Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
и присъединеното към него по реда на чл. 213 от ГПК гр.дело № 1288 по описа на съда за 2012 година, за да се произнесе, съобрази: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл. 485 и чл. 535 от Търговския закон. Ищцовата страна – „Ц. К. Б.”-, гр. С. - излага в исковата си молба, че ответниците са поръчители по запис на заповед от 05.12.2007 година, издаден от „БГ П.”-ООД,гр. П., за сумата от 389 050 лв., платим без протест след сто двадесет и два месеца, считано от датата на издаване на записа. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че като авалисти по записа, ответниците дължат сумата от 274 368,79 лв., законна лихва и разноски по заповедното производство. Претендират разноски за настоящото. Ответникът Г. Й. А.в отрича да е подписал записа на заповед. Последният няма ясно определен падеж. Това водело до нищожността му. Вземането по записа не било изискуемо. По еда на чл. 193 от ГПК е оспорил автентичността на записа в частта относно подписа си и претендира да се приеме за установено, че не е автор на документа. Ответникът „П.П.”-Е., гр. П. оспорва иска с възражения записът да не е предявен за плащане. По каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът, не е настъпила уговорената предсрочна изискуемост. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложения запис на заповед, че „БГ П.”-ООД, гр. П. е поело задължение без протест да заплати на „Ц. К. Б.”-, гр. С. сумата от 398 050 лв. при предявяване на ефекта в срок до сто двадесет и два месеца от издаването му – запис на заповед от 05.12.2007 година. Подписът сочен в документа за принадлежащ на ответника Г.Й. А. не е негов – приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-графическа експертиза. Липсват доказателства за предявяване на записа за плащане. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност на предявените искове. По инцидентния иск на Г. А.: По безспорен начин с цитираната по-горе експертиза е установена неавтентичността на записа в частта, в която е посочено, че Г. А. е подписал ценната книга като авалист. Презумпцията по чл. 180 от ГПК е опровергана и следва записът в посочената си част да бъде признат за неистински по смисъла на чл. 194 от ГПК. По иска за вземането по записа: Неавтентичността на записа в частта, касаеща подписа на ответника А. сочи неоснователността на иска за сумата по ефекта: авалирането на запис е стриктно формален акт и изисква писмено изявление – чл. 484, ал. 1 от ТЗ. Доколкото подписът е неавтентичен, няма писмено изявление, няма и менителнично поръчителство – основанието, на което ищецът претендира отговорността на ответника. Като неоснователен и недоказан, искът следва да бъде отхвърлен. По иска против „П.П.”-Е., гр. П.: Издателят е предвидил плащане при предявяване на записа. Предявяване върху ценната книга не е документирано. Липсва и нарочно удостоверяване от страна на нотариуса, чрез когото е отправена покана за плащане на вземането по ефекта. Според чл. 485, ал. 1 от ТЗ поръчителят има задължения, аналогични на тези на издателя. По аргумент за противното, той има и същите права. С оглед липсата на предявяване за плащане, вземането на записа не е станало изискуемо и към момента не се дължи. Възражението на ответника за неизискуемост на сумата по записа е основателно и влече отхвърляне на иска като неоснователен. Липсата на предявяване не може да бъде преодоляна чрез документално извършените по заповедното и по настоящото производство процесуални действия. Те не гарантират правата на авалиста по чл. 492 от ТЗ, нито могат да заместят произтичащата от фактическата власт върху ценната книга материалноправна легитимация да се търси плащане – чл. 471 и чл. 492, ал. 1 и 2 от ТЗ. Искът е неоснователен на основание неустановеност на правния акт по предявяване на записа за плащане. Следва да се отхвърли по посочената причина. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответниците имат право на разноски. От двамата претенция за присъждането им е заявил само Г.Й. А., доказвайки разходи от 9 100 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Приема за установено, по реда на чл. 194, ал. 2 и 3 от ГПК, спрямо „Ц. К. Б.”-, гр. С., от една страна, и Г.Й.А., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „С.” № .., вход „.”, етаж .., от друга, че подписът в запис на заповед от 05.12.2007 година, издаден в гр. В.Т. за сумата от 398 050 лв. в раздел „като поръчители:” срещу името „Г. Й. А.” не е на Г. Й.А., на основание чл. 180 във връзка с чл. 124, ал. 4 от ГПК. Отхвърля предявеният от „Ц. К. Б.”-, гр. С., ЕИК: ..., против Г. Й. А., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „С.” № ., вход „.. и с к, с който на основание чл. 485 и чл. 535 от Търговския закон претендира да се приеме за установено, че последният дължи на банката сумата от 274 368,79 /двеста седемдесет и четири хиляди триста шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., законна лихва и разноски по заповедното производство, вземане по запис на заповед от 05.12.2007 година, издаден в гр. В.Т. за сумата от 398 050 лв., платим на предявяване в срок до сто двадесет и два месеца от издаването му, като недоказан и неоснователен. Осъжда „Ц. К. Б.”-, гр. С., ЕИК: .., да заплати на Г. Й. А., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „С.” № .., вход „..”, етаж .., сумата от 9 100 /девет хиляди и сто лева/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Отхвърля предявеният от „Ц. К. Б.”-, гр. С., ЕИК: ..., против „П.П.”-Е., гр. П., и с к, с който на основание чл. 485 и чл. 535 от Търговския закон претендира да се приеме за установено, че последният дължи на банката сумата от 274 368,79 /двеста седемдесет и четири хиляди триста шестдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ лв., законна лихва и разноски по заповедното производство, вземане по запис на заповед от 05.12.2007 година, издаден в гр. В.Т. за сумата от 398 050 лв., платим на предявяване в срок до сто двадесет и два месеца от издаването му, като недоказан и неоснователен. Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия: |