№ 271
гр. София, 27.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно частно гражданско дело
№ 20231000500135 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Д. Ч. срещу Определение № 8985 от
19.09.2022 г. , постановено по гр. д. № 1475/2022 г. на СГС в частта, в която
производството по делото е прекратено по иска на частната жалбоподателка
срещу Прокуратурата на Република България (като субституент на
Държавата) с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на
сумата в размер на 28 800 000 щатски долара, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, които ищцата е претърпяла в качеството й на
(„собственик и управител на“) ЕТ „АРИЗОНА – В. Ч.“ в периода от
15.04.1998 г. до 23.02.2017 г. във вид на пропуснати ползи „като собственик
на няколко фирми, развиващи успешна търговска дейност в страната и извън
нея“, изразяващи се в нереализирана възможност за увеличаване на
имуществото в резултат на неосъществена стопанска дейност.
Оплакванията са за неправилност на атакувания съдебен акт, претендира
се отмяната му.
Частната жалба е процесуално допустима, норазгледана по същество –
неоснователна.
За да прекрати производството в посочената му част
1
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е предявила иска в качеството й
на едноличен търговец, което според т.1 от тълкувателно решение № 3/2004 г.
на ВКС, ОСГК, е процесуално недопустимо.
Определението е правилно.
Законът за отговорността на държавата за вреди причинени на граждани
(ЗОДВПГ, обн. ДВ, бр. 60 от 05.08.1988 г., в сила на 01.01.1989 г.) е създаден
при действието на чл. 56 от Конституцията на НРБ от 1971 г. при различна от
сегашната обществено-политическа и икономическа обстановка, при която по
този ред държавата отговаряше само за вреди, причинени на нейните
граждани. Към този момент едноличният търговец не съществуваше като
правна фигура и за него липсваше правна уредба. С приемането на новата
Конституция на РБ от 1991 г. принципът за отговорност на държавата за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, бе провъзгласен по различен, по-общ начин. От
обстоятелството, че основният закон не прави разграничение между
физически и юридически лица в качеството им на пострадали, по аргумент от
систематичното място на разпоредбата на чл. 7 от КРБ, която се намира в
главата за основните начала на правовата държава, както и при
конституционно провъзгласената равнопоставеност на всички субекти при
осъществяване на стопанската дейност, се обосноваваше изводът, че и
юридическите лица биха имали право на обезщетение. Тъй като обаче
разпоредбата на чл. 7 от Конституцията не е пряк път за защита, до
преуреждането по законодателен път на обществените отношения в
посочената нова конституционно-правна рамка, остана да действа ЗОДВПГ,
който, както е видно и от заглавието му, допускаше от този ред да се ползват
само гражданите. Посоченото тълкувателно решение № 3/2004 г. на ВКС,
ОСГК, е прието при действието на закона в тази му редакция и поради това с
т.1 от посочения тълкувателен акт се прие, че активно процесуално
легитимирани да търсят обезвреда по този закон са само гражданите, но не и
търговците, били те еднолични търговци или търговски дружества.
На 01.01.2006 г., след приемането на посоченото тълкувателно решение,
последва изменение на закона, с което същият бе съобразен с новата
Конституция: пасивната легитимация се разпростря и по отношение на
общините, а активно легитимирани да търсят обезщетение станаха всички
2
субекти – и гражданите, и юридическите лица, но само за вредите,
причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
органи на държавата или общината при или по повод изпълнение на
административна дейност. Предвиденият ред за осъществяване на тази
защита е по Административнопроцесуалния кодекс. По отношение на
вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда,
активната легитимация бе запазена само за гражданите, т.е. в това отношение
законът не допусна исковете да могат да се предявяват и от юридически лица
– с нестопанска цел или търговци. В числото на лишените от активна
процесуална легитимация попадат както търговските дружества, така и
физическите лица в качеството им на еднолични търговци, тъй като, ако за
последните се приеме обратното, те ще бъдат поставени в по-благоприятно
положение от останалите търговци, а това би противоречало на чл. 19, ал. 2
от Конституцията. Следователно, след измененията на ЗОДОВ с ДВ, бр. 105
от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., по отношение на търговците се допусна да
водят искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но остана процесуалната пречка за тези
по чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, какъвто е предметът на настоящото производство.
По отношение на последните т.1 от цитираното тълкувателно решение №
3/2004 г. на ВКС, ОСГК, е запазило сила. Действително, едноличният
търговец е правно качество, в което действа физическото лице, а не друг,
отделен субект. Но правно качество е и това на „граждани“, а само за вреди,
търпени в това последното правно качество е допустимо да бъде воден иск
като предявеният и прекратеният с атакувания преграждащ акт.
Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него –
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Д. Ч. срещу
Определение № 8985 от 19.09.2022 г. , постановено по гр. д. № 1475/2022 г. на
СГС в частта, в която производството по делото е прекратено по иска срещу
Прокуратурата на Република България, като субституент на Държавата, с
правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в размер
3
на 28 800 000 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които ищцата е претърпяла в качеството й на „собственик и управител
на ЕТ „АРИЗОНА – В. Ч.“ в периода от 15.04.1998 г. до 23.02.2017 г. във вид
на пропуснати ползи като собственик на няколко фирми, развиващи успешна
търговска дейност в страната и извън нея, изразяващи се в нереализирана
възможност за увеличаване на имуществото в резултат на неосъществена
стопанска дейност.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от уведомяване на ищцата за изготвянето му, чрез връчване на препис от
същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4