РЕШЕНИЕ
№…123
гр. Самоков, 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесетата година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 737 по описа на съда за
Г.В.М. от гр. Самоков е предявил срещу Община Самоков иск за установяване, че не дължи на ответника сумата
15154,56 лв., претендирана от последния като данък върху добавената стойност
(ДДС), дължим отделно от цена на подробно индивидуализиран в исковата молба и в
уточняващата молба от 19.08.2019 г. недвижим имот – предмет на сключен между
страните предварителен договор от 24.02.2017 г., която сума е формирана като
сбор от сумата 2 806,40 лв., представляваща претендиран от ответника и начислен
ДДС върху депозит за участие в търга, въз основа на който е сключен
предварителния договор и който с депозит е прихванато задължението за заплащане
на задатък в размер 20 % при сключване на договора и от сумата 12348,24 лв., представляваща
сбор от ДДС (по 102,90 лв. месечно) върху всяка от 120-те равни месечни вноски
за заплащане цената на имота.
Твърди се в исковата молба, че
въз основа на проведен в Община Самоков търг с явно наддаване за продажба на
общински недвижим имот между страните бил сключен предварителен договор, по
силата на който страните се съгласили ищецът да придобие право на собственост върху
подробно индивидуализиран в исковата молба недвижим имот, представляващ жилище,
находящо се в гр. Самоков, срещу заплащане на цената 75772,80 лв. без ДДС,
представляваща достигнатата цена, при която ищецът е определен за спечелил търга,
а именно 70160 лв., увеличена с оскъпяване в размер 10 % при разсроченото й
плащане за 10 години. В деня на сключване на предварителния договор ищецът
следвало да заплати на ответника авансово задатък в размер 20 % от началната
тръжна цена, равняващ се на 14032 лв. и в действителност той изпълнил това свое
задължение чрез прихващане с внесения от него депозит за участие в търга в
същия размер. Остатъкът от продажната цена или сумата 61740,80 лв. ищецът
следвало да заплаща на ответника на 120 равни месечни вноски, всяка в размер
514,51 лв. без ДДС, платима до 15-то число на месеца.
Ищецът твърди в исковата молба,
че върху цената, така както е уговорена между страните, не следва да бъде
начисляван ДДС с оглед разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и § 1, т. 5, б. „б” от Допълнителните разпоредби на
ЗДДС. В противовес на това след сключване на договора кметът на Община Самоков
назначил комисия и ищецът бил уведомен с писмо от 21.12.2017 г. за становището
на комисията, според което върху цялата цена по предварителния договор за
придобиване на недвижимия имот се дължи ДДС в общ размер 15 154,56 лв. В тази
връзка ответникът предложил на ищеца проект на допълнително споразумение към
предварителния договор, с което да отпадне съдържащата се в него клауза, че съгласно
чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, вр. § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗДДС върху цената на
имота не се начислява ДДС. Допълнителното споразумение не било подписано от
ищеца, но с фактура от 21.12.2017 г. ответникът начислил ДДС върху заплатения
на 08.02.2017 г. задатък, а с фактура от 10.01.2018 г. за пръв път начислил ДДС
и върху месечна вноска за заплащане цената на имота.
Изложени са в исковата молба пространни
съображения, че цената по сключения между страните предварителен договор е
окончателна и не подлежи на предоговаряне, нито е допустимо едностранното й
изменение, от която и да е от страните, както и че с оглед действащите
разпоредби на ЗДДС върху тази цена не следва да се начислява ДДС, тъй като
договорът представлява освободена доставка.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е изразил становище
за неоснователност на предявения иск.
Изложени са в отговора на
исковата молба съображения, че сделката, представляваща сключен между страните
предварителен договор, не е освободена доставка по смисъла на Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС). Макар и ответникът да признава, че към датата,
на която ДДС е станал изискуем, са били изтекли 60 месеца от издаването на
разрешение за ползване по реда на ЗУТ за сградата, поради което с оглед
разпоредбите на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, вр. § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗДДС се
касае за доставка на сграда, която не е нова, същият заявява, че като доставчик
е упражнил признатото му от закона право да избере доставката да бъде облагаема,
тъй като е ползвал ДДС при строителството на сградата и при продажбата на жилища
и обекти в нея преди изтичане на 60-месечния срок. В тази връзка оспорва
твърдението в исковата молба, че ответникът избрал сделката да бъде необлагаема
по ЗДДС, като твърди, че единствен, който би могъл да изяви воля за такъв избор
е Общински съвет – Самоков, но липсва решение в тази насока. Наред с това изтъква,
че клаузата на чл. 2, абзац 4 от сключения между страните предварителен договор
за продажба на имота е нищожна поради противоречие със закона, а именно с
разпоредбите на чл. 45, ал. 7 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Поддържа, че начисляването
на ДДС върху цената по предварителния договор не представлява едностранно
негово изменение, тъй като самата тази цена не е претърпяла едностранна
промяна, а се касае за начисляване на публични задължения върху нея.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. С.. М., който заявява, че поддържа иска.
