Присъда по дело №3889/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 40
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20212120203889
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40
гр. Б., 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
и прокурора Ант. Ив. М.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20212120203889 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. К. Х. – роден на ... година в град К.,
община К., област Б., с постоянен адрес в град А., община А., област Б., ул. ...,
българин, български гражданин, ****** работи като шофьор във фирма „М.“
ЕООД със седалище в град Р., ****, неосъждан, ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 05.06.2018 година, на път I-6, км 482+100, от град А.
за град Б., на разклона за град Б., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „508“ с ДК № ..., нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 16, ал. 1. т. 2 от ЗДвП: „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има три пътни ленти - да навлиза и
да се движи в крайната лява лента; навлизането и движението в средната
лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне“, като навлязъл в
лентата за насрещно движение - в средната лява лента, в резултат на което
възникнало ударно съприкосновение между управляваното от него моторно
превозно средство и насрещно движещото се такова – лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, управляван от пострадалия С. Д. Ч., ЕГН **********,
вследствие на което по непредпазливост причинил на С. Д. Ч. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на диафизите на двете кости на ляв
антебрахиум, лакътна и лъчева с разместване на фрагментите, което
увреждане е довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник
за срок от около 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.
Ето защо и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342,
1
ал. 1 и чл. 54, ал. 2 от НК го ОСЪЖДА на „пробация”, включваща следните
пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес в град А., община А.,
област Б., ул. ... – за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител – за
срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 343, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на
подсъдимия М. К. Х., ЕГН **********, наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА.
Вещественото доказателствено средство 1 /един/ брой CD,
приложено на лист 126 от Том III на досъдебното производство, да остане
приложено по делото за срока на съхранение на същото, след което да бъде
унищожено.
ОСЪЖДА подсъдимия М. К. Х., ЕГН **********, да заплати на
частния обвинител С. Д. Ч., ЕГН **********, направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 /шестстотин/
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. К. Х.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на Окръжна прокуратура –
Б. направените по делото в хода на досъдебното производство разноски общо
в размер на 4 104.60 /четири хиляди сто и четири лева и 60 ст./ за
изготвени експертизи.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия М. К. Х.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Б. направените по делото в хода на съдебното производство
разноски в размер на 180.00 /сто и осемдесет/ лева, представляващи
възнаграждения на вещи лица, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен
срок, считано от днес пред Окръжен съд - Б..

2
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №40 постановена по НОХД № 3889 по описа за 2021
г. по описа на БРС

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда
обвинителен акт от РП-Б., с който срещу М.Х. К. с ЕГН ********** от гр.А. е
повдигнато обвинение по чл.343 ал.1 б.“б“ предложение второ от НК вр.чл.16
ал.1 т.2 от ЗДвП, за това, че на 05.06.2018г, на път І-6 км.482+100, от гр.А. за
гр.Б., на разклона за гр.Б., при управление на МПС–лек автомобил „Пежо“
модел „508“ с рег.№А ***** МХ, нарушил правилата за движение по
пътищата –чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП :“На пътно платно с двупосочно движение
на водача на ППС е забранено, когато платното за движение има три пътни
ленти –да навлиза и да се движи в крайната лява лента, навлизането и
движението в средната лента е разрешено само при изпреварване или
заобикаляне“, като навлязъл в лентата за насрещно движение-крайна лява
лента, в резултат на което възникнало ударно съприкосновение между
управляваното от него МПС и насрещно движещия се лек автомобил марка
„Пежо“, модел „307“, с рег.№ РВ ******* РА управляван от пострадалия С. Д.
Ч., и вследствие на което по непредпазливост причинил на С. Д. Ч. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на диафизите на двете кости на ляв
антебрахиум, лакетна и лъчева с разместване на фрагментите, което
увреждане довело до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за
срок от около 10-12 седмици при обичаен ход на оздравителния процес.
По желание на пострадалия Ч. съдът го конституира в качеството на
частен обвинител, а неговият процесуален представител като повереник.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказание лишаване от свобода в размер на 6 (шест) месеца, което на
основание чл.66 ал.1 НК да отложи за срок от три години. Предлага да му
бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 10 (десет) месеца на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК.
Предлага направените в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи да бъдат възложени в тежест на подсъдимия К..
