество, като с КТ изследването не е установен
категорично травматичен произход на хернията в шийната област, като е
твърде вероятно тя да е с дегенеративен произход.
Въззивният съд е счел, че за изясняване на спора от фактическа
страна е необходимо да изслуша непосредствено отново 3 – те вещи лица,
изготвили заключение на комплексната СМЕ. При преразпита си те са
уточнили следното:
След постъпването във ВМА, на 12.11.2018г., на Л. А. не е
поставена диагноза ЧМТ или поне мозъчна увреда. Такава ЧМТ е
диагностицирана на следващия ден – 13.11.2018г., при извършено
КТ изследване, при което е установено огнище в мозъка, което е
10
отразено като „постконтузионно огнище“. Не е установен
кръвоизлив. Възможно е това постконтузионно огнище, което не е
съпроводено с кръвоизлив, констатирано с КТ изследването от
13.11.18г., да е съществувало и преди това. Обикновено тези
контузионни огнища се придружават с мозъчен оток. Такъв оток
при изследване не е установен. Няма данни за прясна увреда, в този
смисъл това най-вероятно е старо контузионно огнище. Не може да
се каже определено, само от образа в изследването, с каква давност
е, но при ищеца (съобразно и приетото по-горе) има данни за стари
ЧМТ - падане на кофа върху главата му, и освен това се наблюдава
чуждо метално тяло, разположено подкожно в близост до зоната,
под която се намира това контузионно огнище. Това тяло е
подкожно, върху външната пластинка на черепа и хвърля
артефакти, лъчисти артефакти от метала и така се установява като
находка. При самото изследване се вижда металното тяло, което
като всеки метал, който се намира в близост, дава лъчисти
смущения в образа и те се наричат артефакти (д-р П. – образна
диагностика). Вещото лице Н. – невролог е уточнила, че при
наличие на такова огнище е възможно ищецът да е нямал
епилептични пристъпи до момента на констатиране на това огнище
и няма документални данни той да е страдал и да е лекуван от
епилепсия преди процесното ПТП. Появата на такива епилептични
пристъпи след процесното ПТП през 2019г., могат да се свържат с
новата травма, която той е преживял при ПТП. Тя може да действа
като катализатор на старото огнище, като ищецът може да е имал
травми и да не е имал епилепсия, и новата травма може да
провокира припадъци и да отключи епилепсия. Това вещо лице
счита, че при процесното ПТП ищецът е ударил и главата си – „ Той
е легнал с каската на земята, колкото и да е обезопасен от каската -
травма има. Той е паднал, лежал е на земята“. При първичния
преглед няма отбелязана ЧМТ, тъй като когато е пристигнал в
кабинета е бил вече в съзнание. Вещото лице се позовава на
свидетелски показания (вероятно на св. И.), че ищецът е бил
объркан, друг му е свалил каската, когато е паднал. Това, според д-р
Н. насочва на мисълта, че в случая има ЧМТ. Отново е уточнила, че
11
счита, че има получена ЧМТ с оглед свидетелските показания, че
ищецът е бил объркан и дезориентиран, въпреки че при първичния
преглед на самата дата не е диагностициран с такава и няма
извършен преглед от невролог или неврохирург в спешното
отделение. Вещото лице съдебен медик д-р Х. е възразил, че
ищецът е бил в спешното отделение и няма констатирана ЧМТ при
него. Вещото лице Н. е посочила обаче, че при получените увреди е
възможно да се пропусне ЧМТ. Изказала е предположение, че е
възможно, след като ищецът е бил в съзнание, да не са го насочили
за проверка има ли ЧМТ, като не са му правили и рентгенова
снимка на главата към този момент. Вещото лице д-р П. е
допълнил, че е малко вероятно така констатираното на 13.11.18г.
постконтузионно огнище да е от ПТП от предния ден, тъй като две
години по-късно при контролен компютърен томографски преглед е
била установена същата находка. Няма развитие в областта на
огнището. Вещото лице Х. е пояснило, че в първото изследване,
един ден след ПТП, на 13.11.18г. не е констатирано и наличието на
твърдо тяло в главата на пострадалия. Според д-р П. е възможно да
е пропуснато при разчитане на образното изследване наличието на
това твърдо метално тяло, което е върху тази зона на огнището,
което той (д-р П.) е видял при разчитането на изследването. То е
извън черепа, но попада в зоната над констатираното контузионно
огнище. Вещото лице Н. отново е посочила, че счита, че има ЧМТ
не само от показанията на разпитания свидетел, който, според нея е
съобщил, че пострадалият след ПТП е бил дезориентиран, като се е
позовала на казано според нея от свидетеля „Аз му свалих каската.
Той не можеше да се движи“, а и от самия начин на падане, тъй
като сочи, че ищецът е паднал на земята, с каска и няма начин да не
удари главата си. Посочила е още, че на скенера също се вижда, как
от засукването, когато е паднал, има дискова херния в шийната
област на две нива има контузии на шийните прешлени, като според
нея хернията е констатирана на скенера и няма данни преди това да
е съществувала. Неврологът д-р Н. е посочила и, че според нея
световъртежът от централен произход наистина е диагностициран
от 2015г. с пристъпи, но след процесното ПТП и преживяната
12
травма те може да са зачестили. ПТП може, според нея, да е
засилващ фактор за вече проявени такива пристъпи, за вече
диагностициран ЦОНС от 2015г., който пострадалият е имал, и се
включват в церебрастенния постравматичен синдром. Този синдром
е пояснила, че включва: световъртежни кризи, гадене, нарушена
концентрация, лесна уморяемост, пристъпно главоболие. Според
вещото лице д-р П. категорично не може да се твърди, че дисковите
патологии в шийната област са с травматичен произход. Възможно
е да са и с дегенеративен произход и няма никакви основания да се
приеме, че са чисто травматични. Вещото лице Н. обаче е уточнила,
че няма сравнение с положението преди ПТП-то, за да се прецени и,
че промените са дегенеративни, както и няма данни по делото
ищецът преди ПТП да е лекуван за епилепсия. Потвърдила е, че
няма данни по делото ищецът да е получавал епилептични
припадъци и гърчове преди процесното ПТП, нито при прегледа е
съобщил за такива данни в анамнезата. Възможно е, според нея,
след това ПТП от м.11.2018г., да се провокира епилепсия, като една
късна последица на травматична болест и без да е във връзка с това
контузионното огнище, което другите експерти приемат, че е със
стара давност. ЕЕГ изследването сочи, че има огнище, което
означава, че във всеки момент може да се отключи припадък, но не
е задължително. Няма минимум от време, според нея, през което
ЕЕГ изследването може да продължи, но това изследване, както и
скенерът, може да са в норма и пациентът пак да получава
припадъци. Късни последици от травмата в случая, според вещото
лице Н., са травматичната церебрастения и травматичната
енцефалопатия и това според нея доказва, че ищецът е получил
травми (в областта на главата). Вещото лице Н. е уточнило, че
церебрастенията е по новому „хронична умора“, - безсъние,
напрегнатост, главоболие, намалена концентрация и се получава
след травми на главата. Може да продължи няколко месеца, а може
да продължи и цял живот. Травмената енцефалопатия е съвкупност
от увреда въз основа на огнище в мозъка - на самите клетки,
органна увреда. Тя води до двигателни, сетивни и вегетативни
смущения. Що се отнася до прогнозата за лечение на
13
постравматична епилепсия, тя е неоптимистична. Лечението й е
индивидуално. Ако се приемат лекарства, те се увеличават, двойна,
тройна комбинация, ако лицето престане да припада, като се
проследява състоянието му. След няколко години евентуално може
да се спре приема на медикаментите, но без да съществува
гаранция, че пак няма да се появят симптоми. Състоянието се
проследява от невролог, чрез клинично изследване, ЕЕГ изследване,
неврообразна диагностика, наблюдение и отчитане, вкл. се отчита
брой и време на припадъците, с каква честота са - по няколко на
седмица, на месец. Уточнено е още веднъж, че оплакванията в
шийната област на пострадалото лице могат и да не бъдат или да
бъдат с травматичен произход според вещото лице д-р П.. Докато
вещото лице д-р Н. отново застъпва тезата, че контузията в
раменната става би могла да се отрази в шийната област.