Ответникът се представлява от
пълномощника си адв. Е. В., която заявява, че поддържа становището по иска,
изразено в отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване в
отношенията между страните, че за ищеца не съществува задължение за плащане на
парична сума, претендирана от ответника като част от цена по сключен между тях
договор, представляваща ДДС.
С оглед твърденията на страните
размерът на спорното вземане е 20 % върху уговорената в предварителния договор
цена на недвижимия имот, т. е. общият размер на това вземане е 15154,56 лв. От
него 2806,40 лв. представляват начислен от ответника ДДС върху авансово
платения от ищеца задатък при сключване на предварителния договор, а 12348,16
лв. представляват претендиран от ответника като дължим от ищеца ДДС върху
остатъка (61740,80 лв.) от цената на недвижимия имот, подлежаща на разсрочено
плащане. Затова някои незначителни несъответствия между точния размер на втория
елемент на спорното вземане и размерът на този елемент, посочен от ищеца в
уточняващата молба от 19.08.2019 г. (в рамките на стотинки) се дължат на
разликата в изчисляването му – в зависимост от това дали 20 % се изчисляват
върху общата подлежаща на разсрочено плащане сума съгласно договора или върху
всяка от 120-те месечни вноски, но тези несъответствия са пределно несъществени
и не се отразяват на редовността на исковата молба.
Искът е допустим. Твърденията на
ищеца, че не дължи да заплати в повече от уговорената цена като отделно
начислен върху нея ДДС, съпоставени на първо място с предпроцесуалното насрещно
твърдение на ответника, обективирано в писмо до ищеца с изх. №
9400-1590/21.12.2017 г., с приложен към него препис от протокол от 15.12.2017
г. на комисия в Община Самоков, а така също и с процесуалното оспорване на иска
от страна на ответника обосновават извод за наличие на правен спор между
страните относно размера на задължението на ищеца към ответника, произтичащо от
договор, сключен между тях като равнопоставени субекти. Този правен спор
подлежи на разглеждане от гражданския съд с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1
от ГПК и това обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иска (в т.
см. Решение № 178/21.12.2020 г. по гр. д. № 330/2020 г. на ВКС, ІV г. о.).
Искът е основателен.
С т. 1.18 от решение №
1799/19.03.2015 г. на Общински съвет – Самоков е обявен за продажба на публичен
търг с явно наддаване недвижим имот – частна общинска собственост съгласно акт
№ 10006/20.07.2010 г. за частна общинска собственост, вписан в Служба по
вписванията – Самоков на 26.07.2010 г., а именно самостоятелен обект с идентификатор
.. по одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, находящ се на
адрес гр. Самоков, ул. „Л. Чакалов” № 1, вх. Б, ет. 1, ап. 2, в сграда 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор .., с предназначение: жилище,
апартамент, с площ по документ
Съгласно т. 2 от същото решение
достигнатата цена на обекта се заплаща еднократно чрез банков превод по банкова
сметка ***-дневен срок от решението за определяне на купувач или чрез
разсрочено плащане за срок от 10 години на равни месечни вноски с оскъпяване в
размер на 10 % при условия, посочени в приложен проект на предварителен договор
за покупко-продажба.
Въз основа на проведения търг със
заповед № ЛС-01-273/20.02.2017 г. на кмета на Община Самоков, издадена на
основание чл. 35, ал. 6 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), ищецът е
определен за спечелил търга за продажбата на този имот с достигната в търга
цена от 70160 лв. Посочено е в заповедта, че съгласно обсъденото по-горе
решение на Общински съвет – Самоков и декларация от ищеца, достигнатата цена на
обекта ще се заплати чрез разсрочено плащане за срок от 10 години на равни месечни
вноски с оскъпяване в размер 10 % при условията на предварителен договор за
продажба, утвърден от Общинския съвет, както и че с посоченото оскъпяване
цената на обекта възлиза на 75772,80 лв. без ДДС. Съгласно заповедта тази цена
следва да се изплати, като в деня на сключване на предварителния договор за
покупко-продажба /в срок до 30 дни от
издаване на заповедта/ купувачът следва да е заплатил на продавача авансово
задатък в размер на 20 % от началната тръжна цена, т. е. сумата 14032 лв. без
ДДС, който задатък представлява стойността на внесения депозит за участие в
търга, а остатъкът от продажната цена в размер 61740,80 лв. без ДДС купувачът
следва да заплати на продавача на месечни вноски в размер 514,51 лв. всяка,
вносими до 15-то число на месеца. Изрично е посочено в заповедта, че съгласно
чл. 45, ал. 3, вр. § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗДДС не се начислява ДДС, тъй
като доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, както и
учредяването или прехвърлянето на други вещни права върху тях, е освободена
доставка, като това изявление е мотивирано с обстоятелството, че сграда с
идентификатор 65231.914.454.1 е построена през
Въз основа на тази заповед между
страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с
№ ПрД-38 от 24.02.2017 г., по силата на който ответникът се е задължил да
прехвърли, а ищецът да купи описания по-горе самостоятелен обект в сграда за
цена 75772,80 лв. без ДДС, която е окончателна и не подлежи на предоговаряне.