Частният обвинител също предлага на съда за признае подсъдимия за
виновен като му наложи наказанията предложени от БРП. Моли да бъдат
възложени в тежест на подсъдимия направените от частния обвинител
разноски съгласно представеното адвокатско пълномощно.
Защитата пледира за оправдателна присъда. Намира, че нарушаването
на правилата за предимство от страна пострадалия са довели до престъпния
резултат. Счита, че посоченото нарушение на правилото на чл.16 ал.1 т.2 от
ЗДвП не отговаря за съставомерността на деянието по чл.343 ал.1 б.“б“
предложение второ от НК.
В хода на съдебното следствие подсъдимият дава обяснения, от които
1
явства, че причина за настъпилото ПТП е изцяло навлизането на автомобила
управляван от пострадалия Ч. в неговото пътно платно и малкото време за
реакция, която е имал за да предотврати сблъсъка. В последната си дума
изказва съжаление за случилото се.
С оглед събраните по делото в хода на съдебното производство
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият М. К. Х. с ЕГН ********** от гр.А. е правоспособен
водач на МПС категории А, В, СЕ, С ,ТКТ, АМ, ВЕ и притежава СУМПС
№*********. Съгласно справката му за водач от КАТ –Б. (лист 44 и 45 от том
ІІІ-ти на ДП) същият има 9 (девет) НП влезли в сила и 6 (шест) броя
електронни фишове за нарушения на ЗДвП
На 05.06.2018 година свидетелят С.Ч. управлявал личния си автомобил
марка „Пежо“ модел „307“ с рег.№ РВ ******* РА в посока от село М.,
област П., за гр.Несебър. В автомобила като пътник на предната дясна
седалка седяла съпругата му свидетелката А.Ч.. Около 07,40 часа свидетелят
Ч. преминал през град Б. и се насочил към главен път І-6, в който трябвало да
се включи в посока движението за град А.. Около 08,00 часа той стигнал до
„Т“ образното кръстовище образувано от пътя, по който се движел от
гр.Камено и перпендикулярно свързания с него път І-6. Кръстовището било
регулирано с пътни знаци и маркировка. С триъгълни разделителни острови
били оформени ленти за влизане и излизане от гр.Б. към главния път. По
главния път преди кръстовището, в посока движението за град Б. имало
поставен знак В26 „Забранено движението със скорост по–висока от 50 км/ч“,
а на изхода на перпендикулярния път от гр.Б. (гр.Камено) имало пътна
маркировка М6 „Стоп линия“. Главният път имал три пътни ленти за
движение-една в посока за град Б. и две в посока за град А.. Двете ленти за
движение към гр.А. били разделени помежду си с единична прекъсната осева
линия, а единствената лента за движение в посока за град Б. била отделена с
единична непрекъсната осева линия.
Пътният участък бил прав, равен, със сух асфалт. Времето било ясно с
отлична видимост и при дневна светлина.
По същото време лек автомобил марка Пежо модел 508 с рег.№А *****
МХ управляван от подсъдимия К. се движел от гр.А. в посока за град Б. по
път І-6, като по този път бил с предимство. На задната седалка в автомобила
седяла Б. АЛ. Х. –майка на водача на автомобила. Подсъдимият К. подминал
пътния знак В26 за ограничения на скоростта до 50 км/ч, но не намалил
скоростта на автомобила си и наближил кръстовището със скорост около 90
км/ч.
2
Автомобилът управляван от свидетеля Ч., който се намирал на
кръстовището идвайки от град Б. и възнамерявайки да се включи в лента за
движение към град А. бил в полезрението на водача К..
