№ 15272
гр. С., 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110100069 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. е предявил срещу К. А. М. обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от сумата 1505,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена
в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "С., за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020г., с която К.
М. неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на "Т., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
26.08.2021г., до окончателното плащане на сумата; сумата 288,95 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до 05.08.2021г.; сумата 24,25 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
29.02.2020г., с която длъжникът неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 26.08.2021г., до окончателното плащане на сумата;
сумата 3,20 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.08.2018г. до
05.08.2021г.
Ищецът поддържа, че ответникът не е подписал договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, поради което се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на
обедняването. Поддържа, че въпреки отправена до ответника покана плащане не е
последвало, поради което е подал заявление по чл. 410 ГПК. Поради постъпило възражение
от страна на ответника по чл. 414 ГПК предявява иск за съдебно установяване на вземанията
си.
1
Отделно от това ищецът твърди, че между него и „Т. е сключен договор за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия за сградата, в която се намира
имота на ответника, като въз основа на данните от това разпределение е извършено
остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период. Ищецът
претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който същият оспорва
исковете по основание и размер. Потвърждава, че няма сключен договор с „Т. С.“ ЕАД.
Твърди наличие на сключен договор за наем относно процесния имот между него и трето
лице – С.. Прави възражение за изтекла давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже размера на доставената топлинна енергия в процесния период и
неоснователното обогатяване на ответника със сумата на доставената топлинна енергия за
стопански нужди /небитови нужди/ до размера на обедняването.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си към ищеца.
От представения от ищеца Договор № 031-04 за продажба на общински нежилищен
имот чрез публичен търг с явно наддаване /л. 12-14 от делото/ се установява, че на
13.10.2005г. между С. в качеството на продавач и К. А. М. в качеството на купувач е бил
сключен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот - помещение /магазин
№ 2/, находящ се в гр. С., жк. „С.”, партерен етаж на бл. ., в УПИ II, .”. По силата на тази
сделка ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот.
Коментираният договор за покупко-продажба на имот не се оспорва от ответника,
поради което съдът го кредитира изцяло. Ответникът не оспорва и факта, че е собственик на
имота както към момента, така и към процесния период.
От представените от третото лице- помагач индивидуални справки за използвана ТЕ
за процесния период за абонатен № . – 4 броя, както и от приетата по делото СТЕ се
установява, че в релевантния период процесната сграда, в която се намира магазина,
притежаван от ответника, е била топлоснабдена, както и че отчитането на доставената и
потребена ТЕ и дяловото разпределение е било извършвано от „Т..
Съдът кредитира изцяло приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, и
която е дала пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението на СТЕ:
От представените и анализирани подробно от вещото лице документи, фактури,
извлечения и сметки, експертът констатира, че партидата с аб. № 341 713 се води на името
на С.“ за периода 07.2017г. - 01.2020г. и на името на К. А. М. за периода 02.2020г. -
2
04.2020г.
Ответникът е ползвал ТЕ за отопление на имот през целия процесен период и такава
му е била начислявана от ищеца, както и е била начислявана ТЕ, отдадена от сградна
инсталация и без ТЕ за доставка на БГВ. От приложените документи се изяснява, че в имота
е имало 3 броя отоплителни тела - 2 броя радиатори и 1 брой лира, на които са монтирани 3
броя топлинни разпределители и 3 броя термостатни вентили, като липсва 1 брой водомер за
отчитане на БГВ. От м. 07.2017г. до 04.2019г. е извършвано дялово разпределение от трите
броя ИРРО /Индивидуален разпределител за разход на отопление/ на база „служебен отчет“,
поради „неосигурен достъп“.
За периода 05.2019г. - 04.2020г. дяловото разпределение е на база реален отчет на
показанията на 3 брой ИРРО. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация е
определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в
областта на енергетиката. За периода 07.2017г. - 04.2020г. потребление на топла вода липсва
/топла вода не е потребявана/.
ФДР „Т. за периода 07.2017г. - 04.2020г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ
по пера, постъпила в абонатната станция на входа, в т.ч. и на процесния имот. Анализът на
документите, отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях отчет на
индивидуалните разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния период
дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
За периода 07.2017г. - 04.2020г. разход на ТЕ за БГВ не е определян /топла вода не е
потребявана/.
През процесния период ФДР - „Т. редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и
по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ,
както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени суми за
получаване/доплащане/.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за
търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица.
В резултат от извършените аналитични пресмятания и проверени информационни
източници, вещото лице определя, че в периода м.07.2017г. - 04.2020г. сумата за потребена
ТЕ възлиза на 2 171,05 /две хиляди сто седемдесет и един лева и 05 стотинки/, което
представлява стойността на потребената от ответника топлинна енергия. В сумата не са
включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.
Няма спор между страните, че между тях липсва сключен Договор за продажба на ТЕ
за стопански нужди, който да ги обвързва през периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020г.
3
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действала в релевантния период, предвижда
продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ: "Небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Именно такъв клиент в процесния период е бил и ответника касателно
притежавания от него магазин.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е
бил сключен индивидуален договор, с който да се регламентират отношенията им по повод
доставката и продажбата на ТЕ до топлоснабден имот с аб. № . за небитови нужди
/стопански нужди/.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59 ЗЗД, в която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание.
От доказателствата по делото се установява, че в процесния период ответникът е бил
собственик на процесния имот, като след придобиването му липсват данни за последващи
разпореждания с имота.
Възражението на ответника, че през процесния период е имал сключен договор за
наем с трето лице – С.” не намира подкрепа в събрания доказателствен материал, доколкото
ответникът не е представил такъв договор за наем.
Действително, видно от индивидуалните справки за потребена ТЕ, а и видно от
заключението на СТЕ, за по-голяма част от отчетния период партидата на имота в ищцовото
дружеството се е водила на името на С.”. Този факт, обаче, не е достатъчен, за да бъде
прието, че именно в периода от м.07.2017г. до м.04.2020г. е бил налице договор за наем с
това предприятие относно процесния магазин, доколкото, както беше посочено и по-горе
надлежни писмени доказателства в тази насока не бяха ангажирани от ответника.
Що се отнася до показанията на свидетел Б. – кум на ответника, съдът счита, че от
тях също не би могъл да бъде направен извод за наличие на договор за наем с трето лице в
релевантния период. В тази насока съдът съобрази и кредитира гласните доказателствени
средства, в частта, в която същите съдържат сведение, че през 2019г. свидетелят и ответника
са искали да правят общ бизнес, поради което и свидетелят бил посетил процесния магазин.
4
Тези твърдения, обаче, мотивират единствено извод, че към 2019г. магазинът не е бил
ползван от трето лице по силата на договор за наем. Заявеното от свидетеля, че преди това в
магазина имало други хора, също по никакъв начин не подкрепят твърдението на ответника
за наличие на договорни отношения между него и С. в релевантния период.
С оглед на това, съдът счита, че ползвател на ТЕ в процесния период на пълно
основание се явява именно собственика му – ответникът К. М., поради което и при липса на
сключен Договор за продажба на ТЕ за стопански нужди между страните, именно
ответникът е лицето, което следва да отговаря по предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 59 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона,
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Не е спорно между страните, че между етажната собственост, в която се намира
процесният имот, и третото лице помагач е сключен договор за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки.
Заключението по СТЕ, ценено от съда като обективно и компетентно, установява, че
за процесния период ищецът е доставял топлоенергия до абонатната станция, като въз
основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, респ. доставянето на ТЕ до отделните потребители се извършва чрез
сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация
за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като
съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия
от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че
етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за
експлоатация състояния.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е
извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края
на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката
5
съгласно действащото законодателство.
Съгласно заключението на ССЕ, което съдът кредитира изцяло, като пълно и
обосновано, при извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на
ищовото дружество, вещото лице не установява данни за постъпили суми за покриване на
начислените суми за процесния период.
От заключението на счетоводната експертиза се установява, че за целия отчетен
период, на ответника са начислени и съответно не са били заплатени следните суми: 1505,68
лева – за ТЕ и 23,06 лева за услугата дялово разпределение, каквито размери се претендират
и от ищеца.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му.
В дадената хипотеза липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана.
За процесния имот е извършвана от ФДР и услугата дялово разпределение, като са
извършвани реални отчети на уредите в имота, както и изготвяне на изравнителни сметки,
като таксите за извършваната услуга ДР, също не са заплатени. Като не е заплатил тяхната
стойност ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи.
Със сумата от 1505,68 лева – за ТЕ и 23,06 лева за услугата дялово разпределение
ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, което е довело до неговото
обедняване в същия размер, като обедняването и обогатяването произтичат от един и същи
факт - обстоятелства, които обуславят наличието на предпоставките за приложението на
нормата на чл. 59 ЗЗД и основателността на заявения от ищеца иск за заплащане на
обезщетение по разглеждания ред.
Предвид изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца, което е неоснователно, тъй като видно от заявлението,
въз основа на което е образувано заповедно производство - ч. гр. д. № 49792/2021г. по описа
на СРС, същото е подадено на 26.08.2021г. Т. е., доколкото не се касае за периодични
вземания въз основа на договорно отношение /каквото се установи, че няма за процесния
период/, а за едно вземане за неоснователно обединяване за определен период, то
погасителната давност е не три, а пет години и следователно претенцията не е погасена по
давност.
Предявяването на претенция с правно основание чл. 59 от ЗЗД е единственият
възможен начин ищецът да защити интереса си, предвид липса на писмен договор, което е
форма за действителност /а не за доказване/ и предявена претенция на договорно основание
без писмен договор, би била изначално неоснователна.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
6
Съгласно заключението на ССЕ мораторната лихва върху главницата от 1505,68 лева
от датата на падежите, касателно отделните фактури до 03.08.2021г. е в размер на 288,95
лева, а мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за претендирания
период в размер на 3,20 лева.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето основание
от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните договор,
действащ в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на неоснователно обогатяване вземането е изискуемо от деня на
разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува
при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със
срок. Поради това кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за
обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно
обогатяване възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 218/29.12.2015 г. по гр. д. № 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение №
48/10.09.2012 г. по т. д. № 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр. д.
№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т. д. № 396/2011 г. на ВКС, II
ТО/.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което исковата претенция във връзка с иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 288,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 01.10.2018г. до 05.08.2021г. и за
сумата от 3,20 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 05.08.2021г. се явява неоснователна и
подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищецът и ответникът, съответно с
оглед уважената и с оглед отхвърлената част на исковете.
7
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в общ размер на 636,44 лева,
както следва: 36,44 лева за държавна такса; 300 лева за СТЕ; 300 лева за ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв., като съдът
приема за основателно възражението за прекомерност на претендираното от ищеца
юрисконсултско възнаграждение.
При това положение с оглед уважената част на исковете на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски, сторени в исковото производство в размер на 618,36 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В заповедното производство „Т. е направила разноски във връзка с депозираното
заявление, както следва: 36,44 лева – ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, или
общо 86,44 лева.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски,
сторени в заповедното производство в общ размер на 72,58 лева с оглед уважената част на
иска.
Ответникът не е сторил разноски в исковото и заповедното производство, като по
делото се претендират разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата за настоящото производство. В тази насока по делото е договор за правна
защита и съдействие между ответника и адв. Радомир Доросиев, който е един от тримата
упълномощени адвокати по настоящото дело.
Съгласно специалния текст на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА в полза на адвоката,
осъществяващ безплатна правна помощ, съдът не може да присъди възнаграждение в по-
нисък размер от минималните размери съобразно Наредба№ 1 от 9 юли 2004 г. за
минимални размери на адвокатски възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата
/ред. ДВ бр. 68/31.07.2020г., действаща към момента на приключване на съдебното дирене
по делото/ - за правен спор с цена на иска с правен интерес от 1000 до 5000 лева на адвоката
по делото се дължи минимално възнаграждение в размер на по 300 лв., плюс 7 % върху
горницата над 1000 лева. С оглед защитавания правен интерес, който е в общ размер на
1822,08 лева, минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по правилото на чл. 7, ал.
2, т. 2 от наредба № 1/2004г., се явява 357,55 лева. С оглед фактическата и правна сложност
на делото, съдът приема, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено на 400 лева.
При това положение, ищецът следва да заплати на адвокат Радомир Доросиев
8
адвокатско възнаграждение в размер на 64,14 лева с оглед отхвърлената част на иска.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я. срещу К. А. М. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Д. иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че К. А. М. ЕГН **********
дължи на от „Т., ЕИК . сумата 1505,68 лева, представляваща цена на топлинна енергия,
доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. "С., за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020г., с
която К. М. неоснователно се обогатил за сметка на обедняването на "Т., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 26.08.2021г. до окончателното плащане на сумата и сумата 24,25 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до
29.02.2020г., с която К. А. М. неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на „Т.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 26.08.2021г., до окончателното плащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. срещу К. А. М. ЕГН ********** с адрес: гр. С., жк. „Д. иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 288,95 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 01.10.2018г. до 05.08.2021г. и
сумата от 3,20 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за услугата
дялово разпределение за периода от 31.08.2018г. до 05.08.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. А. М. ЕГН ********** с адрес: гр. С.,
жк. „Д. да заплати на „Т., ЕИК . сумата от 618,36 лева - разноски, сторени в исковото
производство пред СРС, както и сумата от 72,58 лева – разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 49792/2021г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. да
заплати на адв. Р. с личен номер **********, с адрес: гр. С., бул. „В. адвокатско
възнаграждение в размер на 64,14 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществено
процесуално представителство в исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9
10