Механизмът на получаване на протрузиите там на две нива е
физическото насилие, при липса на данни, че ищецът е лекуван
преди това по повод на дискова херния. Вещото лице специалист по
образна диагностика – д-р П. е допълнило обаче, че ядрено-
магнитният резонанс е единственият метод, който може да
установи, дали има травматична или дегенеративна травма на
шията, дали е актуална или със стара дата, но такъв ЯМР не е
направен след ПТП. Съдебният медик д-р Х. е потвърдил позицията
си, че непосредствено след ПТП-то, когато пострадалият е
постъпил във ВМА, са поставени други диагнози, но не е поставена
диагноза ЧМТ. На следващия ден, при томографското изследване в
друго здравно заведение, е установен този участък в мозъка, по
отношение на който експертите не могат категорично да се
произнесат, дали е прясно огнище, но тази така установената
находка говори повече в полза на това, че това увреждане е старо.
За това свидетелства, съгласно уточнението, и отбелязването
„постконтузионно огнище“, т.е. огнище след контузия, като то не е
отразено като „контузионно“, а е записано при това образно
изследване, че няма и кръвоизлив. В по-голям процент от случаите
контузиите са свързани с хеморагия - „кръвоизлив“. Действително,
продължава поясненията си съдебният медик, възможно е малък
14
процент да бъдат и исхемични огнищни - „без кръвоизлив“, в
резултат на намаление, на спиране на кръвоснабдяването на този
участък, или спиране на кръвотока и лишаване на тази област от
мозъка от кръвоснабдяване и затова се получава огнище там. Това
обаче е по-рядък случай, като не е отразено изследваният да е имал
огнищна симптоматика за инсулт към този момент. Същата находка
– огнището от 13.11.2018г. - е установена в същия вид две години
по-късно, а ищецът е съобщил, че през 2014г. е преживял ПТП и
преди това друга злополука с кофа, ето защо е посочено в
заключението им, че те като експерти не могат категорично да
преценят връзката между предишните увреждания с травмата от
процесното ПТП.
С оглед приетите по делото заключения на СМЕ и необходимостта от
специални знания за изследване на здравето на ищеца и последиците от ПТП,
съдът не обсъжда самостоятелно представените в хода на производството, в
това число и пред САС, медицински документи, удостоверяващи
здравословното състояние на ищеца. На етапа на въззивното производство - с
ЕР № 2313 от зас. № 132 от 08.08.2022г. на ТЕЛК, влязло в сила, на ищеца е
определена отново 50 % ТНР със срок до 01.08.2025г., с дата на
инвалидизиране 24.09.2019г., с водеща диагноза „ Световъртеж от централен
произход“ и общи заболявания „Състояние след ЧМТ, постравматична
енцефалопатия, централен ото неврологичен синдром, лека ст.
Постравматична Епи много редки, шийна остеохондроза, дикова херния С3 –
С 4“.
Спорът във въззивното производство, съобразно посоченото по-горе
за оплакванията на страните, както се подчерта, се концентрира върху
размера на обезщетението, предназначено да възмезди претърпените вреди от
ищеца, при оспорени изводи на първоинстанционния съд относно вида и
обема на причинените вреди.
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП, в случая подлежат на доказване от него на общо основание (чл. 154, ал.
1 ГПК) с оглед спора между страните за вида и обема на вредните последици
и липсата на постановен акт, в който със задължителна за гражданския съд
сила да е определен вредоносният резултат. От съвкупната преценка на
15
събраните по делото доказателства, включително при оценката на
заключенията на вещите лица, въззивният съд прави следните изводи относно
настъпилите за ищеца вредни последици: категорично такива са
травматичните увреди контузия на гръдния кош, контузия на долната част на
гърба и таза, контузия на лявата раменна става. Те са доказани като резултат
от процесното ПТП с изискуемото главно и пълно доказване от страна на
ищеца - създаващо сигурно убеждение у съда в истинността на съответното
твърдение. Въззивният съд не приема, поради непроведено пълно доказване
от ищеца, че последица от процесното ПТП е ЧМТ - контузия на мозъка,
каквато не е установена в деня на ПТП, нито може да се направи извод, че
наличното контузионно огнище в мозъка на ищеца е вследствие от ПТП от
2018г. Въззивният съд не приема, че последици от това ПТП са и
последиците от получена ЧМТ – посттравматична енцефалопатия със
съответните й клинични прояви, измежду които световъртеж от централен
произход, ЦОНС, епилепсия (с каквито ищецът е диагностициран от органите
на медицинската експертиза), както и психичен синдром – органично
тревожно разстойство. Вероятният извод, че при процесното ПТП ищецът е
получил ЧМТ не изпълнява изискването за категорично, нетърпящо
съмнение, доказване. Извод за получаването на такава травма не може да се
направи от показанията на делинквента, който не е заявил, че пострадалият е
губил съзнание, а друг очевидец на ПТП няма, така че да се съпостяват
показанията му, и в случая няма основание да не се даде вяра на тези
показания предвид и непроведеното изследване на главата в деня на ПТП. От
предположение, каквото прави вещото лице Н., че падайки от мотора, ищецът
е ударил и главата си, предпазена с каска (при липса на данни по делото и с
каква скорост са се движили участниците в ПТП), не може да се формира
извод за получена ЧМТ. Наред с това се установи по делото, че ищецът е
имал оплаквания за нарушение на вестибуларната функция и световъртеж от
централен произход далеч преди ПТП от 2018г. Изводът за непроведено
пълно доказване, не се разколебава от обстоятелството, че при ЕЕГ
изследването, направено на ищеца около 2 месеца след процесното ПТП, са
регистрирани патологични изменения с възможна диагноза „Епилепсия“,
доколкото съдът счете за недоказано причиняването на ЧМТ на ищеца при
ПТП от 2018г., като ЧМТ е само една от възможните причини за
възникването на епилепсия. Тук спорът и разрешаването му се съсредоточава
16
не върху обстоятелството страда ли ищецът от епилепсия, при регистрирани,
макар и ненаблюдавани от медицински лица, в това число и в болнична среда
при съответно изследване, епилептични пристъпи, начиная от м.01.2019г., с
каквато болест ищецът е диагностициран при определянето на намалената му
работоспособност, а дали епилепсията и пристъпите са резултат от ПТП като
застрахователно събитие, водещо до възникване на отговорност на
конституирания в производството като ответник застраховател. Дори от
показанията на свидетелите – съпругата на ищеца и тези на тяхна семейна
приятелка, при преценката им с оглед на всички други данни по делото, да
може да се формира извод, с оглед и патологичните промени, регистрирани
при ЕЕГ изследването (независимо от продължителността му), че ищецът е
получавал припадъци пред тях, както се подчерта, това не е достатъчно да се
приеме наличие на причинна връзка с процесното ПТП, още повече предвид и
предходни инциденти, станали с ищеца, и въпреки липсата на данни преди
процесното ПТП да е бил лекуван от епилепсия. Вероятността контузионното
огнище, отразено като „постконтузионно“ огнище, което не е придружено с
мозъчен оток, да е исхемично, което е по – рядка хипотеза, и да е последица
от процесното ПТП, също не води до търсения несъмнен извод, че то е
причинено от процесното ПТП. Извод, че то не е причинено през м.11.2018г.
може да се направи от уточнението на вещото лице д-р П., че и две години
по-късно това огнище, над чието зона се намира чуждото тяло, е било
описано по същия начин. Недоказано е – съдът няма основание да приеме - и,
че епилепсията е следствие от „наслагване„ на травми, съответно, че травма,
получена при процесното ПТП, е станала катализатор на старото огнище или,
че епилепсията е провокирана от процесното ПТП без връзка с контузионното
огнище. Същият извод за непроведено пълно доказване е валиден и относно
увредата в шийната област с радикулопатия, установена при ищеца на
13.11.2018г., – един ден след ПТП, тъй като от КТ изследването не може да се
направи извод за травматично естество на увреждания на прешлените в тази
област. Вероятността тази увреда, с каквато преди ПТП ищецът не е бил
диагностициран, да е с травматичен произход, каквато теза развива и изказва
предположение, особено при преразпита си, неврологът д-р Н., като се
основава на получената травма на раменната става, не е достатъчна да се
приеме, че тази травма е последица от ПТП.
Причинната връзка е предпоставка за деликтната отговорност и
17
критерий за определяне обема на отговорността на делинквента (чл. 45, ал. 1;
чл. 51 ЗЗД), съответно за определяне на обема на отговорността и на
застраховалия гражданската му отговорност, като липсва презумпция за
причинната връзка, а същата следва да бъде несъмнено установена. Така в
случая, независимо, че ищецът е диагностициран с обсъжданите заболявания
след настъпването на ПТП от 2018г., за да се ангажира отговорността на
ответника е необходимо да бъде установено, че тези заболявания в
конкретната фактическа обстановка са закономерен резултат от ПТП, вкл. и
че без увреждането при ПТП те не биха настъпили. При прилагане на
неблагоприятните последици на правилото за разпределение на
доказателствената тежест, при което недоказването на правопроизводящ факт
се отнася във вреда на носещия тежестта на доказване, непровеждането на
изискуемото пълно доказване в случая съдът отнася във вреда на ищеца и
приема твърдените факти за възникнали заболявания за неосъществили се.
Изхождайки от това положение и с оглед приетото по-горе, въззивният съд
приема, че за травматичните увреждания, получени в резултат от процесното
ПТП (чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД), установени безспорно и безпротиворечиво в
настоящото производство, обезщетението, определено по справедливост,
съгласно принципа, прогласен в чл. 52 ЗЗД, възлиза на 10 000 лв. Съгласно
ППВС № 4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди
следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и
то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за
размера на вредите. В конкретния казус съдът отчита характера на
уврежданията на здравето на ищеца, който е бил на 44г. към датата на ПТП, -
това са описаните по-горе контузии по тялото му. Съдът взе предвид, че те не
са тежки, отчете и претърпените от пострадалия болки и неудобства от
физическо естество, присъщи на уврежданията, продължителността на
болките, възстановителния период от около максимум месец и начина на
лечение, също и дефинивно търпените неудобства в битов и социален план,
обстоятелствата, при които са причинени телесните увреждания. При
определяне на дължимото обезщетение съдът отчете и конкретните
икономически условия, а като ориентир и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. В случай на настъпване на
усложнение в здравословното състояние, съотв. проявление на нови вреди,
18
които не са били обезщетени с определеното от съда обезщетение, това би
било основание за нова претенция. В обобщение на всичко изложено
доводите във въззивната жалба на ищеца, касаещи нарушение на чл. 52 ЗЗД,
са неоснователни, а тези на ответника са основателни. Върху определеното
обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди и законната лихва
от посочения в решението на първоинстанционния съд момент, доколкото
пред въззивния съд не е повдигнат спор за определянето на друг момент на
забавата върху присъденото обезщетение.
С оглед изложеното, решението в негова обжалвана част – над
размера на присъденото обезщетение от 10 000 лв. - следва да се отмени и
искът да се отхвърли за разликата до 120 000 лв., съотв. в частта, в която в
тежест на ответника са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
над размера от 400 лв. – държавна такса и над размера от 33, 33 лв. – депозит
за вещи лица, както и над размера от 327, 50 лв. – възнаграждение за
безплатна правна помощ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят още разноски пред първа инстанция в размер на още
962, 50 лв. - разноски за производството и още 3 650, 63 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, на база изчисленията на първоинстанционния
съд, срещу които не са направени оплаквания по чл. 248 ГПК. В останалите
обжалвани части решението на първоинстанционния съд е правилно като
резултат и подлежи на потвърждаване. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника, съразмерно на отхвърлената част от иска от въззивния съд, се
присъждат разноски за въззивното производство, както следва: 2 200 лв. -
държавна такса, 171 лв. - депозит за вещи лица и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 304, 20 лв. с ДДС, което в минимален рамер
съобразно материалния интерес по делото (искането за намаляването му по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно). На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на САС ответникът следва да
заплати депозит за вещи лица в размер на 9 лв., съразмерно на уважената част
от иска. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, в полза на представителя по пълномощие на
жалбоподателя - ищец адв. М., който го е представлявал във второто съдебно
заседание, в което е приключено разглеждане на делото от въззивния съд,
като е извършен преразпит на вещите лица, се присъжда адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивното производство в
19
размер на 69, 13 лв. (1/4 от възнаграждението, съразмерно на уважената част
от иска, на база минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7,
ал. 2 вр. чл. 9, ал. 1 НМРАВ). Поради непредставен договор за безплатна
правна помощ, възложена на адв. Г. за въззивното производство, която след
приключване на устните състезания пред САС също е поискала да й се
присъди възнаграждение, съдът не определя такова в нейна полза.
По частните жалби:
Обжалваното определение по чл. 248 ГПК, както се посочи, е
постановено по искане на адв. Б., чийто пълномощия ищецът е оттеглил
преди последното съдебно заседание. Това определение е постановено, като е
съобразено каква работа е извършил всеки от адвокатите – пълномощници на
ищеца. След приключване на делото и преди постановяване на решението
вторият представител по пълномощише на ищеца – адв. Георегиева - се е
отказала от предоставените й пълномощия, впоследствие обаче тя е подала
въззивна жалба срещу първоинстанционното решение с приложено към нея
пълномощно, с което й се учредява представителна власт. Преди последното
съдебно заседание пред въззивния съд пълномощията й са оттеглени от
жалбоподателя - ищец.
Разглеждането и предметът на частните жалби срещу акта на съда по
чл. 248 ГПК е обусловен от изхода на спора по същество и в случая, с оглед
частичната отмяна на обжалваното решение, съдът дължи произнасяне и по
тях. Обжалваното определение, постановено по искане на адвокат,
осъществявал правна помощ на ищеца, макар и с оттеглени пълномощия към
датата на отправяне на искането, е допустимо. Касае се за право на
възнаграждение на адвоката, поради което като титуляр на това право адв. Б.
е имала право да иска изменение на решението в частта за разноските, в
случая чрез осъждане на ответната страна да заплати възнаграждение и на нея
(форма на допълване на решението). Общият размер на възнаграждението,
определен от първоинстанционния съд, не подлежи на обсъждане доколкото
не са направени своевременни оплаквания срещу него в срока по чл. 248, ал. 1
ГПК. Тъй като адв. Б. е извършила основната работа по делото в
първоинстанционното производство по предявения първоначално частичен
иск няма основание за изменение на алгоритъма на разпределение на
20
възнаграждението между двамата адвокати, представлявали ищеца. В
приложение на този алгоритъм на адв. Б. се следва възнаграждение от 248, 90
лв., а на адв. Г. от 78, 60 лв., в рамките на общо присъденото, след
частичната отмяна на решението, от 327, 50 лв. По горните съображения,
въззивният съд намира, че частните жалби са неоснователни.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263929 от 15 юни 2021г. по гр. д. № 8041/2019г. на
Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, в частта, в която съдът е присъдил
обезщетение над размера от 10 000 лв. до размера от 120 000 лв. и в частта, в
която в тежест на ответника са присъдени разноски на основание чл. 78, ал. 6
ГПК над размера от 400 лв. – държавна такса и над размера от 33, 33 лв. –
депозит за вещи лица, както и в частта над присъдения размер от 327, 50 лв. –
възнаграждение за безплатна правна помощ и вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. П. А., ЕГН **********, срещу „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, ЕИК ********* с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП от 12.11.2018г. в размер 110 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263929 от 15 юни 2021г. по гр. д. №
8041/2019г. на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА Л. П. А., ЕГН **********, да заплати на „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЗЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 962, 50 лв. – разноски за първоинстанционното производство и 3 650,
63 лв. – адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното
производство, както и сумата 2 371 лв. – разноски за въззивното
производство и 6 304, 20 лв. - адвокатско възнаграждение за защита във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, ЕИК *********
да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната
21
власт по сметка на САС сума в размер на 9 лв. – депозит за вещи лица.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, ЕИК *********
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА, на
адв. В. В. М. сумата 69, 13 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ, оказана във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частните жалби на страните срещу
определението № 271118 от 30 юни 2021г., постановено по гр. д. №
8041/2019г. от СГС по реда на чл. 248 ГПК, съгласно което, след частичната
отмяна на решението, определеното на адв. Б. възнаграждение за безплатна
правна помощ възлиза на 248, 90 лв., а на адв. Г. на 78, 60 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
а в частта му с характер на определение в едноседмичен срок от връчването
му, при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22