Когато водачът Ч. стигнал до „стоп“ линията спрял автомобила и преди
да навлезе в кръстовището се огледал в двете посоки, видял приближаващия
се от лявата му страна л.а.марка Пежо модел 508 на разстояние от 89,80 метра
и преценил, че може да навлезе в кръстовището и да извърши маневра завой
наляво без да отнеме предимство. По тази причина той навлязъл в
кръстовището и успял да завие наляво. Подсъдимият К. видял лекия
автомобил управляван от свидетеля Ч. когато автомобилът му бил на
разстояние от 89,9 метра, но без въобще да намали скоростта си, направил
неправилна преценка за опасността в пътната обстановка, вместо да
продължи движението си в своята пътна лента в посока град Б., отклонил
косо автомобила си и навлязъл в насрещното движение в пътната лента за
град А. (средната пътна лента), където вече се намирал автомобилът на
свидетеля Ч.. В момента, в който автомобилът управляван от свидетеля Ч. се
намирал в средната (лява пътна лента в посока на движение за град А.) пътна
лента, вследствие на влизането в нея от лекия автомобил управляван от
подсъдимия, настъпил удар между предната лява част на лекия автомобил
марка Пежо 307 управляван от Ч. и предната дясна част на л.а. мрака Пежо
508, управляван от К.. Ударът бил челен, водачът К. спрял аварийно.
От сблъсъка лекият автомобил марка Пежо модел 307, управляван от
свидетеля Ч. получил дълбока деформация в предната лява част, а
автомобилът управляван от подсъдимия К. Пежо модел 508 бил с два
обособени удара–единият в предната дясна част, а другият в предната част по
капака, предна броня и предно ляво колело. Деформациите в предната част се
получили от съприкосновението на автомобила с металните стълбове и
пътните знаци, тъй като вследствие на удара той се завъртял още наляво и
напуснал пътното платно като изкъртил двукомпонентен пътен знак „Ж7“ и
паднал в крайпътната канавка. От констатираните деформации по двата
автомобила и в частност тези по лек автомобил марка Пежо модел 307, а
именно в предната лява част следва извода, че водачът Ч. е спрял на стоп
линията преди да навлезе в кръстовището, тъй като в случай, че не е бил
спрял, според вещите лица изготвили тройната автотехническа експертиза,
деформациите по автомобила щяха да бъдат в позицията на задната част на
преден ляв калник и предна лява врата.
Когато е възникнала опасността, т.е преди навлизането на управлявания
от свидетеля Ч. автомобил в кръстовището, той се е намирал на 89,80 метра
от мястото на удара. К., чиято опасна зона за спиране била 70,64 метра е имал
техническата възможност да предприеме аварийно спиране или да запази
праволинейното си движение в собствената си пътна лента и да избегне
настъпването на ПТП, тъй като автомобилът на Ч. не попадал в опасната зона
на спиране на автомобила на подсъдимия. Тези констатации се потвърждават
от всички експерти изготвили автотехническите експертизи.
3
Според вещите лица изготвили първоначалната АТЕ и повторната АТЕ
сблъсъкът между двата автомобила нямало да настъпи, ако лекият автомобил
марка Пежо модел 508 управляван от водача К. е продължил движението си в
собствената си пътна лента, макар и с превишена скорост. В тази хипотеза
двата автомобила са щели да се разминат. От заключенията в тези АТЕ следва
изводът, че превишената скорост на л.а.марка Пежо модел 508 не е в
причинна връзка с настъпилото ПТП. От изготвената допълнителна
автотехническа експертиза вещото лице е потвърдило, че причината за
настъпилото ПТП е извършването на забранената маневра навлизане в
насрещното пътно платно предприета от водача на лекия автомобил марка
Пежо „508“–подсъдимия К. поради неправилната му преценка на пътната
ситуация. Водачът Ч. правилно е преценил, че има възможност да завърши
маневрата си завиване наляво, без да принуждава водача на приближаващия
се лек автомобил Пежо „508“ да намалява скоростта си или да спира
аварийно.
В изготвената тройна автотехническа експертиза вещите лица са
разгледали и хипотезата, при която свидетелят Ч. не е спрял на „стоп“
линията, преди навлизането му в главния път, а е намалил скоростта си до
степен на спиране, без автомобилът да е в пълен покой. След извършения
анализ вещите лица са стигнали до извода, че при това положение ударът на
лекия автомобил Пежо „307“ управляван от свидетеля Ч. би бил в позиция на
задна част на преден ляв калник и предна лява врата, а не в предна лява част,
както е в настоящия случай. По тази причина следва да бъдат кредитирани
заключенията на вещите лица в хипотезата, при която са приели, че
свидетелят Ч. е спрял на „стоп“ линията.
Вследствие на настъпилото ПТП, съгласно изготвените съдебно-
медицински експертизи свидетелят С. Д. Ч. е получил болки и травми в двете
колене, счупване на лява предлакетница, двете кости лъчева и лакетна с
дислокация (разместване на фрагментите), което е наложило и оперативно
лечение. Експертизата е установила и счупване на диафизите на двете кости
на ляв антебрахиум, лакетна и лъчева с разместване на фрагментите довело да
увреждане и трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за срок
от около 10-12 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.
От справката за нарушител /водач е видно, че подсъдимият М.Х. К. е
правоспособен водач с налични 31 контролни точки към момента на
извършване на деянието и с 34 в настоящия момент като е извършвал
множество нарушения на ЗДвП. От справката му за съдимост е видно, че
същият е неосъждано лице. Има наложено административно наказание глоба
в производство по реда на глава двадесет и осма от НК за престъпление по
чл.343в ал.3 НК.
Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен
начин от прочетените в хода на съдебното производство гласни доказателства
показанията на свидетелите-А.Ч., дадени в хода на съдебното следствие и
4
тези прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 НПК, С.Ч., Б.Х., А.И. и
обясненията на подсъдимия, от АТЕ, допълнителната АТЕ, комплексната
повторна АТЕ и тройната АТЕ, СМЕ, справка за нарушител/водач, справката
съдимост на подсъдимия и др.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Ч., касаещи описанието
на действията на съпруга й пред навлизането в Т кръстовището, а именно че е
спрял на стоп линията. Не кредитира прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 НПК нейни показания дадени в деня на произшествието. Същите са
според съда по–недостоверни, тъй като представляват впечатления описани
непосредствено след произшествието, когато свидетелката е била под стрес от
преживяното, не е имала време да обмисли и да разсъждава дали не вреди с
тях на съпруга си. Именно тези показания експертите от първоначалната и
повторната експертизи са взели предвид. Съдът кредитира изцяло
показанията на частния обвинител Ч.. В частта им, в която заявява, че на стоп
линията на Т образното кръстовище спрял, огледал се в ляво и в дясно и
преценил, че въпреки че идва автомобил с предимство, неговата кола е
достатъчно мощна и ще може да предприеме навлизане завиване наляво
съвпадат с направените изводи и в тройната автотехническа експертиза.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Б.Х.. Спомените й от деня на
ПТП са бегли и не носят информация за механизма на катастрофата.
Свидетелката си спомня само лекият автомобил управляван от свидетеля Ч.,
който излязъл пред техния автомобил. Друг спомен няма, тъй като същата е
получила наранявания по главата и счупване на крак. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля А.И.ова само в частта им, в която пресъздава
думите на подсъдимия казани й след катастрофата, а именно че автомобилът
на свидетеля Ч. е излязъл пред неговия неочаквано. Освен това положението
на двата автомобила спрямо пътното платно в нейните показания са в
противоречие с направените в автотехническите експертизи скици и
протокола за оглед на местопроизшествието. В показанията и тук личи
стремеж да оправдае действията на подсъдимия и това е разбираемо предвид
роднинските им връзки по сватовство. За тази свидетелка в показанията си
пред съда споделя и свидетелят Ч.. Само, че той си спомня за жена с руса
коса която го е укорявала, че не е спрял на стоп линията. Свидетелят Ч. не е
виждал преди това свидетелката А.И.ова.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие като ги намира за последователни и не противоречащи
на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното
производство доказателства и доказателствени средства. Същите се допълват
и от изготвените експертизи.
Съдът счита, че от трите изготвените експертизи следва да кредитират
заключенията на тройната АТЕ и обясненията на вещите лица, които са я
изготвили и дадоха заключения в хода на съдебното дирене. Единствено в
тази експертиза вещите лица са стигнали до извода, че приетият в момента на
огледа ориентир, както и наличната пътна маркировка в кръстовището не са
5
били посочени коректно в предходните две експертизи и приложените към
тях скици. Точно това е оказало съществено значение при последващите
анализи и заключения. Така например в протокола за оглед на
местопроизшествието не са били описани знаци със зона на действие
процесното кръстовище. Тройната АТЕ приема, че знакът В26 „Забранено е
движението със скорост по –висока от 50 км/ч“ е бил поставен на около 200
метра след ориентира приет при извършване на огледа. Този знак е бил
предшестван от пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-
висока от 70 км/ч“. При определяне на мястото на съприкосновението на
двата автомобила вещите лица изготвили тройната АТЕ са се ръководили от
оставените на местопрестъплението обективни находки –задирната следа,
оставена косо на пътя, множеството разпръснати отломки от автомобилни
части и пластмаси в позицията на гореописаната следа, позицията и
направлението на оставените задирни следи от автомобила управляван от Ч.
след удара и позициите на двата автомобила след удара съобразени с ъгъла на
ударния импулс. С оглед на изброеното по-горе, вещите лица посочват, че
метрично инициалният удар е настъпил около 21,00 метра след ориентира и
на 4,40 метра вляво от десния край на пътя, в средната лента за движение
към гр.А.. Другите две експертизи посочват, че ударът е станал в крайната
лява лента на пътното платно в посока движението към град А..
Същественото в тройната АТЕ е, че скоростта на превозните средства преди
удара е бил изчислен по метода на „план на скоростите“ и показва, че
скоростта на автомобила управляван от подсъдимия към момента на удара е
била 90,79 км/ч, а тази на автомобила на пострадалия Ч. - 28,3 км/ч. Затова, че
подсъдимият не е направил дори и опит да намали скоростта е фактът, че на
местопроизшествието не са били открити спирачни следи. Подсъдимият е
забелязал автомобила на свидетеля Ч. от 90 метра разстояние и е бил извън
опасната му зона на спиране. Съдът приема заключенията на вещите лица от
тройната АТЕ в задачата какви действия е следвало да предприемат водачите
на двама автомобила за да предотвратят произшествието. Когато автомобилът
на свидетеля Ч. е бил на 90 метра разстояние и е бил забелязан от подсъдимия
за последния е имал възможност да намали скоростта и да остане в неговата
си пътна лента без да навлиза в лента за насрещно движение, или ако е бил
спазил указанията на знака В26 и е управлявал със скорост от 50 км/ч без да
напуска лентата си за движение е могъл също да предотврати
произшествието. Вещите лица изготвили тройната АТЕ считат, че
навлизането на подсъдимия в насрещната лента за движение е било
продиктувано от факта, че този водач е оценил навлизането на автомобила
управляван от свидетеля Ч. като опасност, но не е искал да намалява
скоростта и тъй като опасността е била от дясната му страна инстинктивно е
отклонил автомобила си наляво. Тази реакция е била рефлекторна и
субективна и поради тази причина вещите лица не я коментират в
експертизата. Както в тройната АТЕ, така и в другите две единични АТЕ,
скоростта на движение на подсъдимия от 90 км/ч преди сблъсъка не е в
6
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Това според вещите лица
означава, че дори и да не е намалил скоростта си или да е употребил аварийно
спирачно действие, подсъдимият е можел да избегне сблъсъка, ако се е
движел само в своята лента на пътното платно, без да навлиза в насрещното
движение.
От посочената по-горе фактология съдът направи следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подсъдимият М.Х. К. с ЕГН ********** от гр.А. е
осъществил от обектива и от субективна страна престъпление по чл.343 ал.1
б.“б“ предложение второ от НК вр.чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП,
за това, че на 05.06.2018г , на път І-6, км.482+100, от гр.А. за гр.Б. ,
на разклона за гр.Б., при управление на МПС –лек автомобил „Пежо“ модел
„508“ с рег.№А ***** МХ, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.16 ал.1 т.2 от ЗДвП :“На пътно платно с двупосочно движение на водача на
ППС е забранено, когато платното за движение има три пътни ленти –да
навлиза и да се движи в крайната лява лента, навлизането и движението в
средната лента е разрешено само при изпреварване или заобикаляне“, като
навлязъл в лента за насрещно движение-средната лява лента, в резултат на
което възникнало ударно съприкосновение между управляваното от него
МПС и насрещно движещия се лек автомобил марка „Пежо“, модел „307“,
управляван от пострадалия С. Д. Ч. и вследствие на което по непредпазливост
причинил на С. Д. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
диафизите на двете кости на ляв антебрахиум, лакетна и лъчева с разместване
на фрагментите, което увреждане довело до трайно затруднение движението
на ляв горен крайник за срок от около 10-12 седмици при обичаен ход на
оздравителния процес.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината неосъзната непредпазливосст –небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от
НК –не предвидил настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди и да ги предотврати. Онова, което
подсъдимият К. е бил длъжен да предприеме в конкретната обстановка, а
именно дължимото поведение се установява от правилата за движение по
пътищата установени в ЗДвП. Именно тези законови правила очертават
границите на поведението, което К. е трябвало да прояви, за да избегне
общественоопасния резултат. Възможността на К. за предвиждане и
предотвратяване на резултата в случая не е било ограничено от обективни
факти, а именно деянието е било извършено в светлата част на денонощието,
пътната настилка е била гладка, суха и обозначена с пътни знаци. Що се
отнася до индивидуалните особености на личността на подсъдимия К., то
същият е правоспособен водач с около 30 години стаж като шофьор, което
7
означава, че е бил наясно с правилата за движение по пътищата, както и че е
притежавал изискуемите от закона качества да управлява МПС. За да
предотврати настъпването на общественоопасните последици е било
необходимо да не навлиза в лентата за насрещно движение в средната лента
при наличието на три ленти за движение, служеща за изпреварване или
заобикаляне, а да продължи движението си в своята лента за движение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

Обществената опасност на деянието е висока, обществената опасност на
дееца Х. е ниска с оглед чистото му съдебно минало справка съдимост на лист
22 от делото). Същият е бил освобождаван от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба за деяние извършено на
23.01.2020 г. В настоящия случай предвид предходното освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност и императивната разпоредба на чл.78
а ал.7 НК, в настоящия случай същият не може да се възползва от правилата
на глава двадесет и осма от НК.
При определяне на наказателната отговорност следва да се вземат
предвид като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия К.. Освен това следва да се вземе предвид и поведението на
свидетеля Ч., който след като е забелязал автомобила управляван от
подсъдимия движещ се на път с предимство е могъл да го изчака без да
предприема навлизане в неговата пътна лента за осъществяване на маневрата
завой наляво. Това се сочи като действие, с което е можело да бъде
предотвратено ПТП от вещите лица и по трите АТЕ. Водачът Ч. е спрял на
стоп линията, но това е само едно от задълженията му в този случай.
Следващото, което е следвало да направи е да изчака преминаването на лекия
автомобил управляван от подсъдимия и едва тогава да предприеме маневрата
завой наляво при навлизане в Т образното кръстовище. Съдът счита, че от
страна на свидетеля Ч. е налице съпричиняване на съставомерния резултат.
От друга страна са налице и отегчаващи отговорността факти, а именно
множеството наказания наложени на подсъдимия за нарушения по ЗДвП, като
и причиняването на леката телесна повреда на свидетелката Ч., която в случая
е несъставомерна.
С оглед изложените по-горе основания съдът счита, че следва да
определи измежду двете алтернативни наказания в нормата на чл.343 ал.1
б.“б“ предложение второ вр.чл.342 ал.1 НК по-лекото от тях, а именно
пробация при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес в гр.А., у********* за срок от шест месеца, с явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично; 2.Задължителни периодични срещи с
пробационен служител два пъти седмично.
8
Освен това наказание е задължително е и налагането на наказанието
лишаване от право да управлява МПС, което съдът определи за срок от осем
месеца на основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 НК.
С налагането на тези наказания съдът счита, че могат да бъдат
постигнали целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

ОТНОСНО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:

Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Х. К. с
ЕГН ********** от гр.А. да заплати в полза на бюджета на ОСлО при ОП-Б.
направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 4 104,60 лева
(четири хиляди сто и четири лева и 60 стотинки) лева за изготвените
експертизи.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Х. К. с
ЕГН ********** от гр.А. да заплати в полза на бюджета на РС-Б. направените
в хода на съдебното производство съдебно-деловодни разноски в размер на
180, 00 (сто и осемдесет) лева.
Съдът осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.Х. К. с
ЕГН ********** от гр.А. да заплати на С. Д. Ч. с ЕГН ********** от село М.,
обл.П. направените от последния разноски за адвокат в размер на 600,00
(шестстотин) лева по адвокатско пълномощно.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си .

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9