Относно формирането на цената чрез увеличение на достигнатата тръжна цена с 10
% оскъпяване, както и относно начина на разсроченото й плащане уговорките в
предварителния договор възпроизвеждат съдържанието на Заповед №
ЛС-01-273/20.02.2017 г. на кмета на Община Самоков, като в допълнение страните
са се съгласили, че авансово дължимият задатък в размер 14032 лв. без ДДС,
представляващ 20 % от началната тръжна цена (70160 лв. без ДДС) е реално платен
от купувача на продавача към датата на подписване на договора, което е
удостоверено с платежно нареждане от 08.02.2017 г. за внасяне на депозит в
размер на тази сума за участие в търга, а остатъкът от продажната цена в размер
61740,80 лв. без ДДС ищецът-купувач се задължава да заплати на месечни вноски,
всяка в размер 514,51 лв. без ДДС, платима до 15-то число на месеца в касата на
Община Самоков или по банкова сметка ***, посочена в договора.
Наред с това в чл. 2, абзац 4 от
предварителния договор напълно буквално е възпроизведена т. 2, абзац 3 от
Заповед № ЛС-01-273/20.02.2017 г. на кмета на Община Самоков, чието съдържание
е посочено по-горе – че съгласно чл. 45, ал. 3, вр. § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗДДС не се начислява ДДС, тъй като доставката на сгради или на части от тях,
които не са нови, както и учредяването или прехвърлянето на други вещни права
върху тях, с пояснението (което се съдържа и в заповедта като неин мотив), че
сграда с идентификатор .. е построена през
Действително, както заповедта на
кмета на Община Самоков от 20.02.2017 г., така и сключеният въз основа на нея между
страните предварителен договор от 24.02.2017 г., на пръв поглед създават
известно двусмислие дължи ли ищецът-купувач освен уговорената цена и ДДС върху
нея – предвид наличието на формулировки, посочващи числовите величини на общата
цена на имота и частите, на които тя ще се заплаща, „без ДДС”, което би могло
да предполага, че съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗДДС купувачът, който е фактически
платец на ДДС, ще дължи по-голям размер на цената, с включен в нея ДДС.
В съответствие с чл. 20 от ЗЗД
обаче съпоставката на заповедта и предварителния договор в други съществени
техни части изясняват действителната обща воля на страните по този въпрос.
Ответникът, чрез кмета на Общината, който съгласно ЗОбС е компетентен да сключи
окончателния договор за продажба на имота при съществените му елементи,
уговорени съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗД
в предварителния договор, в т. ч. и при цената, която съгласно предварителния
договор е окончателна и не подлежи на предоговаряне, изрично е признал конкретни
релевантни фактически обстоятелства, които са безспорни по делото. Признал е, че
сградата, в която се намира обектът – предмет на процесния предварителен
договор, е въведена в експлоатация повече от 60 месеца преди датата на
сключване на този договор, представляващ „доставка на стока” по смисъла на чл.
6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, за която ДДС би бил изискуем със сключване на договора.
Съгласно чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, вр. § 1, т. 5, б. „б” от ДР на ЗДДС тези
фактически обстоятелства обосновават извод, че сградата, в която се намира
процесния обект, не е нова и поради това доставката на стока, представляваща
обект в тази сграда, е освободена доставка, върху която не се начислява ДДС, а
това също е изрично посочено в предварителния договор. В този смисъл
парафирането от страна на ищеца на бланков екземпляр на предварителен договор
(л. 132-133 от делото) не представлява нищо друго освен изразено от него
съгласие с проект на предварителен договор, но именно включването на чл. 2, абзац
4 в окончателното конкретно съдържание на предварителния договор изразява
общата воля на страните, че ДДС не следва да се начислява отделно върху цената,
посочена в този договор. Затова в отношенията между страните, основани на
процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен
на 24.02.2017 г. ищецът дължи на ответника цената на имота, както тя е
уговорена между тях без ДДС, а именно 75772,80 лв. при договорно установения
начин на плащане и нито лев повече за начислен върху нея ДДС като фактически
платец на такъв данък.
Възражението на ответника за
нищожност на уговорката в чл. 2, абзац 4 от предварителния договор поради
противоречието й с чл. 45, ал. 7, вр. чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, е неоснователно.
На първо място, разпоредба, каквато
е тази на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, установяваща право на доставчик да избере освободена
доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС да бъде облагаема, е по своя характер
диспозитивна и не може да бъде нарушена с договорна клауза – в случая с чл. 2,
абзац 4 от предварителния договор – изрично отричаща упражняване на такъв избор
от доставчика към датата на сключване на договора. Още по-малко
несъответствието на такава клауза с тази разпоредба е основание за нищожност на
клаузата.
И на следващо място, обстоятелството,
че съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС ответникът - доставчик може да избере да бъде
облагаема доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС предвид изложените в отговора на
исковата молба обстоятелства, че е ползвал данъчен кредит за построяване на
цялата сграда и предвид установеното от съдебно-счетоводната експертиза, че
предварително не е извършвал корекция на ползвания данъчен кредит съобразно чл.
79, ал. 2 от ЗДДС, няма никакво отношение към договорните му отношения с ищеца,
обективирани в сключения между тях предварителен договор. В гореобсъдената
заповед кметът на общината, който представлява ответника, мотивирано е заявил,
че върху цената на имота не се начислява ДДС на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС
и при тези изрични условия въз основа на тази заповед е сключен предварителният
договор между страните. При това положение не може да се приеме, че в
съответствие с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС ищецът дължи отделно ДДС върху цената по
договора – независимо от съдържанието му, нито че клаузата нарушава чл. 67, ал.
2, вр. чл. 45, ал. 7 от ЗДДС. Евентуално упражненото след сключване на
предварителния договор право на избор на ответника съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да третира доставката по този договор като облагаема, не може императивно
и едностранно да измени договорните отношения между страните в отклонение от
чл. 20а от ЗЗД. Упражняването на този избор по такъв начин от ответника би могло
да има само данъчни последици, които следва да останат единствено за негова
сметка, а не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца, независимо че с оглед
общите принципи на ЗДДС той като купувач би бил фактическият платец на такъв
данък. В случая едностранното изявление на ответника, обективирано в писмо изх.
№ 9400-1590/21.12.2017 г. с приложен към него протокол на комисия на Община
Самоков от 15.12.2017 г., е отправено до ищеца след сключване на предварителния
договор, в който страните са се съгласили, че върху цената на имота, която е
окончателна и не подлежи на предоговаряне, не следва да се начислява ДДС.
Поради това независимо дали това изявление има своето формално основание в чл.
45, ал. 7 от ЗДДС, то не може да доведе до едностранно изменение на размера на
уговорената между страните цена на имота съгласно вече сключения предварителен
договор без съгласие на насрещната страна. Правният спор в случая не е данъчен,
а граждански – дължи ли ищецът на ответника по-висока от уговорената в
предварителния договор цена поради начисляване върху нея на ДДС, а предвид
установените по делото обстоятелства отговорът на съда, в настоящия му състав,
на този въпрос, е категорично отрицателен.
По всички изложени съображения предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да му заплати
разноските по делото в общ размер 1746,18 лв., от които 606,18 лв. за внесена
държавна такса за разглеждане на иска, 150 лв. за внесен депозит по
съдебно-счетоводната експертиза и 990 лв. за платено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане от 22.08.2019 г. Предвид изхода на делото разноски на ответника не се
присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от Г.В.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, ул. „М.“ № 34, че не
съществува вземане на Община Самоков срещу Г.В.М. за сумата 15154,56 лв., представляваща претендирана от Община
Самоков разлика над цената от 75772,80 лв., уговорена в сключения между тях
предварителен договор № ПрД-38/24.02.2017 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, а именно - самостоятелен обект с идентификатор .. по одобрените кадастрална карта
и кадастрални регистри (КККР) на гр. Самоков, находящ се на адрес гр. Самоков,
ул. „Л. Чакалов” № 1, вх. Б, ет. 1, ап. 2, в сграда 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор .., с предназначение: жилище, апартамент, с площ по
документ
ОСЪЖДА Община Самоков, с адрес гр. Самоков, ул. „Македония“ №
34, да заплати на Г.В.М., ЕГН**********, с адрес ***, сумата 1746,18 лв. за
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: