Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.С., 20 декември 2016год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение,
7 състав, в публично съдено заседание на 06 декември две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря Ирина А., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №18599/2014год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226,ал.1
от КЗ/отм./ от С.П.Д. против З.”Б.И.”АД,гр.С. за заплащане на сумата
26 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни
увреждания в резултата на ПТП настъпило на 02.07.2014год.,ведно със законната
лихва от датата на ПТП до окончателното плащане. Претендира присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответникът- З.”Б.И.”АД,гр.С. оспорва иска по
основание и размер.Няма валидно застрахователно правоотношение, от което да
следва отговорността на дружеството.Не е извършен деликт от А.К.,като водач на
л.а.Форд, в ПТП.Евентуално заявява възражение за съпричиняване от страна на
пешеходеца,който пресича без да се съобрази с посоката и скоростта на движение
на приближаващите го МПС,като е бил обективно затруднен за това предвид
обстоятелството, че се намирал под въздействието на алкохол 2.10
промила.Претенцията е прекомерно завишена. Претендира разноски включително и за адвокатско
възнграждение.
След преценка доводите н страните и
доказателствата по делото, с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление от 18.12.2014год. РП-Гр.Балчик
е приела,че е налице основание по чл.24,ал.1,т.1 от НПК,поради което и съобразно чл.343, ал.1,б.”б” от НПК е прекратила
ДП №95/2014год. по описа на РУ А.,водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.343,ал.1,б.”б” НК.В същото постановление се посочва,че на 02.07. 2014год. А.П.К. *** управлявал
л.а.”Форд ескорт” с рег.№ ******* от КК”А.” в посока с.К..При управлението на
автомобила К. и част от пътуващите, с него в автомобила видели пешеходец, край
пътното платно,който криволичел.К. намалил скоростта си на движение и навлязъл
в лентата за насрещно движещи се автомобили, за да заобиколи пешеходеца – С.П.Д..
В следващия момент Д. побягнал да пресича пътното платно от дясната му част по
посока на движението към с.К., при което бил блъснат от управлявания от К.
автомобил.В същото постановление се посочва,че К. не е изпълнил задължението си
по чл.20,ал.2 от ЗДвП при възникване на предвидима опасност за движението да
намали скорост и да спре, като е прието, че К. при управление на превозното
средство е нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил леки
телесни повреди на пострадалия. В същото постановление се посочва,че деянието
на К. не съставлява престъпление по чл.343,ал.1б.”б” от НК с оглед характера на
телесното увреждане, а именно лека телесна повреда, а административно нарушение
на ЗДП.
Съгласно заключението на вещото лице-инж.В.
по САТЕ механизма ПТП се изразява в това,че на 02.07.2014год., около 20.30
часа, по главен път І-9,в посока от КК”А.” към с.К. се е движел л.а.”Форд Ескорт”
с рег.№ ******** с водач А.П.К..Преди табелата на с.К.,считано в посоката на
автомобила, в дясната част на пътното платно се е намирал пешеходецът С.П.Д. –
57год./алкохолно повлиян/.Той не е отчел правилно пътната обстановка/приближаващия
автомобил/ и е предприел пресичане на пътя от дясно на ляво за траекторията на
автомобила с бърз ход.Водачът К. със закъснение реагирал за аварийно
спиране,при което в началото на ефективното спиране на автомобила е настъпил удар
с пешеходеца. При удара със средната зона на автомобила е настъпил удар с
пешеходеца. При удара със средната зона на автомобила, той е възкачен на
предния капак и с главата си достигнал и се ударил в челното стъкло – счупвайки
го. След известно „носене” тялото е изпаднало на терена,като се установило там,
където е петното кръв.Причини за настъпване на произшествието са:
несвоевременно спиране от страна на водача К. за конкретната пътна обстановка навлизане
на пешеходец в платното за движение и отклоняване на автомобила вляво и
навлизане в насрещната пътна лента, както и неадекватното поведение на
пешеходеца Д. – предприето пресичане при
приближаващ автомобил на скорост. Дължината на
опасната зона за спиране на автомобила при скорост от 79 км/ч
при конкретните пътни условия е от порядъка на 65м. За пресичане на пешеходеца
от дясно на ляво спрямо траекторията на автомобила с бърз ход,л.а.”Форд” е бил
от мястото на удара на 73 метра.Следователно от момента, в който пешеходецът е
навлязъл в платното за движение от дясно на ляво за посоката на автомобила с
бърз ход,при скоростта на автомобила,водачът му е имал техническата възможност
да предотврати произшествието/удара/,при едно своевременно аварийно
спиране.Реално и двамата участници в произшествието, са имали възможност да се
възприемат/произшествието е настъпило в светлата част на денонощието при ясно и
сухо време/,като пешеходецът не е пресичал на обозначено за целта място/няма
пешеходна пътека/.
Съгласно заключението на вещото лице - д-р Т. по СМЕ, в резултат на ПТП С.Д. е
получил следните увреждания: разкъсно-контузна рана на лявата вежда обработена
хирургично,което увреждане му е причинило временно разстройство на здравето не
опасно за живота. Охлузване на челото, кръвонасядане на клепачите на лявото око
съчетано с травматичен оток, охлузвания в областта на носа и горната устна,лявото рамо,двете колена и
лявата подбедрица, които увреждания преценени в съвкупност са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето не опасно за живота.Мозъчното
сътресение, за което няма убедителни данни в медицинската документация и от
свидетелските показания е протекло с изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние,което
увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето не
опасно за живота.Констатираните мекотъканни увреждания са отзвучали за период
от около 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето на
пострадалия. Раната и охлузванията са обработени хирургично. Доказаната при
газхроматографското изследване на пробата кръв алкохолна концентрация от 2.10 %
отговаря на средна степен на алкохолно опиване/към горните й граници/. По време
на престоя в клиниката ищецът е проявил симптоматика характерна за алкохолна
зависимост,като след проведените консултации с психиатър му е поставена
диагноза - Органична халюциноза предизвикана от спиране на алкохолна употреба.Това
е характерно при спиране на системния прием на алкохол и изпадане на лицето в
абстиненция.При наличие на алкохолна кома и комационна кома се поставя въпрос
за тяхната диференциация, а в конкретния случай няма налице изпадане в
коматозно състояние.Състоянието на сънливост, гадене и евентуално повръщане се
наблюдават и при лекостепенно мозъчно сътресение и при подобно алкохолно опиване,каквото
е в случая.Съдът възприема заключенията на вещите лица по САТЕ и СМЕ за
изготвени компетентно.
По делото
са изслушани свидетелските показания на
водача на увреждащото МПС - А.П.К., който посочва,че пешеходецът е излязъл от
едни храсти до пътя, тръгнал първо по банкета, след което изскочил на асфалта и
хукнал срещу автомобила,след което К. свил вляво натиснал спирачките ,за да го
избегне, а той преминал в другото платно и продължил да се движи срещу
автомобила,след което настъпил удара. К. посочва,че се опитал да намали
скоростта веднага, след като свил вляво,защото нямал как да спре,ако бил
продължил напред.Последвал удара или по-скоро той скочил върху колата.Обадил
се на тел.112,десет минути по-късно
дошла полицията ,2-3 минути след тях дошла и линейката и го взели/протокол от
публично съдебно заседание на 09.06.2015год./
Съгласно комплексната медико-автотехническа
експертиза изготвена от вещите лица – д-р
Х.М.-неврохирург и инж.Ц.В. от гледна точка на механиката – технически
механизмът на конкретното ПТП е тривиален и
възприятията на водача К. са чисто субективни,че пешеходецът се е
„хвърлил – скочил” върху автомобила му.Щетите по автомобила – по предния капак
и счупването на челното стъкло сочат,че действително тялото на пешеходеца е
било отхвърлено при челния удар,тъй като е бил под метацентъра на тялото.Това
рязко отхвърляне/възкачване/ е дало лъжлива представа на водача да приеме,че
пешеходецът се е „хвърлил-скочил” върху автомобила.
Съгласно заключението на вещите лица по
повторната комплексна съдебна медико-автотехническа експертиза изготвена от
вещите лица – инж.Г. и д-р
Димитрова,ортопед-травматолог пешеходецът се е движил по десния банкет-
чакълест и затревен, а автомобилът – в дясната пътна лента,считано за посоката
на движението си към с.К..Ако пешеходецът
беше продължил движението си по десния банкет, по който се е движил
преди настъпване на произшествието,траекториите им нямаше да се пресекат,т.е.
не биха съществували условия за настъпване на сблъсък между тях.
С.Д. е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата,мозъчно сътресение,повърхностни охлузвания на
теменната част на главата и горната устна,разкъсно-контузна рана в лявата
надочна област на главата и кървоизлив в левия максиларен синус.
Деформациите по автомобила свидетелстват за
удар на тялото на пешеходеца, осъществен с лявата страна на тялото по горната
предна част на предния капак по средата на емблемата и придвижване до челното
стъкло със счупване и получени травми по главата.От чисто техническа гледна
точка изразът на водача за: … по-скоро той скочи върху колата…” следва да се
интерпретира,като отхвърляне на тялото на пешеходеца при челния удар от движещия
се лек автомобил.И при двата варианта на движение на пешеходеца с начин на
придвижване –„спокойно бягане” и „бърз ход” водачът на автомобила е имал
възможност да извърши маневрата заобикаляне на пешеходеца отляво, при съпоставяне
изчислените отстояния на автомобила от мястото на удара:40.06м. и 60.83м./ с
минимално необходимото надлъжно разстояние за извършване на маневрата
заобикаляне/39.73м./. Произшествието е причинено поради: отклоняване на л.а.
наляво към лявата пътна лента за извършване на заобикаляне на
пешеходеца,задействането на спирачната уредба на водача и състоянието й на
ефективно спиране, което е довело до неуправляемост на автомобила и
невъзможност за извършване напълно на маневрата „заобикаляне
наляво”,навлизането на пешеходеца в
пътното платно в момент,когато по него се е движил л.а. на необозначено за
целта място,както и поведението му в състояние на алкохолно повлияване.Съдът
възприема заключенията на вещи лица по САТЕ и СМЕ, , като взаимно допълващи се
и изготвени компетентно от вещите лица, като в тази насока не кредитира за
достоверни показанията на свидетеля А.К., в частта, че по-скоро пострадалото
лице е скочило върху колата.
Ищецът е легитимиран да претендира
обезщетение за неимуществени вреди, за
причинени телесни увреждания, тъй като са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП на 02.07.2014год.
Ответното дружество е легитимирано да
отговаря по претенцията по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, предвид на това,че по време на настъпване на процесното ПТП на
02.07.2014год.увреждащото МПС-л.а.”Форд Ескорт”,с рег.№ *******,съгласно посоченото
в констативен протокол за ПТП с пострадали лица №4 от 21.04.2014год. за
наличието на застраховка ГО в Бул И. полица №02114001248016 валидна
от30.04.2014 – 30.04.2015/лист185/ от делото.
Съгласно чл.223,ал.1 от КЗ/отм./ с договора
за застраховка”ГО” застрахователят се задължава да покрие в границата на
определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени на трети
лица неимуществени и имуществени вреди.За за се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ трябва да е налице валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка”ГО”, както и предпоставките
на чл.45 от ЗЗ. пораждащи отговорността н прекия причинител на вредите спрямо
увредения.
Съдът приема,че безспорно се установява
противоправното и виновно поведение на водача на увреждащото МПС – А.П.К., който
по непредпазливост в нарушение на правилата за движение по
пътищата/чл.5,ал.1,т.1,чл.20,ал.2 от З.вП/, е причинил телесни увреждания на
ищцовата страна, като, е имал възможност да извърши заобикаляне на пешеходеца
отляво, но задействането на спирачната
уредба от К. и състоянието й на ефективно спиране е довело до
неуправляемост на автомобила и в невъзможност
да извърши напълно тази маневра,съгласно повторната комплексна СМАТЕ.Следователно следва да бъде
ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗ.
обезщетението за претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – принципът за справедливо обезщетяване на болките и страданията
основано на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
Съдът,
като взе предвид вида,броя,интензитета и продължителността на причинените билки
и страдания, обстоятелството,че не се установи,че мозъчното сътресение да е в резултат само и едИ.твено на алкохолното опиване, съгласно заключението
на вещото лице –д-р Т. по СМЕ, както и че
наличието на сътресение на мозъка, като увреждане е посочено и при
последващите две комплексни експертизи като взима предвид,че другите телесни
увреди са повърхностни охлузвания,разкъсно-контузна
рана и кървоизлив в левия максиларен синус,съгласно повторната комплексна
СМАТЕ, мотивира съдът да определи обезщетение в размер на сумата 6000лв., тъй
като не е налице съществено увреждане на
З.равословното състояние на ищцовата страна, не са налице тежки травматични
увреждания,което обуславя извода, че е налице последващо напълно възстановяване
на здравословното състояние на С.Д.,вследствие на увредите получени при процесното ПТП.
Основателен е довода на ответното дружество
за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалото лице и следва да се приложи нормата на чл.51,ал.2 от ЗЗД, тъй
като С.Д. е пресичал на необозначено нерегламентирано място и е нарушил нормата
на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП,като е бил и алкохолно повлиян с резултат от изследване на пробата кръв
алкохолна концентрация от 2.10 %, което отговаря на алкохолно опиване отиващо
към горните граници,съгласно вещото лице
–д-р Т. по СМЕ , което обуславя извод за значителен принос за настъпване на процесното ПТП, като
съдът определя 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от С.Д.. На С.Д. след
приспадане от размера на определеното обезщетение 6000лв., на сума съответна на
степента на съпричиняване на вредоносния резултата, дължимото обезщетение е в
размер на сумата 3 600лв. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на С.Д. сумата 3 600лв., обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законната
лихва от датата на ПТП - 02.07.2014год.
до окончателното изплащане на сумата.Претенцията по чл.226,ал.1 от КЗ/отм/следва да се отхвърли за разликата над сумата 3 600лв., до общият предявен размер на сумата
26 000лв., като неоснователна и недоказана предвид на това, че е изключително завишена по размер и
несъобразена с действително причинените телесни увреждания на С.Д. вследствие
на процесното ПТП.
На основание чл.38,ал.2 ЗА ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н.Д. сумата 482лв.,възнаграждение
за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска, определено съгласно Наредба №1/09.07.2004год. за МРАВ, поради
което възражението на ответното
дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание
чл.78,ал.5 от ГПК е неоснователно.Ищецът
трябва да бъде осъден да заплати на ответното дружество на основание чл.78,ал.3
от ГПК сумата 913.23лв., за направени
разноски и сумата 2153.85лв., за възнаграждение за един адвокат, съразмерно на
отхвърлената част от иска. С оглед изхода на спора на основание чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
сумата 144лв.,държавна такса и сумата 27.69лв., за направени разноски от бюджета
на съда,съразмерно на уважената част от иска.
С оглед изхода на спора съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание
чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ ЗД”Б.И.”АД, ***
да заплати на С.П.Д., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***,полуетаж4, офис 4 сумата 3 600лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 02.07.2014год.,
ведно със законната лихва считано от 02.07.2014год. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над
сумата 3 600лв., до общият предявен размер на сумата 26 000лв.,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.38,ал.2 ЗА ЗД”Б.И.”АД,
*** да заплати на адвокат Н.Н.Д.,*** сумата 482лв., възнаграждение за един
адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.3 от ГПК С.П.Д.,ЕГН-**********,***, съдебен адрес:***,
полуетаж 4, офис 4 да заплати на ЗД”Б.И.”АД,
*** сумата 913.23лв., за направени разноски и сумата 2153.85лв., възнаграждение
за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗД”Б.И.”АД, ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 144лв.,държавна такса и
сумата 27.69лв., за направени разноски от бюджета на съда, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: